Прохазка: Левски се развива! За 5 години тук имах 6-7 директори
Футболистът на Левски Роман Прохазка гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Той е измежду най-класите чужденци у нас в последните години. В кариерата му до момента е играл единствено за два тима – Спартак (Търнава) и Левски. В елитната ни лига записва пети сезон и от дълго време влезе в сърцата на „ сините “ последователи. Словакът е един от най-опитните играчи в тима на Делио Роси и неслучайно от време на време носи капитанската лента на Левски. А фантазията му е да прекъсне дългогодишната сушата и да вдигне трофей.
- Здравей, Роман! Сезонът навлиза в решителната си фаза, предстоят и мачове за купата. В България не сме като в Испания, Англия и Германия, където нещата наподобяват решени. Каква оценка даваш на Левски за представянето до момента?
- Сигурно може и по-добре, само че хубавото е, че още нищо не е решено. Надявам се, че ще бъде забавно за почитателите до края на шампионата. Оценка за Левски? Загубихме много лесни точки против тимове, които би трябвало да побеждаваме. Можем да се оправяме и по-добре, само че това е към този момент. Имаме какво да подобряваме. Надявам се, че ще печелим повече точки.
- Смяташ ли, че шампионата е по-интересно и по-оспорвано спрямо предходните?
- Да, тъй като има три тима, които са близо един до различен. Надявам се, че интригата ще се резервира до края и ние ще играем роля в нея.
- Какви са възможностите Лудогорец да не стане първенец за седми следващ път? Как гледаш на това един тим да господства толкоз доста в българското състезание?
- Просто сега Лудогорец е над всички тимове. Колкото и да ми е тежко да го кажа, това е истината и би трябвало да гледаме действително. Но мисля, че този сезон ще им бъде най-трудно, тъй като има два тима, които се приближават до тях. Не знам дали към този момент сме стигнали тяхното равнище, само че най-малко е забавно за почитателите.
- Много тимове недоволстват от съдиите. Наистина ли тази година грешките на арбитрите са толкоз доста?
- Грешки на съдиите има и в другите шампионати. Предполагам гледате мачове и на по-високо равнище, където също се вършат неточности. Не знам дали е съзнателно или не, само че неточности има на всички места. Това е обикновено, тъй като и съдиите са хора и също бъркат.
- Въпросът е да няма наклонност, тъй като тогава е лошо…
- Да, неприятно е, че понякога се виждат такива неща, само че доста ми се желае това да е просто случайност. Но не съм във вътрешността в нещата и не знам дали има предумисъл.
- „ За “ или „ срещу “ си видео съдийството?
- Аз съм „ за “, тъй като мисля, че ще бъде по-справедливо. Съдиите не могат да виждат всичко, тъй че им би трябвало помощ.
- Договорът ти изтича в края на сезона. Вървят ли договаряния за неговото възобновяване?
- Водихме някакви диалози. Пишат се много неща към моя контракт. Истината е, че говорихме с Краси Иванов, само че още няма нищо съответно. Нищо не е завършило и диалозите ще продължат.
- Твоето предпочитание какво е – предпочиташ да останеш или да приемеш ново предизвикателство?
- Трудно мога да кажа, тъй като на следващия ден може да ми звънне някой тим, на който не мога да откажа оферта. Не желая да давам обещание, че ще остана тук или че ще си потегли. Наистина сега не знам, има време.
- Какво се промени в клуба с идването на Спас Русев?
- Аз съм футболист, който си прави работата на терена. За пет години тук имах шест-седем шефове, не знам какъв брой треньори, трима собственици… За мен е значимо да излизам на терена и 90 минути да си правя работата и няма никакво значение кой ми е началник. Нещата в клуба са добре, развива се.
- Ти си десетият чужденец с над 100 мача за Левски. Лесно ли се утвърди в тима? Кога беше най-критично?
- Изобщо не беше елементарно. В първия сезон ми беше доста мъчно. Бях на 22-23 години и за първи път излязох в чужбина. Не ми беше елементарно и след първата година отидох чартърен в Спартак (Търнава). Но се върнах, тъй като желаех да се потвърдя. Левски заплати пари за мен и желаех да потвърдя, че заслужавам мястото си в тима. Радвам се, че го демонстрирах. Голяма чест е, че имам над 100 мача за Левски. Въпреки че толкоз години няма трофей, този клуб е име и е огромен тим.
