Бебето: През 1994 година България имаше потенциал за световен шампион
Футболната легенда Бебето даде извънредно изявление за предаването " Код Спорт по ТВ+. Великият международен първенец блестеше с головете си в американското лято на 1994 година, само че по този начин и не се срещна с България. Превърнал се е в легенда на бразилските паметни тимове Фламенго и Васко да Гама, само че изкара най-дълъг интервал в Депортиво Ла Коруня. В 131 мача за отбора означи 86 гола. Бразилия го избра за един от шестте си посланика на Мондиал 2014. А в националния отбор той вкара 39 пъти в 75 мача. Освен международен първенец от 1994 година е и притежател на Копа Либертадорес и Купата на конфедерациите. Играч №1 на Южна Америка за 1989 година. Пълното име на един от най-популярните звезди на бразилския футбол е Жозе Роберто Гама де Оливейра - Бебето.
Сеньор Бебето, здравейте! Първо какво мислите за представянето на бразилския народен тим на Световното състезание?
-Можем да кажем, че Бразилия се показа относително добре в първите три мача. В първия дуел не започнахме толкоз добре, само че тимът последователно стартира да израства с всеки минал мач. След това обаче пристигна срещата, в която отпаднахме. Говорих с доста хора след дуела и множеството са на мнение, че в тази среща можехме да спечелим и ние, и Белгия, само че те продължиха напред. Нямахме шанс. Вкараха ни първи гол от статично състояние и след това още един. Ние върнахме едно попадение, а даже през второто полувреме имахме положения и да изравним, само че това е футболът... За всички нас това беше нещо доста тъжно. Имахме възприятието, че Бразилия има всичко, с цел да може да стигне надалеч на това състезание, само че отново споделям - това е футболът.
Започнахте шампионата като любимец на букмейкърите, мислите ли че Бразилия подцени Белгия в този мач?
-Не мисля. Бразилия в този момент има огромен треньор, който не би разрешил това. Много е прецизен, рационален и постоянно беседва с играчите. Сигурен съм, че и той знае, че няма любимци преди да е свършила срещата, а навръх Световните шампионати това предписание важи с най-голяма мощ. Бразилия знаеше, че този мач ще бъде доста сложен и тъкмо по този начин стана. Но те също знаеха, че имат сили да станат международни първенци. Но противникът не го разреши, а не стигна и шанс. Треньорът беседва доста с футболистите и съм сигурен, че ги беше подготвил за този сложен мач. Но не можем да приказваме за подценяване или фаворизиране в този случай.
Неймар е огромната звезда на Бразилия. Мислите ли, че той съумя да извърши упованията към него?
-Когато приказваме за резултати във футбола, в никакъв случай не можем да споменем единствено един състезател. Не можеш да спечелиш международното единствено с един играч-звезда. Всички в " селесао " би трябвало да са на равнище, с цел да може това да е допустимо. Трябват единодушие и доста мощно ядро. Този път имахме всичко това. Видях го с очите си. Но просто не стана. Иначе Наймар има качествата на футболна звезда и на моменти си личеше, че може да наклони везните в наша изгода. Когато приказваме за триумф и резултати на тима ни, постоянно би трябвало да споменем всички футболисти. Бразилия не е единствено Неймар, имаме и други доста класни играчи като Филипе Коутиньо, Уилиан, Фернандиньо и други доста известни футболисти. Дъглас Коща също. Всички те са способни на гениални осъществявания, само че никой от тях не може самичък да реши спечелването на купата. Огромен е натискът върху Неймар и не можем да чакаме самичък да направи всичко.
Мислите ли, че Бразилия към момента не може да се отърси от тежката загуба от Германия през 2014 година?
-Това към този момент отмина. Трябва да мислим за този мач като за нещо доста нетипично. Нещо, което няма да се повтори в никакъв случай повече. Не би трябвало това да тежи след толкоз време. Каквото станало - станало. Не би трябвало да има терзания. За благополучие футболът е тъкмо това - да ставаш след тежките удари и да се радваш на огромните победи. Проблемът е, че всички доста желаят да завоюват международната купа. Просто би трябвало да се взимат поучения от предишното и да се гледа единствено напред. Като приказваме за играчите мисля, че изцяло е преодолян оня тежък миг и в този момент нямаше въздействие върху тях.
Бяхте дружно с Христо Стоичков на шоу-мач в Армения. Какво си говорихте с него след толкоз доста време, в което не сте се виждали?
