Мартин Райнов: Чест е да съм капитан на Левски, в дербито с ЦСКА класирането няма значение
Футболистът на Левски Мартин Райнов приказва извънредно за предаването " Код Спорт " по ТВ+. Той пристигна в клуба при започване на 2019 година, когато на " Герена " бяха потекли нагледно казано " реки от злато " и бъдещето изглеждаше по-бляскаво от светлините на " Емпайър Стейт Билдинг " в Ню Йорк, само че единствено година по-късно " сините " се завърнаха в не толкоз привлекателната родна реалност. Проектът " оцеляване " бе прегърнат от голмайстор номер 1 в клубната история Наско Сираков, а тоталната смяна на " Герена " стартира на всички равнища. Райнов, един от националите на Левски, реши да не бърза с подновяването на контракта си, с цел да извърши фантазията си - да опита шанса си зад граница. Нещата обаче не се получиха и по този начин опитният халф се завърна в " Левски ", с цел да се трансформира в един от водачите на селекцията на Славиша Стоянович. В отсъствието на Николай Михайлов, капитанската лента стои навръх ръката на Мартин Райнов.
Мартине, здравей! Вече си част от гостите приели поканата ни за присъединяване в предаването " Код Спорт ", за което ти благодарим! Как се чувстваш? Има ли въодушевление в тима на Левски? Питам те, тъй като интервалът в клуба сега е тежък...
- В Левски има въодушевление, сигурно то не е доста положително, защото резултатите и играта не са ни положителни. Ние всички го осъзнаваме, тежи ни това нещо, само че ще дойдат и по-хубави дни за Левски. Както се споделя - и на нашата улица ще изгрее слънце.
Как ще съумеете да излезете от рецесията? Не приказвам единствено за финансовата част, а от тази с играта?
- С работа сигурно. С право имате забележки към нашата игра, треньорът също има същите много огромни забележки към нас. Опитваме се да работим и рано или късно нещата ще се оправят.
Кое е огромното благосъстояние на Левски?
- Със сигурност публиката, историята на Левски като клуб и самият въздух като отидеш на стадиона, друг е и ти придава нрав на победител. Опитваме се да вършим това нещо, само че е мъчно.
Спомена публиката на Левски, само че тези хора желаят обичаният им клуб да наподобява по напълно друг метод. Кога ще се случи това?
- С право го изискват. На мен персонално и на моите съотборници сигурно това нещо ни тежи, като не съумяваме да играем добре и да побеждаваме. Кога ще се случи? Надявам се скоро. Клиширан отговор, само че работим и това е пътят.
Билал Бари пред ТОПСПОРТ: Не съм в Левски, с цел да заменявам някого, желая да оставя своя диря
Нападателят даде първото си изявление като футболист на " сините "
Осъзнавате ли ти и съотборниците ти, че към този момент 12 години Левски няма извоювана купа или купа? Може би единствено на българските футболисти това прави усещане...
- Със сигурност българските футболисти повече ги боли. Спомням си, тогава не бях в тима, с Иван Горанов приказвах след мача със Славия. Беше на идващия ден след загубата с дузпи във финала на Купата на България на " Васил Левски ". Той беше сломен в действителност. Знам какво значи за българските футболисти, когато не можеш да спечелиш купа, а си бил толкоз близко. Примерно в този момент мачът със Славия, който играхме за купата, аз три-четири дни по-късно в действителност не можах да дремя и ми беше доста погрешно.
Какво не ви доближи в този мач, с цел да отстраните Славия? Така се получава, че " белите " постоянно ви отстраняват и то тъкмо, когато всички ваши последователи чакат напълно друго развиване.
- В този мач сигурно не играхме добре, беше неприятен мач за нас и не заслужавахме толкоз доста да продължим чисто игрово.
Кое ще съживи Левски? Коя е искрата, която ще даде вяра, че " сините " още веднъж ще бъдат в борбата за купа, за купа и ще демонстрират напълно друг футбол?
