Най-странните официални футболни мачове, играни някога
Футболът е прочут със пристрастеност, драми и моменти на неизразим състезателен искра, само че нерядко се стига до мачове и обстановки, в които никой от тези детайли не участва, или в случай че го има, то не е по нормалните аргументи.
Независимо дали става въпрос за митинг, за мач, който завършва преди да е почнал, или за футболни срещи, които пораждат тайни теории, има мачове, които потвърждават, че даже в „ “ могат да се случат какви ли не учудващи явления.
Междувременно, на уеб страницата и в мобилното приложение на букмейкъра, прочут като спонсор на ЦСКА и на пловдивските Ботев и Локомотив, адреналинът от футболната игра се добавя от заниманието с прогнозите за изхода на всеки от десетки шампионати и шампионати.
Но ето и някои от най-странните футболни мачове, играни в миналото.
Барбадос против Гренада (Карибска купа, 1994 г.)
Какво се случва, когато някой основава правила, без да ги обмисли задоволително? Ами, получават се идиотщини като мача сред Барбадос и Гренада за Карибската купа през 1994 година
В тогавашния шампионат са въведени две странни правила: всички мачове би трябвало да завършат с победител, както и че „ златен гол “, маркиран в продълженията се брои за два гола.
Гренада влизат в мача с по-добра голова разлика от Барбадос, които се нуждаят от победа с най-малко два гола разлика, с цел да продължат напред. Към 80-тата минута, Барбадос води с 2:0, само че Гренада изненадващо връщат един гол, след което „ паркират рейса “.
Играчите на Барбадос схващат, че имат потребност от повече време и, напълно разумно, си означават превъзходен автогол, с цел да вкарат мача в продължения. Но Гренада също усещат на къде вървят нещата и пробват и те да си отбележат автогол. Така, в последните пет минути на мача, се оформя нечуваното представление, в което целият тим на Барбадос, с особена примамка и обезсърчение, гневно брани и двете порти на стадиона, с цел да опази равенството.
След целия този трагикомичен безпорядък, въпреки всичко се стига до продължения, в които Барбадос означават по този начин стремежи „ двоен златен гол “ и не престават напред. Но не доста – отстранени са още в идващия кръг на шампионата.
Адема 149:0 Емирн (2002 г.)
В мач, който си остава най-резултатният в историята на футбола, Апелативен съд Адема побеждават Емирн в мач от мадагаскарското състезание със… 149:0! И с цел да е още по-странно, резултатът се дължи не на някаква колосална разлика в класите, а най-много на… индустриално количество автоголове!
Причината? Съвсем несимволичният митинг на играчите на Емирн против противоречиви съдийски отсъждания от предходен техен мач. За 90 минути, съумяват да нанижат тъкмо 149 гола в личната си врата, до момента в който сътрудниците от Адема общо взето гледат.
Реакцията на Мадагаскарската футболна федерация е мигновена – мачът е анулиран, а на Емирн и играчите му са наложени брутални санкции. Това, че след интервенция на държавното управление, самата федерация е разформирована и учредена отначало малко по-късно е единствено някаква минимална разтуха за Емирн, тъй като две години след абсурда клубът е скоропостижно закрит.
Така или другояче, този мач остава в историята като една от най-шашавите публични футболни срещи, играни в миналото.
Естония против Шотландия (Световна подготовка, 1996 г.)
През 1996 година, Естония трябваше да одобри Шотландия в подготовка за Световното състезание през 1998 година във Франция. По време на тренировката преди мача обаче, шотландците се оплакват, че осветлението на стадиона е неприятно и ФИФА мести началния час на срещата за три часа по рано.
Естонската федерация обаче не е удовлетворена, тъй като счита предизвестието за прекомерно малко, а и преместването тутакси срещата ѝ носи финансови загуби от рекламодатели. ФИФА отхвърля митинга и естонският тим отхвърля да излезе на терена. Отборът на Шотландия обаче излиза, цъква началния удар и... мачът е преустановен.