-Говорихме за всичко. Първо беше в действителност огромна наслада да се забележим още веднъж. Много го обичам! Той беше един от футболните ми другари, до момента в който бях на терена. Никога не сме играли дружно в един тим и дълго време сме били противници. Но без значение от това постоянно ми е било прелестно да го виждам, да пътуваме някъде или просто да си приказваме, тъй като го нося в сърцето си.
Спомняте ли си българския тим от 1994 година и дали беше вероятен край България - Бразилия?
-Да, тогава България имаше в действителност огромни играчи. Имахте Емил Костадинов, с който съм играл в Депортиво. Много го обичам! Със сигурност имахте тим, с който да играете на край. Класни играчи, добър треньор... Всички те дружно правеха един огромен тим. За злощастие не стигнаха до финала, само че Световното състезание е най-трудното. Дори и най-малките неточности те лишават от купата. Но сигурно имахте тим с капацитет за международен първенец.
Дуото ви с Ромарио беше известно в целия свят. Каква беше вашата магия?
-Много е мъчно да се опише с думи. Трудно е. Бебето и Ромарио. Не единствено сънародниците ни, само че и където и да съм съм бил по света доста хора са ми казвали, че са се наслаждавали на играта ни дружно. Мисля, че беше нещо от Господ. Само като го погледнех и се разбирахме без думи. Понякога даже и взор не беше необходим. Когато нещата стават необяснимо и по този магичен метод, в действителност си мислиш, че е нещо обещано от Господа. Бяхме приказен дует!
Ромарио твърди, че е вкарал над 1000 гола. А какъв брой вкарахте вие?
-И аз съм вкарал доста. Статистиката твърди, че са над 700, само че аз си мисля, че са повече. Много голове съм отбелязал и аз. А и доста голови пасове сме давали и двамата. Когато играех, повече мислех за тима и какво е най-хубаво за успеха ни, да оказвам помощ и да депозирам на сътрудниците ми, когато нямах чиста обстановка пред мен.
Сигурно сте гледали Ромарио да играе със Стоичков в Барселона. С кого играеше по-добре - с вас или със Стоичков?
-(Смее се). Ех, този мой другар Стоичков! Много го обичам, само че няма по какъв начин даже и той да бие тандема Бебето - Ромарио. Нещо, което остава за цялостен живот! С Ромарио играехме само в националния тим. Само един мач изиграхме дружно във Фламенго, тъй като незабавно след срещата той отиде да играе в Европа. Но всички тази мачове и голове в националния тим... Ще ви опиша една история. Знаете ли, че Бебето и Ромарио дружно на терена нямаме нито един изгубен мач за националния тим? Нито един! Всеки пък, когато сме играли дружно, постоянно единия от двама ни е вкарвал гол.
Много голове, които отпразнувахте по известния ваш метод, все едно че люлеете бебе. Защо го правехте?
-Винаги съм мислел, че новият живот е по-голям от всичко на този свят. Вечерта преди мача си мислех по какъв начин да отпразнуваме с тима раждането на сина ми. Не мислех тъкмо за метода, по който да го направя, а по-скоро молех Господ да даде да съумея да вкарам гол, с цел да ознаменувам идването на бял свят на сина ми. Отдаде ми се опция, съумях да вкарам и се затичах да го ознаменувам. Представих си по какъв начин взимам Матео в ръце и го клатя. Помислих и за това какъв брой обичам и другите ми две деца. Бяхме на Световно. И както си представях, че го клатя на ръце, видях до мен Ромарио и Мазиньо да вършат същото. Така непринудено и от сърце се получи това посвещение за брачната половинка и за сина ми.
Бил сте първенец с Фламенго, Вашку да Гама и Ботафого. Където отивате, тимът става водач и печели шампионата. Така ли е?
-Статистиката го споделя, а с нея не се спори. Първи от тези тимове бе Васко да Гама. Голям отбор! Беше ми доста мъчно. Но преди този момент в самото начало на моята кариера започнах във Витория Баия в град Салвадор и в никакъв случай не мислех, че по-късно ще мина във Фламенго. Тогава просто желаех да играя. И естествено първоначално с доста горделивост защитавах цветовете на тима от родния ми град. После пристигна Васко, а по-късно сложното прекосяване оттова във Фламенго. Беше ми доста тежко. Винаги съм желал да върша най-хубавото допустимо за тима, чиито цветове пазя. Бях първенец с Фламенго, с Васко и с Ботафого.
