Фридрих Дюренмат (5 януари 1921 - 14 декември 1990) e

Фридрих Дюренмат (5 януари 1921 - 14 декември 1990) e швейцарски прозаик, драматург и журналист. Един от огромните писатели на следвоенна Европа, Дюренмат е създател на доста романи (предимно с престъпен сюжет), повести и разкази, само че е известен и като драматург. Пиесите му " Ромул Велики ", " Посещението на остарялата дама ", " Физици " и други не слизат от международните подиуми до през днешния ден. Творчеството на Дюренмат се издава на повече от 40 езика. 5 пъти е номиниран за Нобелова премия за литература - 1961, 1962, 1963, 1964 и 1965 година. Дюренмат е и надарен художник, постоянно самичък илюстрира личните си творби. Нека си напомним някои от прозренията на великия класик:Колкото повече си опонира един политик, толкоз по-високо стои той.
Справедливостта санкционира злото, вярата желае да го поправи, а любовта не го вижда.Наричат страната отечство, когато се готвят да убиват хора.Наричат вътрешен глас способността на някои хора за някакви си елементи от секундата неправилно да оценят една обстановка.Който има доста, той се и опасява да загуби доста.Всеки от нас е отговорен за нечия гибел.Нас ще ни погуби свободата, която позволяваме на другите и на себе си.Трябва да се страхувате не от хората, а от Бога, не от гибелта на тялото, а от гибелта на душата.Няма по-голяма нелепост на земята от онази пристрастеност, с която дамите се принясят в жертва.Или оставаме в лудницата, или светът става лудница. Или ние се зачертаваме от паметта на човечеството, или човечеството ще изчезне от лицето на земята.Какво е това " мениджърска болест " е идвестно на всички: безпокойствие, звук, блъсканица, смутен брак и разтърсени нерви.Великото изкуство се състои в способността да откриеш елементарното.Да пишеш пиеса е все едно да играеш на шах.Всеки един, без нищо да му се изяснява, може да бъде затворен в тюрма за 10 години, и някъде надълбоко в душата си той ще знае за какво.През последното столетие ние толкоз пъти сме се жертвали за страната, че е извънредно време и страната да се пожертва за нас.Сред неумолимостта не изисквай неизпълнимото. Спазвай разпоредбите на играта.Всеки е улучен от лична стрела. Не можеш да предпазиш никого.Ако задачата на човешкия дух се съзира единствено в това всичко да проумее, пресъхва въображението. Един проумян свят ще бъде отегчителен до прекаленост. Човешкият дух се нуждае от загадката, както и от решенията, от хаоса, както и от порядъка.