Футболът ми липсва. Всяка събота между 3 часа следобед и

" Футболът ми липсва. Всяка събота сред 3 часа следобяд и 5 часа, аз съм тотално празен. Това е най-ужасното време. Обичам толкоз доста играта, това е целият ми живот. Играех поради хората, не за друго. И през днешния ден това ми липсва - вие! ".

Думите са на легендата Пол Гаскойн. Газа сочи към аудиторията си, до момента в който ги изрича. Този път това не са 40 хиляди по трибуните на " Уайт Харт Лейн " или 90 000 на " Уембли ". Не - в пъба на " Мос Лейн " в Олтринкам са се събрали почитатели на какви ли не тимове.

Около 200 индивида са си платили, с цел да са на " Вечер с Пол Гаскойн " - събития, каквито великият халф провежда от към година. Така се устоя. Разказва истории и си приказва с хората, които не престават да го обожават.

На 33 години за първи път публично го диагностицираха с алкохолизъм. Сега е на 52, все по този начин неустойчив и слаб физически. Напълно непредвидим - не знаеш какво ще изръси в идващия миг. Но точно това прави тези вечери с Газа скъпи, в тях няма нищо изкуствено. Той е подобен, какъвто е. Не е лъжица за всяка уста.

В Олтринкъм този нй-различен от другите футболни гении се появава в розова риза, естествено, извадена отвън панталона. Огромен кръст се демонстрира над разгърдената горна част от облеклото. И е с кафява обувка. Една. Обяснява през смях, че другият му крайник е с бинтове и няма по какъв начин да обуе обувка на него. Не го караме да ни покаже...

Емоционален, е на два пъти се разплаква. Първо жена от първите редове на публиката запява " Обичаме те, Газа ", което се подема от останалите. Пол се насълзява и праща въздушна целувка.

" Ти си талант, дребосъче ", подвиква близо час по-късно човек с екип на Рейнджърс. " Бог да те благослови ", отвръща любимецът му и още веднъж рукват сълзи.

А лафовете му, историите му - на моменти трогателни, на моменти стряскащи...

" Исках да съм футболист от деня, в който бях в " тръбата на майка ми ", изстрелва по своя си метод. Смее се, въпреки на някои от хората този комизъм да им е малко... по какъв начин да кажем.

" Йън Дауи е толкоз противен, че е облякъл не костюм, а щори на абитуриентския си бал " - още един хвъркат лаф, този път по адрес на някогашен съотборник.

След това - историята за двете дами, които се сбили за него на улицата, преди да влезе в бара. " Дебелата щеше да победи и избягах ", хили се Газа.

Следват въпросите и един от тях е - какъв брой е същинска историята за отказания трансфер в Юнайтед при сър Алекс?

Съвсем същинска. През 1988-ма Газа е пред автограф с " алените дяволи ", когато взема решение да напусне родния Нюкасъл. Сър Алекс е вманиачен почитател, двамата са се разбрали. Но същото лято се намесва лицето Ървин Сколар, ръководителят на Тотнъм. Той дава обещание къща за 120 000 лири на родителите на Газа като бонус към договорката, в случай че подпише с лондонския отбор.

" Какво чакаш, мамка му! ", крещи таткото. Той е невъзпитан типаж от пъбовете на Гейтсхед край Нюкасъл. Не размишлява дълго върху такива предложения. Но сме надалеч от развръзка. Защото Газа-старши желае и един първокласен BMW кабрио, с цел да избере синът му Тотнъм пред Юнайтед.

" ОК, ще уредя и това ", дава обещание Сколар. Но и това не е всичко.

" След това се обади сестра ми - хили се Газа. - Поиска шезлонг пред къщата... Ървин беше поизнервен след този диалог по телефона. Но и това одобри, въпреки всичко след предходните условия това си беше нищо. Това реши договорката! "

Фъргюсън е гневен и написа писмо на Пол (такива са времената), наричайки го " неуместно момче ".

" Не смяташ ли, че клуб като Юнайтед можеше да внесе непоклатимост в живота ти и всичко да тръгне по друг метод? ", пита го човек от аудиторията.

" Нееее ", отхвърля това Газа. И напомня - " Рио избяга от допинг тест, Кантона ритна някакъв глупак от трибуните в главата, Уейн Руни спа с някакви бабички-проститутки, а Гигс - с дамата на брат си! " Смехът в бара става неукротим. Ето това е шоуто на Газа!

