Хичо: Левски трябва да извърви доста стъпки, за да стигне Лудогорец
Футболистът на съветския Урал Николай Димитров гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Юноша е на Левски, като игра при „ сините “ по време на тяхната приказка – влизането в групите на Шампионска лига и четвъртфинала за Купата на УЕФА. В 89 мача за Левски има 18 гола. Силните игри го приближиха до трансфер в същински европейски гранд – британския Арсенал. Сделка за жалост не стана, а футболното съществуване го прати за пет години в Турция, където обиколи четири тима. В кариерата си е играл още за гръцкия Ксанти и Славия.
- Здравей, Ники! Тази седмица стартира международното, ти си във почивка, само че имаш ли информация за треската в Екатеринбург преди мачовете?
- Още при започване на годината имаше много огромна тресчица по откриването на новия стадион. Целият град се приготвя, има доста нови здания и уреди, пригодени особено за международното. Хората тръпнат в очакване, тъй като в Русия по принцип обичат футбола. Последните ни мачове се играха напълно на новите игрища, издигнати за мондиала. Дори ние, футболистите чувствахме какъв брой особено събитие ще бъде това за Русия.
- Минава ли за състезателен център четвъртият по величина град в Русия? - Да, минава. Има и много добър хокеен тим. Урал е по-нов клуб от него. Изненадан съм какъв брой доста почитат спортистите и какъв брой доста хора идват на мачове в Екатеринбург, макар студеното време.
- Чували сме доста за съветските хулигани – рискови ли са те в действителност и ще има ли проблеми? - Честно казано, аз съм от година и половина там и не съм имал досег до такива подиуми по време на мачове. Всичко, което знам, са единствено митове. Досега съм виждал доста културни хора, които в действителност се любуват на мачовете.
- Що за почитатели са тези на Урал – тима, в който играеш? - Не са от фанатичните. Напротив – те са от културните последователи. Дори и тимът да губи, те се стараят да го поддържат и да вдъхват кураж на футболистите. Приятно съм сюрпризиран. Урал няма от тези почитатели, които хвърлят бомби и т. н.
- А това е по-добре и за вас, по-спокойни сте. - Да, несъмнено. Това се отразява на тима.
- Как управлението на Урал участваше в подготовката на града и стадиона за международното? - Доста ефективно. Организираха се доста мероприятия по отношение на международното състезание. Доста детски градини и учебни заведения идваха при нас, играчите съответно да задават въпроси за международното и за футбола като цяло. Старият ни стадион го пригодиха и мисля, че е подготвителна база на Франция, тъй като „ петлите “ ще играят мачовете си в Екатеринбург.
- Преминаваме към твоята кариера – по какъв начин мина последният сезон в Екатеринбург? - Откакто съм в Екатеринбург, тимът върви във възходяща линия. В първия сезон играхме край за купата, който загубихме от Локомотив. След втората акция, като човек огледа крайното класиране вижда, че сме 12-и, само че можеше да бъдем и шести и да играем в квалификациите на Лига Европа. Имахме късмет да играем в Европа, макар че завършихме на нежеланото 12-о място. Но съгласно мен мога да дам позитивна оценка на сезона.
- Изигра 25 мача, означи 2 гола – какво се крие зад тази статистика? - В днешно време футболът е станал доста повече статистика, в сравнение с наслаждение или страст. Прилича на една игра „ Мениджър “, не знам дали я има още. Вече съм почти на 30 години и се старая да обръщам повече внимание на удоволствието и почти барометърът дали съм се показал добре в мач или изобщо по време на сезона. Не ми се получава всякога да изпитвам наслаждение по време на играта, тъй като има моменти, когато в действителност би трябвало да се бориш в името на това тимът да победи. Но като цяло през сезона имаше много моменти, които ми доставиха наслаждение и наслада на терена.
