Българи и румънци- работници „втора ръка” за Европа
Френският президент Еманюел Макрон през днешния ден започва обиколката си в три страни – Австрия, Румъния и България.
Според предварителната информация, основна тематика на диалозите му с български и румънски политици ще бъде така наречен обществен дъмпинг, който правят служащи от тези страни във Франция, написа „ Дойче веле” (Deutsche Welle).
Бизнесът: Не би трябвало страната да дефинира минималната заплата
Неудобната истина за приходите у нас
Колко взима българинът и какъв брой междинният европеец
А във Виена Макрон ще се срещне със съидейник - австрийският канцлер Керн, който също е срещу прилива на небогати източноевропейски служащи в страната му.
AFP дава образец с тези почти 200 хиляди български и румънски интернационалните водачи, които са наети от компании в своите страни, само че работят на европейския пазар.
Като българи и румънци те взимат по 50 евро дневно, само че в случай че бяха французи, австрийци или германци, биха изкарвали по 80 евро. Причина за тази разлика в заплащането е в това число и Директивата на Европейски Съюз за командированите служащи.
Пред ARD строителен служащ от България споделя, че получава към 1500 евро на месец в Англия, като за съпоставяне брат му, който е инженер взима двойно по-малко в България.
Друг препатил земляк, работил в чужбина, признава, че „ българинът е безпаричен и елементарно се лъже.”
Макрон желае по-строги правила по отношение на Директивата на Европейски Съюз за командироване на служащи.
Досега беше по този начин: компании от Букурещ или София получават поръчка от Париж или Кьолн, наемат служащи и за избран период ги командироват в Германия или Франция - с цел да изпълнят поръчката. Единственото изискване е в Париж или Кьолн да получават годната там минимална часова ставка.
Има обаче и един капан: осигуровките на служащите не престават да се заплащат по законите в тяхната страна. А това значи, че по този начин нает български или румънски служащ излиза много по-евтино на поръчителите в Германия или Франция. В резултат от това се подбиват цените на съответните трудови пазари, получава се обществен дъмпинг, а служащите в Германия или Франция неведнъж губят работните си места.
Йозеф Витке, ръководител на Съюза на електротехниците в Австрия, коментира казуса: „ Ние към момента изпълняваме по-специализирани поръчки. Но когато става дума за обикновени работи по електроинсталацията - австрийски служащи съвсем няма. В най-хубавия случай - някой началник на бригада от чужденци.”
Ето за какво Еврокомисията счита, че служащи могат да бъдат командировани най-много за 24 месеца, а президентът Макрон упорства даже срокът да бъде стеснен до 1 година. Според него, тези служащи, които желаят да останат по-дълго, би трябвало към този момент да заплащат вноските си във френската обществена система.
„ Това, което прави президентът Макрон в Румъния и в България, не е нищо друго, с изключение на да продължи да заблуждава френското общество, че в случай че Директивата стане по-строга, това ще реши икономическите проблеми на Франция или на която и да е друга страна в Европейски Съюз. Така Макрон влиза в тона на дясната Марин Льо Пен – и това надали му дава мотив за горделивост. За страдание той не е единственият европейски политик, който прави това. В Европейския парламент редица западноевропейски депутати са на същите позиции,” счита обаче румънският евродепутат Ренате Вебер.
Подбиването на трудовото възнаграждение е сериозен проблем. Не единствено в строителния бранш, само че и в доста други сектори: при хигиенистите, в кланиците, в грижите за възрастни, заболели или безпомощни хора. В тези браншове служащите от небогати страни в Европейски Съюз като България и Румъния непрестанно стават жертва на безскрупулна употреба от страна на български или румънски, само че също по този начин на немски и френски компании.
Според предварителната информация, основна тематика на диалозите му с български и румънски политици ще бъде така наречен обществен дъмпинг, който правят служащи от тези страни във Франция, написа „ Дойче веле” (Deutsche Welle).
Бизнесът: Не би трябвало страната да дефинира минималната заплата
Неудобната истина за приходите у нас
Колко взима българинът и какъв брой междинният европеец
А във Виена Макрон ще се срещне със съидейник - австрийският канцлер Керн, който също е срещу прилива на небогати източноевропейски служащи в страната му.
AFP дава образец с тези почти 200 хиляди български и румънски интернационалните водачи, които са наети от компании в своите страни, само че работят на европейския пазар.
Като българи и румънци те взимат по 50 евро дневно, само че в случай че бяха французи, австрийци или германци, биха изкарвали по 80 евро. Причина за тази разлика в заплащането е в това число и Директивата на Европейски Съюз за командированите служащи.
Пред ARD строителен служащ от България споделя, че получава към 1500 евро на месец в Англия, като за съпоставяне брат му, който е инженер взима двойно по-малко в България.
Друг препатил земляк, работил в чужбина, признава, че „ българинът е безпаричен и елементарно се лъже.”
Макрон желае по-строги правила по отношение на Директивата на Европейски Съюз за командироване на служащи.
Досега беше по този начин: компании от Букурещ или София получават поръчка от Париж или Кьолн, наемат служащи и за избран период ги командироват в Германия или Франция - с цел да изпълнят поръчката. Единственото изискване е в Париж или Кьолн да получават годната там минимална часова ставка.
Има обаче и един капан: осигуровките на служащите не престават да се заплащат по законите в тяхната страна. А това значи, че по този начин нает български или румънски служащ излиза много по-евтино на поръчителите в Германия или Франция. В резултат от това се подбиват цените на съответните трудови пазари, получава се обществен дъмпинг, а служащите в Германия или Франция неведнъж губят работните си места.
Йозеф Витке, ръководител на Съюза на електротехниците в Австрия, коментира казуса: „ Ние към момента изпълняваме по-специализирани поръчки. Но когато става дума за обикновени работи по електроинсталацията - австрийски служащи съвсем няма. В най-хубавия случай - някой началник на бригада от чужденци.”
Ето за какво Еврокомисията счита, че служащи могат да бъдат командировани най-много за 24 месеца, а президентът Макрон упорства даже срокът да бъде стеснен до 1 година. Според него, тези служащи, които желаят да останат по-дълго, би трябвало към този момент да заплащат вноските си във френската обществена система.
„ Това, което прави президентът Макрон в Румъния и в България, не е нищо друго, с изключение на да продължи да заблуждава френското общество, че в случай че Директивата стане по-строга, това ще реши икономическите проблеми на Франция или на която и да е друга страна в Европейски Съюз. Така Макрон влиза в тона на дясната Марин Льо Пен – и това надали му дава мотив за горделивост. За страдание той не е единственият европейски политик, който прави това. В Европейския парламент редица западноевропейски депутати са на същите позиции,” счита обаче румънският евродепутат Ренате Вебер.
Подбиването на трудовото възнаграждение е сериозен проблем. Не единствено в строителния бранш, само че и в доста други сектори: при хигиенистите, в кланиците, в грижите за възрастни, заболели или безпомощни хора. В тези браншове служащите от небогати страни в Европейски Съюз като България и Румъния непрестанно стават жертва на безскрупулна употреба от страна на български или румънски, само че също по този начин на немски и френски компании.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