- У нас си работил с доста експерти – Делио Роси, Николай Митов, Елин Топузаков, Люпко Петрович, Стойчо Стоев, Георги Иванов, Пепе Мурсия и Илиан Илиев. С кого се разбираше най-добре?
- Опитвам се от всеки да си взимам най-хубавото. С някои треньори бях повече време и несъмнено са ми дали повече. Всеки прави разнообразни тренировки и има разнообразни визии за футбола. С нито един не съм имал никакви проблеми и се веселя, че се оправих.
- Не е ли затормозяващо за футболистите – таман се настройките за един ментор и идва различен експерт с нови хрумвания? Всичко се прекатурва толкоз често…
- Да, не е прелестно за футболистите. С идването на нов треньор не се знае по какъв начин ще играем, дали ще ме харесва или няма да ме харесва, какви ще са тренировките. Не го познаваме и не е елементарно. Понякога е мъчно, до момента в който свикнем с неговия жанр. Но ние би трябвало да си вършим работата, който и да пристигна. Опитваме се да се оправяме, да го слушаме и да го разбираме бързо.
-Като италианец Делио Роси залага доста на тактиката. Как повлия неговата работа съответно върху твоята игра?
- И при него научих много неща, най-много в отбрана. Наистина италианците залагат доста на тактичност и на отбранителен жанр. Но не мисля, че играем чак толкоз защитно. Не вкарваме доста голове, само че виновността не е на Делио Роси. Той ми оказа помощ доста и на 27 години научих нови неща, които не съм упражнявал до момента.
- През зимата пристигнаха следващите нови шест попълнения. Как се приспособяват?
- Опитваме се да им оказваме помощ да се усещат добре в тима. Сигурно не им е елементарно, тъй като това са момчета от Бразилия, Португалия… Минал съм през това и се пробвам да им оказа помощ да се наложат бързо, да схванат къде се намират, защо става въпрос тук. Мисля, че тази зима пристигнаха много положителни футболисти.
- Ти си втори капитан в Левски след Божидар Митрев. Какво е за един чужденец да получи тази чест?
- Голяма чест, тъй като не на всички места може чужденец да вземе лентата. Бях капитан и в Спартак (Търнава). Там беше нещо обикновено, тъй като съм младеж на този тим. Но като взех лентата в Левски като чужденец, почувствах огромна отговорност. Знам, че тук лентата не се дава на доста чужденци. За мен е огромна чест и се гордея с това.
- Публиката на Левски е вярна, само че и претенциозна. Не се ли притеснявате, че следващата година може да се означи 10-годишнина от последния „ наследник “ трофей?
- Надяваме се, че няма да стане. Имаме късмет да вземем трофей още тази година. Говорихме си в съблекалнята, че би трябвало да създадем всичко допустимо да не се случи по този начин, че Левски 10 години да бъде без трофей.
- Чувстваш ли, че първото място като че ли е омагьосано за теб, тъй като купата и купата ти се изплъзнаха от ръцете общо шест пъти в България и в Словакия?
- Да, споделих и на моите съотборници, че може би аз съм карък. Много се надявам до края на кариерата ми да взема трофей. Много пъти бях близо и ми беше доста тежко като губех купа или купа. Продължавам да се боря и мощно се надявам, че най-малко веднъж ще печеля.
- Кое отпадане в Европа можеше да се избегне против Хайдук (Сплит), Марибор или Сараево?
- Всичките. И при трите случая първите ни мачове бяха положителни и имахме положителни резултати. Бихме Сараево с 1:0, с Марибор направихме 0:0. Не знам къде направихме неточност, с цел да не спечелим тези срещи, само че бяхме доста близо. Срещу Марибор не знам какво се случи. Вкарахме първи гол, само че след това ни изравниха. Може би ни липсваше опит, имаше футболисти, които за първи път играеха в Лига Европа.
- Така се получава, че Левски отпада рано от европейските шампионати, което не е прелестно нито за почитателите, нито за самите вас – футболистите.
- Да, не е прелестно. Винаги се надяваме да стигнем колкото се може по-далеч в Лига Европа. Да идват положителни тимове и да бъде забавно за почитателите. Не знам за какво по този начин се случва, може би има напрежение и боязън, само че не знам от какво.
