Френският писател и философ Фредерик Льоноар представи своята книга Юнг. Пътуване към себе си на Панаира на книгата в НДК
Френският публицист и мъдрец Фредерик Льоноар показа книгата си „ Юнг. Пътуване към себе си “, в превод от френски на Десислава Недялкова, в Мраморното предверие на НДК. Събитието е част от програмата на Софийския интернационален панаир на книгата.
Модератор на полемиката беше българската поетеса, писателка, преводачка и драматург в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ Мирела Иванова.
Обсъждането беше направено със симултантен превод на български от Румяна Станчева и Магдалена Маринова.
Писателят показа, че доста се впечатлява от поезията на Виктор Юго и че се усеща непосредствен до него, не тъй като Юго е огромен френски създател и зает политик, а тъй като Льоноар споделя визията на Юго за света. „ Смятам, че има нещо оттатък нас “, сподели той.
„ Говоря доста за душата, тъй като тя е една невидима действителност. Не я виждаме, само че я усещаме. Тя ни свързва поетически със света “, продължи създателят.
„ Можеш да бъдеш доста безпаричен, в случай че упражняваш малко душата си, тя би трябвало да се култивира и подхранва с хубост, с обич, с лирика и с изкуство. Така израстваме душевно “, сподели Льоноар.
Писателят описа, че неговият интерес към живота и делото на Карл Юнг е почнал, когато на 16-годишна възраст е прочел неговата автобиография. „ Много детайли в тази книга представляваха интерес за мен “, показа Льоноар. Той даде за образец концепциите на Юнг за индивидуацията и груповото несъзнанавано.
„ Егото ни тласка да действаме непрекъснато, механично, импулсивно. Юнг споделя, че би трябвало да отидем оттатък егото и да забележим, към какво ни тласка нашата душа, с цел да бъдем себе си “, сподели писателят.
Льоноар изясни, че разделя творчеството си на два жанра – есета, разсъждения върху щастието, насладата, желанието, свещеното, също и есета, които са интелектуални биографии. Другият род са романите, където той показва утопичен свят с персонажи и разговори, в които разкрива съществени елементи от себе си.
„ Има постоянно в моите персонажи елементи от мен, които обичам да карам да водят разговор “, сподели той.
На въпроса за своя интерес към религията, създателят пожела да уточни разликата сред духовността и религията. Според него, духовността не е безусловно религиозна. Неговият интерес към явлението и ролята на религията се заражда, когато писателят работи върху своя докторат по философия. Той сподели, че човек може да живее без вяра, само че не без нематериалност.
По негови думи, религията основава обществена връзка сред хората, само че когато придобие политическа роля и се трансформира в обществена еднаквост, тя основава и предпоставки за назадничавост и принуждение.
„ Това, което ни избавя от заплахата на религията, е духовността, толерантността и любовта “, сподели писателят. Той загатна, че любовта и познанието са фундаментални за философията. Льоноар цитира мисълта на Сократ, че всички премеждия са породени от незнанието.
Модераторът Мирела Иванова даде думата на присъстващите да зададат своите въпроси. В края на диалога тя прочете откъс от книгата на Льоноар " Утешението на ангела ". След полемиката създателят даде подписи на своите читатели.
Фредерик Льоноар е роден през 1962 година в Мадагаскар. Френски мъдрец и социолог, експерт по история на религиите. Завършва философия и пази докторат във Висшето учебно заведение за публични науки (École des hautes études en sciences sociales) в Париж с тематика „ Будизмът и Западът “. Главен редактор на двумесечното сп. „ Le Monde des religions “ („ Светът на религиите “), продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване „ Небесните корени “ по „ France Culture “. Съосновател е на организации като „ Околна среда без граници “, Фондация „ SEVE “ (от френските думи за „ да знаеш “, „ да бъдеш “, „ да живееш “, „ дружно “) и „ Заедно за животните “, ангажирани с екология, нравственос и междучовешко общуване. На български са преведени книгите му „ Утешението на ангела “ (прев. Росица Ташева, 2022), „ Сократ, Иисус и Буда “ (прев. Владимир Атанасов, 2017) и „ Душата на света “ (прев. Венелин Пройков, 2013), всички те издадени в „ Колибри “.
Събитието се организира в границите на.
Над 150 издателства ще показват повече от 100 000 заглавия на 52-ия Софийски интернационален панаир на книгата. Част от програмата е и 13-ият Софийски интернационален книжовен фестивал, който в границите на шест интензивни дни ще събере български и задгранични писатели, преводачи и илюстратори. До 12 декември ще се организира и второто издание на Професионалната стратегия за издатели, в която ще вземат участие повече от 30 интернационалните посетители – издатели, редактори, литературни сътрудници и специалисти по права и детска литература.
