Футболистът на Царско село Седрик Каломбо даде обширно интервю за

Футболистът на Царско село Седрик Каломбо даде обстойно изявление за предаването „ Калчо фикс идея “ по Макс спорт 3, в което приказва за пътя си във футбола, фамилията и най-красивия си гол. Халфът на „ царете “ не пропусна да разяснява и Валери Божинов, както и да изясни за какво не е станал боксьор. 27-годишният италианец показа за какво играе с номер 23 и по какъв начин прекарва свободното си време.

- Трябваха ти единствено 5 минути, с цел да събереш погледите с атрактивен гол против Берое при дебюта си за Царско село. Очакваше ли подобен старт с новия си тим?
- Честно казано, не чаках, че ще вкарам в този миг. Но топката бе обещаваща и не се замислих при осъществяването. Рискувах да стана за смях, само че се получи добре.

- Колко мъчно е да се вкара гол със задна ножица? Колко % умения и какъв брой % шанс са нужни за сходни осъществявания
- Както се споделя, шансът оказва помощ на смелите. Ако не опитваш, няма по какъв начин да имаш късмет. Но се изисква и възприятие за съгласуваност. Разбира се, и доза шанс. Да кажем, че 50 на 50 са уменията и шанса при такива попадения.

- Въпреки новите попълнения, които взе Царско село отборът е в една доста неизгодна позиция – пред изпадане от елита. Ако това се случи, каква ще е твоята орис?
- Не бих споделил, че сме покрай изпадане! Имаме към момента много мачове до края на сезона и ориста ни е в нашите ръце. За бъдещето ще приказваме едвам след края на сезона. В момента мислим единствено и само върху това да реализираме задачите си: а точно да останем в елита.

- Как ти се коства българското състезание? Какво ти харесва и какво не ти харесва в него?
- В съпоставяне с Италия, българският футбол е много физически. Хората тук са напряко плашещи. Има такива по два метра. Но от тактическа позиция италианският шампионат е по-труден. Като цяло, българското състезание е много крепко и комплицирано, има положителни тимове, със мощни състезатели.
26
- Защо избра №23 и има ли това някаква връзка с баскетбола?
- Да, харесва ми доста Майкъл Джордан, само че 23 е едно от моите обичани цифри.

- Баскетболът ли е твоето занимание?
- Баскетболът не ми е занимание, отвън футбола избирам да играя на плейстейшън, да дремя и да приказвам с моите другари в Италия по телефона.

- Прекарал си цялата си кариера в Италия, какво те накара да предприемеш тази крачка към една случка в България?
- Получих предложение от Царско село и от мениджъра Томазо. Това за мен е друг опит и ми харесва доста. Ако би трябвало да върна времето обратно, бих приел сходна оферта без да се възнамерявам.

- Разкажи ни твоята футболна история...
- Започнах с футбола като дребен в моя роден град в региона Марке - Фано. Така с времето стигнах до Лече. Именно в този клуб прекарах огромна част от юношеските ми години до дебюта ми за първия тим. След това последва интервал, в който бях отдаван чартърен. Там, където съумях да изразя най-добре себе си и да покажа качествата си, бе в тима на Губио. От Губио продължих към Салерно. От Салернитана бях чартърен във Фоджа, Пиаченца. Но в Салерно нещата не се развиха по най-хубавия метод, тъй като имах персонални проблеми. И получих опция тук в София, която желая да употребявам, с цел да рестартирам кариерата си. До момента най-хубавият ми интервал бе в Губио. В Губио всички бяха другарски настроени, по този начин както е и тук в Царско село. Чувствах се добре и във Фоджа, само че в Губио прекарах две години и половина. Наистина доста прекрасен интервал и от персонална позиция. Разбирах се добре с всички треньори и съотборници.

- От какво семейство си? Има ли други спортисти измежду околните ти?
- Баща ми е бил професионален боксьор, чичо ми - също, даже е бил осемкратен олимпийски първенец в този спорт. Но аз избрах по друг спорт поради майка ми, която не искаше да ме удрят с крошета. И по този начин ми даде топката, с цел да се развличам. По-добре да ритвам топка, в сравнение с да отнасям крошета..

- Имало ли е миг, в който си желал да се откажеш от футбола?
- Не, в никакъв случай. Докато имам детинското предпочитание да играя, няма по какъв начин да се откажа от футбола. Достатъчен ми е образеца с Буфон, който макар че е на сериозна възраст, към момента няма желание да стопира с този спорт. Мотивиран съм и в мен живее детето, тъй че наподобява мъчно да кажа " стига ".

- Кой е голът, който в никакъв случай няма да забравиш?
- Много прекрасен гол, който съм вкарвал? Този със задната ножица, без подозрение! Има ли различен... не, не, този е моят №1! Останалите, които съм вкарвал, може да се осъществят различен път, само че този - надали.. Това е първата ми задна ножица.

- На кой тим симпатизираш в Италия?
- Да, на Милан. Запален последовател съм на росонерите още от раждането ми. Не желая да приказвам преди да е завършил шампионата, само че се надявам да честваме дружно на централния площад в Милано. Концентриран съм върху изявите си в Царско село, само че отвън тях мисля непрекъснато за Милан. От сърце се надявам да не изтърван първото място до края на сезона. Гледал съм мачове онлайн на стадиона, най-много като бях по-малък. Не знам дали има паметен, само че последния, който гледах на " Меаца " беше против Рома, когато Милан завоюва след гол в продължението. 2-1 с гол на Кутроне в края.

- Сега гледаш ли Серия В и знаеш ли, че България има представители там?
- Спомням си, че имаше един състезател, мисля, че Кирилов се споделяше. Преди няколко години беше в Италия, в Римини. Колкото до Валери Божинов, има нещо общо в нашите футболни пътища. Работих с негов треньор в Лече, който ми е разказвал много истории за него. Дон Дамяно, Дамяно Мадаро.

- Един малко по-неприятен въпрос обвързван с националния обор на Италия. Как ще коментираш загубата от Северна Македония...
- Неприятна загуба и навън за Световното. Няма какво да се направи повече. Означава, че от 8 години Италия няма да играе на международно състезание. Надявам се да не станат 12. Ще забележим какво ще стане след 4 години и дали младите ще се показват по-добре. Италия има 4 години, с цел да се възроди. Но да не забравяме, че през предходната година адзурите завоюваха европейското състезание. И не всичко е изгубено. Само един епизод, който не се получи съгласно упованията. Поглед към квалификационните мачове преди този момент, една от дузпите да беше вкарана и всичко това с Македония нямаше да се случи. Но орис, какво да се прави.

- Ако би трябвало да се опишеш с една дума, коя ще е тя?
- С една дума? Може би шегобиец, палавец.. Обичам да съм в компания и да се майтапим.