- Трябва да изградим един добър тим и когато това стане, да стартираме да играем добре. Постепенно нещата ще тръгнат от единствено себе си. Искрата е когато спечелиш един мач, когато публиката е на стадиона и стартира да те подвига. Това е искрата, която на нас, футболистите ни стига! Само един мач е задоволителен. Но с цел да тръгнем нагоре, с цел да печелим трофеи и така нататък, би трябвало да се построи тим, би трябвало време.
Източник:
Трудно ли ви е сега, че играете пред празни трибуни? Коментирате ли го с сътрудниците ти?
- Не, не го разясняваме. Със сигурност е неприятно, тъй като когато има хора на стадиона е доста по-добре, зарядът и мотивацията са други. Но такива са времената в целия свят, тъй че се съобразяваме.
Ти мина ли през пандемията? COVID-19 засегна ли те и теб?
- Да, през ноември месец. Два-три дни ми беше по-зле и по-късно към този момент се усещах по-добре, упражнявах си в стаята в хотела. Аз персонално нямах проблеми по-късно.
Предстои дуел с ЦСКА на една специфична дата за теб - 25 април, когато имаш рожден ден. По-особена ли е настройката за " безконечното дерби "?
- Да, сигурно е по-особена, само че преди подобен мач би трябвало да се опиташ да останеш спокоен, да си съсредоточен върху работата си и най-важното е да спечелиш в подобен дуел.
В момента " алените " се показват по-добре от вас, имат нов треньор в лицето на Любослав Пенев. Смяташ ли, че това ги прави любимци?
- На хартия, да. И класирането им демонстрира, че се показват по-добре от нас, само че в дерби няма изключително значение кой къде се намира в таблицата. Любо Пенев е добър треньор и в играта им ще се усети позитивна смяна.
По-трудно ли ще ви бъде без Паулиньо и Робърта? Не единствено за мача с ЦСКА, приказвам по принцип...
- Да, те са доста положителни футболисти, доста положителни момчета. Със сигурност ще ни се отрази, само че имаме млади момчета, които демонстрират качества, дава им се късмет и би трябвало да стартират да го употребяват.
Три пъти Левски е наказвал Лудогорец в София в последната минута
Вижте любопитни обстоятелства за дуела през днешния ден
Какво промени Славиша Стоянович? Как желае да изглеждате на терена?
- Г-н Стоянович промени много неща, пробва се да ги промени. Един доста добър треньор, доста добър мотиватор, добър човек, с който можеш да разговаряш за твоите проблеми. Има нрав на победител, което на мен ми прави най-голямо усещане. Опитва се да ни го съобщи, само че сякаш още не можем да го хванем.
Бил си капитан на Берое, в този момент си на Левски. Каква е разликата?
- За мен да си капитан в един тим е голяма чест и отговорност. Смятам, че всички в тима би трябвало да се стремят да бъдат капитани и водачи на терена. Мисля, че разликата е голяма. Левски и Берое не могат да се съпоставят като клубове, без подозрение.
Какви качества би трябвало да има водачът, капитанът на Левски? В твоя тим има двама извънредно опитни футболисти и имена в българския футбол - Николай Михайлов и Валери Божинов и те би трябвало да се вслушват в това, което им споделя капитанът...
- Ники е нашият първи капитан, аз съм втори, когато той не играе. Те приказват преди всичко и ние повече слушаме, тъй като те са имена и сигурно има какво да научиш от тях. Когато има нещо, го обсъждаме дружно и гледаме да създадем по този начин, че това да е най-добре за тима.
Грешка ли беше, че си потегли от стадион " Георги Аспарухов "? Как стана раздялата ти с Левски?
- Не бих споделил, че е неточност. Опитах се да употребявам момента, тъй като бях свободен сътрудник, да си намеря тим в чужбина. Имах няколко предложения, само че реших, че не са толкоз положителни за мен. Изчаках до последно, Коронавирус рецесията много се отрази на пазара във футбола и взех решение да се върна. Имах предложения и от други тимове в България, само че както съм казвал и преди, Левски ми остави малката врата отворена и аз не желая да играя за различен български тим, когато Левски ме желае.
Какво ти сподели Сираков на разлъка?
- Пожела ми триумф. Каза, че ме схваща и в случай че не се случат нещата, ме чака назад в Левски.
