Футболен мач спря световна война по Коледа
Футболът е феномен. Някои го назовават знамение, поради магията, която превзема милиарди хора по целия свят. Затова и в родината на обичаната игра - Англия, мачовете не стопират по Коледа. А споделят, че по Коледа стават чудеса.
За такова знамение се споделя и по време на Първата международна война. Четиригодишния смут от началото на предишния век, лишил над 16 милиона животи. Някои от събитията по време на тази кланица са се трансформирали в мит. Или по-точно – те са се случили, само че къде е границите сред същинските обстоятелства и преувеличенията, не е доста ясно. Едно обаче е несъмнено – Примирието в дните към Рождество Христово през 1914 година, се е случило. И футболът е бил част от него.
Ето каква е историята.
На 7 декември 1914 година папа Бенедикт XV приканва за Коледно помирение, което да бъде признато за всички фронтови линии. Но това предложение е отхвърлено от воюващите страни в световния спор.
Въпреки това в нощта на 24 против 25 декември оръдията са тихи. Още тогава се чуват коледни песни в окопите на Фландрия, където германци и британци се дебнат от двете страни на вражеските укрепления със седмици. Никой не е обявявал помирение, нито пък офицерите са получили заповеди за такова от висшето командване. Но коледният дух се явява там, в окопите. За това приказват исторически свидетелства на очевидци.
Какво тъкмо се е случило? Сведенията са разнообразни и засягат разнообразни точки от Западна Европа в онази нощ, където са се водили сражения. Но има и съответни обстоятелства, разказани в писма от фронта, оповестени още през 1915 година във вестници в Германия и Англия.
Капитан Стокуел да вземем за пример, който управлява отряда на Уелските стрелци във Фландрия, написа едно такова, което вестник „ Таймс “ препечатва:
„ Рано сутринта чухме песни откъм окопите на германците, макар че бяха много надалеч. Виждахме ясно хора, които се разхождаха невъоръжени пред тях, в ничия земя сред позициите. Хората ми желаеха позволение да стрелят. Германците викаха към нас: „ Не стреляйте и ние няма да стреляме, дано през днешния ден е ден без огън “. Нямахме концепция по какъв начин да реагираме в началото, само че се взех решение на среща с управителния офицер от тяхната част в ничия земя. Заедно обсъдихме и взехме решение да стане по този начин – ден на помирение без огън в тази точка от войната. Коледа. “
Официално помирение обаче няма, твърди журналистът от дир.бг Динко Гоцев. Но обособени сведения водят до изводите, че близо 100 000 бойци на разнообразни места из Европа са спрели бойните дейности в този ден.
И има най-малко 32 действителни документални свидетелства за мачове, играни сред окопите. Футболни мачове. Най-добрият метод за „ сключване “ на едно импровизирано помиряване в най-светлия от празничните дни. В един от тези мачове, който се играе някъде към градчето Месен (днес в Белгия), се включват близо 200 бойци от двете страни.
На 1 януари 1915 година „ Таймс “ написа, че съгласно доктора на английската стрелкова част, която е настанена там, германците са победили с 3:2, а мачлето траяло над 60 минути. По-скоро е било меле от хора, като всеки е ритал нанякъде топката, в опит да вкара гол на неравното поле. Форма на развлечение, на разпределяне на напрежението и забравяне най-малко за няколко часа на ужаса, в който са взели участие всички тези хора от двете страни на фронтовата линия.
Футболът, който в тези години към този момент е културна забележителност и за британците, и за множеството народи в Западна Европа, кара хората с униформи изцяло да не помнят войната.
Ясно е, че не е се случило на всички места по фронтовата линия. Немалко началници не позволяват излизане от окопите и доближаване с врага, с цел да не пада моралът. Но тук-там е имало изпити бири, цели часове на умерено придвижване на бойци от двете страни в ничия земя.
Митовете постоянно са по-силни от обстоятелствата, освен към тази история. Вероятно през годините резултатът от нея е засилен с доста накичване, само че не може да се отхвърли, че Коледното помирение под някаква форма се е случило на 25 декември 1914 година Достатъчни са писмата от фронта.
И в това помирение основна роля е имала футболната топки. Всеизвестен факт е, че шотландските елементи в тази война да вземем за пример, не са влизали в борба без такава – по сигнал тя е била изритвана от окопите, след което бойците са тръгвали в офанзива. История от Първата международна война, която е документирана в аналите на бойните хроники на Англия.
