Функцията на антиутопията е да избегне самата антиутопия да се

Функцията на антиутопията е да избегне самата антиутопия да се трансформира в действителност. А утопията е клопка. Това сподели нощес белгийският публицист Венсан Енгел, създател на романа „ Старците към този момент не приказват ”. Срещата с него в Националния замък на културата (НДК) бе част от програмата на Софийския интернационален книжовен фестивал.

Венсан Енгел описа, че книгата му „ Старците към този момент не приказват ” е написана преди седем години, само че се случва по този начин, че излиза при започване на пандемията, когато вниманието се насочва към грижата, която се отделя за възрастните хора, съобщи Българска телеграфна агенция.

Според създателя през хилядолетията се трансформира методът, по който се възприема старостта. По думите му, до момента в който във времето, в което да бъдеш остарял е било необичайност заради заболявания или войни, обществото е приемало да достигнеш до избрана възраст като привилегия, като решение свише. Според него през днешния ден възрастните хора са повече на брой и заради тази причина не им се придава същата стойност. По думите му по стопански аргументи през днешния ден те даже се възприемат като товар за обществото.

„ Обществото, което виждаме във вашия разказ, е още по-оголено, прагматично, обикновено, консуматорско, като че ли лишено от нравствени добродетели ”, сподели литературният критик Милена Кирова, която бе модератор на събитието. Тя добави, че в романа на Енгел „ хората са обзети от желанието да употребяват всички вероятни удоволствия по най-бързия вероятен метод и едно от изискванията да бъдат свободни, да имат всичко, когато го желаят, е да се да се освободят от бремето на възрастните хора и на грижите, които би трябвало да поставят за тях ”.

Белгийският публицист уточни, че западното общество има проблем със сериозното недоумение на понятието независимост. „ Всъщност ние нямаме предпочитание да сме свободни, тъй като това изисква отговорност ”, сподели Енгел. Според него по-лесно за хората е да бъдат част от общество, в което се оферират наготово мисли и фантазии, които би трябвало единствено да бъдат употребявани.

„ Мисля, че антиутопията е мотор на фантастиката ”, сподели Венсан Енгел. „ Аз съм доста покрай Камю, който споделя, че оптимистите плачат, а песимистите се смеят… Антиутопията ни разрешава да бъдем песимисти, които се смеят ”, добави писателят. Според него с помощта на фантастиката можем да се избегне мрачното бъдеще, за което се споделя в тези книги.

„ Проблемът на утопията е, че си показва, че всички ще бъдат благи и че всичко ще свърши добре ”, сподели Енгел и уточни, че не мисли да написа химера. Според него човешкото създание постоянно ще носи и най-хубавото, и най-лошото в себе си.

В срещата с белгийския публицист се включи и Тодорка Минева, чието дело е преводът на„ Старците към този момент не приказват ”. „ Книгата, която избрах да преведа и да публикуваме в издателство „ СОНМ ”, се появи през август 2020 г… Тя ми даде отговори на доста въпроси – става дума за политика, става дума за стремежи, които популацията някак е мъчно да признае, само че които въпреки всичко образуват съответни политики ”, сподели Минева. Тя добави, че книгата е била подкрепена от Домът на литературата в Брюксел. Освен това с нея Тодорка Минева печели и стипендия от друга фондация, която й дава късмет да я превежда в подножието на швейцарските Алпи.