- С този тим ли е обвързвано твоето бъдеще и имаш ли предложения от други клубове? - За първи път съм на място, на което освен аз, само че и фамилията ми се усеща прелестно. Изкарах пет години в Турция. В три от тях бях в много прекрасен град като Истанбул, само че фамилията ми не можа да свикне с културата, има много разлики сред България и Турция. Сега за първи път Русия дава прелестни условия даже на щерка ми да се развива, тъй че може би плануваме и да завърша кариерата си в този тим.
- Как се стигна до прехвърлянето ти в Екатеринбург и каква е ролята на мениджъра Мирчо Димитров? - Огромна му е ролята. След интервала ми в Гърция, се прибрах в България за четири месеца в Славия. Имах шанс там треньор да ми бъде Александър Тарханов, който ми беше ментор и до момента в Урал. Още след първия месец ми сподели, че ще желае да ме вземе в Урал. Обади ми се Мирчо Димитров, описа ми каква е обстановката, сподели ми за града и за тима. Не ми трябваше доста време, с цел да се съглася.
- Какво е равнището на футбола в Русия през твоя взор? - Наливат се ужасно доста средства, само че съгласно мен има накъде да се развива особено откъм детско-юношески футбол. Вижда се, че хората се пробват да мислят по-различно от предходните времена и желаят да се учат от европейските модели. Но това изисква време. Мисля, че след международното състезание, с всички направени инвестиции и бази, ще има позитивна вълна в развиването на съветския футбол.
- Поддържаш ли връзки с другите българи, които играят в съветското състезание? - Да, най-много с Ивелин Попов подкрепям връзка. С него съм непосредствен, въпреки всичко сме израснали дружно и понякога си пишем. В последния мач даже вкара гол против нас, аз пък изтървах дузпа. Имаше защо да се майтапим.
- Сега ще те върна малко обратно в кариерата ти. Роден си в Русе, само че по какъв начин се озова в Левски? - По принцип съм роден в София, само че съм израснал в Русе, където отивам много дребен и нямам доста мемоари от столицата. Просто пристигна миг, в който да реша дали ще изучавам или ще ставам футболист. Баща ми сложи изискването да реша. В последна сметка в този момент не мога да си обясня по какъв начин дете на 11 години се взема решение да отиде единствено в София, тъй като желае да става футболист, само че го направих и не скърбя за нищо.
- Като отиде на „ Герена “ на 11 години какво беше първото ти усещане? - С детския си ум усещах, че съм част от огромните. Знаех, че там са израснали и са играли много огромни футболисти. Вътрешно усещах, че може да имам шанса и аз един ден да го направя. Много прелестно се усещах.
- Трудно ли ти беше да се наложиш при „ сините “? - Сега връщайки се обратно, не мога да кажа, че съм полагал някакви страшни старания. Просто обичах да играя футбол, както към момента обичам да го върша. Всеки ден правех едно и също – да играя футбол. Обстоятелствата се стекоха по подобен метод, че Мъри стана треньор и стартира да постанова много от юношите. Не бях единствено аз, а доста от младите футболисти. Така последователно съумях да се преборя за място.
- Всичко ти се получи добре. - Да, без да му приписвам значимост и кой знае какъв брой да го мисля. Просто правех това, което обичам.
- Ти си един от последните първенци със „ сините “ от 2009 година Какво е за клуб като Левски да изживее цяла декада без трофей? - Това е в действителност доста болна тематика допускам за всички хора, както и за мен. В последна сметка виждам, че хората желаят и се пробват, само че може би не могат да напипат точната система и вакса, с цел да го създадат. Много постоянно се сменят треньори. Според мен основният проблем е, че няма визия и в действителност като се вземе треньор, би трябвало да се остави да работи три години и към този момент по-късно да се вършат заключения за работата му.
- В момента се гласоподава доверие на Делио Роси. Левски обаче изпусна купата на България и се класира на трето място на доста точки зад първенеца Лудогорец. Трябва ли да се остави още италианецът да работи в българския шампионат? - Не може да се отхвърли, че в този момент наподобява, че управлението има някаква визия. Сериозни хора са. Ако са решили, че Роси е точният човек… Независимо по какъв начин ни наподобява на нас, хората в профил, тъй като сигурно на множеството не им харесва стилът, който практикува Левски. Взеха и някои значими победи, класираха се и за край за купата, само че несъмнено има да се извървят много стъпки, до момента в който се стигне Лудогорец. Те са доста равнища нагоре.
