Макрон се засуети твърде късно
Френският президент Еманюел Макрон в последно време е по-зает от нормално. Той се скара с всички съдружници на Париж и е подготвен да изведе спора с Москва на ново равнище, настоявайки Русия да бъде осъдена за прекъсването на тока в Украйна. Какви цели преследва? И за какво можем решително да кажем, че той няма да реализира нищо?
„ Готови сме да приемем сходни изказвания, единствено в случай че осъждат украинските артилерийски удари по цивилни обекти и жилищни здания в Донбас, които се правят от 2014 година Не сме чули нито едно наказание от управлението на Франция. ”
С тези думи представителят на Кремъл Дмитрий Песков разяснява туит на френския президент Еманюел Макрон, че офанзивите против енергийните мрежи на Украйна са закононарушение на Русия, което би трябвало да бъде осъдено.
В същото време Макрон сподели, че възнамерява диалог с Владимир Путин. Според Песков не е очакван телефонен диалог на Владимир Путин с Макрон.
Това не е първият път, когато в Москва не подвигат телефона, макар че преди Макрон висеше с часове на телефона и изглеждаше, че се интересуваха от мнението му. Сега очевидно не ги интересува.
Теоретично президентът на Франция би трябвало самичък да разбере това, тъй като намекът се оказа по-прозрачен от всеки път. Коментирайки диалог с сътрудник, чиято цялост на персоналния живот е била нарушена от френска страна с незнайна цел, Путин сподели, че е трансформирал метода си към диалозите с Макрон поради тази " неприлична " постъпка.
Просто казано всичко, това е. Преди имаше доверие – Путин и Макрон даже си говореха на „ ти “, само че към този момент е минало и всеки диалог се трансформира във условност. Предимството на построяването на „ специфични “ връзки с Русия от настоящия френски президент е изгубено вечно.
Въпреки това Макрон към момента може да не разбере това. Изобщо в последно време се държи необичайно - суети се и прави парадоксални изявления. И в този момент: телефонно позвъняване до Москва, съгласно неговата логичност, каква тъкмо форма на наказване е?
Във всеки случай той в този момент е в спор с всички, освен с Русия.
Макрон се кара с някогашния пръв другар на Франция - Германия, поради невъзможността да се договорят за взаимна битка с енергийната рецесия, защото в този момент всеки е самичък за себе си. Той блокира назначението на британец за общоприет секретар на НАТО, защото при него връзките сред Париж и Лондон доближиха точка на срив. Той намерено се оплаква от икономическата политика на Съединени американски щати и събира френски предприемачи, с цел да ги разубеди да не се местят в Америка. Скара се и с Турция, Китай, Бразилия, Саудитска Арабия. Ето надалеч не цялостен лист на авторитетни страни, чиито държавни управления са в спор с Макрон.
На фона на всестранните дрязги и финансовата рецесия, която до момента я пощадяваше, най-сетне стигна и до Франция. Освен това се оказва, че армията на Петата република не е изцяло боеспособна.
Макрон се суети и бърза - " Фигаро тук, Фигаро там " - точно тъй като съвсем не съумява. Където и да плюеш - или неуспех, или пропусната опция, което не кореспондира с възторженото мнение на Макрон за себе си и за Франция (в което той не е автентичен, като съвсем всеки французин).
Франция е суперсила на минимална заплата, само че въпреки всичко суперсила: с отвъдморски територии, нуклеарни оръжия, личен военно-промишлен комплекс, мощна стопанска система, национални марки със международна популярност. Френската горделивост от предишното обаче не се отразява в сегашното: Париж желае да води, само че остава воден.
Въпросът към този момент не е каква политика би трябвало да се води. Каквато ще да се води, стига да води до задачата и да дава отговор на френските упоритости, само че Макрон поредно пропуща благоприятни условия, обезкървяваше козове, губеше шансове. Не водач, а неразбирателство.
С чиста съвест той не може да се назова цялостен политически несретник. В последна сметка той съумя да бъде избран отново за президент на Франция, а французите не разрешават на всеки да направи това. Но във втория и финален мандат, когато би трябвало да се мисли не за преизбиране, а за принос в историята, стана ясно, че приносът на Макрон ще бъде негативен. Не депозит, а заем.
Възползвайки се от „ специфичните “ връзки на Франция с Русия и доверието сред техните водачи, той можеше да претендира (и справедливо, което е необичайност в наше време) за Нобеловата премия за мир. Например, в случай че беше принудил Киев да извърши Минските съглашения. Или в случай че водеше „ гълъбите “ на Европейския съюз – тези, на които тактиката „ война с Русия до последния украинец “ през цялото време изглеждаше нездравословна.
