Данчо Караджов: Надявам се Господ да ме държи на сцената още дълго!
Фронтменът на емблематичната група “Сигнал ” Йордан Караджов е роден през 1952 година в София. Баща му е някогашен боксьор от тима на “Славия ”, само че също по този начин е пеел в хор “Кавал ”. Данчо Караджов приключил колеж по художествени занаяти, само че там слушали в унес “Бийтълс ” и “Ролинг Стоунс ” апокрифно, както той се показва. След това почнали да се събират момчетата от прилежащи махали - да вършат първите групи. Между 1969-1971 година бил в група “Кенари ” към читалище “Светлина ”. По-късно Румен Спасов, който след това става един от създателите на “Сигнал ”, играе значима роля в неговата кариера като реализатор. “През 1971 година пристигна у дома да ме предложения да изсвирвам в “Златни струни ”. Там бях артист осем години ”, споделя с признателност Данчо Караджов.
Лeгeндapнaтa poк бaндa “Cигнaл” oтбeлязa 40 гoдини нa cцeнa c бeзплaтeн мeгaкoнцepт в Coфия през септември. Бaндaтa имa зaпиcaни нaд 200 пecни, 25 aлбyмa и xиляди изнeceни кoнцepти. Караджов е лидер на “Сигнал” от самото създаване на групата и е композитор на повечето им песни. Първият му запис е на песента “Дилмано, Дилберо” по аранжимент на Найден Андреев, осъществен в Радио София през 1972 г. Едни от най-известните им хитове са “Да те жадувам”, “Мина и Лора”, “Сляп ден” и култовата “Сбогом”, “Липсваш ми”, “Обещах ти луда нощ”.
Като автор Данчо признава, че най-много обича баладите. Там един певец наистина би могъл да разкрие качествата си като изпълнител. Не бих казал, че имам любима песен, споделя той и разкрива, че най-голямата му мечта е вече факт. Със съпругата му Марияна са заедно над 50 години, имат две деца, син Даниел и дъщеря Лора. Напоследък Йордан и Марияна Караджови се грижат за 4-годишната си внучка си Алиса - дъщеря на Лора. За мен късметът наистина е нещо, с което Господ дарява.
Имам късмета да работя точно това, което искам. Значи имам късмет, нали! Това отговаря Данчо на въпроса дали е роден с късмет.
Със съпругата Мариана са заедно над 50 г.
Щастлив съм, че имам подкрепата на семейството си. Жена ми Марияна ми помага с мъдростта си да търпи всичките ми отсъствия от дома в годините, а също така да ми осигури уют и спокойствие.
През 1990 г. бях отчаян от всичко, което ставаше в държавата, че нямах сили да си помисля, че трябва да продължавам да се занимавам с музика.
Един ден си седях вкъщи и слушах някакво радио, сигурно е било “Хоризонт”, когато пуснаха едно наше парче - “Скъп спомен мой”. Все едно някой ме взриви! Скочих от стола, усилих радиото докрай, жена ми нещо правеше в кухнята, но дойде, застана на вратата и каза: “Ти ли ще се откажеш от това?”. С тези думи тя успя да ми вдъхне кураж.
С Марияна сме заедно над 50 години, от тях шест като гаджета, но и тогава ежеминутно бяхме заедно. Много парчета на “Сигнал” са посветени на нея Има едно, което много хора го харесват, не знам дали е толкова известно. Казва се “Луда нощ”, от албума “Сигналистика”, който излезе през 1999 г.
Текстът му е много необуздан, човек с малко повече фантазия ще си представи доста образно за какво става въпрос.
Там за първи път написах “На съпругата ми Марияна”, а тя ми каза: “Като те слушам какво пееш, не знам дали сме имали толкова луди нощи!”. Отговорих: “Добре де, с кой съм бил! Така се шегуваме... Музиката и любовта - хубаво звучи!”
“Моята детска мечта се е сбъднала. Бях малък и майка ми и баща ми купиха един телевизор - първият телевизор “Опера”. Той беше с много малък екран. И един ден съм застанал с китарата срещу него. А той не работи, само се отразява моята сянка. Виждам се в екрана с китарата и си казвам: “Дали някога ще бъда от другата страна с китарата - да пея и да свиря, дали ще ме дадат някога по телевизията. Бил съм на 10 - 11 години. И ето, ако това пожелание е било мечта, се е сбъднала”.