Може би разумно, шотландците и техните почитатели допускат, че са спечелили служебно, само че се оказва, че нещата въобще не са по този начин. ФИФА постановява, че мачът би трябвало да се преиграе, освен това на безпристрастен терен, за огромно отегчение на шотландците. Те упрекват тогавашния началник на УЕФА и вицепрезидент на ФИФА Ленарт Йохансон в опит да облагодетелства родината си Швеция, която е в същата квалификационна група. Мачът е „ преигран “ четири месеца по-късно в Монако и Шотландия го губи с 2:1, само че „ Тартан Арми " въпреки всичко се класира финалите във Франция.
Това единственият мач в историята, в които тим излиза против отсъстващ съперник и… не печели мача.
Австралия 31:0 Американско Самоа (Световни квалификации, 2001 г.)
В един от евентуално най-неравностойните публични мачове сред национални тимове в цялата история на футбола, Австралия просто разкоства с 31:0 съперниците си от дребната тихоокеанска островна територия, която се ръководи от Съединени американски щати.
Мачът, в който Австралия излиза с допустимо най-дълбоките си запаси, слага няколко върха – за най-голяма победа в интернационален мач и за най-вече маркирани голове от състезател в един мач - Арчи Томпсън с 13 гола.
Австралийците въобще не са впечатлени - три дни по-рано те към този момент един път са подобрили върха за най-голяма разлика в интернационален мач с успеха си над друга тихоокеанска държавица, Тонга, с 22:0.
Самите Американско Самоа (с територия по-малка от София и с население на половината на това на „ Люлин “) по това време са още пресен-пресен нов член на ФИФА, нямат лично състезание, имат единствено един футболен терен със общоприети размери, за първи път вземат участие в международни квалификации и преди мача против Австралия имат единствено два други публични мача, и двата изгубени с „ доста на нула “.
Мачът обаче поражда доста полемики за това по какъв начин се провеждат международните квалификации и е един от мотивите пет години по-късно Австралия да се причисли към Азиатската футболна конфедерация (АФК), където да мери сили с по-равностойни съперници.
Американско Самоа в никакъв случай повече не играе мач против Австралия и не са мръднали кой знае какъв брой от този момент. Първата победа на националния тим на островната територия е чак през 2011, 2:1 против „ комшиите “ от Тонга. Отборът си остава един от най-слабите в света, въпреки към този момент да не е на последното място в класацията на ФИФА.
Битката за Сантяго (Световно състезание, 1962 г.)
„ Битката при Сантяго “ e мач от груповата фаза на международното състезание в Чили през 1962 година (първото с българско участие) сред тима на домакините и тима на Италия. За страдание, срещата е не толкоз футболна, колкото всеобщ боксов мач без правила. Коментаторът на Би Би Си Дейвид Коулман го разказва като " евентуално най-глупавата, ужасяваща, отвратителна и позорна проява на футбол в цялата история на играта ".
Напрежението сред двете страни се нагнетява до алено в дните преди мача, откакто италиански публицисти разгласяват в своите издания обидни и много цветисти трудове за страната -домакин и нейните хора. Чилийската преса не остава длъжна и в продължение на дни сипе ругатни и обиди по адрес на Италия и италианците. Чилийската гняв стига до такава степен, че аржентински публицист е пребит на улицата откакто го припознават за италианец.
Разбираемо, мачът се чака да бъде доста яростен и недодялан, само че действителността надминава упованията – първият фаул е още в 35-тата секунда на срещата, а първият червен картон – в осмата минута. Италианецът Джорджо Ферини отхвърля да напусне терена и е извлечен от него от служители на реда.
В мелето носът на различен италианец е строшен, само че реферът не вижда това. В идващите минути баталните подиуми не престават – груби влизания, ритници в главата, храчене, боричкания… На три пъти полицията влиза на терена да разтървава играчите на двата тима.
