България има нужда от свой Макрон
Френският президент Еманюел Макрон е либерал. Не съм от хората, които споделят напълно тази идеология, само че несъмнено мисля, че и България, и Европа имат потребност от политици като него.
Имат потребност, тъй като Макрон демонстрира на дело водачество у дома и ангажимент към Европа с провеждането на непопулярна, само че нужна вътрешна политика и с позицията си по интернационалните въпроси като Украйна и Китай.
Макрон показва забележителни кураж и неотстъпчивост в отстояването на крамолното нарастване на пенсионната възраст във Франция на 64 от 62 години. Повече от месец всеобщи митинги и вотове за съмнение срещу държавното управление му не съумяха да го огънат. Той остава непреклонен зад икономическите си причини - без мъчителната промяна френската пенсионна система ще банкрутира. Дълговете ѝ ще бъдат тежко задължение за идващите генерации.
Трябва да му се признае, че най-малко към този момент наподобява напът да реализира това, за което никой от предшествениците му - Ширак, Саркози и Оланд - не се пребори - да сложи великодушния френски обществен модел върху здрава икономическа основа.
" Това не работи, това е неистина! ", сподели той за модела в очите на ядосана Франция в телевизионно изявление в разгара на митингите.
Да, Макрон може да си го разреши, тъй като е при започване на втория си и финален петгодишен мандат и няма да се явява за преизбиране. Но той завоюва изборите предходната година макар бунта на " жълтите жилетки " и пандемията, въпреки да прояви гъвкавост - отдръпна данъчната промяна, засягаща горивата, която породи протестното придвижване.
Днес за френския президент би било надалеч по-удобно да трансферира горещия картоф на пенсионната промяна на своя правоприемник, вместо да рискува неприятности в оставащата част от мандата си - партията му " Ренесанс " изгуби болшинството си в Националното заседание.
Господ е дарил българските политици с надалеч по-кротък и обуздан народ от французите. Българската пенсионна възраст е по-висока от тяхната, българската беднотия е несравнима с тяхната и българските политици от време на време са надалеч по-арогантни от техните, само че тук никой не стачкува. Никой от политиците ни обаче и не рискува с непопулярни ходове - без значение от рисковете на бездействието и изчакването.
Де България да имаше най-малко един водач, кадърен със същата последователност да отстоява принципна позиция, а не да се инати заради партиен интерес.
Макрон не се опасява да споделя " кралят е гол " и измежду западните съдружници - без значение кой седи в Белия дом: Байдън или Тръмп. Още не е забравено скандалното му изречение за " мозъчната гибел " на НАТО, между другото добре аргументирано да вземем за пример с несъгласуваните с никого от съдружниците дейности на Турция в Сирия и в Либия.
Днес, в лицето на войната в Украйна и напрежението сред Съединени американски щати и Китай, в това число и към Тайван, френският президент продължава да остоява отдавнашната си позиция за " стратегическа автономност " на Европа.
Мнозина погрешно поясняват думите му като рушене на единството на Запада на фона на най-голямата война в Европа след Втората международна. Реални учредения за това няма. Франция осъди съветската експанзия и в границите на опциите си оказа и продължава да оказва военна помощ на Украйна, пропорционална на оказваната от други съдружници - гаубици, муниции, леки танкове.
От солидарността с Украйна обаче не следва и автоматизирана взаимност със Съединени американски щати по въпроса за Тайван. Между другото, Съединени американски щати признават " обединен Китай " още през 70-те години на предишния век и до през днешния ден не са се отказали от тази политика, която обаче е двусмислена поради отхвърли им да признаят суверенитета на Пекин върху самоуправляващата се народна власт на острова. Какво постанова Европа да се ангажира с тази главоблъсканица и с произлизащите от нея опасности?
Показателно е, че Белият дом прояви схващане към позицията на Макрон по тематиката за Тайван:
" Ние имаме цялостно доверие в нашата изключителна двустранна връзка с Франция и във връзката, която президентът Джо Байдън има с френския президент Макрон, - съобщи говорителят Джон Кърби. - Французите са в действителност в развой на по-голямо ангажиране в Индийско-Тихоокеанския район ".