- Предстоят пет мача с „ безконечния “ противник ЦСКА. С твой гол тимът приключи 2:2, а преди този момент завоюва с 2:1 още веднъж с твое попадение. Готов ли си още веднъж да накажеш „ армейците “?
- Това са доста забавни мачове и аз доста се кефя на тях. Има доста аудитория и ми е прелестно. Радвам се, че вкарах голове, въпреки за мен да не е значимо кой бележи. Важното е да давам всичко от себе си и тимът да печели, а кой вкарва головете – няма значение. Искам просто да победим.
- Преди да дойдеш на „ Герена “, донесе тъга на „ сините почитатели, откакто твоят Спартак отстрани Левски от Лига Европа. Спомняш ли си този мач и момента, когато осъществя дузпа във вратата на Пламен Илиев?
- Спомням си доста добре и двата мача, както и дузпата. Даже знам, че я бих доста неприятно, само че топката мина под ръката на Пацо. Много слаба дузпа, само че имах огромен шанс. Като цяло имахме шанс. В първия мач Левски ни надигра, изпусна много положения. За Спартак (Търнава) беше нещо необикновено да в профил Левски и да продължи напред. Радвахме се доста.
- Имаш три попадения и в най-голямото дерби на Словакия – Спартак (Търнава) – Слован (Братислава). Кой от двата конфликта е с по-голям заряд - ЦСКА – Левски и този в твоята татковина?
- Тук има по-голям интерес към този мач. Преди беше по този начин и в Словакия, само че напоследък Слован (Братислава) няма стадион и играе на друго място, почитателите не вървят. Това дерби към този момент не се получава, както преди и към този момент няма огромен заряд. Но и там беше огромен кеф да вкарам гол, тъй като е огромен съперник на Спартак (Търнава).
- С кой от съотборниците си се разбираш най-добре?
- Доста се сменяха. Тъкмо почвах да се разбирам с някой и той си тръгваше. (смее се) Имам другари измежду някогашните ми съотборници като Георги Костадинов. Много футболисти ми останаха огромни другари. Опитвам се да оказвам помощ на младите.
- Кои от младите си взел под крилото си?
- Стаси Иванов седи до мен. В него виждам огромната вяра за Левски. Надявам се, че ще стане огромен футболист, тъй като има качества и гений. Надявам се, че ще го покаже.
- На един брифинг Делио Роси сподели в кръга на шегата, че е желал Левски да предложения Роналдо и Игуаин, само че те са отказали. Ти с кои международни звезди искаше да си партнираш?
- Да, би трябвало да питаме някои други. (смее се) По принцип съм почитател на Реал (Мадрид) и в случай че ме поканят да играя там, несъмнено няма да откажа.
- Говориш добре български, елементарно ли научи нашия език?
- Не ми беше чак толкоз мъчно. Като разбрах, че пристигам в Левски, незабавно отидох да си купя речник и от първия ден започнах да се изучавам. Бяхме на лагер в Австрия и пишех научените думи. Като си тръгвахме, към този момент разбирах някои неща.
- Какво най-вече ти харесва в България и има ли нещо, което те нервира?
- Харесва ми живота. Все отново съм пет години тук и в случай че не ми харесваше, нямаше да остана тук толкоз време. Няма огромна разлика сред живота в Словакия и този в България. Имам всичко, от което се нуждая. Тук е и моето семейство и се усещаме добре. Какво ме нервира? Например по какъв начин се кара тук, не ми е елементарно. Уж съм привикнал, само че се дразня съвсем всеки ден. Аз пристигам от дребен град в Словакия, където няма такова придвижване и такова запушване. Наистина не мога да привикна с това нещо.
- Да приключим с една прогноза. Предстои международно състезание през лятото в Русия. Твоите любимци, обичани играчи, от които очакваш да създадат огромен взрив?
- Очаквам с неспокойствие това международно състезание, тъй като в действителност ще бъде доста забавно. Има доста мощни тимове. Надявам се на край Франция – Бразилия и успех за „ селесао “. Има доста футболисти като Меси и Роналдо, на които можем да се любуваме.
- А изненада чакаш ли от някой?
