Фридкин е човек, който по-скоро се интересуваше от идеите, отколкото

Фридкин е човек, който по-скоро се интересуваше от концепциите, в сравнение с от резултатите. Това сподели Йосиф Меламед в предаването “Сториборд " с водещ Благой Иванов на Радио “Фокус " . Йосиф е млад познавач и ценител на киното, приключил кино и телевизионна постановка в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", работил по късометражни филми, а също и в рекламната промишленост. 

В този брой на предаването събеседниците вършат креативен портрет на неотдавна напусналия ни и извънреден режисьор Уилям Фридкин, който стои зад кино шедьоври като " Френска връзка ", " Заклинателят " и " Магьосникът ".

Уилям Фридкин стартира да твори през 60-те години на ХХ век в Америка. “Това е един интервал на контузия, в който най-много съумява да се възползва за благополучие самото изкуство, което ражда след това и огромните създатели на 70-те години и така наречен “ново течение " (New Hollywood) на американската кино промишленост, от което се числи и самият Били Фридкин ", разяснява Меламед.

“Най-силното оръжие на самия Фридкин във “Френска връзка " значително се оказва фактът, че филмът е основан на действителни събития, случили се точно през това десетилетие ", разяснява киноведът по отношение на филмовата класика от началото на 70те. “Тази груба, съвсем песъчлива картина, която припомня извънредно доста документалната стилистика на киното - той съумява да я приспособява за своя игрален шедьовър, който се трансформира в една безконечна класика и който последват толкоз доста филми, които са по някакъв метод излезли отдолу под неговата закрила ".

Навярно най-известният филм на именития кинорежисьор е смразяващият “Заклинателят ", още прочут като “Екзорсистът ". “За мен “Екзорсистът " на първо място е драма. Това е един филм, който преглежда чисто метафорично, в подтекста на жанра “хорър ", страха на родителите от съзряването и изскубването от фамилното огнище на техните деца ".

За паметния трилър “Магьосникът " Меламед споделя, че “ това е един филм, с който даже и самият Алфред Хичкок би се гордял ". 

На въпроса какво би трябвало актуалното кино да си вземе от създатели като Уилям Фридкин, той дава отговор: “Неговата храброст. Уилям Фридкин съгласно мен беше режисьор, който предпочиташе да не снима филми, в сравнение с да снима неща, които просто може да направи, тъй като е задоволително умел. 

Той предпочиташе да предизвика, да шокира публиката си и без значение от това с какъв резултат излизаха най-после неговите кино продукции, те бяха филми, които носеха авторския почерк. Без взаимни отстъпки, без външна интервенция, без каквото и да е опити в услуга на това какво би желала да види публиката, с цел да може филмът да се продаде колкото се може по-добре. Фридкин е човек, който по-скоро се интересуваше от концепциите, в сравнение с от резултатите ".