- Наложи се в състава, когато треньор бе Станимир Стоилов, а шеф Наско Сираков. Възможно ли е в миналото те двамата да се върнат на „ Герена “ или задачата наподобява по-скоро невъзможна? - Аз персонално се надявам, тъй като това в действителност ще е добре за Левски. Имаше доста добра стиковка сред двамата – треньор и началник. Сираков вдъхваше огромен почит и схваща доста от футбол. Мъри няма защо да го разясняваме – всички знаят неговите качества. Много добра беше стиковката сред тях и това им оказа помощ, а имаше и визия накъде отива тимът.
- Как се усещаше тогава измежду звезди като Гонзо, Боримиров, Йовов? - Чувствах се по този начин, както когато отидох в първия ден на „ Герена “. Вече бях измежду тези хора и единственото значимо за мен беше да се любувам и да се изучавам. В последна сметка, когато си измежду такива хора, искаш или не се научаваш и ставаш по-добър.
- А по какъв начин се държаха те с по-младите играчи? Имаше ли смешки, закачки? - Имаше и смешки и закачки, имаше и кавги и по-остър звук. Сега от гледната точка на по-опитен състезател, виждам, че е имало смисъл и това ме е построило.
- Играл си на „ Стамфорд Бридж “ против Челси – какво е възприятието да се изправиш против мега звезди? - Мисля, че това бе първият ми мач като титуляр за Левски в Шампионската лига. Сещам се, че имаше ужасно терзание. Тогава в клуба работеше психоложка и тя доста се опитваше да ми помогне да преборя това напрежение. В момента, в който излезеш на терена измежду такива футболисти, виждаш, че е много по-лесно да играеш против тях, в сравнение с против клуб от по-нисък сан. Те в действителност те оставят да играеш и се стараят да играят футбол. В последна сметка това те улеснява, в случай че ти също можеш да играеш.
- Кой от мачовете от „ европейската приказка “ на Левски ти е най-скъп и кой най-драматичен? - Мачът с Удинезе остави максимален отпечатък в съзнанието ми. Отборът беше на крачка да загуби, само че сподели темперамент в много значим миг и успяхме да обърнем резултата. Като най-ярък спомен ми е първият мач в Шампионската лига. Тогава не играх, гледах в профил, само че беше в действителност незабравимо, тъй като бе против Барселона. Гледах с отворена уста всички футболисти, които преди този момент бях гледал единствено на касетки.
- Как се случи тази рецесия в Левски след присъединяване в Шампионска лига и мощно показване в купата на УЕФА? Като че ли всички почитатели чакаха тази „ приказка “ да продължи и внезапно пристигна този срив. Какво е обяснението ти? - „ Приказката “ свърши, тъй като основните „ архитекти “ на тази „ приказка “ си потеглиха. В последна сметка, когато хората с визия, с ясна визия къде отиват и какъв план имат в главата си, си тръгнат, всичко се скапва. Идват разнообразни хора с разнообразни визии и това е резултатът.
- Вече имаш стабилен опит в чужбина – какво не вършат добре българските клубове? - Според мен има на какво да се натъртва върху работата с младите. Нещата са малко в двете крайности – или не се дава никакъв късмет, или се дава прекомерно огромен късмет. И в двата случая това изиграва неприятна смешка на футболистите. Просто би трябвало да се откри точният баланс, да се работи по верния метод, тъй като всеки млад футболист има друг темперамент и изисква друго отношение. Ако това нещо се направи, равнището на българския футбол като цяло ще се вдигне.
