Проблемът с командированите работници от ЕС - кой, къде и защо
Френският президент Еманюел Макрон се пробва да убеди водачите от Централна и Източна Европа да затегнат наредбите на Европейски Съюз за служащите, изпращани от работодателите си в страни членки на Евросъюза, напомня ДПА, представена от Българска телеграфна агенция.
Ето някои данни, свързани с пораждащите доста несъгласия въпрос:
Какво споделят разпоредбите на Европейски Съюз?
Работниците, които са изпращани в друга страна от Европейски Съюз да дават краткотрайни услуги, би трябвало да получават съответната законно открита минимална заплата, да имат право на празнични дни и почивки в страната, в която работят, наред с всички останали условия.
В строителството служащите би трябвало също да получават възнаграждение и условия, каквито са контрактувани по общозадължителните групови съглашения или арбитражни решения. Държавите членки могат да разширят тази отбрана и за други браншове. Отделна регулация на Европейски Съюз постановява, че служащи на краткотрайни позиции за не повече от 2 години ще останат свързани със обществената осигурителна система на страната, от която идват.
Колко служащи са наранени?
През 2014 година е имало 1,92 милиона командировани чиновници в Европейски Съюз или с 44,4 % повече по отношение на 2010 година, съгласно Европейската комисия. Тези назначения съставляват към 0,7 % от работната мощ в Европейски Съюз.
Откъде идват и къде отиват?
Около 86 % от служащите през 2014 година са били командировани в 15-те по-стари членки на Европейски Съюз, основно заподноевропейски страни, а единствено 54 % са излезли от тези страни.
Германия е посрещнала най-вече командировани служащи през 2014 година - 418 908, следвана от Франция - 177 674 и Белгия - 156 556. Полша е изпратила най-вече служащи в чужбина през 2014 година - 463 174, следвана от Германия - 240 862 и Франция 139 040.
Около 42 % от командированите служащи са били в строителния бранш.
Какво буди разногласия в разпоредбите?
На първо място профсъюзите и критиците декларират, че командированите служащи са употребявани за понижаване на локалните заплати и утежняване на изискванията.
Командированите служащи нямат право по закон да се възползват от групови контракти, които не се считат за общозадължителни, както и от други незадължителни практики, някои бонуси, обществени заплащания и покачвания за насъбран трудов стаж.
Съдът на Европейски Съюз взе решение против групови дейности на профсъюзите, целящи командированите чиновници да получат условия на труд, надхвърлящи наредбите на Европейски Съюз.
Самата Европейска комисия споделя, че служащите, командировани в други страни в Европейски Съюз, получават по-малко от локалните служащи - сред 10 и 50 % по-малко според от страната и бранша.
На второ място Макрон и други критици от Западна Европа декларират, че защото обществените вноски постоянно са по-малки в командироващите страни, командированите служащи костват на работодателя си по-малко. Според тях това води до нечестна конкуренция - така наречен обществен дъмпинг.
Според фондацията " Робер Шуман " през 2011 година размерът на обществените вноски на работодателите във Франция е бил 49 % по отношение на 28,45 % в Румъния и 27,84 % в България.
На трето място френските управляващи декларират, че е мъчно да се реализира контрол върху разпоредбите и се правят измами със чиновници, които не са работили преди за компанията, която ги командирова, или не се съблюдава ограничаването от 24 месеца.
Има ли оферти за смяна на наредбите?
Миналата година Европейската комисия предложи промени на директивата за командированите чиновници, които съгласно нея ще подсигуряват " идентични правила на играта ".
Според новите разпореждания командированите служащи ще имат право на същите хонорари като локалните служащи, в това число бонуси, обществени заплащания и заплащания за ексклузивен труд.
Общозадължителните групови съглашения ще се отнасят за командированите чиновници във всички браншове.
Държавните органи също може да наложат условия за заплащането на заплатите освен на директните изпълнителни, само че и на подизпълнителите.
Ограничението от 2 години за командировките, като се има поради трудовото законодателство и общественото обезпечаване.
Макрон обаче упорства за ограничаване от 12 месеца и други ограничения против измами.
Как са признати предложенията
Профсъюзите, Европейският парламент и по-богатите страни членки, в това число Австрия, Франция, Германия и Швеция приветстват предложенията.
Централна и Източна Европа се опълчват, заявявайки, че разликата в заплащането е легален детайл на преимуществото в конкуренцията на предоставящите услугите.
Работодателската организация " Бизнес Европа " сподели, че предложенията са " офанзива против единния пазар " и че основните проблеми са противозаконните практики, а не самите правила, както и обременяващите налози, които вършат труда в по-богатите страни неконкурентоспособен.
Националните парламенти на 11 страни членки - България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия - публично се опълчиха на предложенията, заявявайки, че подкопават националните пълномощия. Европейската комисия обаче отхвърли митинга им.