Какво е чувството да чакаш непрестанно позвъняване от мениджъра ти в тези месеци, когато нямаш тим, луташ се, не знаеш какво да правиш?
- Честно казано, може би за 2,5 месеца, два-три дни бях малко по-изнервен и не в въодушевление. Иначе ги одобрявах нещата умерено. Аз съм положителен човек и знам, че нещата ще се случат, както е най-добре за мен. Щом по този начин е трябвало, аз не скърбя, че се върнах в Левски. Чувствам се доста благополучен в клуба.
Как мина подготовката ти в тези три месеца и къде я водеше, изобщо срещаше ли се с топката?
- Аз съм от Габрово и си бях там. Тренирах всеки ден по два пъти, чисто физически и кондиционно бях в доста положително положение. Като се причислих към Левски, единствено една седмица упражнявах с тима и почнах да играя мачовете. Смятам, че бях на положително равнище. Дали се срещах с топката? Ходих да упражнявам с Янтра два или три пъти в седмицата, с другари играхме на дребни малки врати, джитбол, всевъзможни такива неща.
Източник:
Мнозина на твое място не биха се завърнали на " Герена ", изключително в този случай, когато се касае за оцеляване на клуба. Кое те накара още веднъж да облечеш синия екип?
- Обичам Левски, тук съм благополучен и когато видях, че нещата няма да се получат за мен, нямах никакви подозрения да се върна.
Кой е най-трудният интервал в кариерата ти до момента?
- Нямам подобен. Не мисля много-много за нещата като трудности и сложни моменти, не им обръщам огромно внимание. Опитвам се да се съсредоточвам, да се съсредоточа, да виждам напред положително. В началото през първите няколко месеца в Левски ми беше мъчно, защото не съумях да се приспособявам толкоз бързо и се дразнех на себе си, че не мога да покажа това, което мога, само че считам, че минах през този интервал и това беше добре за мен.
Кое беше най-трудно тогава, кое не ти се получаваше?
- Много желаех да дойда и да опровергая всички подозрения във почитателите на Левски. Може би душевен се бях затормозил. Бях си сложил високи цели и самичък се обърках. Трябваше ми малко време, няколко месеца и се оправих.
Ще ни разкажеш ли кой те възпламени по футбола в родния ти град Габрово? Какво си спомняш от тези години?
- Запали ме по футбола брат ми, който е с три години по-голям от мен. Тогава той тренираше в Янтра, аз не упражнявах футбол и един ден взех решение да отида да се запиша. С другари по през целия ден играехме в едно учебно заведение на асфалта. Това са ми спомените от детството, имах хубаво детство.
Брат ти до каква степен стигна?
- Брат ми в този момент играе в неделната лига и е голмайстор.
Нататък по какъв начин се разви твоята кариера?
- На 13 години имаше шампионат в Стара Загора, отидох с Янтра и там ме видяха, поканиха ме да отида в Берое. Прибрах се у дома след шампионата, споделих на майка ми и на татко ми. Мама много-много не беше съгласна, тъй като бях дребен на 13 години, сигурно ѝ е станало мъчително. Не знаех къде отивам, нищо не знаех и просто си мълчах. Но татко ми тропна по масата и сподели: " Или от теб ще стане човек, или не. Отиваш и това е! " Също и в Стара Загора ми беше мъчно първоначално. Имаше интервали, в които желаех да се прибера в Габрово, тъй като ми беше мъчно без фамилията и приятелите. Като 13-годишно дете, отиваш без родителите си и би трябвало да се справяш самичък в живота, само че това е една подготовка и една дребна казарма.
Тома Даске: Бъдещето ми в Левски не е ясно, няма боязън от мачовете с Лудогорец и ЦСКА
" Няма да има почитатели, би трябвало да бъдем спокойни и да играем "
По-нататък какво се случи?
- Договор с Берое, само че бях надалеч от това да играя в мъжкия тим, преотстъпиха ме в " Б " група, там натрупах минути, очуках се, към този момент ти идва самочувствието, възмъжах малко. Върнах се след наема в Берое, само че не ми даваха много-много късмет за игра. Г-н Хубчев беше треньор тогава, отидох при него и просто му споделих, че желая да си потегли от Берое, единствено и единствено да отида някъде да играя, без значение къде, може би даже и в " Б " група. Според мен не се става футболист на подготовка, а в формалните мачове. Разделихме се тогава с Берое, с положителни и естествени усеща с господин Хубчев. Отидох в " Б " група още веднъж и там играх добре шест месеца. Имах оферти от Пирин, ЦСКА и Локо (Пд).