- Разкажи ни за пробния интервал в Арсенал – какво остана прикрито от почитателите и за какво не се получи прехвърлянето през 2007 година? - Защо не се получи -мможе да се приказва доста, само че щом нещата не са се получили, значи, че не съм бил подготвен. Когато отпътувах, упражнявах напълно единствено с първия тим. Чувствах се още веднъж както в първия ми ден на „ Герена “. Е, няколко равнища нагоре – въпреки всичко едното беше на „ Герена “, а другото на „ Емирейтс “. Пак измежду огромни футболисти, в действителност усещаш лекост, когато играеш с тях. Минах сносно медицинските проби. Казаха ми, че единствено двама индивида в тима – Фламини и Фабрегас имат моята устойчивост. Накрая хората ми споделиха, че са доста удовлетворени, само че заради неналичието на „ жълта карта “, в случай че ме вземат, трябвало да ме преотстъпят някъде в Белгия. Затова ми споделиха – по-добре си остани в България, ние ще идваме да те следим. Знам за два съответни мача, за които ми се обадиха, че са пристигнали да ме гледат. Единият беше против Литекс на „ Герена “. Но дали са имали желание по-късно да ме привлекат, не знам. Между другото пристигна техен делегат и в Израел, тъй че може би са имали някакви съществени планове към мен, само че е реалност, че моето показване тогава не беше такова, каквото трябваше да бъде, откакто се прибрах оттова. Може би ми е пристигнало допълнително цялото това внимание и звук. Нямам визия, само че откакто не се е получило, може би не съм бил подготвен.
- Какво най-вече те впечатли в Арсенал, когато отиде на „ Емирейтс “? - Човечността на тези футболисти. Всеки един от тях се опита както може да ме предразположи по време на мачовете, тъй като играх и двустранна игра. По време на този мач, на всяка една подготовка и когато се хранех с тях, да се усещам добре. Те не вършат разлика дали си там от пет години или си пристигнал от пет минути. Всеки се държи с теб другарски.
- Вкара ли гол на Йенс Леман на подготовка? - Първата ми подготовка беше на Емирейтс “, тъй като беше след мач и бе ден за почитатели. Имаше последователи на стадиона и правехме двустранна игра. Още с първото допиране вкарах гол, само че не помня кой беше вратарят.
- Защо през 2016 година не се завърна в Левски, а отиде в Славия? - Имаше още един миг, в който имах опция да се прибера в България и се свързах с хора от Левски, само че ми беше отговорено, че сега имат хора на моя пост и нямат потребност.
- А по какъв начин се работи с Венци Стефанов? - Много елементарно се работи. Разбрах се да подпиша контракт за тъкмо две минути. А с цел да си потегли и да направя трансфер, се разбрах даже още по-бързо.
- Имаш осем мача в националния тим. Очакваш ли нова покана за представителния отбор от селекционера Петър Хубчев? - Честно да си кажа – не. Мисля, че националният тим сега се показва добре и не виждам с какво бих могъл да бъда потребен. Разбира се, в случай че ме повикат, тогава ще му мислим, както се споделя.
- Как се виждаш след края на кариерата си? - Засега се виждам вън от футбола. Искам да си дам някакво време, в което да се отърся. Колкото и да е прелестен футболът като спорт и като страст, е също много натоварващ и натоварен отново от прочувствена позиция. Затова желая да обърна малко време на фамилията ми. В първите две години, когато бях в Турция, съвсем не виждах щерка ми. Затова и още нямаме второ дете с моята брачна половинка, тъй като желая в случай че ни се случи или да играя в България и да сме всички дружно, или изобщо да ме няма във футбола.
- Къде обичате да почивате с твоята брачна половинка и щерка ти? - За първи път сме във Варна за дълго време. Идваме постоянно, тъй като нейното семейство живее тук. За първи път взехме решение да не обикаляме на по-топло, а да дойдем във Варна. Случихме на хубаво време и има нещо в този град, което ме подготвя да се усещам добре. Може би е поради морето, не знам. Идвам от място, на което слънчевите дни са недостиг и може би е по тази причина. Починах си доста добре тук.
- Как обичаш да се забавляваш? - Доста се промени в годините. Когато бях по-млад, излизах много постоянно и желаех да обикалям. Сега заниманието го одобрявам повече в фамилна среда и на мира.