Наоколо има и други занимания. На долния етаж върви шампионат по дартс, а Пол хвърля следващия шлагер. " Надявам се, че са скрили стреличките, тъй като мисля да сляза ", изстрелва. Всички помнят историята, когато въпросните аксесоари са летяли по съотборниците му в националния преди Евро 1996...

Други истории са напряко смайващи, само че разказани от него, провокират смях до сълзи.

Когато играе за Рейнджърс, Газа нееднократно нервира почитателите на Селтик и получава смъртни закани, които " са подписани " от някакви деятели - сякаш от ИРА. Затова всяка заран, преди да тръгне за подготовка, кара приятеля му Джими " Петте Търбуха " Гарднър да пали колата. " Ако имаше бомба, да гръмне той ", хили се неудържимо.

Естествено, известният случай с рейса на Мидълзбро, който подкарва и блъска в една стена, се преразказва отново. Или оня ден, в който отива да играе благотворителен мач в Севиля, паралелно с Марадона. В тунела двамата си приказват. Газа е изпил няколко бири в деня на дуела и е пийнал. " Не знам къде съм, дребосъче ", споделя другарски на Диего. " Спокойно. И аз ", отвръща индиферентно аржентинецът, който също е купонясвал през целия ден.

Случаят с бутилката вино пред дома му е комфортен мотив да изрече куп хули за пресата. " Шибаняци ", обобщава мнението си за публицистите. Един от тях - от в. " Сън ", остава бутилка вино пред вратата му късно вечерта и дебне с папарак. Сутринта Газа отваря, вижда бутилката и, естествено, я прибира. Снимат го и става история - пияницата Пол. " Тъпакът си направи история от това. Аз пък изпих виното му, по този начин или другояче беше там ", споделя легендата.

Един от паметните разкази, даже за стандартите на Гаскойн, е оня за идването му в Лацио. Тоест - един от тях. Защото те са безчет.

Газа желае да изпъкне пред президента на новия си клуб Сержо Краньоти и му показва какъв брой думи знае на италиански (а те са няколко).

" Tua figlia, grandi tette ", изстрелва. При описа в пъба го съпровожда с жест ръце, описващи балони пред гърдите. " Дъщеря ти, огромни цици ", хили се, обяснявайки.

Класика. Освен това, както прибавя през заливащата се от смях аудитория, обърква хората. " Това била дъщерята на брат му, не тази на Сержо ", изстрелва щастливият Пол.

Но в един интервал, някъде към Мондиал 1990, този човек е евентуално един от най-хубавите футболисти в света. Без никакво подозрение.

Преди полуфинала против Германия на същото международно, Боби Робсън му споделя: " Газа, през днешния ден ще играеш против най-хубавият полузащитник в света - Матеус ".

" Човече, аз съм най-хубавият футболист в света! ", отвръща Газа.

Тази история си е напълно футболна. Но някои от другите са потресаващи. Най-вече - идиотски и такива, които те карат да се замислиш дали нямаш против себе си един човек, който не е мръднал в развиването си от, примерно, осемгодишна възраст.

Една от най-глупавите травми в историята е безспорно тази на Газа от края на 80-те. Той се качва на един от секторите на стадиона на Тотнъм с въздушна пушка, с твърдото желание да простреля някакъв гълъб. Стреля, не уцелва, а от инерцията пада от близо 6 метра. Удря неприятно рамото си и пропуща два мача.

" Не уцелих шибания гълъб и това не ми даваше мира ", напомня си.

В края споделя какво се случва с него в наши дни. Живее в Борнемут, умерено е. Няма папараци, а локалните хора се отнасят с голямо почитание. " Не желая да съм прочут, не ми пука за това ", споделя.

Проблемите с алкохола не напълно напълно загърбени. Но са под надзор - по неговите думи. " Вече не се разхождам из магазина, пробвайки да купя целия щанд с пиянство ", смее се. Обикаля страната за тези шоута, които са по едно или две на месец. Приятно е, а и изкарва задоволително, с цел да се устоя. От футбола не му е останало и пени.

Очиите му обаче блестят, когато хората го поздравяват и пеят името му в бара. А всякога, когато се заприказва за играта, която го направи международна звезда, сълзите още веднъж напират.