В Европа играхте с Депортиво Ла Коруня. Бяхте толкоз покрай купата в Испания. Заради изпусната дузпа против Валенсия, " дрийм отбора " със Стоичков завоюва Ла лига в последния кръг?
-Така е, само че пък аз не съм изпускал дузпа в никакъв случай. Не бях обаче избран да извършвам. Изборът падна върху най-хубавото либеро в света - Мирослав Джукич. Само той и Франко Барези заслужават тази купа. Той изпусна дузпата тогава. Преди това не пропускаше в никакъв случай от бялата точка. Изпълняваше ги съвършено на тренировките. Той и Донато бяха изпълнителите ни на дузпи в тима. Винаги го виждах какъв брой доста труд хвърляше да се приготвя за това всеки ден. Аз им бях отстъпил това право, тъй като така и така вкарвах съвсем във всеки мач. Но това, че не спечелихме шампионската купа, не беше единствено поради оня мач. Имаше и други срещи преди този момент, където загубихме точки и те също бяха по този начин решаващи, колкото и този финален мач с пропуснатата дузпа. Бяхме равни по точки с Барселона и загубихме единствено поради голова разлика. Това споделя всичко за оня в действителност вманиачен шампионат. Ако бях бил вместо Джукич, можеше аз да съм пропусналият дузпата и да ме сочат за отговорен. Това не е значимото. Винаги съм гледал повече на това какъв брой работи един футболист. Затова ми беше тъжно за него, тъй като не е заслужено след всичко, което даде за тима. После станахме и първенци, и носители на Кралската купа и Суперкупата. Направихме Депор прочут в целия свят. Затова би трябвало да се благодари на Джукич, на Бебето, на Мауро Силва и на всички, които работихме неуморно, с цел да го реализираме. Всички, които бяхме част от оня огромен Супер Депор.
-Световното, Копа Америка и Купата на конфедерациите. Коя купа беше най-трудна за продобиване?
Световното, несъмнено! Всички шампионати, шампионати и шампионати са сложни за продобиване, само че Световното състезание е и си остава " Оскар " във футбола. Като започнах на 7 години, още тогава първата ми фантазия беше да играя за " селесао " и да стана международен първенец. Говорил съм и с всички други сътрудници. И всички до един сме имали една и съща фантазия тогава. Защо? Защото спечелването на международната купа във футбола е оптималното. Затова всеки ден благодаря на Господ, че ми се случи. Здраво работих и се подготвях доста дълго време, само че в последна сметка съумях да я печеля. Винаги съм се опитвал да бъда добър образец в работата ми и на терена. Това за мен е най-важното, само че като международен първенец оставаш в историята.
- Кое е по-лесно - да играеш за Бразилия или да си дипломат, представляващ страната на Световното?
Това са две доста разнообразни неща, само че и двете оставиха ярка диря в съзнанието ми. Първото е да играеш и да носиш благополучие на един народ, който е толкоз измъчен и толкоз борбен, че в действителност го заслужава. Футболът е най-голямата пристрастеност на хората в Бразилия. Страната ни е единственият петкратен международен първенец. Всяко изпитание и всяка жертва си заслужава. Както моята, по този начин и на брачната половинка ми и на фамилията ми. И в случай че би трябвало да го сторя още веднъж, бих го направил тъкмо по същия метод. А това, което свършихме дружно с Роналдо, като посланици на страната ни, беше също доста значимо. За хората, за народа ни. Феновете доста обичат да виждат любимците си отвън терена и да се срещат с тях. Футболът има потребност от повече човещина. Така че тези два момента бяха доста разнообразни, само че и доста специфични в моя живот. Едното бе да реализираме четвъртата международна купа за страната ни, а другото - да раздадем цялата си обич на бразилците, само че към този момент отвън терена. Говорих с доста другари в чужбина и всички бяха на мнение, че проведеното от нас състезание е било в действителност сполучливо. За страдание, на терена тимът ни не беше на висотата, която всички чакаха, само че отвън игрището показахме, че когато има предпочитание в хората, можем да вършим доста и целият свят видя какъв брой хубаво беше международното ни състезание.
- Как решихте да влезете в политиката и давате ли си препоръки за това с Ромарио?