Българската телеграфна организация (БТА) е медиен сътрудник на Асоциация „ Българска книга “ и участва с мобилен народен пресклуб на панаира.
Модератор на полемиката беше българската поетеса, писателка, преводачка и драматург в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ Мирела Иванова.
Обсъждането беше направено със симултантен превод на български от Румяна Станчева и Магдалена Маринова.
Писателят показа, че доста се впечатлява от поезията на Виктор Юго и че се усеща непосредствен до него, не тъй като Юго е огромен френски създател и зает политик, а тъй като Льоноар споделя визията на Юго за света. „ Смятам, че има нещо оттатък нас “, сподели той.
„ Говоря доста за душата, тъй като тя е една невидима действителност. Не я виждаме, само че я усещаме. Тя ни свързва поетически със света “, продължи създателят.
„ Можеш да бъдеш доста безпаричен, в случай че упражняваш малко душата си, тя би трябвало да се култивира и подхранва с хубост, с обич, с лирика и с изкуство. Така израстваме душевно “, сподели Льоноар.
Писателят описа, че неговият интерес към живота и делото на Карл Юнг е почнал, когато на 16-годишна възраст е прочел неговата автобиография. „ Много детайли в тази книга представляваха интерес за мен “, показа Льоноар. Той даде за образец концепциите на Юнг за индивидуацията и груповото несъзнанавано.
„ Егото ни тласка да действаме непрекъснато, механично, импулсивно. Юнг споделя, че би трябвало да отидем оттатък егото и да забележим, към какво ни тласка нашата душа, с цел да бъдем себе си “, сподели писателят.
Льоноар изясни, че разделя творчеството си на два жанра – есета, разсъждения върху щастието, насладата, желанието, свещеното, също и есета, които са интелектуални биографии. Другият род са романите, където той показва утопичен свят с персонажи и разговори, в които разкрива съществени елементи от себе си.
„ Има постоянно в моите персонажи елементи от мен, които обичам да карам да водят разговор “, сподели той.
На въпроса за своя интерес към религията, създателят пожела да уточни разликата сред духовността и религията. Според него, духовността не е безусловно религиозна. Неговият интерес към явлението и ролята на религията се заражда, когато писателят работи върху своя докторат по философия. Той сподели, че човек може да живее без вяра, само че не без нематериалност.
По негови думи, религията основава обществена връзка сред хората, само че когато придобие политическа роля и се трансформира в обществена еднаквост, тя основава и предпоставки за назадничавост и принуждение.
„ Това, което ни избавя от заплахата на религията, е духовността, толерантността и любовта “, сподели писателят. Той загатна, че любовта и познанието са фундаментални за философията. Льоноар цитира мисълта на Сократ, че всички премеждия са породени от незнанието.
Модераторът Мирела Иванова даде думата на присъстващите да зададат своите въпроси. В края на диалога тя прочете откъс от книгата на Льоноар " Утешението на ангела ". След полемиката създателят даде подписи на своите читатели.
Фредерик Льоноар е роден през 1962 година в Мадагаскар. Френски мъдрец и социолог, експерт по история на религиите. Завършва философия и пази докторат във Висшето учебно заведение за публични науки (École des hautes études en sciences sociales) в Париж с тематика „ Будизмът и Западът “. Главен редактор на двумесечното сп. „ Le Monde des religions “ („ Светът на религиите “), продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване „ Небесните корени “ по „ France Culture “. Съосновател е на организации като „ Околна среда без граници “, Фондация „ SEVE “ (от френските думи за „ да знаеш “, „ да бъдеш “, „ да живееш “, „ дружно “) и „ Заедно за животните “, ангажирани с екология, нравственос и междучовешко общуване. На български са преведени книгите му „ Утешението на ангела “ (прев. Росица Ташева, 2022), „ Сократ, Иисус и Буда “ (прев. Владимир Атанасов, 2017) и „ Душата на света “ (прев. Венелин Пройков, 2013), всички те издадени в „ Колибри “.
Събитието се организира в границите на.
Над 150 издателства ще показват повече от 100 000 заглавия на 52-ия Софийски интернационален панаир на книгата. Част от програмата е и 13-ият Софийски интернационален книжовен фестивал, който в границите на шест интензивни дни ще събере български и задгранични писатели, преводачи и илюстратори. До 12 декември ще се организира и второто издание на Професионалната стратегия за издатели, в която ще вземат участие повече от 30 интернационалните посетители – издатели, редактори, литературни сътрудници и специалисти по права и детска литература.
Българската телеграфна организация (БТА) е медиен сътрудник на Асоциация „ Българска книга “ и участва с мобилен народен пресклуб на панаира.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