10-те най-известни картини на Фрида Кало
Фрида Кало е един от най-популярните и значими художници на XX век. Известна с несломимия си дух и екстравагантност в изкуството, тя се трансформира в икона на феминизма и модел за подражателство на доста дами.
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон или просто Фрида Кало е родена в Мексико на 6 юли 1907 година. Автор е на 143 картини, 55 от които са автопортрети.
Животът на Фрида е посипан с тъга. 6-годишна тя прекарва полиомиелит, в резултат на което единият ѝ крайник е по-къс и слаб. Когато е на 18, тя претърпява тежка злополука, при която чупи гръбнак, бедрената си кост и остава бездетна. През целия си живот претърпява тридесет и две интервенции, постоянно остава приковавана към легло за дълги интервали от време, а към края на живота си, през 1952 година, губи десния си крайник, който е ампутиран до коляното след гангрена.
Брачният ѝ живот с Диего Ривера е именит. Когато подписват брак през 1929 година той е на 43, а тя на 22. Диего изневерява постоянно на Фрида, даже с нейната по-малка сестра, само че тя не стопира да го обича до края на дните си. Развеждат се през 1939 година, само че се женят още веднъж идната година.
Фрида умира на 13 юли 1954 година, едвам навършила 47 години от затруднения, в резултат на пневмония съгласно формалната версия. Неофициалната –самоубийство.
Творчеството ѝ остава непознато за необятната аудитория десетки години след гибелта ѝ. Тя е известна най-много като дамата на Диего Ривера. Всичко обаче се трансформира. През 2001 година Фрида става първата жена мексиканка, която е удостоена с пощенска марка в Съединени американски щати. През 2002 година по живота ѝ е изработен филм със Салма Хайек в основната роля. През 2010 година в Мексико в послание влиза нова банкнота от 500 песо с нейния лик и този на брачна половинка ѝ Диего.
1. „ Счупената колона “
Когато навършва 18, Фрида претърпява тежка трамвайна злополука, която оставя у художничката белези за цялостен живот – тя е с раздробена бедрена кост, повреден на три места гръбнак, строшен крайник на 11 места. Поради тежките травми Кало остава бездетна. В автопортрета от 1944 година „ Счупената колона “ Фрида заменя гръбнака си с натрошена мраморна колона. Тялото ѝ, обсипано със забити в него пирони, е плътно в обръчи като знак на металния корсет, който злополуката я обрича да носи цялостен живот.
2. „ Фрида и Диего Ривера “
Картина от 1931 година. Кало работи по този портрет през първите години от брака си с Диего Ривера. Тя изобразява и двамата със съществени изражения, само че хванати за ръце – знак на любовта, която изпитват един към различен. За разлика от други произведения на Кало, в които преобладават ярките цветни подиуми, в тази не участва нищо, което да отклонява вниманието от двата облика.
3. „ Автопортрет със спусната коса “
В платното от 1947 година, косата на Фрида несъмнено е главният детайл. Пресъздавайки я здрава и буйна, тя се стреми към възхищението на брачна половинка си Диего. Неведнъж той е признавал, че косата на Фрида е едно от нещата, които обича най-вече в нея. С тази картина Фрида се стреми да утвърди и идентичността си. На напред във времето се вижда свитък с надпис: „ Тук аз нарисувах себе си, Фрида Кало, с моето отражение в огледалото. Аз съм на 37 години и е юли 1947 година В Койоакан, Мексико, мястото, където съм родена “.
4. „ Автопортрет на границата сред Съединени американски щати и Мексико “
През 1932 година Фрида рисува собствен автопортрет, разположен на границата сред Съединени американски щати и Мексико. С него тя изобразява свето културно скъсване сред наследството на ацтеките в родината си и въздействието на огромните индустриални градове в Съединени американски щати. Близо век по-късно тематиката остава все по този начин настояща.
5. „ Болница „ Хенри Форд “ “
През лятото на 1932 година Фрида и брачният партньор ѝ наемат жилище в Мичиган, с цел да може Ривера да работи върху типичен стенна живопис за Детройтския Институт на Изкуствата. По време на престоя им там бременната Кало помята. Това е вторият импровизиран аборт за художничката от общо три. Изразява травматичното прекарване посредством шокиращия автопортрет „ Болница „ Хенри Форд “ “.
6. „ Автопортрет с трънена огърлица и колибри “
Фрида рисува този автопортрет по време на рецесията в брака си с Диего Ривера. Основният детайл е трънената огърлица – симптом на болката, породена от влошените връзки с мъжа ѝ. От огърлицата виси мъртва птица колибри, изпънала криле, под формата на нейните вежди. Птицата символизира краят на нейния брак. На раменете ѝ има черна котка (общоприет знак на нещастието) и маймуната, която Диего ѝ подарява. Животинката наподобява отегчена и безразлична, също както се усеща и самата художничка.
7. „ Двете Фриди “
През 1939 година неизбежното се случва – Фрида и Диего се развеждат. Художничката е опустошена, а страстите ѝ са отразени в платното „ Двете Фриди “. Тя рисува две идентични Фриди, само че с разнообразни персони. Едната е „ мексиканската Фрида “, тази която се влюбва в Диего Ривера. Другият облик е на „ европейската Фрида “ – самостоятелната художничка, със международно приет гений, само че и дамата, изоставена от своя брачен партньор.
8. „ Диего в моите мисли “
Въпреки раздялата със брачна половинка си, Фрида не престава да обича Диего. Тя знае, че той има афери с други дами и в никакъв случай няма да бъде брачният партньор, за който тя копнее. Въпреки това той заема значимо място в нейното сърце и картини. В този автопортрет тя рисува лицето му на челото си – на мястото на третото око. Фрида е облечена в мексиканска рокля – обичаната на Диего, евентуално опит да разпали още веднъж интереса му. Цялата картина е изпълнена с пукнатини – знак на белезите в душата ѝ.
9. „ Ранената кошута “
Фрида рисува тази картина през 1946 година, след поредна интервенция на гръбнака ѝ. Манипулацията би трябвало да облекчи болките ѝ, само че се случва тъкмо противоположното – те се усилват. Кало изобразява кошута с нейното лице. Цялото тяло на бедното животно е пронизано от стрели. В долния ляв ъгъл на творбата Фрида изписва думата „ карма “.
10. „ Любовната прегръдка на Вселената “
Елементите в тази творба са доста: денят и нощта, Луната и Слънцето, живота и гибелта, Майката Природа. В центъра на картината Фрида прегръща голото дете Диего – илюстрация на огромната обич към брачна половинка ѝ, обич, която се трансформира с времето. В същото време картината припомня за невъзможността на Фрида да забременее – една от най-големите болки в живота ѝ.