Още повече, Съединени американски щати имат за какво да се усещат гузни пред Франция - поради многомилиардния контракт за градеж на подводници за Австралия, който ѝ измъкнаха. Обратно, Франция има аргумент за изцяло законните световни ползи на Европа, които тя би трябвало да отстоява. Какъв е десенът политици, които позицията на Макрон гневи, проличава от коментара на Доналд Тръмп:
" Макрон, който ни е другар, в този момент лиже задника на Китай ", съобщи Тръмп в изявление за " Фокс нюз ".
Струва ми се, че когато приказваме за ненотдавнашното посещаване на Макрон в Китай и изразената му там позиция за Тайван, не бива да ни убягват две неща:
(1) Западът не желае да допусне образуването на военно-политически блок сред Пекин и Москва, който несъмнено би върнал света към годините на студената война преди 1989 година Продължаващата борба сред Съединени американски щати и Китай работи точно в тази посока и работи срещу ползите на Европа.
(2) Основен приоритет на ръководещите в Китай комунисти е съхраняването на режима им, т.е. на вътрешната непоклатимост. Главно изискване за това е стабилният стопански напредък. Русия може да даде на Китай евтини запаси, само че не и пазарите на Съединени американски щати и Европа, без които неговият напредък е под въпрос. Руската стопанска система е по-малка от италианската и ще се свива под натиска на глобите. Си е пред избор – изостаналия и безпаричен източен съидейник или богатия и перспективен западен съперник.
Европейският суверенизъм на Макрон обаче има уязвима страна и тя е положението на Европейския съюз. Европа е неспособна да отговори на упоритостта на френския президент, тъй като не е страна, а организация, непрекъсната дипломатическа конференция. Без задълбочаване на интеграцията ѝ, без същинска независима външна политика и политика за сигурност, без обща европейска защита със съответните качества, без смяна на метода, по който Европейски Съюз взема решенията си, желаното от Макрон остава в областта на идеалите, а не на действителностите на днешния ден.
От друга страна обаче точно тези идеали и тази упоритост са движили напред обединена Европа в цялата ѝ досегашна история.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Имат потребност, тъй като Макрон демонстрира на дело водачество у дома и ангажимент към Европа с провеждането на непопулярна, само че нужна вътрешна политика и с позицията си по интернационалните въпроси като Украйна и Китай.
Макрон показва забележителни кураж и неотстъпчивост в отстояването на крамолното нарастване на пенсионната възраст във Франция на 64 от 62 години. Повече от месец всеобщи митинги и вотове за съмнение срещу държавното управление му не съумяха да го огънат. Той остава непреклонен зад икономическите си причини - без мъчителната промяна френската пенсионна система ще банкрутира. Дълговете ѝ ще бъдат тежко задължение за идващите генерации.
Трябва да му се признае, че най-малко към този момент наподобява напът да реализира това, за което никой от предшествениците му - Ширак, Саркози и Оланд - не се пребори - да сложи великодушния френски обществен модел върху здрава икономическа основа.
" Това не работи, това е неистина! ", сподели той за модела в очите на ядосана Франция в телевизионно изявление в разгара на митингите.
Да, Макрон може да си го разреши, тъй като е при започване на втория си и финален петгодишен мандат и няма да се явява за преизбиране. Но той завоюва изборите предходната година макар бунта на " жълтите жилетки " и пандемията, въпреки да прояви гъвкавост - отдръпна данъчната промяна, засягаща горивата, която породи протестното придвижване.
Днес за френския президент би било надалеч по-удобно да трансферира горещия картоф на пенсионната промяна на своя правоприемник, вместо да рискува неприятности в оставащата част от мандата си - партията му " Ренесанс " изгуби болшинството си в Националното заседание.
Господ е дарил българските политици с надалеч по-кротък и обуздан народ от французите. Българската пенсионна възраст е по-висока от тяхната, българската беднотия е несравнима с тяхната и българските политици от време на време са надалеч по-арогантни от техните, само че тук никой не стачкува. Никой от политиците ни обаче и не рискува с непопулярни ходове - без значение от рисковете на бездействието и изчакването.