- Не, не чакам.
- Говори се за Белгия…
- Те не са някаква изненада, въпреки всичко имат страхотни играчи.
- Какво би си поискал за край?
- Пожелавам си здраве – това е най-важното. На мен, на моето семейство, на детето ми. Другото ще пристигна.
- Здравей, Роман! Сезонът навлиза в решителната си фаза, предстоят и мачове за купата. В България не сме като в Испания, Англия и Германия, където нещата наподобяват решени. Каква оценка даваш на Левски за представянето до момента?
- Сигурно може и по-добре, само че хубавото е, че още нищо не е решено. Надявам се, че ще бъде забавно за почитателите до края на шампионата. Оценка за Левски? Загубихме много лесни точки против тимове, които би трябвало да побеждаваме. Можем да се оправяме и по-добре, само че това е към този момент. Имаме какво да подобряваме. Надявам се, че ще печелим повече точки.
- Смяташ ли, че шампионата е по-интересно и по-оспорвано спрямо предходните?
- Да, тъй като има три тима, които са близо един до различен. Надявам се, че интригата ще се резервира до края и ние ще играем роля в нея.
- Какви са възможностите Лудогорец да не стане първенец за седми следващ път? Как гледаш на това един тим да господства толкоз доста в българското състезание?
- Просто сега Лудогорец е над всички тимове. Колкото и да ми е тежко да го кажа, това е истината и би трябвало да гледаме действително. Но мисля, че този сезон ще им бъде най-трудно, тъй като има два тима, които се приближават до тях. Не знам дали към този момент сме стигнали тяхното равнище, само че най-малко е забавно за почитателите.
- Много тимове недоволстват от съдиите. Наистина ли тази година грешките на арбитрите са толкоз доста?
- Грешки на съдиите има и в другите шампионати. Предполагам гледате мачове и на по-високо равнище, където също се вършат неточности. Не знам дали е съзнателно или не, само че неточности има на всички места. Това е обикновено, тъй като и съдиите са хора и също бъркат.
- Въпросът е да няма наклонност, тъй като тогава е лошо…
- Да, неприятно е, че понякога се виждат такива неща, само че доста ми се желае това да е просто случайност. Но не съм във вътрешността в нещата и не знам дали има предумисъл.
- „ За “ или „ срещу “ си видео съдийството?
- Аз съм „ за “, тъй като мисля, че ще бъде по-справедливо. Съдиите не могат да виждат всичко, тъй че им би трябвало помощ.
- Договорът ти изтича в края на сезона. Вървят ли договаряния за неговото възобновяване?
- Водихме някакви диалози. Пишат се много неща към моя контракт. Истината е, че говорихме с Краси Иванов, само че още няма нищо съответно. Нищо не е завършило и диалозите ще продължат.
- Твоето предпочитание какво е – предпочиташ да останеш или да приемеш ново предизвикателство?
- Трудно мога да кажа, тъй като на следващия ден може да ми звънне някой тим, на който не мога да откажа оферта. Не желая да давам обещание, че ще остана тук или че ще си потегли. Наистина сега не знам, има време.
- Какво се промени в клуба с идването на Спас Русев?
- Аз съм футболист, който си прави работата на терена. За пет години тук имах шест-седем шефове, не знам какъв брой треньори, трима собственици… За мен е значимо да излизам на терена и 90 минути да си правя работата и няма никакво значение кой ми е началник. Нещата в клуба са добре, развива се.
- Ти си десетият чужденец с над 100 мача за Левски. Лесно ли се утвърди в тима? Кога беше най-критично?
- Изобщо не беше елементарно. В първия сезон ми беше доста мъчно. Бях на 22-23 години и за първи път излязох в чужбина. Не ми беше елементарно и след първата година отидох чартърен в Спартак (Търнава). Но се върнах, тъй като желаех да се потвърдя. Левски заплати пари за мен и желаех да потвърдя, че заслужавам мястото си в тима. Радвам се, че го демонстрирах. Голяма чест е, че имам над 100 мача за Левски. Въпреки че толкоз години няма трофей, този клуб е име и е огромен тим.
- У нас си работил с доста експерти – Делио Роси, Николай Митов, Елин Топузаков, Люпко Петрович, Стойчо Стоев, Георги Иванов, Пепе Мурсия и Илиан Илиев. С кого се разбираше най-добре?