В последна сметка, Чили печели с 2:0. По някаква причина, това не е единственият жесток мач на това състезание – мачовете сред Италия и Германия по-рано същата седмица и Югославия – Уругвай също са изпълнени с грубости и непочтено държание, а самият Мондиал ще остане в историята като един от най-неприятните за гледане.
Аржентина против Перу (Световно състезание, 1978 г.)
В тези времена, регламентът на международното състезание планува след началната групова фаза да се играе в елиминационни групи за установяване на финалистите. И домакините от Аржентина се оказват в обстановка, в която би трябвало да победят Перу с най-малко четири гола разлика, с цел да стигнат до финала вместо Бразилия. Мачът приключва с комфортното 6:0 в интерес на Аржентина, която по-късно печели с 3:1 финала против Нидерландия и по този начин завоюва своята първа международна купа.
Но резултатът от мача с Перу е мотив за яростни разногласия и до ден сегашен. Работата е там, че по това време Аржентина е под ръководството на брутална военна хунта, която обезверено се нуждае от нещо, с което да отвлече вниманието от всеобщото нарушение на човешките права в страната и тежката икономическа рецесия.
Много са легендите, недомлъвките и свидетелствата за натиска, оказан върху футболистите на Перу преди мача. Говори се за извънредно необичайно посещаване на аржентинския деспот Хорхе Рафаел Видела в перуанската съблекалня минути преди срещата, както и за специфични „ стопански покупко-продажби “ сред двете страни, подписани в неговото навечерие.
Странно е също, че ФИФА отхвърля двата последни мача в елиминационната група сред Бразилия и Полша и сред Аржентина и Перу да се играят едновременно, както желае бразилската федерация. Така, Бразилия и Полша играят два часа по-рано и Аржентина излизат за мача си с Перу като знаят тъкмо какъв брой гола са им нужни, с цел да изместят Бразилия от първото място в групата.
Нищо не е потвърдено, само че тайните теории не престават да съществуват и до през днешния ден. Аржентина завоюва шампионата с евентуално най-силния си състав в цялата си футболна история, само че сянката от „ недостойния мач “ с Перу по този начин и не се подвига изцяло.
Динамо Киев против Нацистка Германия (1942 г.)
Известна като " Мачът на гибелта ", тази именита среща сред украинския клуб Динамо Киев и тим от немски бойци по време на Втората международна война е твърдо част от най-мрачната част на футболната митология.
Според руската агитация, играчите на Динамо са били заплашвани преди мача, само че все пак са спечелили и вследствие на това са били екзекутирани.
Истината обаче е по-различна. „ Мачът на гибелта “ не е един, а са два, извършени през три дни при започване на август 1942. В тях в действителност взе участие немски армейски събирателен тим, само че в нито един от тях не взе участие тимът на Динамо Киев - взе участие украинският тим „ Старт “, в който фактически има някогашни футболисти на Динамо, само че също и на киевския Локомотив, както и неколцина дилетанти.
„ Старт “ в действителност побеждават. И в двата мача, с разлика. Но играчите му не са екзекутирани поради това. Наистина, най-малко шестима украински участници в тези срещи в следствие умират или умират по време на войната, само че по аргументи, които нямат нищо общо с футбола.
Във всички случаи обаче, вероятността да се играе футболен мач по време на окупация, в който се опълчват окупатор и окупирани звучи ужасяващо.
Историите за тези мачове ни припомнят, че футболът не постоянно е тики-така или майсторски класове по спортна тактика и тактичност. Понякога става въпрос за митинги и за политика, от време на време за малоумна администрация на футбола, а от време на време всичко е просто замайващ фарс. Тези мачове ни демонстрират и какъв брой елементарно границата сред спорт и театър може да бъде прекрачена в игра като футбола и че когато нещата се объркат, те могат да се объркат по метод, който е по-странен от всякаква небивалица.