Разбира се, че си приказваме. Нали съвсем постоянно сме дружно. Най-важното е в никакъв случай да не забравяме, че футболът е дал толкоз доста наслада на хората в Бразилия, на мен, на Ромарио. Политиката е един метод, по който мислим че можем да продължаваме да вършим положителни неща за народа ни, в този момент когато към този момент сме отвън футбола. Винаги съм вярвал в това, че в случай че работиш доста старателно за нещо, то става действителност. Аз имах шанс да мога да пътувам и да играя в Европа, да основа семейство и да имам един по-добър живот. Винаги съм наблягал на работата и честността. Затова взех решение да вляза в политиката, с цел да мога да продължа с положителния образец, който постоянно съм се опитвал да давам. Първо в фамилията ми и с децата ми, а в този момент и със сънародниците ми. В политиката човек може да направи в действителност доста и доста положителни каузи. Да оказва помощ на всички тези деца в потребност, да им дава по-добър късмет за живот. Затова с Ромарио сме в политиката, с цел да вършим положително. Всички знаят за нас и за кариерите ни в най-великата игра. Но желая и да знаят, че футболът дисциплинира и дава непоклатимост в живота на човек. Говорихме си с него, че в политиката има в действителност огромен дефицит на положителни хора и по тази причина взехме решение да влезем там. Да вършим положително, да даваме късмет на децата. Без корупция, тъй като всички знаят нашата история, и всички знаят, че не желаеме да живеем на гърба на народа, а да вършим единствено положително на хората.
-Като политик, по какъв начин подкрепяте футбола в Бразилия и каква е обстановката с футбола във вашата страна след Световното състезание?
Футболът е добре. Лошото е, че страната минава през един сложен интервал. Корупция и тежък живот, което натъжава всички нас. Бразилците се борят и в никакъв случай не се предават. Сигурен съм, че скоро всичко ще се усъвършенства и с доста работа ще се вдигнем на крайници. Много мощно имам вяра в това. Избирателите доста ни поддържат и гласоподават за нас, тъй като сме постоянно положителни и постоянно ги насърчаваме и поддържаме. Продължаваме да работим и да оказваме помощ на хората. Те постоянно могат да разчитат на нас, тъй като ние желаеме най-хубавото за тях и за бразилския футбол. Вдигнахме на крайници националния тим, откакто отпред на " селесао " застана треньорът Тите. Имаме доста солидна основа за работа. Не успяхме да се представим най-добре на Световното в Русия, само че идва различен Мондиал и там ще имаме още веднъж късмет да покажем прекрасен футбол.
Ромарио и Бебето станаха депутати
Бразилските митове печелят и на политическата сцена
Сеньор Бебето, здравейте! Първо какво мислите за представянето на бразилския народен тим на Световното състезание?
-Можем да кажем, че Бразилия се показа относително добре в първите три мача. В първия дуел не започнахме толкоз добре, само че тимът последователно стартира да израства с всеки минал мач. След това обаче пристигна срещата, в която отпаднахме. Говорих с доста хора след дуела и множеството са на мнение, че в тази среща можехме да спечелим и ние, и Белгия, само че те продължиха напред. Нямахме шанс. Вкараха ни първи гол от статично състояние и след това още един. Ние върнахме едно попадение, а даже през второто полувреме имахме положения и да изравним, само че това е футболът... За всички нас това беше нещо доста тъжно. Имахме възприятието, че Бразилия има всичко, с цел да може да стигне надалеч на това състезание, само че отново споделям - това е футболът.
Започнахте шампионата като любимец на букмейкърите, мислите ли че Бразилия подцени Белгия в този мач?
-Не мисля. Бразилия в този момент има огромен треньор, който не би разрешил това. Много е прецизен, рационален и постоянно беседва с играчите. Сигурен съм, че и той знае, че няма любимци преди да е свършила срещата, а навръх Световните шампионати това предписание важи с най-голяма мощ. Бразилия знаеше, че този мач ще бъде доста сложен и тъкмо по този начин стана. Но те също знаеха, че имат сили да станат международни първенци. Но противникът не го разреши, а не стигна и шанс. Треньорът беседва доста с футболистите и съм сигурен, че ги беше подготвил за този сложен мач. Но не можем да приказваме за подценяване или фаворизиране в този случай.
Неймар е огромната звезда на Бразилия. Мислите ли, че той съумя да извърши упованията към него?
