Френско-китайски космически апарат ще открива гама експлозии в далечни галактики
Френско-китайската задача SVOM (Space-based multi-band astronomical Variable Objects Monitor) ще изследва гама детонациите във Вселената, съобщи Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция. Тези рискови феномени в космоса са доста загадъчни за учените към този момент повече от 50 години след откриването им.
Апаратът с тегло 930 кг има четири бордови инструмента -два китайски и два френски, ще бъде изведен в орбита в събота с китайска ракета " Лонг Марч 2-Си " (Long March 2-C) от галактическата база в Сичан, провинция Съчуан.
Чън Лан, експерт по китайската галактическа стратегия, посочи пред Агенция Франс Прес " политическото значение " на тази задача " в един много тъмен интервал в връзките сред Китай и Запада, който демонстрира, че научното съдействие може да продължи макар компликациите ".
Позициониран в околоземна орбита на височина от 625 километра, SVOM ще има за задача да разпознава източника на гама детонация - колосално ярки прояви на радиация, които се следят в космоса всеки ден.
" Изследването стартира в разгара на Студената война ", споделя Бертран Кордие, теоретичен началник на френската стратегия към SVOM.
През 1967 година американски спътници, които наблюдават нуклеарните опити, следят къс проблясък на гама-лъчение - най-енергийните талази в електромагнитния набор, които се получават при разпадането на радиоактивни детайли.
" Тогава те си мислят, че става дума за нуклеарен гърмеж, приближаващ от Земята, преди да схванат, че в действителност идва от космоса ", добави Бертран Кордие.
На първо място е така наречен бърза мълния от гама-лъчи с дълготрайност от част от секундата до няколко десетки секунди. Това е последвано от лъчение на рентгенови лъчи, което може да продължи няколко часа и " прекосява цялата Вселена, с цел да доближи до нас ", сподели Сузана Вергани, шеф на проучванията в Парижката обсерватория.
Изглежда, че късите проблясъци са резултат от сливането на две неутронни звезди или неутронна звезда с черна дупка. Дългите проблясъци се счита, че произлизат от детонацията на първите солидни звезди, доста по-големи от Слънцето.
" Гама детонациите са скъп инструмент за " проучване на далечната Вселена ", в частност на малко известния химически развой, при който са появяват първите звезди ", добави Сузана Вергани.
Изключителната краткост на тези феномени значи, че учените ще се състезават с времето, с цел да съберат информацията в точния момент. Веднага щом SVOM открие детонация, спътникът ще изпрати сигнал до екип от учени, които са разполагаем 24 часа в денонощието. За по-малко от пет минути те ще би трябвало да задействат мрежа от наземни телескопи.
Апаратът с тегло 930 кг има четири бордови инструмента -два китайски и два френски, ще бъде изведен в орбита в събота с китайска ракета " Лонг Марч 2-Си " (Long March 2-C) от галактическата база в Сичан, провинция Съчуан.
Чън Лан, експерт по китайската галактическа стратегия, посочи пред Агенция Франс Прес " политическото значение " на тази задача " в един много тъмен интервал в връзките сред Китай и Запада, който демонстрира, че научното съдействие може да продължи макар компликациите ".
Позициониран в околоземна орбита на височина от 625 километра, SVOM ще има за задача да разпознава източника на гама детонация - колосално ярки прояви на радиация, които се следят в космоса всеки ден.
" Изследването стартира в разгара на Студената война ", споделя Бертран Кордие, теоретичен началник на френската стратегия към SVOM.
През 1967 година американски спътници, които наблюдават нуклеарните опити, следят къс проблясък на гама-лъчение - най-енергийните талази в електромагнитния набор, които се получават при разпадането на радиоактивни детайли.
" Тогава те си мислят, че става дума за нуклеарен гърмеж, приближаващ от Земята, преди да схванат, че в действителност идва от космоса ", добави Бертран Кордие.
На първо място е така наречен бърза мълния от гама-лъчи с дълготрайност от част от секундата до няколко десетки секунди. Това е последвано от лъчение на рентгенови лъчи, което може да продължи няколко часа и " прекосява цялата Вселена, с цел да доближи до нас ", сподели Сузана Вергани, шеф на проучванията в Парижката обсерватория.
Изглежда, че късите проблясъци са резултат от сливането на две неутронни звезди или неутронна звезда с черна дупка. Дългите проблясъци се счита, че произлизат от детонацията на първите солидни звезди, доста по-големи от Слънцето.
" Гама детонациите са скъп инструмент за " проучване на далечната Вселена ", в частност на малко известния химически развой, при който са появяват първите звезди ", добави Сузана Вергани.
Изключителната краткост на тези феномени значи, че учените ще се състезават с времето, с цел да съберат информацията в точния момент. Веднага щом SVOM открие детонация, спътникът ще изпрати сигнал до екип от учени, които са разполагаем 24 часа в денонощието. За по-малко от пет минути те ще би трябвало да задействат мрежа от наземни телескопи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