„Фигаро”: Макрон обмислял да подаде оставка
Френският президент Еманюел Макрон е бил изкушен да подаде оставка и по-късно да изиска нов мандат от сънародниците си. Това написа днешното издание на парижкия вестник " Фигаро ", представен от БГНЕС.
Еманюел Макрон е под непрекъснат напън от началото на рецесията с COVID-19 да държи под надзор политическата обстановка. Предвид необятните пълномощия на френския президент той има няколко институционални благоприятни условия: да смени премиера, да разпусне Народното събрание, да организира референдум и даже да подаде оставка.
Политическите анализатори неотложно изключиха опцията за оставката му, макар че последната не е изключена от самия президент. Той персонално разгласи това преди две седмици пред доста дребен кръг хора, по-точно на видео среща на донори в Лондон. Той приказва малко и ясно и съобщи, че е подготвен, съгласно обичания му израз, да „ поеме риск “.
Според един от участниците Макрон обяснил, че обмисля опцията за подаване на оставка, с цел да провокира осъществяване на предварителни избори " през идващите седмици или месеци ". Макрон е уверен, че ще изненада съперниците си. " Сигурен съм, че ще печеля, тъй като против мен няма никой ", споделил Макрон.
Според " Фигаро " в действителност е малко евентуално левицата и Зелените да съумеят да намерят общ претендент, до момента в който десните са разграничени. Според изданието е изненадващо, че Макрон обаче се осмелил да показа сюжета пред няколко души, без да загатва други институционални благоприятни условия, като отстраняването на премиера и част от държавното управление, както се спекулира във френската преса. Той изяснява, че „ по принцип не изключва никаква догадка “, само че прибавя, че „ хипотезата за оставка в никакъв случай не е била в дневния ред, нито е упомената на съвещание в Елисейския замък “.
Предшествениците на Макрон - Саркози и Оланд, не съумяха да завоюват втори мандат, което също може да бъде причина за оставка и опит за приемане на нов мандат. От 1958 година французите два пъти трябваше да гласоподават на предварителни президентски избори. През 1974 година след гибелта на Жорж Помпиду и през 1969 година след оставката на военачалник дьо Гол.
Еманюел Макрон е под непрекъснат напън от началото на рецесията с COVID-19 да държи под надзор политическата обстановка. Предвид необятните пълномощия на френския президент той има няколко институционални благоприятни условия: да смени премиера, да разпусне Народното събрание, да организира референдум и даже да подаде оставка.
Политическите анализатори неотложно изключиха опцията за оставката му, макар че последната не е изключена от самия президент. Той персонално разгласи това преди две седмици пред доста дребен кръг хора, по-точно на видео среща на донори в Лондон. Той приказва малко и ясно и съобщи, че е подготвен, съгласно обичания му израз, да „ поеме риск “.
Според един от участниците Макрон обяснил, че обмисля опцията за подаване на оставка, с цел да провокира осъществяване на предварителни избори " през идващите седмици или месеци ". Макрон е уверен, че ще изненада съперниците си. " Сигурен съм, че ще печеля, тъй като против мен няма никой ", споделил Макрон.
Според " Фигаро " в действителност е малко евентуално левицата и Зелените да съумеят да намерят общ претендент, до момента в който десните са разграничени. Според изданието е изненадващо, че Макрон обаче се осмелил да показа сюжета пред няколко души, без да загатва други институционални благоприятни условия, като отстраняването на премиера и част от държавното управление, както се спекулира във френската преса. Той изяснява, че „ по принцип не изключва никаква догадка “, само че прибавя, че „ хипотезата за оставка в никакъв случай не е била в дневния ред, нито е упомената на съвещание в Елисейския замък “.
Предшествениците на Макрон - Саркози и Оланд, не съумяха да завоюват втори мандат, което също може да бъде причина за оставка и опит за приемане на нов мандат. От 1958 година французите два пъти трябваше да гласоподават на предварителни президентски избори. През 1974 година след гибелта на Жорж Помпиду и през 1969 година след оставката на военачалник дьо Гол.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