-Когато приказваме за резултати във футбола, в никакъв случай не можем да споменем единствено един състезател. Не можеш да спечелиш международното единствено с един играч-звезда. Всички в " селесао " би трябвало да са на равнище, с цел да може това да е допустимо. Трябват единодушие и доста мощно ядро. Този път имахме всичко това. Видях го с очите си. Но просто не стана. Иначе Наймар има качествата на футболна звезда и на моменти си личеше, че може да наклони везните в наша изгода. Когато приказваме за триумф и резултати на тима ни, постоянно би трябвало да споменем всички футболисти. Бразилия не е единствено Неймар, имаме и други доста класни играчи като Филипе Коутиньо, Уилиан, Фернандиньо и други доста известни футболисти. Дъглас Коща също. Всички те са способни на гениални осъществявания, само че никой от тях не може самичък да реши спечелването на купата. Огромен е натискът върху Неймар и не можем да чакаме самичък да направи всичко.
Мислите ли, че Бразилия към момента не може да се отърси от тежката загуба от Германия през 2014 година?
-Това към този момент отмина. Трябва да мислим за този мач като за нещо доста нетипично. Нещо, което няма да се повтори в никакъв случай повече. Не би трябвало това да тежи след толкоз време. Каквото станало - станало. Не би трябвало да има терзания. За благополучие футболът е тъкмо това - да ставаш след тежките удари и да се радваш на огромните победи. Проблемът е, че всички доста желаят да завоюват международната купа. Просто би трябвало да се взимат поучения от предишното и да се гледа единствено напред. Като приказваме за играчите мисля, че изцяло е преодолян оня тежък миг и в този момент нямаше въздействие върху тях.
Бяхте дружно с Христо Стоичков на шоу-мач в Армения. Какво си говорихте с него след толкоз доста време, в което не сте се виждали?
-Говорихме за всичко. Първо беше в действителност огромна наслада да се забележим още веднъж. Много го обичам! Той беше един от футболните ми другари, до момента в който бях на терена. Никога не сме играли дружно в един тим и дълго време сме били противници. Но без значение от това постоянно ми е било прелестно да го виждам, да пътуваме някъде или просто да си приказваме, тъй като го нося в сърцето си.
Спомняте ли си българския тим от 1994 година и дали беше вероятен край България - Бразилия?
-Да, тогава България имаше в действителност огромни играчи. Имахте Емил Костадинов, с който съм играл в Депортиво. Много го обичам! Със сигурност имахте тим, с който да играете на край. Класни играчи, добър треньор... Всички те дружно правеха един огромен тим. За злощастие не стигнаха до финала, само че Световното състезание е най-трудното. Дори и най-малките неточности те лишават от купата. Но сигурно имахте тим с капацитет за международен първенец.
Дуото ви с Ромарио беше известно в целия свят. Каква беше вашата магия?
-Много е мъчно да се опише с думи. Трудно е. Бебето и Ромарио. Не единствено сънародниците ни, само че и където и да съм съм бил по света доста хора са ми казвали, че са се наслаждавали на играта ни дружно. Мисля, че беше нещо от Господ. Само като го погледнех и се разбирахме без думи. Понякога даже и взор не беше необходим. Когато нещата стават необяснимо и по този магичен метод, в действителност си мислиш, че е нещо обещано от Господа. Бяхме приказен дует!
Ромарио твърди, че е вкарал над 1000 гола. А какъв брой вкарахте вие?
-И аз съм вкарал доста. Статистиката твърди, че са над 700, само че аз си мисля, че са повече. Много голове съм отбелязал и аз. А и доста голови пасове сме давали и двамата. Когато играех, повече мислех за тима и какво е най-хубаво за успеха ни, да оказвам помощ и да депозирам на сътрудниците ми, когато нямах чиста обстановка пред мен.
Сигурно сте гледали Ромарио да играе със Стоичков в Барселона. С кого играеше по-добре - с вас или със Стоичков?
-(Смее се). Ех, този мой другар Стоичков! Много го обичам, само че няма по какъв начин даже и той да бие тандема Бебето - Ромарио. Нещо, което остава за цялостен живот! С Ромарио играехме само в националния тим. Само един мач изиграхме дружно във Фламенго, тъй като незабавно след срещата той отиде да играе в Европа. Но всички тази мачове и голове в националния тим... Ще ви опиша една история. Знаете ли, че Бебето и Ромарио дружно на терена нямаме нито един изгубен мач за националния тим? Нито един! Всеки пък, когато сме играли дружно, постоянно единия от двама ни е вкарвал гол.