Защо се спря на Локо (Пд)? Кой ти даде съвет да избереш пловдивския клуб?
- Майка ми, почтено казано и не е сбъркала.
А след това за Левски сподели ли ти нещо?
- Да, да отивам!
В тези години, когато тръгваше по своя път, имаше ли кумир, футболист, на който искаше да приличаш? Всяко дете се вълнува, гледа по малкия екран и споделя: " Това е моят човек! "...
- Да, доста ми харесваше Димитър Бербатов. И в Тотнъм, и в Юнайтед съм го гледал. След това Кристиано Роналдо, за мен това е футболист №1!
Продължаваш линията на Манчестър Юнайтед...
- Но не съм от Манчестър, от Реал (Мадрид) съм. Пол Скоулс доста ми харесваше като халф. В момента има много халфове, които са на доста високо равнище и ми харесват като Модрич и Кроос.
Източник:
Вече си част от националния тим на България. В какво отстъпваме на водещите страни в Европа?
- Физически. Смятам, че са много по-подготвени. Другите национални тимове работят много време дружно едни и същи футболисти, един и същи треньор. При нас не е тъкмо по този начин.
Кой е треньорът, който те е построил и на който си признателен за това, което си сега?
- На всички треньори, с които съм работил. Със сигурност са ми дали доста Александър Томаш, Петър Хубчев, Илиан Илиев. Но бих споделил, че най-вече би трябвало да съм признателен на себе си, тъй като аз самичък мисля, че съм се построил, защото съм взимал от всеки препоръките, минавали са през моята призма, през моята глава и по този начин съм преценявал какво е най-добре за мен.
Сега отпред на представителния ни отбор е Ясен Петров. Имаше ли диалог с него? Как подхожда той към футболистите?
- Г-н Ясен Петров е много образован, спокоен и положителен човек. Мисля, че сега той е точният човек за селекционер на националния тим. Подходът му е много европейски, работим добре и мисля, че отсега нататък нещата ще се подобрят. Сега имахме с националния тим три дни работа преди първия мач. А за три дни нищо не може да стане.
Източник:
Преди тези три мача, върших изявление с него и той сподели, че желае да вижда в ъгъла на вашите устни усмивка за това, което сте създали. Кога ще я забележим тази усмивка?
- Надявам се в идващите мачове.
Мартине, здравей! Вече си част от гостите приели поканата ни за присъединяване в предаването " Код Спорт ", за което ти благодарим! Как се чувстваш? Има ли въодушевление в тима на Левски? Питам те, тъй като интервалът в клуба сега е тежък...
- В Левски има въодушевление, сигурно то не е доста положително, защото резултатите и играта не са ни положителни. Ние всички го осъзнаваме, тежи ни това нещо, само че ще дойдат и по-хубави дни за Левски. Както се споделя - и на нашата улица ще изгрее слънце.
Как ще съумеете да излезете от рецесията? Не приказвам единствено за финансовата част, а от тази с играта?
- С работа сигурно. С право имате забележки към нашата игра, треньорът също има същите много огромни забележки към нас. Опитваме се да работим и рано или късно нещата ще се оправят.
Кое е огромното благосъстояние на Левски?
- Със сигурност публиката, историята на Левски като клуб и самият въздух като отидеш на стадиона, друг е и ти придава нрав на победител. Опитваме се да вършим това нещо, само че е мъчно.
Спомена публиката на Левски, само че тези хора желаят обичаният им клуб да наподобява по напълно друг метод. Кога ще се случи това?
- С право го изискват. На мен персонално и на моите съотборници сигурно това нещо ни тежи, като не съумяваме да играем добре и да побеждаваме. Кога ще се случи? Надявам се скоро. Клиширан отговор, само че работим и това е пътят.
