Петър Хубчев: Моля се всеки ден да има утре
Футболната легенда с разтърсващи думи за най-тежката борба в живота му
Моето верую е - апелирам се всеки ден да има на следващия ден. Това сподели от Франкфурт Петър Хубчев, който води най-важната борба - против подлата диагноза рак.
" В момента съм в една гора, парк, до които пребивавам близо - във Франкфурт ", сподели 61-годишната футболна легенда пред БНР.
И за следващ пък потвърди, за какво е " желязната петица ": " Няма смисъл да се окайвам и обезверявам. Имам един единствен излаз, то е да продължа да извършвам това, което лекарите ми споделят, и да имам шанс. "
И признава, че е имал шанса да попадне на положителните места за лекуване на онкологичното заболяване - университетската клиника във Франкфурт.
Хубчев благодари на фамилията си за силата, поддръжката и грижите към него.
А за благотворителния търг, за дребните жестове на хората от родното му село Гложене, на читалището, на хората, които провеждат акция, на община Тетевен - той показа:
" Малките жестове са най-голямата поддръжка. Имам страхотни другари и родственици. Стилиян Петров и брачната половинка му ни помогнаха извънредно доста в първите дни, откакто чух диагнозата. В миг, в който не знаехме какво да вършим. Послушах Стилиян и разгласих болестта си, макар че в началото не желаех ", показа Петър Хубчев.
За внуците си споделя, че това е най-великото чувство - да гледа по какъв начин 3-4-годишните деца играят, " в този момент разбрах за какво внуците се обичат повече от децата ".
Признава, че се тормози за бъдещето на деца и внуци.
" Не ми харесват доста от нещата, само че не мога да трансформира нищо, ще се стремим да ги възпитаме по най-хубавия метод, по който ние сме възпитани ", споделя той.
" Трябва да демонстрираме по-голямо примирение, да не сме арогантни в живота и във всичко, което вършим. Трябва да сме по-смирени, да си знаем мястото и повече труд да влагаме ", предложи някогашният народен селекционер и даде за образец мненията за българското състезание.
" Ние се изричаме като eдва ли не международни първенци, и то такива имена... към този момент не ги помня ", добави той.
Хубчев разяснява и триумфите на родния футбол от Съединени американски щати 1994 година и европейското състезание през 1996 година и счита, че по-късно футболът ни е траял по инерция.
За образец даде по какъв начин тимове във втора Бундеслига играят домашен мачове пред 50 000 – 60 000 фенове.
Моето верую е - апелирам се всеки ден да има на следващия ден. Това сподели от Франкфурт Петър Хубчев, който води най-важната борба - против подлата диагноза рак.
" В момента съм в една гора, парк, до които пребивавам близо - във Франкфурт ", сподели 61-годишната футболна легенда пред БНР.
И за следващ пък потвърди, за какво е " желязната петица ": " Няма смисъл да се окайвам и обезверявам. Имам един единствен излаз, то е да продължа да извършвам това, което лекарите ми споделят, и да имам шанс. "
И признава, че е имал шанса да попадне на положителните места за лекуване на онкологичното заболяване - университетската клиника във Франкфурт.
Хубчев благодари на фамилията си за силата, поддръжката и грижите към него.
А за благотворителния търг, за дребните жестове на хората от родното му село Гложене, на читалището, на хората, които провеждат акция, на община Тетевен - той показа:
" Малките жестове са най-голямата поддръжка. Имам страхотни другари и родственици. Стилиян Петров и брачната половинка му ни помогнаха извънредно доста в първите дни, откакто чух диагнозата. В миг, в който не знаехме какво да вършим. Послушах Стилиян и разгласих болестта си, макар че в началото не желаех ", показа Петър Хубчев.
За внуците си споделя, че това е най-великото чувство - да гледа по какъв начин 3-4-годишните деца играят, " в този момент разбрах за какво внуците се обичат повече от децата ".
Признава, че се тормози за бъдещето на деца и внуци.
" Не ми харесват доста от нещата, само че не мога да трансформира нищо, ще се стремим да ги възпитаме по най-хубавия метод, по който ние сме възпитани ", споделя той.
" Трябва да демонстрираме по-голямо примирение, да не сме арогантни в живота и във всичко, което вършим. Трябва да сме по-смирени, да си знаем мястото и повече труд да влагаме ", предложи някогашният народен селекционер и даде за образец мненията за българското състезание.
" Ние се изричаме като eдва ли не международни първенци, и то такива имена... към този момент не ги помня ", добави той.
Хубчев разяснява и триумфите на родния футбол от Съединени американски щати 1994 година и европейското състезание през 1996 година и счита, че по-късно футболът ни е траял по инерция.
За образец даде по какъв начин тимове във втора Бундеслига играят домашен мачове пред 50 000 – 60 000 фенове.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