Ако Париж беше заел градивна позиция, Москва щеше да му даде лаврите на миротворец от Европа, както беше в тази ситуация с войната с Грузия и при взаимоотношението за Карабах през 90-те години. Но вместо да бъде градивен и предвидлив, в продължение на години Макрон се държеше по този начин, като че ли казусът с Донбас може да се позволи от единствено себе си, а по-късно разгласява поверителни договаряния с мистериозна цел – и най-после загуби всевъзможен късмет за ходатайство.
Ако не желаете да играете дружно с Русия, можете да играете за различен лагер, в случай че главната задача е да играете дейно. Целта е гнила, несъмнено, само че беше допустимо Франция да бъде водач на антируските сили и главен съдружник на Съединени американски щати в Европа, към което да вземем за пример се стремеше Никола Саркози и какво реализира Борис Джонсън за своите страна.
Но посредством точно на Джонсън знаем, че Макрон въобще не е вярвал при започване на СВО, разчитайки може би на изключителния си сексапил на ненужен „ делегат на мира “. От друга страна, той вярваше в способността на Франция да управлява Европа и като цяло се оказа, че за съдружниците от НАТО Макрон също към този момент е придирчив и кален вид, на който не може да се има вяра, само че който може да бъде " изоставен " показателно. Както стана да вземем за пример с контракта за строителство на атомни подводници за Австралия.
Ако упоритостите бяха леко смекчени до национално равнище, Макрон можеше най-малко да се опита да избави националната стопанска система от следствията на геополитическите разтърсвания, както направи Унгария. Но главното средство за прекъсване на изтеглянето на промишлеността в устрема ѝ към облага бяха недоволствата против Съединените щати и персоналните ангажименти на президента. Вярата на Макрон в личната му неустоимост е неразрушима, макар че го проваля всякога.
Какво да приказваме: дории африканците към този момент не го почитат.
Човекът, който ще " накаже " Русия, има сексапил, финансова подготвеност, упоритости. Липсва сходството със заеманата служба - президент на суперсила на минимална заплата, само че въпреки всичко суперсила.
Самият той желае да влезе в историята, народът и ситуацията изискват същото от него. Резултатът е цялостно отчаяние.
Гръмогласно недоволство от международната неправда, следване на Съединени американски щати по петите. Обещания пред нацията за най-мощната войска на континента, призовавайки за икономисване на температурата в къщите. Говорейки за " наказване на Русия ", молби за телефонен диалог с Москва. Това не е Франция, която уважавахме.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
„ Готови сме да приемем сходни изказвания, единствено в случай че осъждат украинските артилерийски удари по цивилни обекти и жилищни здания в Донбас, които се правят от 2014 година Не сме чули нито едно наказание от управлението на Франция. ”
С тези думи представителят на Кремъл Дмитрий Песков разяснява туит на френския президент Еманюел Макрон, че офанзивите против енергийните мрежи на Украйна са закононарушение на Русия, което би трябвало да бъде осъдено.
В същото време Макрон сподели, че възнамерява диалог с Владимир Путин. Според Песков не е очакван телефонен диалог на Владимир Путин с Макрон.
Това не е първият път, когато в Москва не подвигат телефона, макар че преди Макрон висеше с часове на телефона и изглеждаше, че се интересуваха от мнението му. Сега очевидно не ги интересува.
Теоретично президентът на Франция би трябвало самичък да разбере това, тъй като намекът се оказа по-прозрачен от всеки път. Коментирайки диалог с сътрудник, чиято цялост на персоналния живот е била нарушена от френска страна с незнайна цел, Путин сподели, че е трансформирал метода си към диалозите с Макрон поради тази " неприлична " постъпка.
Просто казано всичко, това е. Преди имаше доверие – Путин и Макрон даже си говореха на „ ти “, само че към този момент е минало и всеки диалог се трансформира във условност. Предимството на построяването на „ специфични “ връзки с Русия от настоящия френски президент е изгубено вечно.
Въпреки това Макрон към момента може да не разбере това. Изобщо в последно време се държи необичайно - суети се и прави парадоксални изявления. И в този момент: телефонно позвъняване до Москва, съгласно неговата логичност, каква тъкмо форма на наказване е?
Във всеки случай той в този момент е в спор с всички, освен с Русия.
Макрон се кара с някогашния пръв другар на Франция - Германия, поради невъзможността да се договорят за взаимна битка с енергийната рецесия, защото в този момент всеки е самичък за себе си. Той блокира назначението на британец за общоприет секретар на НАТО, защото при него връзките сред Париж и Лондон доближиха точка на срив. Той намерено се оплаква от икономическата политика на Съединени американски щати и събира френски предприемачи, с цел да ги разубеди да не се местят в Америка. Скара се и с Турция, Китай, Бразилия, Саудитска Арабия. Ето надалеч не цялостен лист на авторитетни страни, чиито държавни управления са в спор с Макрон.
