Кени Далглиш разкрива магията на Ливърпул в книгата Ливърпул моят дом
Футболен клуб Ливърпул продължава да бъде все по този начин магнетичен и безподобен. Страстта на милионите му последователи освен не помръква, а придобива още по-внушителни размери. Вече освен "Анфийлд ", само че и стотици кътчета, даже в най-отдалечените страни, са се трансформирали в бастиони на непоколебима преданост. Червената магия продължава да е нереално въздействаща - нещо което неведнъж подминава модерните властващи в международния футбол.
Слушали сме доста за фамилната атмосфера в клуба, за безкористната дружба сред играчи, хора от управлението и почитателите. Но надали има различен, който би могъл да отмести тайнствената завеса по-умело от Краля - Кени Далглиш.
В своята книга „ Ливърпул моят дом” шотландският футболен романтик съумява напълно неподправено да ни разкрие по какъв начин живее "Ливърпул ".
„ Hybrid books” е издател на книгата за България. Тя ще бъде по книжарниците от 21 септември с цена от 20 лв..
А вие можете да прочетете фрагмент от нея, в който Далглиш приказва за любовта си към именитата естрада „ Коп”:
На „ Анфийлд “ съм – моят дом, а годината е 2010-а. Заемайки мястото си в „ Мейн Станд “, погледът ми инстинктивно се насочи надясно, с цел да се впие в обичаната ми футболна панорама – Коп. Наслаждавах се на полюшването на стадиона, до момента в който последователите на „ Ливърпул “ пееха своите песни измежду голям брой знамена и транспаранти, демонстрирайки неувяхващата си обич към Стиви Джерард и тима. Слушах в унес този голям хор от трибуните, а сърцето ми се извърши със страдание и благоговение.
Играл съм стотици пъти пред Коп, само че в никакъв случай не бях стоял паралелно до жителите му. (б. прочие – през април 2017-а Далглиш за първи път гледа мач на „ Ливърпул “ от популярната трибуна). Така и не изпитах чувството да бъда измежду тази велика общественост, нито пък съумях да попия от страстите сега, в който създателят на гола се втурваше към ликуващите. А толкоз ми се искаше да бъда измежду почитателите на „ Ливърпул “, да им благодаря, че постоянно са там. За да запазят вярата и за това, че постоянно ни напомняха какво се пее в химна ни – „ Вие в никакъв случай няма да вървите сами “. Връхлетя ме необичайно чувство. За всички тези в Коп аз бях осъществил фантазията, за която те копнееха. Да облека фланелката с номер 7 беше изключителна чест, само че пък завиждах на всички тези последователи на Коп, които можеха да вършат това, което аз жадувах. Само в случай че можех да застана измежду тях и да усетя атмосферата, да споделя техните смешки, вицовете и другарството. Само един път!
Слушали сме доста за фамилната атмосфера в клуба, за безкористната дружба сред играчи, хора от управлението и почитателите. Но надали има различен, който би могъл да отмести тайнствената завеса по-умело от Краля - Кени Далглиш.
В своята книга „ Ливърпул моят дом” шотландският футболен романтик съумява напълно неподправено да ни разкрие по какъв начин живее "Ливърпул ".
„ Hybrid books” е издател на книгата за България. Тя ще бъде по книжарниците от 21 септември с цена от 20 лв..
А вие можете да прочетете фрагмент от нея, в който Далглиш приказва за любовта си към именитата естрада „ Коп”:
На „ Анфийлд “ съм – моят дом, а годината е 2010-а. Заемайки мястото си в „ Мейн Станд “, погледът ми инстинктивно се насочи надясно, с цел да се впие в обичаната ми футболна панорама – Коп. Наслаждавах се на полюшването на стадиона, до момента в който последователите на „ Ливърпул “ пееха своите песни измежду голям брой знамена и транспаранти, демонстрирайки неувяхващата си обич към Стиви Джерард и тима. Слушах в унес този голям хор от трибуните, а сърцето ми се извърши със страдание и благоговение.
Играл съм стотици пъти пред Коп, само че в никакъв случай не бях стоял паралелно до жителите му. (б. прочие – през април 2017-а Далглиш за първи път гледа мач на „ Ливърпул “ от популярната трибуна). Така и не изпитах чувството да бъда измежду тази велика общественост, нито пък съумях да попия от страстите сега, в който създателят на гола се втурваше към ликуващите. А толкоз ми се искаше да бъда измежду почитателите на „ Ливърпул “, да им благодаря, че постоянно са там. За да запазят вярата и за това, че постоянно ни напомняха какво се пее в химна ни – „ Вие в никакъв случай няма да вървите сами “. Връхлетя ме необичайно чувство. За всички тези в Коп аз бях осъществил фантазията, за която те копнееха. Да облека фланелката с номер 7 беше изключителна чест, само че пък завиждах на всички тези последователи на Коп, които можеха да вършат това, което аз жадувах. Само в случай че можех да застана измежду тях и да усетя атмосферата, да споделя техните смешки, вицовете и другарството. Само един път!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