Един елементарен дървен кръст, няколко остарели футболни топки и талисмани за шанс – това е мемориалът на мястото във Фландрия, където се допуска, че са се случили събитията от 1914 година
Споменатият капитан Стокуел написа в друго от писмата си, че на 25 декември към 8 ч сутринта публично е поставил завършек на примирието, стреляйки три пъти във въздуха. Германците дават отговор със същото и е ясно – войната още веднъж е тук. Футболните топки са прибрани, патроните още веднъж свистят. Вчерашният ден е пропуснат.
Събитието „ коледно футболно помирение по време на Световна война “ е неповторимо – случило се е единствено един път. През годините към него са писани книги и са снимани филми, а футболът постоянно е централна част в тях. Има ли по-обединяващо деяние от играта, изключително тази с голяма известност и в двете воюващи в тази ситуация страни? Не е инцидентно, че поради Мондиал по футбол са започвали войни (между Хондурас и Салвадор през 70-те години на предишния век). Не е инцидентно и, че топката стопира бойните дейности преди 110 години. Социален феномен, въпреки още да е в зората на своето въздействие върху света.
След 2014 година, когато се навършиха 100 години от събитието (или по-скоро – обособените събития на някои места из европейските фронтове), в учебни заведения и университети на Англия се отбелязва Денят на Коледното помирение – нормално на 23 декември, който е финален ден преди Бъдни вечер и Рождество.
Има и няколко паметника на примирието. Един от тях е във Фрелинжен, Франция. Неговото разкриване бе съпроводено от другарски мач на немски и британски бойци през 2008 година На 12 декември 2014-а, в навечерието на вековния празник от събитието, принц Уилям и тогавашният селекционер на британския народен отбор Рой Ходжсън откриха мемориала „ Футболът помни “ в Стафордшър. Той съставлява сфера, сходна на футболна топка и две ръце, които се протягат през нея за здрависване.
В обособени британски градове има дребни монументи, отдадени на Коледното помирение. Както и в Хановер, Германия. Митологизирано, украсено и пресилено като повсеместност и организираност, евентуално. Но събитието остава исторически факт. Освен това, съгласете се, е една необикновено красива история – спонтанен футболен мач по Коледа, който стопира една от най-кървавите войни най-малко за ден.
За такова знамение се споделя и по време на Първата международна война. Четиригодишния смут от началото на предишния век, лишил над 16 милиона животи. Някои от събитията по време на тази кланица са се трансформирали в мит. Или по-точно – те са се случили, само че къде е границите сред същинските обстоятелства и преувеличенията, не е доста ясно. Едно обаче е несъмнено – Примирието в дните към Рождество Христово през 1914 година, се е случило. И футболът е бил част от него.
Ето каква е историята.
На 7 декември 1914 година папа Бенедикт XV приканва за Коледно помирение, което да бъде признато за всички фронтови линии. Но това предложение е отхвърлено от воюващите страни в световния спор.
Въпреки това в нощта на 24 против 25 декември оръдията са тихи. Още тогава се чуват коледни песни в окопите на Фландрия, където германци и британци се дебнат от двете страни на вражеските укрепления със седмици. Никой не е обявявал помирение, нито пък офицерите са получили заповеди за такова от висшето командване. Но коледният дух се явява там, в окопите. За това приказват исторически свидетелства на очевидци.
Какво тъкмо се е случило? Сведенията са разнообразни и засягат разнообразни точки от Западна Европа в онази нощ, където са се водили сражения. Но има и съответни обстоятелства, разказани в писма от фронта, оповестени още през 1915 година във вестници в Германия и Англия.
Капитан Стокуел да вземем за пример, който управлява отряда на Уелските стрелци във Фландрия, написа едно такова, което вестник „ Таймс “ препечатва:
„ Рано сутринта чухме песни откъм окопите на германците, макар че бяха много надалеч. Виждахме ясно хора, които се разхождаха невъоръжени пред тях, в ничия земя сред позициите. Хората ми желаеха позволение да стрелят. Германците викаха към нас: „ Не стреляйте и ние няма да стреляме, дано през днешния ден е ден без огън “. Нямахме концепция по какъв начин да реагираме в началото, само че се взех решение на среща с управителния офицер от тяхната част в ничия земя. Заедно обсъдихме и взехме решение да стане по този начин – ден на помирение без огън в тази точка от войната. Коледа. “
Официално помирение обаче няма, твърди журналистът от дир.бг Динко Гоцев. Но обособени сведения водят до изводите, че близо 100 000 бойци на разнообразни места из Европа са спрели бойните дейности в този ден.