На фона на всестранните дрязги и финансовата рецесия, която до момента я пощадяваше, най-сетне стигна и до Франция. Освен това се оказва, че армията на Петата република не е изцяло боеспособна.
Макрон се суети и бърза - " Фигаро тук, Фигаро там " - точно тъй като съвсем не съумява. Където и да плюеш - или неуспех, или пропусната опция, което не кореспондира с възторженото мнение на Макрон за себе си и за Франция (в което той не е автентичен, като съвсем всеки французин).
Франция е суперсила на минимална заплата, само че въпреки всичко суперсила: с отвъдморски територии, нуклеарни оръжия, личен военно-промишлен комплекс, мощна стопанска система, национални марки със международна популярност. Френската горделивост от предишното обаче не се отразява в сегашното: Париж желае да води, само че остава воден.
Въпросът към този момент не е каква политика би трябвало да се води. Каквато ще да се води, стига да води до задачата и да дава отговор на френските упоритости, само че Макрон поредно пропуща благоприятни условия, обезкървяваше козове, губеше шансове. Не водач, а неразбирателство.
С чиста съвест той не може да се назова цялостен политически несретник. В последна сметка той съумя да бъде избран отново за президент на Франция, а французите не разрешават на всеки да направи това. Но във втория и финален мандат, когато би трябвало да се мисли не за преизбиране, а за принос в историята, стана ясно, че приносът на Макрон ще бъде негативен. Не депозит, а заем.
Възползвайки се от „ специфичните “ връзки на Франция с Русия и доверието сред техните водачи, той можеше да претендира (и справедливо, което е необичайност в наше време) за Нобеловата премия за мир. Например, в случай че беше принудил Киев да извърши Минските съглашения. Или в случай че водеше „ гълъбите “ на Европейския съюз – тези, на които тактиката „ война с Русия до последния украинец “ през цялото време изглеждаше нездравословна.
Ако Париж беше заел градивна позиция, Москва щеше да му даде лаврите на миротворец от Европа, както беше в тази ситуация с войната с Грузия и при взаимоотношението за Карабах през 90-те години. Но вместо да бъде градивен и предвидлив, в продължение на години Макрон се държеше по този начин, като че ли казусът с Донбас може да се позволи от единствено себе си, а по-късно разгласява поверителни договаряния с мистериозна цел – и най-после загуби всевъзможен късмет за ходатайство.
Ако не желаете да играете дружно с Русия, можете да играете за различен лагер, в случай че главната задача е да играете дейно. Целта е гнила, несъмнено, само че беше допустимо Франция да бъде водач на антируските сили и главен съдружник на Съединени американски щати в Европа, към което да вземем за пример се стремеше Никола Саркози и какво реализира Борис Джонсън за своите страна.
Но посредством точно на Джонсън знаем, че Макрон въобще не е вярвал при започване на СВО, разчитайки може би на изключителния си сексапил на ненужен „ делегат на мира “. От друга страна, той вярваше в способността на Франция да управлява Европа и като цяло се оказа, че за съдружниците от НАТО Макрон също към този момент е придирчив и кален вид, на който не може да се има вяра, само че който може да бъде " изоставен " показателно. Както стана да вземем за пример с контракта за строителство на атомни подводници за Австралия.
Ако упоритостите бяха леко смекчени до национално равнище, Макрон можеше най-малко да се опита да избави националната стопанска система от следствията на геополитическите разтърсвания, както направи Унгария. Но главното средство за прекъсване на изтеглянето на промишлеността в устрема ѝ към облага бяха недоволствата против Съединените щати и персоналните ангажименти на президента. Вярата на Макрон в личната му неустоимост е неразрушима, макар че го проваля всякога.
Какво да приказваме: дории африканците към този момент не го почитат.
Човекът, който ще " накаже " Русия, има сексапил, финансова подготвеност, упоритости. Липсва сходството със заеманата служба - президент на суперсила на минимална заплата, само че въпреки всичко суперсила.
Самият той желае да влезе в историята, народът и ситуацията изискват същото от него. Резултатът е цялостно отчаяние.
Гръмогласно недоволство от международната неправда, следване на Съединени американски щати по петите. Обещания пред нацията за най-мощната войска на континента, призовавайки за икономисване на температурата в къщите. Говорейки за " наказване на Русия ", молби за телефонен диалог с Москва. Това не е Франция, която уважавахме.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