Футболните тимове на Тича“ и Славия“ са се срещали няколко

Футболните отбори на „ Тича “ и „ Славия “ са се срещали няколко пъти към този момент: през 1919 година в два мача, приключили в интерес на „ Тича “ (3:0 във Варна и 1:0 в София) и през 1922 година в един мач в София, при който успеха бе на страната на „ Славия “ с 3:0. Затова спортните клубове в цяла България с огромен интерес чакаха идния мач сред двамата остарели противници.

Още от април т. година отбора на „ Славия “ се тренира от специфичен треньор – австрийски професионален футболист. Като резултат се явиха последните триумфи на „ Славия “ против софийски и провинциални футболни команди. Предприел турне из южна България, където победи няколко клуба, футболният отбор на „ Славия “ дойде на 11 т. м. във Варна, с цел да се състезава с „ Тича “, а вероятно и с други някои клубове.

В очакване на мача, 17 т. м., с. к. „ Диана “ изиска да се възползва от свободните 5-6 дни и предложения на мач „ Славия “, която ѝ дължеше реванш. За огромна изненада последния отхвърли. Явно беше, че пести всичките си сили за битката срещи „ Тича “. В навечерието на мача дойдоха от София трима нови играчи на „ Славия “ (сред тях беше и добре известният състезател Дишков). „ Славия “ не вървеше в състава, с който се бе състезавал със слабите си съперници в Пловдив, Стара Загора и Бургас. Но и това се оказа малко.

В показания в навечерието лист в отбора на „ Славия “ фигурираше и името на треньора му – Вили Щейсел! Как? На какво съображение? Ами провинциалните? Нима може заплатен експерт да взе участие в аматьорски мач? В отговор „ Славия “ без да се пуска на обвинявания (каквито не може да оправдаят) отсече изрично: „ или ще играе в отбора на нашия треньор или си отпътуваме. “. „ Тича “, която освен това беше направила обилни за касата ѝ разноски, бе принудена да одобри мача, още повече, че не искаше да допусне съмнението, че се бои от съперника си.

При такава причина мача се състоя в неделя 17 август 1924 година Многохилядната аудитория пълнеше всичките зрителни места на игрището. В 5 и 30 часа играта стартира с удар от „ Славия “. Топката скоро мина у „ Тича “, която игра със същия си отбор, с който игра против „ Владислав “. С верни пасове форуардите на „ Тича “ бързо доближиха головата линия на „ Славия “. Високо и мощно шутирана от лявото крило, топката трансферира голкийпъра и влезе в мрежата. Бурни овации възнаградиха триумфа на „ Тича “ – гол на третата минута от почването на играта.

За жал „ Тича “ не можа да употребява добре този необичаен триумф. Последващите офанзиви не бяха добре свързани и стремителни. Играчите на „ Славия “, мощни, едри и мускулести, „ Стари вълци “, чудесно свързани от треньора си, въпреки, че играеше ляв инсайт, успяваше да се явява и при отбраната, играха без да демонстрират някакво отчаяние. Парализирайки офанзивите на „ Тича “ те също нападнаха на собствен ред, само че безрезултатно. С изменчивия ритъм приключи първия халфтайм с получения към този момент резултат.

Документ за учредяване на ФК „ Славия “

През второто полувреме офанзивите на „ Славия “ станаха доста по-ожесточени. Поучавайки се от физическото си предимство, играчите вложиха огромната неучтивост в играта си. Грубите им маркирания за жал оставаха без внимание от рефера. Така при започване на второто полувреме бе контузен отличеният бек на „ Тича “ – Кирил Девев (Миндела), който продължи, превъзмогвайки силите си, да играе още някакво време. При взаимните офанзиви изпъкнаха и двамата голкийпери, които играха великолепно.

На 17-тата минута от второто полувреме, при една непростителна бавност от отбраната на „ Тича “, треньорът на „ Славия “ от разстояние 20 метра шутира топката над главата на отбраната и я вкара в горния десен ъгъл на вратата на „ Тича “, без да може да бъде спряна от голкийпера, който зад гърбовете на своята отбрана инцидентно бе подложен в състояние да не може да види шута.

Реваншира се и окуражени, играчите на „ Славия “ поведоха една още по-груба и брутална игра. За добра чест, обаче, играчите на „ Тича “ не им отвърнаха със същото. На 24-тата минута от второто полувреме контузеният бек на „ Тича “ изгуби схващане и бе изнесен на ръце от игрището. За изненада на феновете, останали с 10 души, отборът на „ Тича “ незабавно разви едно доста живо и стремглаво нахлуване. Почти до края на мача самодейността бе на страната на „ Тича “. Повтори се историята с последния мач на „ Тича “ с „ Левски “ в София, където също бе изваден от строя един от форуардите на „ Тича “, зле ударен.

На напъните и на двете страни да трансформират резултата в своя изгода – останаха безплодни. Реферът свири тайм при резултат 1:1.

„ Тича “ изнесе една игра, относително по-слаба в сравнение с при мача против „ Владислав “. Това, може-би, че някои от играчите ѝ бяха блни, а други контузени и зле ударени от играчите на „ Славия “. Все отново всички играха добре, обвързвано и доста легално.

„ Славия “ не нанесе една модернизира и добра технична игра, както се очакваше поради на обстоятелството, че отборът ѝ систематически се тренираше към този момент 4-5 месеца от заплатен треньор експерт. Бе приложена отново остарялата позната система на „ Славия “ – бурна и стремителна игра, като се употребява най-много грубостта и физическа мощ на играчите.

За всички, най-вече за самите играчи на „ Славия “ бе очевидно, че в случай че треньорът на „ Славия “ не бе играл, последният не можеше да разчита на никакъв триумф.

Реферира година Кендал, британския консул в Бургас. Едно от безапелационните условия на „ Славия “ бе, че рефер ще бъде точно година Кендъл. За неприятна изненада, година Кендъл реферира доста зле. Той доста туктам обръщаше внимание на грубите фалове на „ Славия “, не вярно тълкуваше ситуациите на засада, като за такива внимаваха точно играчите на „ Тича “.

Изобщо „ Тича “ бе подложен в доста неприятно състояние в този мач, само че пък почтено отбрани своето положително спортно добро име. Ще чакаме да чуем думата на БНСФ, която е длъжна да се произнесе по присъединяване на един професионал в мач сред два клуба на същата федерация.