Може би някой ден ще почувствам нужда да се върна към рисуването например, но засега нямам такива намерения. Чувствам се прекрасно и в същото време задължаващо. Защото по-старите фенове са се отдали на теб от самото начало, но те със сигурност знаят какво да очакват от теб.
Паулина БОЯНОВА
Лeгeндapнaтa poк бaндa “Cигнaл” oтбeлязa 40 гoдини нa cцeнa c бeзплaтeн мeгaкoнцepт в Coфия през септември. Бaндaтa имa зaпиcaни нaд 200 пecни, 25 aлбyмa и xиляди изнeceни кoнцepти. Караджов е лидер на “Сигнал” от самото създаване на групата и е композитор на повечето им песни. Първият му запис е на песента “Дилмано, Дилберо” по аранжимент на Найден Андреев, осъществен в Радио София през 1972 г. Едни от най-известните им хитове са “Да те жадувам”, “Мина и Лора”, “Сляп ден” и култовата “Сбогом”, “Липсваш ми”, “Обещах ти луда нощ”.
Като автор Данчо признава, че най-много обича баладите. Там един певец наистина би могъл да разкрие качествата си като изпълнител. Не бих казал, че имам любима песен, споделя той и разкрива, че най-голямата му мечта е вече факт. Със съпругата му Марияна са заедно над 50 години, имат две деца, син Даниел и дъщеря Лора. Напоследък Йордан и Марияна Караджови се грижат за 4-годишната си внучка си Алиса - дъщеря на Лора. За мен късметът наистина е нещо, с което Господ дарява.
Имам късмета да работя точно това, което искам. Значи имам късмет, нали! Това отговаря Данчо на въпроса дали е роден с късмет.
Със съпругата Мариана са заедно над 50 г.
Щастлив съм, че имам подкрепата на семейството си. Жена ми Марияна ми помага с мъдростта си да търпи всичките ми отсъствия от дома в годините, а също така да ми осигури уют и спокойствие.
През 1990 г. бях отчаян от всичко, което ставаше в държавата, че нямах сили да си помисля, че трябва да продължавам да се занимавам с музика.
Един ден си седях вкъщи и слушах някакво радио, сигурно е било “Хоризонт”, когато пуснаха едно наше парче - “Скъп спомен мой”. Все едно някой ме взриви! Скочих от стола, усилих радиото докрай, жена ми нещо правеше в кухнята, но дойде, застана на вратата и каза: “Ти ли ще се откажеш от това?”. С тези думи тя успя да ми вдъхне кураж.
С Марияна сме заедно над 50 години, от тях шест като гаджета, но и тогава ежеминутно бяхме заедно. Много парчета на “Сигнал” са посветени на нея Има едно, което много хора го харесват, не знам дали е толкова известно. Казва се “Луда нощ”, от албума “Сигналистика”, който излезе през 1999 г.
Текстът му е много необуздан, човек с малко повече фантазия ще си представи доста образно за какво става въпрос.
Там за първи път написах “На съпругата ми Марияна”, а тя ми каза: “Като те слушам какво пееш, не знам дали сме имали толкова луди нощи!”. Отговорих: “Добре де, с кой съм бил! Така се шегуваме... Музиката и любовта - хубаво звучи!”
“Моята детска мечта се е сбъднала. Бях малък и майка ми и баща ми купиха един телевизор - първият телевизор “Опера”. Той беше с много малък екран. И един ден съм застанал с китарата срещу него. А той не работи, само се отразява моята сянка. Виждам се в екрана с китарата и си казвам: “Дали някога ще бъда от другата страна с китарата - да пея и да свиря, дали ще ме дадат някога по телевизията. Бил съм на 10 - 11 години. И ето, ако това пожелание е било мечта, се е сбъднала”.
Може би някой ден ще почувствам нужда да се върна към рисуването например, но засега нямам такива намерения. Чувствам се прекрасно и в същото време задължаващо. Защото по-старите фенове са се отдали на теб от самото начало, но те със сигурност знаят какво да очакват от теб.
Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