- Какво искаш да си пожелаеш? - Искам да си пожелая сполучлива година от позиция на това да изпитам още по-голямо наслаждение на терена. Дано с него съумея да оказа помощ на Урал да реализира задачите си през идващия сезон. И несъмнено здраве на мен и на фамилията ми. Първа лига 1 кръг, събота 21 юли
Ботев (Пловдив) 18:00 
Левски
- Здравей, Ники! Тази седмица стартира международното, ти си във почивка, само че имаш ли информация за треската в Екатеринбург преди мачовете?
- Още при започване на годината имаше много огромна тресчица по откриването на новия стадион. Целият град се приготвя, има доста нови здания и уреди, пригодени особено за международното. Хората тръпнат в очакване, тъй като в Русия по принцип обичат футбола. Последните ни мачове се играха напълно на новите игрища, издигнати за мондиала. Дори ние, футболистите чувствахме какъв брой особено събитие ще бъде това за Русия.
- Минава ли за състезателен център четвъртият по величина град в Русия? - Да, минава. Има и много добър хокеен тим. Урал е по-нов клуб от него. Изненадан съм какъв брой доста почитат спортистите и какъв брой доста хора идват на мачове в Екатеринбург, макар студеното време.
- Чували сме доста за съветските хулигани – рискови ли са те в действителност и ще има ли проблеми? - Честно казано, аз съм от година и половина там и не съм имал досег до такива подиуми по време на мачове. Всичко, което знам, са единствено митове. Досега съм виждал доста културни хора, които в действителност се любуват на мачовете.
- Що за почитатели са тези на Урал – тима, в който играеш? - Не са от фанатичните. Напротив – те са от културните последователи. Дори и тимът да губи, те се стараят да го поддържат и да вдъхват кураж на футболистите. Приятно съм сюрпризиран. Урал няма от тези почитатели, които хвърлят бомби и т. н.
- А това е по-добре и за вас, по-спокойни сте. - Да, несъмнено. Това се отразява на тима.
- Как управлението на Урал участваше в подготовката на града и стадиона за международното? - Доста ефективно. Организираха се доста мероприятия по отношение на международното състезание. Доста детски градини и учебни заведения идваха при нас, играчите съответно да задават въпроси за международното и за футбола като цяло. Старият ни стадион го пригодиха и мисля, че е подготвителна база на Франция, тъй като „ петлите “ ще играят мачовете си в Екатеринбург.
- Преминаваме към твоята кариера – по какъв начин мина последният сезон в Екатеринбург? - Откакто съм в Екатеринбург, тимът върви във възходяща линия. В първия сезон играхме край за купата, който загубихме от Локомотив. След втората акция, като човек огледа крайното класиране вижда, че сме 12-и, само че можеше да бъдем и шести и да играем в квалификациите на Лига Европа. Имахме късмет да играем в Европа, макар че завършихме на нежеланото 12-о място. Но съгласно мен мога да дам позитивна оценка на сезона.
- Изигра 25 мача, означи 2 гола – какво се крие зад тази статистика? - В днешно време футболът е станал доста повече статистика, в сравнение с наслаждение или страст. Прилича на една игра „ Мениджър “, не знам дали я има още. Вече съм почти на 30 години и се старая да обръщам повече внимание на удоволствието и почти барометърът дали съм се показал добре в мач или изобщо по време на сезона. Не ми се получава всякога да изпитвам наслаждение по време на играта, тъй като има моменти, когато в действителност би трябвало да се бориш в името на това тимът да победи. Но като цяло през сезона имаше много моменти, които ми доставиха наслаждение и наслада на терена.
- С този тим ли е обвързвано твоето бъдеще и имаш ли предложения от други клубове? - За първи път съм на място, на което освен аз, само че и фамилията ми се усеща прелестно. Изкарах пет години в Турция. В три от тях бях в много прекрасен град като Истанбул, само че фамилията ми не можа да свикне с културата, има много разлики сред България и Турция. Сега за първи път Русия дава прелестни условия даже на щерка ми да се развива, тъй че може би плануваме и да завърша кариерата си в този тим.