Де България да имаше най-малко един водач, кадърен със същата последователност да отстоява принципна позиция, а не да се инати заради партиен интерес.
Макрон не се опасява да споделя " кралят е гол " и измежду западните съдружници - без значение кой седи в Белия дом: Байдън или Тръмп. Още не е забравено скандалното му изречение за " мозъчната гибел " на НАТО, между другото добре аргументирано да вземем за пример с несъгласуваните с никого от съдружниците дейности на Турция в Сирия и в Либия.
Днес, в лицето на войната в Украйна и напрежението сред Съединени американски щати и Китай, в това число и към Тайван, френският президент продължава да остоява отдавнашната си позиция за " стратегическа автономност " на Европа.
Мнозина погрешно поясняват думите му като рушене на единството на Запада на фона на най-голямата война в Европа след Втората международна. Реални учредения за това няма. Франция осъди съветската експанзия и в границите на опциите си оказа и продължава да оказва военна помощ на Украйна, пропорционална на оказваната от други съдружници - гаубици, муниции, леки танкове.
От солидарността с Украйна обаче не следва и автоматизирана взаимност със Съединени американски щати по въпроса за Тайван. Между другото, Съединени американски щати признават " обединен Китай " още през 70-те години на предишния век и до през днешния ден не са се отказали от тази политика, която обаче е двусмислена поради отхвърли им да признаят суверенитета на Пекин върху самоуправляващата се народна власт на острова. Какво постанова Европа да се ангажира с тази главоблъсканица и с произлизащите от нея опасности?
Показателно е, че Белият дом прояви схващане към позицията на Макрон по тематиката за Тайван:
" Ние имаме цялостно доверие в нашата изключителна двустранна връзка с Франция и във връзката, която президентът Джо Байдън има с френския президент Макрон, - съобщи говорителят Джон Кърби. - Французите са в действителност в развой на по-голямо ангажиране в Индийско-Тихоокеанския район ".
Още повече, Съединени американски щати имат за какво да се усещат гузни пред Франция - поради многомилиардния контракт за градеж на подводници за Австралия, който ѝ измъкнаха. Обратно, Франция има аргумент за изцяло законните световни ползи на Европа, които тя би трябвало да отстоява. Какъв е десенът политици, които позицията на Макрон гневи, проличава от коментара на Доналд Тръмп:
" Макрон, който ни е другар, в този момент лиже задника на Китай ", съобщи Тръмп в изявление за " Фокс нюз ".
Струва ми се, че когато приказваме за ненотдавнашното посещаване на Макрон в Китай и изразената му там позиция за Тайван, не бива да ни убягват две неща:
(1) Западът не желае да допусне образуването на военно-политически блок сред Пекин и Москва, който несъмнено би върнал света към годините на студената война преди 1989 година Продължаващата борба сред Съединени американски щати и Китай работи точно в тази посока и работи срещу ползите на Европа.
(2) Основен приоритет на ръководещите в Китай комунисти е съхраняването на режима им, т.е. на вътрешната непоклатимост. Главно изискване за това е стабилният стопански напредък. Русия може да даде на Китай евтини запаси, само че не и пазарите на Съединени американски щати и Европа, без които неговият напредък е под въпрос. Руската стопанска система е по-малка от италианската и ще се свива под натиска на глобите. Си е пред избор – изостаналия и безпаричен източен съидейник или богатия и перспективен западен съперник.
Европейският суверенизъм на Макрон обаче има уязвима страна и тя е положението на Европейския съюз. Европа е неспособна да отговори на упоритостта на френския президент, тъй като не е страна, а организация, непрекъсната дипломатическа конференция. Без задълбочаване на интеграцията ѝ, без същинска независима външна политика и политика за сигурност, без обща европейска защита със съответните качества, без смяна на метода, по който Европейски Съюз взема решенията си, желаното от Макрон остава в областта на идеалите, а не на действителностите на днешния ден.
От друга страна обаче точно тези идеали и тази упоритост са движили напред обединена Европа в цялата ѝ досегашна история.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