Билал Бари пред ТОПСПОРТ: Не съм в Левски, с цел да заменявам някого, желая да оставя своя диря
Нападателят даде първото си изявление като футболист на " сините "
Осъзнавате ли ти и съотборниците ти, че към този момент 12 години Левски няма извоювана купа или купа? Може би единствено на българските футболисти това прави усещане...
- Със сигурност българските футболисти повече ги боли. Спомням си, тогава не бях в тима, с Иван Горанов приказвах след мача със Славия. Беше на идващия ден след загубата с дузпи във финала на Купата на България на " Васил Левски ". Той беше сломен в действителност. Знам какво значи за българските футболисти, когато не можеш да спечелиш купа, а си бил толкоз близко. Примерно в този момент мачът със Славия, който играхме за купата, аз три-четири дни по-късно в действителност не можах да дремя и ми беше доста погрешно.
Какво не ви доближи в този мач, с цел да отстраните Славия? Така се получава, че " белите " постоянно ви отстраняват и то тъкмо, когато всички ваши последователи чакат напълно друго развиване.
- В този мач сигурно не играхме добре, беше неприятен мач за нас и не заслужавахме толкоз доста да продължим чисто игрово.
Кое ще съживи Левски? Коя е искрата, която ще даде вяра, че " сините " още веднъж ще бъдат в борбата за купа, за купа и ще демонстрират напълно друг футбол?
- Трябва да изградим един добър тим и когато това стане, да стартираме да играем добре. Постепенно нещата ще тръгнат от единствено себе си. Искрата е когато спечелиш един мач, когато публиката е на стадиона и стартира да те подвига. Това е искрата, която на нас, футболистите ни стига! Само един мач е задоволителен. Но с цел да тръгнем нагоре, с цел да печелим трофеи и така нататък, би трябвало да се построи тим, би трябвало време.
Източник:
Трудно ли ви е сега, че играете пред празни трибуни? Коментирате ли го с сътрудниците ти?
- Не, не го разясняваме. Със сигурност е неприятно, тъй като когато има хора на стадиона е доста по-добре, зарядът и мотивацията са други. Но такива са времената в целия свят, тъй че се съобразяваме.
Ти мина ли през пандемията? COVID-19 засегна ли те и теб?
- Да, през ноември месец. Два-три дни ми беше по-зле и по-късно към този момент се усещах по-добре, упражнявах си в стаята в хотела. Аз персонално нямах проблеми по-късно.
Предстои дуел с ЦСКА на една специфична дата за теб - 25 април, когато имаш рожден ден. По-особена ли е настройката за " безконечното дерби "?
- Да, сигурно е по-особена, само че преди подобен мач би трябвало да се опиташ да останеш спокоен, да си съсредоточен върху работата си и най-важното е да спечелиш в подобен дуел.
В момента " алените " се показват по-добре от вас, имат нов треньор в лицето на Любослав Пенев. Смяташ ли, че това ги прави любимци?
- На хартия, да. И класирането им демонстрира, че се показват по-добре от нас, само че в дерби няма изключително значение кой къде се намира в таблицата. Любо Пенев е добър треньор и в играта им ще се усети позитивна смяна.
По-трудно ли ще ви бъде без Паулиньо и Робърта? Не единствено за мача с ЦСКА, приказвам по принцип...
- Да, те са доста положителни футболисти, доста положителни момчета. Със сигурност ще ни се отрази, само че имаме млади момчета, които демонстрират качества, дава им се късмет и би трябвало да стартират да го употребяват.
Три пъти Левски е наказвал Лудогорец в София в последната минута
Вижте любопитни обстоятелства за дуела през днешния ден
Какво промени Славиша Стоянович? Как желае да изглеждате на терена?
- Г-н Стоянович промени много неща, пробва се да ги промени. Един доста добър треньор, доста добър мотиватор, добър човек, с който можеш да разговаряш за твоите проблеми. Има нрав на победител, което на мен ми прави най-голямо усещане. Опитва се да ни го съобщи, само че сякаш още не можем да го хванем.
Бил си капитан на Берое, в този момент си на Левски. Каква е разликата?