- Как се стигна до прехвърлянето ти в Екатеринбург и каква е ролята на мениджъра Мирчо Димитров? - Огромна му е ролята. След интервала ми в Гърция, се прибрах в България за четири месеца в Славия. Имах шанс там треньор да ми бъде Александър Тарханов, който ми беше ментор и до момента в Урал. Още след първия месец ми сподели, че ще желае да ме вземе в Урал. Обади ми се Мирчо Димитров, описа ми каква е обстановката, сподели ми за града и за тима. Не ми трябваше доста време, с цел да се съглася.
- Какво е равнището на футбола в Русия през твоя взор? - Наливат се ужасно доста средства, само че съгласно мен има накъде да се развива особено откъм детско-юношески футбол. Вижда се, че хората се пробват да мислят по-различно от предходните времена и желаят да се учат от европейските модели. Но това изисква време. Мисля, че след международното състезание, с всички направени инвестиции и бази, ще има позитивна вълна в развиването на съветския футбол.
- Поддържаш ли връзки с другите българи, които играят в съветското състезание? - Да, най-много с Ивелин Попов подкрепям връзка. С него съм непосредствен, въпреки всичко сме израснали дружно и понякога си пишем. В последния мач даже вкара гол против нас, аз пък изтървах дузпа. Имаше защо да се майтапим.
- Сега ще те върна малко обратно в кариерата ти. Роден си в Русе, само че по какъв начин се озова в Левски? - По принцип съм роден в София, само че съм израснал в Русе, където отивам много дребен и нямам доста мемоари от столицата. Просто пристигна миг, в който да реша дали ще изучавам или ще ставам футболист. Баща ми сложи изискването да реша. В последна сметка в този момент не мога да си обясня по какъв начин дете на 11 години се взема решение да отиде единствено в София, тъй като желае да става футболист, само че го направих и не скърбя за нищо.
- Като отиде на „ Герена “ на 11 години какво беше първото ти усещане? - С детския си ум усещах, че съм част от огромните. Знаех, че там са израснали и са играли много огромни футболисти. Вътрешно усещах, че може да имам шанса и аз един ден да го направя. Много прелестно се усещах.
- Трудно ли ти беше да се наложиш при „ сините “? - Сега връщайки се обратно, не мога да кажа, че съм полагал някакви страшни старания. Просто обичах да играя футбол, както към момента обичам да го върша. Всеки ден правех едно и също – да играя футбол. Обстоятелствата се стекоха по подобен метод, че Мъри стана треньор и стартира да постанова много от юношите. Не бях единствено аз, а доста от младите футболисти. Така последователно съумях да се преборя за място.
- Всичко ти се получи добре. - Да, без да му приписвам значимост и кой знае какъв брой да го мисля. Просто правех това, което обичам.
- Ти си един от последните първенци със „ сините “ от 2009 година Какво е за клуб като Левски да изживее цяла декада без трофей? - Това е в действителност доста болна тематика допускам за всички хора, както и за мен. В последна сметка виждам, че хората желаят и се пробват, само че може би не могат да напипат точната система и вакса, с цел да го създадат. Много постоянно се сменят треньори. Според мен основният проблем е, че няма визия и в действителност като се вземе треньор, би трябвало да се остави да работи три години и към този момент по-късно да се вършат заключения за работата му.
- В момента се гласоподава доверие на Делио Роси. Левски обаче изпусна купата на България и се класира на трето място на доста точки зад първенеца Лудогорец. Трябва ли да се остави още италианецът да работи в българския шампионат? - Не може да се отхвърли, че в този момент наподобява, че управлението има някаква визия. Сериозни хора са. Ако са решили, че Роси е точният човек… Независимо по какъв начин ни наподобява на нас, хората в профил, тъй като сигурно на множеството не им харесва стилът, който практикува Левски. Взеха и някои значими победи, класираха се и за край за купата, само че несъмнено има да се извървят много стъпки, до момента в който се стигне Лудогорец. Те са доста равнища нагоре.