Много голове, които отпразнувахте по известния ваш метод, все едно че люлеете бебе. Защо го правехте?
-Винаги съм мислел, че новият живот е по-голям от всичко на този свят. Вечерта преди мача си мислех по какъв начин да отпразнуваме с тима раждането на сина ми. Не мислех тъкмо за метода, по който да го направя, а по-скоро молех Господ да даде да съумея да вкарам гол, с цел да ознаменувам идването на бял свят на сина ми. Отдаде ми се опция, съумях да вкарам и се затичах да го ознаменувам. Представих си по какъв начин взимам Матео в ръце и го клатя. Помислих и за това какъв брой обичам и другите ми две деца. Бяхме на Световно. И както си представях, че го клатя на ръце, видях до мен Ромарио и Мазиньо да вършат същото. Така непринудено и от сърце се получи това посвещение за брачната половинка и за сина ми.
Бил сте първенец с Фламенго, Вашку да Гама и Ботафого. Където отивате, тимът става водач и печели шампионата. Така ли е?
-Статистиката го споделя, а с нея не се спори. Първи от тези тимове бе Васко да Гама. Голям отбор! Беше ми доста мъчно. Но преди този момент в самото начало на моята кариера започнах във Витория Баия в град Салвадор и в никакъв случай не мислех, че по-късно ще мина във Фламенго. Тогава просто желаех да играя. И естествено първоначално с доста горделивост защитавах цветовете на тима от родния ми град. После пристигна Васко, а по-късно сложното прекосяване оттова във Фламенго. Беше ми доста тежко. Винаги съм желал да върша най-хубавото допустимо за тима, чиито цветове пазя. Бях първенец с Фламенго, с Васко и с Ботафого.
В Европа играхте с Депортиво Ла Коруня. Бяхте толкоз покрай купата в Испания. Заради изпусната дузпа против Валенсия, " дрийм отбора " със Стоичков завоюва Ла лига в последния кръг?
-Така е, само че пък аз не съм изпускал дузпа в никакъв случай. Не бях обаче избран да извършвам. Изборът падна върху най-хубавото либеро в света - Мирослав Джукич. Само той и Франко Барези заслужават тази купа. Той изпусна дузпата тогава. Преди това не пропускаше в никакъв случай от бялата точка. Изпълняваше ги съвършено на тренировките. Той и Донато бяха изпълнителите ни на дузпи в тима. Винаги го виждах какъв брой доста труд хвърляше да се приготвя за това всеки ден. Аз им бях отстъпил това право, тъй като така и така вкарвах съвсем във всеки мач. Но това, че не спечелихме шампионската купа, не беше единствено поради оня мач. Имаше и други срещи преди този момент, където загубихме точки и те също бяха по този начин решаващи, колкото и този финален мач с пропуснатата дузпа. Бяхме равни по точки с Барселона и загубихме единствено поради голова разлика. Това споделя всичко за оня в действителност вманиачен шампионат. Ако бях бил вместо Джукич, можеше аз да съм пропусналият дузпата и да ме сочат за отговорен. Това не е значимото. Винаги съм гледал повече на това какъв брой работи един футболист. Затова ми беше тъжно за него, тъй като не е заслужено след всичко, което даде за тима. После станахме и първенци, и носители на Кралската купа и Суперкупата. Направихме Депор прочут в целия свят. Затова би трябвало да се благодари на Джукич, на Бебето, на Мауро Силва и на всички, които работихме неуморно, с цел да го реализираме. Всички, които бяхме част от оня огромен Супер Депор.
-Световното, Копа Америка и Купата на конфедерациите. Коя купа беше най-трудна за продобиване?
Световното, несъмнено! Всички шампионати, шампионати и шампионати са сложни за продобиване, само че Световното състезание е и си остава " Оскар " във футбола. Като започнах на 7 години, още тогава първата ми фантазия беше да играя за " селесао " и да стана международен първенец. Говорил съм и с всички други сътрудници. И всички до един сме имали една и съща фантазия тогава. Защо? Защото спечелването на международната купа във футбола е оптималното. Затова всеки ден благодаря на Господ, че ми се случи. Здраво работих и се подготвях доста дълго време, само че в последна сметка съумях да я печеля. Винаги съм се опитвал да бъда добър образец в работата ми и на терена. Това за мен е най-важното, само че като международен първенец оставаш в историята.