- Опитвам се от всеки да си взимам най-хубавото. С някои треньори бях повече време и несъмнено са ми дали повече. Всеки прави разнообразни тренировки и има разнообразни визии за футбола. С нито един не съм имал никакви проблеми и се веселя, че се оправих.
- Не е ли затормозяващо за футболистите – таман се настройките за един ментор и идва различен експерт с нови хрумвания? Всичко се прекатурва толкоз често…
- Да, не е прелестно за футболистите. С идването на нов треньор не се знае по какъв начин ще играем, дали ще ме харесва или няма да ме харесва, какви ще са тренировките. Не го познаваме и не е елементарно. Понякога е мъчно, до момента в който свикнем с неговия жанр. Но ние би трябвало да си вършим работата, който и да пристигна. Опитваме се да се оправяме, да го слушаме и да го разбираме бързо.
-Като италианец Делио Роси залага доста на тактиката. Как повлия неговата работа съответно върху твоята игра?
- И при него научих много неща, най-много в отбрана. Наистина италианците залагат доста на тактичност и на отбранителен жанр. Но не мисля, че играем чак толкоз защитно. Не вкарваме доста голове, само че виновността не е на Делио Роси. Той ми оказа помощ доста и на 27 години научих нови неща, които не съм упражнявал до момента.
- През зимата пристигнаха следващите нови шест попълнения. Как се приспособяват?
- Опитваме се да им оказваме помощ да се усещат добре в тима. Сигурно не им е елементарно, тъй като това са момчета от Бразилия, Португалия… Минал съм през това и се пробвам да им оказа помощ да се наложат бързо, да схванат къде се намират, защо става въпрос тук. Мисля, че тази зима пристигнаха много положителни футболисти.
- Ти си втори капитан в Левски след Божидар Митрев. Какво е за един чужденец да получи тази чест?
- Голяма чест, тъй като не на всички места може чужденец да вземе лентата. Бях капитан и в Спартак (Търнава). Там беше нещо обикновено, тъй като съм младеж на този тим. Но като взех лентата в Левски като чужденец, почувствах огромна отговорност. Знам, че тук лентата не се дава на доста чужденци. За мен е огромна чест и се гордея с това.
- Публиката на Левски е вярна, само че и претенциозна. Не се ли притеснявате, че следващата година може да се означи 10-годишнина от последния „ наследник “ трофей?
- Надяваме се, че няма да стане. Имаме късмет да вземем трофей още тази година. Говорихме си в съблекалнята, че би трябвало да създадем всичко допустимо да не се случи по този начин, че Левски 10 години да бъде без трофей.
- Чувстваш ли, че първото място като че ли е омагьосано за теб, тъй като купата и купата ти се изплъзнаха от ръцете общо шест пъти в България и в Словакия?
- Да, споделих и на моите съотборници, че може би аз съм карък. Много се надявам до края на кариерата ми да взема трофей. Много пъти бях близо и ми беше доста тежко като губех купа или купа. Продължавам да се боря и мощно се надявам, че най-малко веднъж ще печеля.
- Кое отпадане в Европа можеше да се избегне против Хайдук (Сплит), Марибор или Сараево?
- Всичките. И при трите случая първите ни мачове бяха положителни и имахме положителни резултати. Бихме Сараево с 1:0, с Марибор направихме 0:0. Не знам къде направихме неточност, с цел да не спечелим тези срещи, само че бяхме доста близо. Срещу Марибор не знам какво се случи. Вкарахме първи гол, само че след това ни изравниха. Може би ни липсваше опит, имаше футболисти, които за първи път играеха в Лига Европа.
- Така се получава, че Левски отпада рано от европейските шампионати, което не е прелестно нито за почитателите, нито за самите вас – футболистите.
- Да, не е прелестно. Винаги се надяваме да стигнем колкото се може по-далеч в Лига Европа. Да идват положителни тимове и да бъде забавно за почитателите. Не знам за какво по този начин се случва, може би има напрежение и боязън, само че не знам от какво.
- Предстоят пет мача с „ безконечния “ противник ЦСКА. С твой гол тимът приключи 2:2, а преди този момент завоюва с 2:1 още веднъж с твое попадение. Готов ли си още веднъж да накажеш „ армейците “?
- Това са доста забавни мачове и аз доста се кефя на тях. Има доста аудитория и ми е прелестно. Радвам се, че вкарах голове, въпреки за мен да не е значимо кой бележи. Важното е да давам всичко от себе си и тимът да печели, а кой вкарва головете – няма значение. Искам просто да победим.
- Преди да дойдеш на „ Герена “, донесе тъга на „ сините почитатели, откакто твоят Спартак отстрани Левски от Лига Европа. Спомняш ли си този мач и момента, когато осъществя дузпа във вратата на Пламен Илиев?
- Спомням си доста добре и двата мача, както и дузпата. Даже знам, че я бих доста неприятно, само че топката мина под ръката на Пацо. Много слаба дузпа, само че имах огромен шанс. Като цяло имахме шанс. В първия мач Левски ни надигра, изпусна много положения. За Спартак (Търнава) беше нещо необикновено да в профил Левски и да продължи напред. Радвахме се доста.
- Имаш три попадения и в най-голямото дерби на Словакия – Спартак (Търнава) – Слован (Братислава). Кой от двата конфликта е с по-голям заряд - ЦСКА – Левски и този в твоята татковина?
- Тук има по-голям интерес към този мач. Преди беше по този начин и в Словакия, само че напоследък Слован (Братислава) няма стадион и играе на друго място, почитателите не вървят. Това дерби към този момент не се получава, както преди и към този момент няма огромен заряд. Но и там беше огромен кеф да вкарам гол, тъй като е огромен съперник на Спартак (Търнава).
- С кой от съотборниците си се разбираш най-добре?
- Доста се сменяха. Тъкмо почвах да се разбирам с някой и той си тръгваше. (смее се) Имам другари измежду някогашните ми съотборници като Георги Костадинов. Много футболисти ми останаха огромни другари. Опитвам се да оказвам помощ на младите.
- Кои от младите си взел под крилото си?
- Стаси Иванов седи до мен. В него виждам огромната вяра за Левски. Надявам се, че ще стане огромен футболист, тъй като има качества и гений. Надявам се, че ще го покаже.
- На един брифинг Делио Роси сподели в кръга на шегата, че е желал Левски да предложения Роналдо и Игуаин, само че те са отказали. Ти с кои международни звезди искаше да си партнираш?
- Да, би трябвало да питаме някои други. (смее се) По принцип съм почитател на Реал (Мадрид) и в случай че ме поканят да играя там, несъмнено няма да откажа.
- Говориш добре български, елементарно ли научи нашия език?
- Не ми беше чак толкоз мъчно. Като разбрах, че пристигам в Левски, незабавно отидох да си купя речник и от първия ден започнах да се изучавам. Бяхме на лагер в Австрия и пишех научените думи. Като си тръгвахме, към този момент разбирах някои неща.
- Какво най-вече ти харесва в България и има ли нещо, което те нервира?
- Харесва ми живота. Все отново съм пет години тук и в случай че не ми харесваше, нямаше да остана тук толкоз време. Няма огромна разлика сред живота в Словакия и този в България. Имам всичко, от което се нуждая. Тук е и моето семейство и се усещаме добре. Какво ме нервира? Например по какъв начин се кара тук, не ми е елементарно. Уж съм привикнал, само че се дразня съвсем всеки ден. Аз пристигам от дребен град в Словакия, където няма такова придвижване и такова запушване. Наистина не мога да привикна с това нещо.
- Да приключим с една прогноза. Предстои международно състезание през лятото в Русия. Твоите любимци, обичани играчи, от които очакваш да създадат огромен взрив?
- Очаквам с неспокойствие това международно състезание, тъй като в действителност ще бъде доста забавно. Има доста мощни тимове. Надявам се на край Франция – Бразилия и успех за „ селесао “. Има доста футболисти като Меси и Роналдо, на които можем да се любуваме.
- А изненада чакаш ли от някой?
- Не, не чакам.
- Говори се за Белгия…
- Те не са някаква изненада, въпреки всичко имат страхотни играчи.
- Какво би си поискал за край?
- Пожелавам си здраве – това е най-важното. На мен, на моето семейство, на детето ми. Другото ще пристигна.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