Спортни хроники: По време на войната една футболна школа отгледа Джеко и се погрижи за децата на Сараево
„ Футболът ни оказа помощ да останем прави, на крайници “, безапелационен е някогашният нападател. Пашич е роден през 1958 година в Сараево. Стадионът се намира сред родилното, където майка му е акушерка, и прозорците на личния им дом. Семейството гледа мачовете напряко от балкона. На пет години Предраг вкарва голове в двора, а на осем към този момент тренира в школата на ФК Сараево. Като възпитаник в десети клас стартира кариерата си в мъжкия отбор, а през 1985 година отива да играе за немския Щутгарт. Следват шест месеца в Мюнхен 1860, а през 1989 година И прибиране вкъщи в Сараево.
„ Това беше един от най-изумителните градове в света. Изтокът и Западът живееха един до различен. Църковните камбани звъняха, до момента в който от джамията се разнасяше мюсюлманската молитва. Отстрани беше синагогата. Босненци, сърби, словенци, хървати, македонци и черногорци живееха дружно, макар етническите и религиозни разлики. Сараево беше най-хубавото място в Югославия, със своя артистичен и интелектуален живот “, спомня си Пашич.
На 31 години той демонстрира влечението си към изкуството, като отваря художествена изложба в родния си град. Над 35 000 жилищни здания са сринати, включително и Националната библиотека, с два милиона книги по рафтовете.
Точно тогава шефовете на някогашния му клуб Щутгарт оферират избавление – да го изведат от Сараево. Офертата включва още спокоен живот в Германия и треньорски пост в школата на тима.
Той отхвърля.. Всички ме познаваха като някогашна звезда на футболния ни тим. Знаех, че би трябвало да остана “.
Идеята му е луда – да провежда футболна школа под огъня на бомбите и артилерията. Първо Пашич намира измежду някогашните си съотборници неколцина по-смели, подготвени да работят като треньори. Заедно стягат една от оживелите гимназии за нещо като база. Накрая афишират по радио „ Сараево “ (което по знамение продължава да излъчва макар бомбардировките), че са основава футболната академия „ Бубамара “. Името ѝ значи „ калинка “, а единствено за първата седмица след откриването й, на 13 май 1993 година, в нея се записват 300 деца.
„ Въобще не предполагахме, че ще има подобен интерес. Наложи се да ги разделим на групи от по 30 деца. Треньорите работеха по 10 часа на ден, седем дни в седмицата. През уикенда организирахме шампионати по футбол. Малките ходеха не повече от три пъти седмично на учебно заведение, през останалото време ритаха в „ Бубамара “. Чувството беше необикновено “, споделя с насълзени очи Пашич.
За да стигне до „ Бубамара “, всяко дете би трябвало да мине по един мост над реката, подложен на прицел от сръбските снайперисти. Основателят на школата свидетелства: „ Много хора изгубиха живота си, до момента в който прекосяваха оттова. Но нито едно дете от „ Бубамара “ не загина… “
Веднага след основаването на школата, футболистите от Щутгарт и Ливърпул събират между тях внушителна сума пари, обезпечават и екипировка. А международната футболна централа ФИФА, макар молбите за помощ, свети с бележитото си неявяване. За маститите служители в Цюрих очевидно има по-важни неща.
След края на войната „ Бубамара “ не затваря порти. Напротив, Пашич убеждава ръководещите в Сараево, че тъкмо в този момент Босна има потребност от футбол повече от всеки път. Особено що се касае до дребните. През 2003 година основава състезателен комплекс до летището в Сараево, навръх границата сред Босна и Република Сръбска. Успехът е толкоз огромен, че след това основава още четири школи, по две на всяка от разграничените територии.
Воплите му за помощ към управлението на ФК Сараево остават нечути. Една априлска заран на 2014 година Пашич намира портала на футболната академия заключен, а начело пазят гардове на частна охранителна компания. Подава тъжба, а юристите му са все някогашни фрагменти на академията. Политическият напън обаче се оказва по-силен и най-после Пашич хвърля кърпата. Формално, през днешния ден „ Бубамара “ се води благосъстоятелност на ФК Сараево, само че на процедура не съществува.
„ Всичко това е резултат от Дейтънското съглашение, което ни раздели по етнически и религиозни критерии. За „ Бубамара “ през днешния ден няма място в моята татковина. Управляващите унищожиха всичко, което съдавах в продължение на две десетилетия “, отронва тъжно Пашич.
По неговите сметки, през „ Бубамара “ са минали към 10 000 деца. А съгласно Пашич, нито един ученик на „ Бубамара “ не е станал политик.
