Проблемите с бюджета събориха френското правителство
Френският министър председател Франсоа Байру загуби вота на доверие, с което държавното управление му пада след единствено девет месеца на власт. Това е и напън върху президента Еманюел Макрон да спре задълбочаващата се политическа рецесия, написа Financial Times.
Байру, деец центрист и съдружник на Макрон, рискува премиерския си пост, търсейки парламентарна поддръжка за напъните си да понижи бюджетния недостиг на страната.
Вотът на доверие беше отритнат с 364 гласа „ за “ против 194 „ срещу “ в националното заседание на страната.
Това е едвам третият път от началото на петата френска република през 1958 година, в който министър-председател е свален от Народното събрание.
По време на изявлението си преди гласуването Байру съобщи, че съзнателно е свикал вота, представяйки го като тестване за политическа храброст.
Исках тази среща и някои от вас – евентуално най-многобройните, най-разумните – смятаха, че е неразумна, прекомерно рискована “, сподели той по време на откриващото си слово.
„ Мисля тъкмо противоположното. Най-големият риск беше да не се организира такава, да се оставят нещата да продължат, без нищо да се промени. “
Франция е изправена пред фискална рецесия
В основата на опълчването са нежните обществени финанси на Франция. Дефицитът от предходната година доближи 5.8% от Брутният вътрешен продукт, съвсем двойно над тавана на Европейски Съюз от 3%, а националният дълг в този момент е над 3.3 трилиона евро – почти 114% от брутния вътрешен артикул (БВП).
Байру твърдеше, че фрапантните съкращения са неизбежни и предложи проект за понижаване на разноските с 44 милиарда евро до 2026 година, частично посредством унищожаване на два публични празника.
„ Нашата жизненост е заложена на карта. Франция не е имала уравновесен бюджет от 51 години “, предизвести Байру по време на встъпителната си тирада, акцентирайки „ невероятната поредност от удари на ориста от 2020 година насам “ – от пандемията и войната в Украйна до покачващите се цени на силата и инфлацията.
Но опозиционните партии оспориха непопулярните ограничения за строги икономии.
„ Искам да ви кажа какъв брой съм благополучен, че държавното управление ще падне през днешния ден. За доста френски жители това е облекчение “, сподели Мануел Бомпар от крайнолявата партия „ Непокорена Франция “, повтаряйки хор от гласове от целия политически набор.
Какво следва за Макрон?
След като държавното управление на Байру падна, френският президент Еманюел Макрон ще бъде заставен да търси петия министър-председател от началото на втория си мандат през 2022 година – подобен, който ще може да прокара бюджет през фрагментирания парламент на Франция.
Президентът заплаща цената за хазартния си ход си да разпусне Националното заседание през юни 2024 година – ход, който се обърна против него, създавайки надълбоко разграничен парламент, в който нито една партия не е в болшинство.
Много наблюдаващи чакат, че Макрон може в този момент да се обърне към лявоцентристката Социалистическа партия за идващия началник на френското държавно управление.
Подобен избор би могъл да облекчи напрежението, само че би се сблъскал със съпротивата на части от личния алианс на Макрон и консервативните Републиканци (LR).
Докато депутатът от LR Лоран Вокиез допусна, че партията му не би се противопоставила безусловно на социалистически министър председател, министърът на вътрешните работи Бруно Ретайлло беше безапелационен: „ Няма метод да приемем социалистически министър председател. “
Макрон изключи опцията за наново разформироване на Народното събрание, предпазвайки се от повтаряне на пагубния хазартен ход от предходната година.
Въпреки че имаше многочислени апели от депутати към Макрон да подаде оставка, в случай че Байру падне, френският водач даде обещание да остане на поста си до края на мандата си през 2027 година
Очакват се всеобщи митинги
Извън коридорите на институциите на страната, публичното самообладание е на привършване.
Няколко групи от локални общности приканиха за национални стачки в сряда, до момента в който главните френски синдикати приготвят стачки и митинги на 18 септември против идните бюджетни съкращения.