- Наложи се в състава, когато треньор бе Станимир Стоилов, а шеф Наско Сираков. Възможно ли е в миналото те двамата да се върнат на „ Герена “ или задачата наподобява по-скоро невъзможна? - Аз персонално се надявам, тъй като това в действителност ще е добре за Левски. Имаше доста добра стиковка сред двамата – треньор и началник. Сираков вдъхваше огромен почит и схваща доста от футбол. Мъри няма защо да го разясняваме – всички знаят неговите качества. Много добра беше стиковката сред тях и това им оказа помощ, а имаше и визия накъде отива тимът.
- Как се усещаше тогава измежду звезди като Гонзо, Боримиров, Йовов? - Чувствах се по този начин, както когато отидох в първия ден на „ Герена “. Вече бях измежду тези хора и единственото значимо за мен беше да се любувам и да се изучавам. В последна сметка, когато си измежду такива хора, искаш или не се научаваш и ставаш по-добър.
- А по какъв начин се държаха те с по-младите играчи? Имаше ли смешки, закачки? - Имаше и смешки и закачки, имаше и кавги и по-остър звук. Сега от гледната точка на по-опитен състезател, виждам, че е имало смисъл и това ме е построило.
- Играл си на „ Стамфорд Бридж “ против Челси – какво е възприятието да се изправиш против мега звезди? - Мисля, че това бе първият ми мач като титуляр за Левски в Шампионската лига. Сещам се, че имаше ужасно терзание. Тогава в клуба работеше психоложка и тя доста се опитваше да ми помогне да преборя това напрежение. В момента, в който излезеш на терена измежду такива футболисти, виждаш, че е много по-лесно да играеш против тях, в сравнение с против клуб от по-нисък сан. Те в действителност те оставят да играеш и се стараят да играят футбол. В последна сметка това те улеснява, в случай че ти също можеш да играеш.
- Кой от мачовете от „ европейската приказка “ на Левски ти е най-скъп и кой най-драматичен? - Мачът с Удинезе остави максимален отпечатък в съзнанието ми. Отборът беше на крачка да загуби, само че сподели темперамент в много значим миг и успяхме да обърнем резултата. Като най-ярък спомен ми е първият мач в Шампионската лига. Тогава не играх, гледах в профил, само че беше в действителност незабравимо, тъй като бе против Барселона. Гледах с отворена уста всички футболисти, които преди този момент бях гледал единствено на касетки.
- Как се случи тази рецесия в Левски след присъединяване в Шампионска лига и мощно показване в купата на УЕФА? Като че ли всички почитатели чакаха тази „ приказка “ да продължи и внезапно пристигна този срив. Какво е обяснението ти? - „ Приказката “ свърши, тъй като основните „ архитекти “ на тази „ приказка “ си потеглиха. В последна сметка, когато хората с визия, с ясна визия къде отиват и какъв план имат в главата си, си тръгнат, всичко се скапва. Идват разнообразни хора с разнообразни визии и това е резултатът.
- Вече имаш стабилен опит в чужбина – какво не вършат добре българските клубове? - Според мен има на какво да се натъртва върху работата с младите. Нещата са малко в двете крайности – или не се дава никакъв късмет, или се дава прекомерно огромен късмет. И в двата случая това изиграва неприятна смешка на футболистите. Просто би трябвало да се откри точният баланс, да се работи по верния метод, тъй като всеки млад футболист има друг темперамент и изисква друго отношение. Ако това нещо се направи, равнището на българския футбол като цяло ще се вдигне.