И има най-малко 32 действителни документални свидетелства за мачове, играни сред окопите. Футболни мачове. Най-добрият метод за „ сключване “ на едно импровизирано помиряване в най-светлия от празничните дни. В един от тези мачове, който се играе някъде към градчето Месен (днес в Белгия), се включват близо 200 бойци от двете страни.
На 1 януари 1915 година „ Таймс “ написа, че съгласно доктора на английската стрелкова част, която е настанена там, германците са победили с 3:2, а мачлето траяло над 60 минути. По-скоро е било меле от хора, като всеки е ритал нанякъде топката, в опит да вкара гол на неравното поле. Форма на развлечение, на разпределяне на напрежението и забравяне най-малко за няколко часа на ужаса, в който са взели участие всички тези хора от двете страни на фронтовата линия.
Футболът, който в тези години към този момент е културна забележителност и за британците, и за множеството народи в Западна Европа, кара хората с униформи изцяло да не помнят войната.
Ясно е, че не е се случило на всички места по фронтовата линия. Немалко началници не позволяват излизане от окопите и доближаване с врага, с цел да не пада моралът. Но тук-там е имало изпити бири, цели часове на умерено придвижване на бойци от двете страни в ничия земя.
Митовете постоянно са по-силни от обстоятелствата, освен към тази история. Вероятно през годините резултатът от нея е засилен с доста накичване, само че не може да се отхвърли, че Коледното помирение под някаква форма се е случило на 25 декември 1914 година Достатъчни са писмата от фронта.
И в това помирение основна роля е имала футболната топки. Всеизвестен факт е, че шотландските елементи в тази война да вземем за пример, не са влизали в борба без такава – по сигнал тя е била изритвана от окопите, след което бойците са тръгвали в офанзива. История от Първата международна война, която е документирана в аналите на бойните хроники на Англия.
Един елементарен дървен кръст, няколко остарели футболни топки и талисмани за шанс – това е мемориалът на мястото във Фландрия, където се допуска, че са се случили събитията от 1914 година
Споменатият капитан Стокуел написа в друго от писмата си, че на 25 декември към 8 ч сутринта публично е поставил завършек на примирието, стреляйки три пъти във въздуха. Германците дават отговор със същото и е ясно – войната още веднъж е тук. Футболните топки са прибрани, патроните още веднъж свистят. Вчерашният ден е пропуснат.
Събитието „ коледно футболно помирение по време на Световна война “ е неповторимо – случило се е единствено един път. През годините към него са писани книги и са снимани филми, а футболът постоянно е централна част в тях. Има ли по-обединяващо деяние от играта, изключително тази с голяма известност и в двете воюващи в тази ситуация страни? Не е инцидентно, че поради Мондиал по футбол са започвали войни (между Хондурас и Салвадор през 70-те години на предишния век). Не е инцидентно и, че топката стопира бойните дейности преди 110 години. Социален феномен, въпреки още да е в зората на своето въздействие върху света.
След 2014 година, когато се навършиха 100 години от събитието (или по-скоро – обособените събития на някои места из европейските фронтове), в учебни заведения и университети на Англия се отбелязва Денят на Коледното помирение – нормално на 23 декември, който е финален ден преди Бъдни вечер и Рождество.
Има и няколко паметника на примирието. Един от тях е във Фрелинжен, Франция. Неговото разкриване бе съпроводено от другарски мач на немски и британски бойци през 2008 година На 12 декември 2014-а, в навечерието на вековния празник от събитието, принц Уилям и тогавашният селекционер на британския народен отбор Рой Ходжсън откриха мемориала „ Футболът помни “ в Стафордшър. Той съставлява сфера, сходна на футболна топка и две ръце, които се протягат през нея за здрависване.
В обособени британски градове има дребни монументи, отдадени на Коледното помирение. Както и в Хановер, Германия. Митологизирано, украсено и пресилено като повсеместност и организираност, евентуално. Но събитието остава исторически факт. Освен това, съгласете се, е една необикновено красива история – спонтанен футболен мач по Коледа, който стопира една от най-кървавите войни най-малко за ден.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