Франция рискува да изпадне в двойна рецесия: политическа парализа на върха и възходящи безредици по улиците.
Байру, деец центрист и съдружник на Макрон, рискува премиерския си пост, търсейки парламентарна поддръжка за напъните си да понижи бюджетния недостиг на страната.
Вотът на доверие беше отритнат с 364 гласа „ за “ против 194 „ срещу “ в националното заседание на страната.
Това е едвам третият път от началото на петата френска република през 1958 година, в който министър-председател е свален от Народното събрание.
По време на изявлението си преди гласуването Байру съобщи, че съзнателно е свикал вота, представяйки го като тестване за политическа храброст.
Исках тази среща и някои от вас – евентуално най-многобройните, най-разумните – смятаха, че е неразумна, прекомерно рискована “, сподели той по време на откриващото си слово.
„ Мисля тъкмо противоположното. Най-големият риск беше да не се организира такава, да се оставят нещата да продължат, без нищо да се промени. “
Франция е изправена пред фискална рецесия
В основата на опълчването са нежните обществени финанси на Франция. Дефицитът от предходната година доближи 5.8% от Брутният вътрешен продукт, съвсем двойно над тавана на Европейски Съюз от 3%, а националният дълг в този момент е над 3.3 трилиона евро – почти 114% от брутния вътрешен артикул (БВП).
Байру твърдеше, че фрапантните съкращения са неизбежни и предложи проект за понижаване на разноските с 44 милиарда евро до 2026 година, частично посредством унищожаване на два публични празника.
„ Нашата жизненост е заложена на карта. Франция не е имала уравновесен бюджет от 51 години “, предизвести Байру по време на встъпителната си тирада, акцентирайки „ невероятната поредност от удари на ориста от 2020 година насам “ – от пандемията и войната в Украйна до покачващите се цени на силата и инфлацията.
Но опозиционните партии оспориха непопулярните ограничения за строги икономии.
„ Искам да ви кажа какъв брой съм благополучен, че държавното управление ще падне през днешния ден. За доста френски жители това е облекчение “, сподели Мануел Бомпар от крайнолявата партия „ Непокорена Франция “, повтаряйки хор от гласове от целия политически набор.
Какво следва за Макрон?
След като държавното управление на Байру падна, френският президент Еманюел Макрон ще бъде заставен да търси петия министър-председател от началото на втория си мандат през 2022 година – подобен, който ще може да прокара бюджет през фрагментирания парламент на Франция.
Президентът заплаща цената за хазартния си ход си да разпусне Националното заседание през юни 2024 година – ход, който се обърна против него, създавайки надълбоко разграничен парламент, в който нито една партия не е в болшинство.
Много наблюдаващи чакат, че Макрон може в този момент да се обърне към лявоцентристката Социалистическа партия за идващия началник на френското държавно управление.
Подобен избор би могъл да облекчи напрежението, само че би се сблъскал със съпротивата на части от личния алианс на Макрон и консервативните Републиканци (LR).
Докато депутатът от LR Лоран Вокиез допусна, че партията му не би се противопоставила безусловно на социалистически министър председател, министърът на вътрешните работи Бруно Ретайлло беше безапелационен: „ Няма метод да приемем социалистически министър председател. “
Макрон изключи опцията за наново разформироване на Народното събрание, предпазвайки се от повтаряне на пагубния хазартен ход от предходната година.
Въпреки че имаше многочислени апели от депутати към Макрон да подаде оставка, в случай че Байру падне, френският водач даде обещание да остане на поста си до края на мандата си през 2027 година
Очакват се всеобщи митинги
Извън коридорите на институциите на страната, публичното самообладание е на привършване.
Няколко групи от локални общности приканиха за национални стачки в сряда, до момента в който главните френски синдикати приготвят стачки и митинги на 18 септември против идните бюджетни съкращения.
Франция рискува да изпадне в двойна рецесия: политическа парализа на върха и възходящи безредици по улиците.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