- Разкажи ни за пробния интервал в Арсенал – какво остана прикрито от почитателите и за какво не се получи прехвърлянето през 2007 година? - Защо не се получи -мможе да се приказва доста, само че щом нещата не са се получили, значи, че не съм бил подготвен. Когато отпътувах, упражнявах напълно единствено с първия тим. Чувствах се още веднъж както в първия ми ден на „ Герена “. Е, няколко равнища нагоре – въпреки всичко едното беше на „ Герена “, а другото на „ Емирейтс “. Пак измежду огромни футболисти, в действителност усещаш лекост, когато играеш с тях. Минах сносно медицинските проби. Казаха ми, че единствено двама индивида в тима – Фламини и Фабрегас имат моята устойчивост. Накрая хората ми споделиха, че са доста удовлетворени, само че заради неналичието на „ жълта карта “, в случай че ме вземат, трябвало да ме преотстъпят някъде в Белгия. Затова ми споделиха – по-добре си остани в България, ние ще идваме да те следим. Знам за два съответни мача, за които ми се обадиха, че са пристигнали да ме гледат. Единият беше против Литекс на „ Герена “. Но дали са имали желание по-късно да ме привлекат, не знам. Между другото пристигна техен делегат и в Израел, тъй че може би са имали някакви съществени планове към мен, само че е реалност, че моето показване тогава не беше такова, каквото трябваше да бъде, откакто се прибрах оттова. Може би ми е пристигнало допълнително цялото това внимание и звук. Нямам визия, само че откакто не се е получило, може би не съм бил подготвен.
- Какво най-вече те впечатли в Арсенал, когато отиде на „ Емирейтс “? - Човечността на тези футболисти. Всеки един от тях се опита както може да ме предразположи по време на мачовете, тъй като играх и двустранна игра. По време на този мач, на всяка една подготовка и когато се хранех с тях, да се усещам добре. Те не вършат разлика дали си там от пет години или си пристигнал от пет минути. Всеки се държи с теб другарски.
- Вкара ли гол на Йенс Леман на подготовка? - Първата ми подготовка беше на Емирейтс “, тъй като беше след мач и бе ден за почитатели. Имаше последователи на стадиона и правехме двустранна игра. Още с първото допиране вкарах гол, само че не помня кой беше вратарят.
- Защо през 2016 година не се завърна в Левски, а отиде в Славия? - Имаше още един миг, в който имах опция да се прибера в България и се свързах с хора от Левски, само че ми беше отговорено, че сега имат хора на моя пост и нямат потребност.
- А по какъв начин се работи с Венци Стефанов? - Много елементарно се работи. Разбрах се да подпиша контракт за тъкмо две минути. А с цел да си потегли и да направя трансфер, се разбрах даже още по-бързо.
- Имаш осем мача в националния тим. Очакваш ли нова покана за представителния отбор от селекционера Петър Хубчев? - Честно да си кажа – не. Мисля, че националният тим сега се показва добре и не виждам с какво бих могъл да бъда потребен. Разбира се, в случай че ме повикат, тогава ще му мислим, както се споделя.
- Как се виждаш след края на кариерата си? - Засега се виждам вън от футбола. Искам да си дам някакво време, в което да се отърся. Колкото и да е прелестен футболът като спорт и като страст, е също много натоварващ и натоварен отново от прочувствена позиция. Затова желая да обърна малко време на фамилията ми. В първите две години, когато бях в Турция, съвсем не виждах щерка ми. Затова и още нямаме второ дете с моята брачна половинка, тъй като желая в случай че ни се случи или да играя в България и да сме всички дружно, или изобщо да ме няма във футбола.
- Къде обичате да почивате с твоята брачна половинка и щерка ти? - За първи път сме във Варна за дълго време. Идваме постоянно, тъй като нейното семейство живее тук. За първи път взехме решение да не обикаляме на по-топло, а да дойдем във Варна. Случихме на хубаво време и има нещо в този град, което ме подготвя да се усещам добре. Може би е поради морето, не знам. Идвам от място, на което слънчевите дни са недостиг и може би е по тази причина. Починах си доста добре тук.
- Как обичаш да се забавляваш? - Доста се промени в годините. Когато бях по-млад, излизах много постоянно и желаех да обикалям. Сега заниманието го одобрявам повече в фамилна среда и на мира.
- Какво искаш да си пожелаеш? - Искам да си пожелая сполучлива година от позиция на това да изпитам още по-голямо наслаждение на терена. Дано с него съумея да оказа помощ на Урал да реализира задачите си през идващия сезон. И несъмнено здраве на мен и на фамилията ми. Първа лига 1 кръг, събота 21 юли
Ботев (Пловдив) 18:00 Левски Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