- Кое е по-лесно - да играеш за Бразилия или да си дипломат, представляващ страната на Световното?
Това са две доста разнообразни неща, само че и двете оставиха ярка диря в съзнанието ми. Първото е да играеш и да носиш благополучие на един народ, който е толкоз измъчен и толкоз борбен, че в действителност го заслужава. Футболът е най-голямата пристрастеност на хората в Бразилия. Страната ни е единственият петкратен международен първенец. Всяко изпитание и всяка жертва си заслужава. Както моята, по този начин и на брачната половинка ми и на фамилията ми. И в случай че би трябвало да го сторя още веднъж, бих го направил тъкмо по същия метод. А това, което свършихме дружно с Роналдо, като посланици на страната ни, беше също доста значимо. За хората, за народа ни. Феновете доста обичат да виждат любимците си отвън терена и да се срещат с тях. Футболът има потребност от повече човещина. Така че тези два момента бяха доста разнообразни, само че и доста специфични в моя живот. Едното бе да реализираме четвъртата международна купа за страната ни, а другото - да раздадем цялата си обич на бразилците, само че към този момент отвън терена. Говорих с доста другари в чужбина и всички бяха на мнение, че проведеното от нас състезание е било в действителност сполучливо. За страдание, на терена тимът ни не беше на висотата, която всички чакаха, само че отвън игрището показахме, че когато има предпочитание в хората, можем да вършим доста и целият свят видя какъв брой хубаво беше международното ни състезание.
- Как решихте да влезете в политиката и давате ли си препоръки за това с Ромарио?
Разбира се, че си приказваме. Нали съвсем постоянно сме дружно. Най-важното е в никакъв случай да не забравяме, че футболът е дал толкоз доста наслада на хората в Бразилия, на мен, на Ромарио. Политиката е един метод, по който мислим че можем да продължаваме да вършим положителни неща за народа ни, в този момент когато към този момент сме отвън футбола. Винаги съм вярвал в това, че в случай че работиш доста старателно за нещо, то става действителност. Аз имах шанс да мога да пътувам и да играя в Европа, да основа семейство и да имам един по-добър живот. Винаги съм наблягал на работата и честността. Затова взех решение да вляза в политиката, с цел да мога да продължа с положителния образец, който постоянно съм се опитвал да давам. Първо в фамилията ми и с децата ми, а в този момент и със сънародниците ми. В политиката човек може да направи в действителност доста и доста положителни каузи. Да оказва помощ на всички тези деца в потребност, да им дава по-добър късмет за живот. Затова с Ромарио сме в политиката, с цел да вършим положително. Всички знаят за нас и за кариерите ни в най-великата игра. Но желая и да знаят, че футболът дисциплинира и дава непоклатимост в живота на човек. Говорихме си с него, че в политиката има в действителност огромен дефицит на положителни хора и по тази причина взехме решение да влезем там. Да вършим положително, да даваме късмет на децата. Без корупция, тъй като всички знаят нашата история, и всички знаят, че не желаеме да живеем на гърба на народа, а да вършим единствено положително на хората.
-Като политик, по какъв начин подкрепяте футбола в Бразилия и каква е обстановката с футбола във вашата страна след Световното състезание?
Футболът е добре. Лошото е, че страната минава през един сложен интервал. Корупция и тежък живот, което натъжава всички нас. Бразилците се борят и в никакъв случай не се предават. Сигурен съм, че скоро всичко ще се усъвършенства и с доста работа ще се вдигнем на крайници. Много мощно имам вяра в това. Избирателите доста ни поддържат и гласоподават за нас, тъй като сме постоянно положителни и постоянно ги насърчаваме и поддържаме. Продължаваме да работим и да оказваме помощ на хората. Те постоянно могат да разчитат на нас, тъй като ние желаеме най-хубавото за тях и за бразилския футбол. Вдигнахме на крайници националния тим, откакто отпред на " селесао " застана треньорът Тите. Имаме доста солидна основа за работа. Не успяхме да се представим най-добре на Световното в Русия, само че идва различен Мондиал и там ще имаме още веднъж късмет да покажем прекрасен футбол.
Ромарио и Бебето станаха депутати
Бразилските митове печелят и на политическата сцена
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