От уеб страницата на водещият български букмейкър припомнят, че присъединяване в хазартни игри и спортни залози не е единствено развлечение и може да докара до насърчаване на взаимозависимост.
Независимо дали става въпрос за митинг, за мач, който завършва преди да е почнал, или за футболни срещи, които пораждат тайни теории, има мачове, които потвърждават, че даже в „ “ могат да се случат какви ли не учудващи явления.
Междувременно, на уеб страницата и в мобилното приложение на букмейкъра, прочут като спонсор на ЦСКА и на пловдивските Ботев и Локомотив, адреналинът от футболната игра се добавя от заниманието с прогнозите за изхода на всеки от десетки шампионати и шампионати.
Но ето и някои от най-странните футболни мачове, играни в миналото.
Барбадос против Гренада (Карибска купа, 1994 г.)
Какво се случва, когато някой основава правила, без да ги обмисли задоволително? Ами, получават се идиотщини като мача сред Барбадос и Гренада за Карибската купа през 1994 година
В тогавашния шампионат са въведени две странни правила: всички мачове би трябвало да завършат с победител, както и че „ златен гол “, маркиран в продълженията се брои за два гола.
Гренада влизат в мача с по-добра голова разлика от Барбадос, които се нуждаят от победа с най-малко два гола разлика, с цел да продължат напред. Към 80-тата минута, Барбадос води с 2:0, само че Гренада изненадващо връщат един гол, след което „ паркират рейса “.
Играчите на Барбадос схващат, че имат потребност от повече време и, напълно разумно, си означават превъзходен автогол, с цел да вкарат мача в продължения. Но Гренада също усещат на къде вървят нещата и пробват и те да си отбележат автогол. Така, в последните пет минути на мача, се оформя нечуваното представление, в което целият тим на Барбадос, с особена примамка и обезсърчение, гневно брани и двете порти на стадиона, с цел да опази равенството.
След целия този трагикомичен безпорядък, въпреки всичко се стига до продължения, в които Барбадос означават по този начин стремежи „ двоен златен гол “ и не престават напред. Но не доста – отстранени са още в идващия кръг на шампионата.
Адема 149:0 Емирн (2002 г.)
В мач, който си остава най-резултатният в историята на футбола, Апелативен съд Адема побеждават Емирн в мач от мадагаскарското състезание със… 149:0! И с цел да е още по-странно, резултатът се дължи не на някаква колосална разлика в класите, а най-много на… индустриално количество автоголове!
Причината? Съвсем несимволичният митинг на играчите на Емирн против противоречиви съдийски отсъждания от предходен техен мач. За 90 минути, съумяват да нанижат тъкмо 149 гола в личната си врата, до момента в който сътрудниците от Адема общо взето гледат.
Реакцията на Мадагаскарската футболна федерация е мигновена – мачът е анулиран, а на Емирн и играчите му са наложени брутални санкции. Това, че след интервенция на държавното управление, самата федерация е разформирована и учредена отначало малко по-късно е единствено някаква минимална разтуха за Емирн, тъй като две години след абсурда клубът е скоропостижно закрит.
Така или другояче, този мач остава в историята като една от най-шашавите публични футболни срещи, играни в миналото.
Естония против Шотландия (Световна подготовка, 1996 г.)
През 1996 година, Естония трябваше да одобри Шотландия в подготовка за Световното състезание през 1998 година във Франция. По време на тренировката преди мача обаче, шотландците се оплакват, че осветлението на стадиона е неприятно и ФИФА мести началния час на срещата за три часа по рано.
Естонската федерация обаче не е удовлетворена, тъй като счита предизвестието за прекомерно малко, а и преместването тутакси срещата ѝ носи финансови загуби от рекламодатели. ФИФА отхвърля митинга и естонският тим отхвърля да излезе на терена. Отборът на Шотландия обаче излиза, цъква началния удар и... мачът е преустановен.
Може би разумно, шотландците и техните почитатели допускат, че са спечелили служебно, само че се оказва, че нещата въобще не са по този начин. ФИФА постановява, че мачът би трябвало да се преиграе, освен това на безпристрастен терен, за огромно отегчение на шотландците. Те упрекват тогавашния началник на УЕФА и вицепрезидент на ФИФА Ленарт Йохансон в опит да облагодетелства родината си Швеция, която е в същата квалификационна група. Мачът е „ преигран “ четири месеца по-късно в Монако и Шотландия го губи с 2:1, само че „ Тартан Арми " въпреки всичко се класира финалите във Франция.
Това единственият мач в историята, в които тим излиза против отсъстващ съперник и… не печели мача.
Австралия 31:0 Американско Самоа (Световни квалификации, 2001 г.)
В един от евентуално най-неравностойните публични мачове сред национални тимове в цялата история на футбола, Австралия просто разкоства с 31:0 съперниците си от дребната тихоокеанска островна територия, която се ръководи от Съединени американски щати.
Мачът, в който Австралия излиза с допустимо най-дълбоките си запаси, слага няколко върха – за най-голяма победа в интернационален мач и за най-вече маркирани голове от състезател в един мач - Арчи Томпсън с 13 гола.
Австралийците въобще не са впечатлени - три дни по-рано те към този момент един път са подобрили върха за най-голяма разлика в интернационален мач с успеха си над друга тихоокеанска държавица, Тонга, с 22:0.
Самите Американско Самоа (с територия по-малка от София и с население на половината на това на „ Люлин “) по това време са още пресен-пресен нов член на ФИФА, нямат лично състезание, имат единствено един футболен терен със общоприети размери, за първи път вземат участие в международни квалификации и преди мача против Австралия имат единствено два други публични мача, и двата изгубени с „ доста на нула “.
Мачът обаче поражда доста полемики за това по какъв начин се провеждат международните квалификации и е един от мотивите пет години по-късно Австралия да се причисли към Азиатската футболна конфедерация (АФК), където да мери сили с по-равностойни съперници.
Американско Самоа в никакъв случай повече не играе мач против Австралия и не са мръднали кой знае какъв брой от този момент. Първата победа на националния тим на островната територия е чак през 2011, 2:1 против „ комшиите “ от Тонга. Отборът си остава един от най-слабите в света, въпреки към този момент да не е на последното място в класацията на ФИФА.
Битката за Сантяго (Световно състезание, 1962 г.)
„ Битката при Сантяго “ e мач от груповата фаза на международното състезание в Чили през 1962 година (първото с българско участие) сред тима на домакините и тима на Италия. За страдание, срещата е не толкоз футболна, колкото всеобщ боксов мач без правила. Коментаторът на Би Би Си Дейвид Коулман го разказва като " евентуално най-глупавата, ужасяваща, отвратителна и позорна проява на футбол в цялата история на играта ".
Напрежението сред двете страни се нагнетява до алено в дните преди мача, откакто италиански публицисти разгласяват в своите издания обидни и много цветисти трудове за страната -домакин и нейните хора. Чилийската преса не остава длъжна и в продължение на дни сипе ругатни и обиди по адрес на Италия и италианците. Чилийската гняв стига до такава степен, че аржентински публицист е пребит на улицата откакто го припознават за италианец.
Разбираемо, мачът се чака да бъде доста яростен и недодялан, само че действителността надминава упованията – първият фаул е още в 35-тата секунда на срещата, а първият червен картон – в осмата минута. Италианецът Джорджо Ферини отхвърля да напусне терена и е извлечен от него от служители на реда.
В мелето носът на различен италианец е строшен, само че реферът не вижда това. В идващите минути баталните подиуми не престават – груби влизания, ритници в главата, храчене, боричкания… На три пъти полицията влиза на терена да разтървава играчите на двата тима.
В последна сметка, Чили печели с 2:0. По някаква причина, това не е единственият жесток мач на това състезание – мачовете сред Италия и Германия по-рано същата седмица и Югославия – Уругвай също са изпълнени с грубости и непочтено държание, а самият Мондиал ще остане в историята като един от най-неприятните за гледане.
Аржентина против Перу (Световно състезание, 1978 г.)
В тези времена, регламентът на международното състезание планува след началната групова фаза да се играе в елиминационни групи за установяване на финалистите. И домакините от Аржентина се оказват в обстановка, в която би трябвало да победят Перу с най-малко четири гола разлика, с цел да стигнат до финала вместо Бразилия. Мачът приключва с комфортното 6:0 в интерес на Аржентина, която по-късно печели с 3:1 финала против Нидерландия и по този начин завоюва своята първа международна купа.
Но резултатът от мача с Перу е мотив за яростни разногласия и до ден сегашен. Работата е там, че по това време Аржентина е под ръководството на брутална военна хунта, която обезверено се нуждае от нещо, с което да отвлече вниманието от всеобщото нарушение на човешките права в страната и тежката икономическа рецесия.
Много са легендите, недомлъвките и свидетелствата за натиска, оказан върху футболистите на Перу преди мача. Говори се за извънредно необичайно посещаване на аржентинския деспот Хорхе Рафаел Видела в перуанската съблекалня минути преди срещата, както и за специфични „ стопански покупко-продажби “ сред двете страни, подписани в неговото навечерие.
Странно е също, че ФИФА отхвърля двата последни мача в елиминационната група сред Бразилия и Полша и сред Аржентина и Перу да се играят едновременно, както желае бразилската федерация. Така, Бразилия и Полша играят два часа по-рано и Аржентина излизат за мача си с Перу като знаят тъкмо какъв брой гола са им нужни, с цел да изместят Бразилия от първото място в групата.
Нищо не е потвърдено, само че тайните теории не престават да съществуват и до през днешния ден. Аржентина завоюва шампионата с евентуално най-силния си състав в цялата си футболна история, само че сянката от „ недостойния мач “ с Перу по този начин и не се подвига изцяло.
Динамо Киев против Нацистка Германия (1942 г.)
Известна като " Мачът на гибелта ", тази именита среща сред украинския клуб Динамо Киев и тим от немски бойци по време на Втората международна война е твърдо част от най-мрачната част на футболната митология.
Според руската агитация, играчите на Динамо са били заплашвани преди мача, само че все пак са спечелили и вследствие на това са били екзекутирани.
Истината обаче е по-различна. „ Мачът на гибелта “ не е един, а са два, извършени през три дни при започване на август 1942. В тях в действителност взе участие немски армейски събирателен тим, само че в нито един от тях не взе участие тимът на Динамо Киев - взе участие украинският тим „ Старт “, в който фактически има някогашни футболисти на Динамо, само че също и на киевския Локомотив, както и неколцина дилетанти.
„ Старт “ в действителност побеждават. И в двата мача, с разлика. Но играчите му не са екзекутирани поради това. Наистина, най-малко шестима украински участници в тези срещи в следствие умират или умират по време на войната, само че по аргументи, които нямат нищо общо с футбола.
Във всички случаи обаче, вероятността да се играе футболен мач по време на окупация, в който се опълчват окупатор и окупирани звучи ужасяващо.
Историите за тези мачове ни припомнят, че футболът не постоянно е тики-така или майсторски класове по спортна тактика и тактичност. Понякога става въпрос за митинги и за политика, от време на време за малоумна администрация на футбола, а от време на време всичко е просто замайващ фарс. Тези мачове ни демонстрират и какъв брой елементарно границата сред спорт и театър може да бъде прекрачена в игра като футбола и че когато нещата се объркат, те могат да се объркат по метод, който е по-странен от всякаква небивалица.
От уеб страницата на водещият български букмейкър припомнят, че присъединяване в хазартни игри и спортни залози не е единствено развлечение и може да докара до насърчаване на взаимозависимост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