- За мен да си капитан в един тим е голяма чест и отговорност. Смятам, че всички в тима би трябвало да се стремят да бъдат капитани и водачи на терена. Мисля, че разликата е голяма. Левски и Берое не могат да се съпоставят като клубове, без подозрение.
Какви качества би трябвало да има водачът, капитанът на Левски? В твоя тим има двама извънредно опитни футболисти и имена в българския футбол - Николай Михайлов и Валери Божинов и те би трябвало да се вслушват в това, което им споделя капитанът...
- Ники е нашият първи капитан, аз съм втори, когато той не играе. Те приказват преди всичко и ние повече слушаме, тъй като те са имена и сигурно има какво да научиш от тях. Когато има нещо, го обсъждаме дружно и гледаме да създадем по този начин, че това да е най-добре за тима.
Грешка ли беше, че си потегли от стадион " Георги Аспарухов "? Как стана раздялата ти с Левски?
- Не бих споделил, че е неточност. Опитах се да употребявам момента, тъй като бях свободен сътрудник, да си намеря тим в чужбина. Имах няколко предложения, само че реших, че не са толкоз положителни за мен. Изчаках до последно, Коронавирус рецесията много се отрази на пазара във футбола и взех решение да се върна. Имах предложения и от други тимове в България, само че както съм казвал и преди, Левски ми остави малката врата отворена и аз не желая да играя за различен български тим, когато Левски ме желае.
Какво ти сподели Сираков на разлъка?
- Пожела ми триумф. Каза, че ме схваща и в случай че не се случат нещата, ме чака назад в Левски.
Какво е чувството да чакаш непрестанно позвъняване от мениджъра ти в тези месеци, когато нямаш тим, луташ се, не знаеш какво да правиш?
- Честно казано, може би за 2,5 месеца, два-три дни бях малко по-изнервен и не в въодушевление. Иначе ги одобрявах нещата умерено. Аз съм положителен човек и знам, че нещата ще се случат, както е най-добре за мен. Щом по този начин е трябвало, аз не скърбя, че се върнах в Левски. Чувствам се доста благополучен в клуба.
Как мина подготовката ти в тези три месеца и къде я водеше, изобщо срещаше ли се с топката?
- Аз съм от Габрово и си бях там. Тренирах всеки ден по два пъти, чисто физически и кондиционно бях в доста положително положение. Като се причислих към Левски, единствено една седмица упражнявах с тима и почнах да играя мачовете. Смятам, че бях на положително равнище. Дали се срещах с топката? Ходих да упражнявам с Янтра два или три пъти в седмицата, с другари играхме на дребни малки врати, джитбол, всевъзможни такива неща.
Източник:
Мнозина на твое място не биха се завърнали на " Герена ", изключително в този случай, когато се касае за оцеляване на клуба. Кое те накара още веднъж да облечеш синия екип?
- Обичам Левски, тук съм благополучен и когато видях, че нещата няма да се получат за мен, нямах никакви подозрения да се върна.
Кой е най-трудният интервал в кариерата ти до момента?
- Нямам подобен. Не мисля много-много за нещата като трудности и сложни моменти, не им обръщам огромно внимание. Опитвам се да се съсредоточвам, да се съсредоточа, да виждам напред положително. В началото през първите няколко месеца в Левски ми беше мъчно, защото не съумях да се приспособявам толкоз бързо и се дразнех на себе си, че не мога да покажа това, което мога, само че считам, че минах през този интервал и това беше добре за мен.
Кое беше най-трудно тогава, кое не ти се получаваше?
- Много желаех да дойда и да опровергая всички подозрения във почитателите на Левски. Може би душевен се бях затормозил. Бях си сложил високи цели и самичък се обърках. Трябваше ми малко време, няколко месеца и се оправих.
Ще ни разкажеш ли кой те възпламени по футбола в родния ти град Габрово? Какво си спомняш от тези години?
- Запали ме по футбола брат ми, който е с три години по-голям от мен. Тогава той тренираше в Янтра, аз не упражнявах футбол и един ден взех решение да отида да се запиша. С другари по през целия ден играехме в едно учебно заведение на асфалта. Това са ми спомените от детството, имах хубаво детство.
Брат ти до каква степен стигна?
- Брат ми в този момент играе в неделната лига и е голмайстор.