Макрон се надява да завоюва на своя страна най-малко някои от тези страни членки. По време на президентската предизборна акция той отбрани правилото на наредбите за командированите служащи против крайнодесните и крайнолевите си съперници, които приканиха Франция едностранно да спре да ползва тези правила.
Ето някои данни, свързани с пораждащите доста несъгласия въпрос:
Какво споделят разпоредбите на Европейски Съюз?
Работниците, които са изпращани в друга страна от Европейски Съюз да дават краткотрайни услуги, би трябвало да получават съответната законно открита минимална заплата, да имат право на празнични дни и почивки в страната, в която работят, наред с всички останали условия.
В строителството служащите би трябвало също да получават възнаграждение и условия, каквито са контрактувани по общозадължителните групови съглашения или арбитражни решения. Държавите членки могат да разширят тази отбрана и за други браншове. Отделна регулация на Европейски Съюз постановява, че служащи на краткотрайни позиции за не повече от 2 години ще останат свързани със обществената осигурителна система на страната, от която идват.
Колко служащи са наранени?
През 2014 година е имало 1,92 милиона командировани чиновници в Европейски Съюз или с 44,4 % повече по отношение на 2010 година, съгласно Европейската комисия. Тези назначения съставляват към 0,7 % от работната мощ в Европейски Съюз.
Откъде идват и къде отиват?
Около 86 % от служащите през 2014 година са били командировани в 15-те по-стари членки на Европейски Съюз, основно заподноевропейски страни, а единствено 54 % са излезли от тези страни.
Германия е посрещнала най-вече командировани служащи през 2014 година - 418 908, следвана от Франция - 177 674 и Белгия - 156 556. Полша е изпратила най-вече служащи в чужбина през 2014 година - 463 174, следвана от Германия - 240 862 и Франция 139 040.
Около 42 % от командированите служащи са били в строителния бранш.
Какво буди разногласия в разпоредбите?
На първо място профсъюзите и критиците декларират, че командированите служащи са употребявани за понижаване на локалните заплати и утежняване на изискванията.
Командированите служащи нямат право по закон да се възползват от групови контракти, които не се считат за общозадължителни, както и от други незадължителни практики, някои бонуси, обществени заплащания и покачвания за насъбран трудов стаж.
Съдът на Европейски Съюз взе решение против групови дейности на профсъюзите, целящи командированите чиновници да получат условия на труд, надхвърлящи наредбите на Европейски Съюз.
Самата Европейска комисия споделя, че служащите, командировани в други страни в Европейски Съюз, получават по-малко от локалните служащи - сред 10 и 50 % по-малко според от страната и бранша.
На второ място Макрон и други критици от Западна Европа декларират, че защото обществените вноски постоянно са по-малки в командироващите страни, командированите служащи костват на работодателя си по-малко. Според тях това води до нечестна конкуренция - така наречен обществен дъмпинг.
Според фондацията " Робер Шуман " през 2011 година размерът на обществените вноски на работодателите във Франция е бил 49 % по отношение на 28,45 % в Румъния и 27,84 % в България.
На трето място френските управляващи декларират, че е мъчно да се реализира контрол върху разпоредбите и се правят измами със чиновници, които не са работили преди за компанията, която ги командирова, или не се съблюдава ограничаването от 24 месеца.
Има ли оферти за смяна на наредбите?
Миналата година Европейската комисия предложи промени на директивата за командированите чиновници, които съгласно нея ще подсигуряват " идентични правила на играта ".
Според новите разпореждания командированите служащи ще имат право на същите хонорари като локалните служащи, в това число бонуси, обществени заплащания и заплащания за ексклузивен труд.
Общозадължителните групови съглашения ще се отнасят за командированите чиновници във всички браншове.
Държавните органи също може да наложат условия за заплащането на заплатите освен на директните изпълнителни, само че и на подизпълнителите.
Ограничението от 2 години за командировките, като се има поради трудовото законодателство и общественото обезпечаване.
Макрон обаче упорства за ограничаване от 12 месеца и други ограничения против измами.
Как са признати предложенията
Профсъюзите, Европейският парламент и по-богатите страни членки, в това число Австрия, Франция, Германия и Швеция приветстват предложенията.
Централна и Източна Европа се опълчват, заявявайки, че разликата в заплащането е легален детайл на преимуществото в конкуренцията на предоставящите услугите.
Работодателската организация " Бизнес Европа " сподели, че предложенията са " офанзива против единния пазар " и че основните проблеми са противозаконните практики, а не самите правила, както и обременяващите налози, които вършат труда в по-богатите страни неконкурентоспособен.
Националните парламенти на 11 страни членки - България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия - публично се опълчиха на предложенията, заявявайки, че подкопават националните пълномощия. Европейската комисия обаче отхвърли митинга им.
Макрон се надява да завоюва на своя страна най-малко някои от тези страни членки. По време на президентската предизборна акция той отбрани правилото на наредбите за командированите служащи против крайнодесните и крайнолевите си съперници, които приканиха Франция едностранно да спре да ползва тези правила.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