Нататък по какъв начин се разви твоята кариера?
- На 13 години имаше шампионат в Стара Загора, отидох с Янтра и там ме видяха, поканиха ме да отида в Берое. Прибрах се у дома след шампионата, споделих на майка ми и на татко ми. Мама много-много не беше съгласна, тъй като бях дребен на 13 години, сигурно ѝ е станало мъчително. Не знаех къде отивам, нищо не знаех и просто си мълчах. Но татко ми тропна по масата и сподели: " Или от теб ще стане човек, или не. Отиваш и това е! " Също и в Стара Загора ми беше мъчно първоначално. Имаше интервали, в които желаех да се прибера в Габрово, тъй като ми беше мъчно без фамилията и приятелите. Като 13-годишно дете, отиваш без родителите си и би трябвало да се справяш самичък в живота, само че това е една подготовка и една дребна казарма.
Тома Даске: Бъдещето ми в Левски не е ясно, няма боязън от мачовете с Лудогорец и ЦСКА
" Няма да има почитатели, би трябвало да бъдем спокойни и да играем "
По-нататък какво се случи?
- Договор с Берое, само че бях надалеч от това да играя в мъжкия тим, преотстъпиха ме в " Б " група, там натрупах минути, очуках се, към този момент ти идва самочувствието, възмъжах малко. Върнах се след наема в Берое, само че не ми даваха много-много късмет за игра. Г-н Хубчев беше треньор тогава, отидох при него и просто му споделих, че желая да си потегли от Берое, единствено и единствено да отида някъде да играя, без значение къде, може би даже и в " Б " група. Според мен не се става футболист на подготовка, а в формалните мачове. Разделихме се тогава с Берое, с положителни и естествени усеща с господин Хубчев. Отидох в " Б " група още веднъж и там играх добре шест месеца. Имах оферти от Пирин, ЦСКА и Локо (Пд).
Защо се спря на Локо (Пд)? Кой ти даде съвет да избереш пловдивския клуб?
- Майка ми, почтено казано и не е сбъркала.
А след това за Левски сподели ли ти нещо?
- Да, да отивам!
В тези години, когато тръгваше по своя път, имаше ли кумир, футболист, на който искаше да приличаш? Всяко дете се вълнува, гледа по малкия екран и споделя: " Това е моят човек! "...
- Да, доста ми харесваше Димитър Бербатов. И в Тотнъм, и в Юнайтед съм го гледал. След това Кристиано Роналдо, за мен това е футболист №1!
Продължаваш линията на Манчестър Юнайтед...
- Но не съм от Манчестър, от Реал (Мадрид) съм. Пол Скоулс доста ми харесваше като халф. В момента има много халфове, които са на доста високо равнище и ми харесват като Модрич и Кроос.
Източник:
Вече си част от националния тим на България. В какво отстъпваме на водещите страни в Европа?
- Физически. Смятам, че са много по-подготвени. Другите национални тимове работят много време дружно едни и същи футболисти, един и същи треньор. При нас не е тъкмо по този начин.
Кой е треньорът, който те е построил и на който си признателен за това, което си сега?
- На всички треньори, с които съм работил. Със сигурност са ми дали доста Александър Томаш, Петър Хубчев, Илиан Илиев. Но бих споделил, че най-вече би трябвало да съм признателен на себе си, тъй като аз самичък мисля, че съм се построил, защото съм взимал от всеки препоръките, минавали са през моята призма, през моята глава и по този начин съм преценявал какво е най-добре за мен.
Сега отпред на представителния ни отбор е Ясен Петров. Имаше ли диалог с него? Как подхожда той към футболистите?
- Г-н Ясен Петров е много образован, спокоен и положителен човек. Мисля, че сега той е точният човек за селекционер на националния тим. Подходът му е много европейски, работим добре и мисля, че отсега нататък нещата ще се подобрят. Сега имахме с националния тим три дни работа преди първия мач. А за три дни нищо не може да стане.
Източник:
Преди тези три мача, върших изявление с него и той сподели, че желае да вижда в ъгъла на вашите устни усмивка за това, което сте създали. Кога ще я забележим тази усмивка?
- Надявам се в идващите мачове.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