Френският министър по европейските въпроси посети София
Френският държавен министър по европейските въпроси Клеман Бон посети във вторник София. След среща с българския министър председател Кирил Петков, министърката на външните работи Теодора Генчовска и президента Румен Радев, високопоставеният френски представител беседва с български публицисти в постройката на Френския институт. Беседата бе отдадена на целите на идното френско председателство на Съвета на Европейския съюз.
Във встъпителните си думи Клеман Бон изрази задоволството си от обстоятелството, че се намира в София и че е имал опция да беседва с представители на новото българско държавно управление. Бон изрази и увереността си, че Франция ще има положително съдействие с новото държавно управление на България.
Той посочи също по този начин, че френското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще се сблъска със съществени провокации, като да вземем за пример здравната рецесия, рецесията с цената на енергоносителите, цифровия преход и " зеления " преход.
Високопоставеният френски представител посочи, че има три точки, по които Франция и България са в подготвеност да си сътрудничат: 1) климатичните въпроси и " озеленяването " на икономиката; 2) дигитализацията и 3) външната политика на Европейски Съюз, миграционната политика и защитата на европейските граници. Бон акцентира, че взаимоотношението по миграционните въпроси е от изключително огромно значение, като си напомним рецесията с мигрантите от 2015-2016 година и като вземем поради, че режими като този в Беларус употребяват мигранти, с цел да правят хибридни офанзиви против Европейския съюз.
Първият въпрос към госта беше обвързван с вероятностите пред Западните Балкани за присъединение към Европейския съюз и съответно за тези пред Република Северна Македония. Клеман Бон даде много изкусен отговор на този въпрос, като съобщи, че, от една страна, районът на Западните Балкани абсолютно би трябвало да бъде интегриран в Европейски Съюз, а, от друга, че към сегашния миг не би било вярно да се посочват съответни дати за присъединението на западнобалканските страни. Френският държавен министър съобщи също по този начин, че по въпроса с възможното присъединение на Република Северна Македония, би трябвало да бъдат взети поради съображенията на България, свързани с някои исторически въпроси и с деянията на дискриминация в Северна Македония във връзка с хора с българско съзнание.
Бон посочи, че от диалозите си с представителите на българските управляващи е останал с усещането, че в основата на българско-македонските различия е общата история на двата народа, от време на време споделена, а от време на време причина за опълчване. Бон беше безапелационен също по този начин, че в случай че страните от района на Западните Балкани в действителност желаят да се причислят към Европейския съюз, те би трябвало да поемат сериозен и дълготраен политически ангажимент за европейската си интеграция, а не просто да се стремят да дават отговор не механически и стопански критерии. Високопоставеният френски представител посочи също по този начин, че диалозите, които е провел с представителите на българското държавно управление, са основали у него вяра, че има опция различията с Република Северна Македония да бъдат преодолени в границите на няколко месеца. Бон даде обаче ясно да се разбере, че посочването на съответна дата за това би навредило на динамичността на процеса.
Друг въпрос, заложен на Бон от българските публицисти, беше дали няма чувство, че в Европа не съществува разделяне по въпросите на защитата и на това какво следва да съставлява европейският суверенитет. В отговор на този въпрос френският представител преди всичко съобщи, че по време на пътуванията си в страните от Европейски Съюз е останал с усещането, че всички поддържат концепцията за европейския суверенитет, който се дефинира като способността на Европейския съюз да работи като по-автономен и по-силен състезател на интернационалната сцена. Той призна обаче, че не във всички страни от Европейски Съюз има една и съща прочувствена реакция, когато става дума за усилване на общата европейска защита. Във Франция да вземем за пример настроенията във връзка с европейската защита и увеличението на нейната автономия са позитивни, а в балтийските страни пък не толкоз, тъй като концепцията за независима европейска защита се възприема като опасност за здравината на северноатлантическите връзки.
По въпроса с Шенгенското пространство и обстоятелството, че България към момента не е част от него, Бон съобщи, че това не се дължи на неточност на България, а на групова неточност на европейските страни и че ключът към решаването на този проблем се крие в препоръчаната от френския президент Еманюел Макрон промяна на разпоредбите, по които действа Шенгенското пространство. Идеите на Франция са свързани със усилване на граничния надзор. Европа би трябвало да има граници, безапелационен бе Бон, като с това акцентира желанието на Франция да подсигурява благонадежден надзор на външните граници на Европейски Съюз по време на председателството си на Съвета на Европейския съюз.
Засегната бе и тематиката за концепцията на Франция в Европейския съюз да бъде въведена обща минимална работна заплата. В отговор на журналистически въпрос дали Франция си дава сметка, че сходна мярка би могла да засегне отрицателно атрактивността на България като място на базиране на аутсорсингови компании, Бон съобщи, че Франция осъзнава, че в границите на Европейски Съюз има съществени стопански разминавания, само че че в това време е от извънредно огромно значение да се противодейства против несоциалните практики на някои работодатели, които не регистрират интереса на чиновниците си.
Във встъпителните си думи Клеман Бон изрази задоволството си от обстоятелството, че се намира в София и че е имал опция да беседва с представители на новото българско държавно управление. Бон изрази и увереността си, че Франция ще има положително съдействие с новото държавно управление на България.
Той посочи също по този начин, че френското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще се сблъска със съществени провокации, като да вземем за пример здравната рецесия, рецесията с цената на енергоносителите, цифровия преход и " зеления " преход.
Високопоставеният френски представител посочи, че има три точки, по които Франция и България са в подготвеност да си сътрудничат: 1) климатичните въпроси и " озеленяването " на икономиката; 2) дигитализацията и 3) външната политика на Европейски Съюз, миграционната политика и защитата на европейските граници. Бон акцентира, че взаимоотношението по миграционните въпроси е от изключително огромно значение, като си напомним рецесията с мигрантите от 2015-2016 година и като вземем поради, че режими като този в Беларус употребяват мигранти, с цел да правят хибридни офанзиви против Европейския съюз.
Първият въпрос към госта беше обвързван с вероятностите пред Западните Балкани за присъединение към Европейския съюз и съответно за тези пред Република Северна Македония. Клеман Бон даде много изкусен отговор на този въпрос, като съобщи, че, от една страна, районът на Западните Балкани абсолютно би трябвало да бъде интегриран в Европейски Съюз, а, от друга, че към сегашния миг не би било вярно да се посочват съответни дати за присъединението на западнобалканските страни. Френският държавен министър съобщи също по този начин, че по въпроса с възможното присъединение на Република Северна Македония, би трябвало да бъдат взети поради съображенията на България, свързани с някои исторически въпроси и с деянията на дискриминация в Северна Македония във връзка с хора с българско съзнание.
Бон посочи, че от диалозите си с представителите на българските управляващи е останал с усещането, че в основата на българско-македонските различия е общата история на двата народа, от време на време споделена, а от време на време причина за опълчване. Бон беше безапелационен също по този начин, че в случай че страните от района на Западните Балкани в действителност желаят да се причислят към Европейския съюз, те би трябвало да поемат сериозен и дълготраен политически ангажимент за европейската си интеграция, а не просто да се стремят да дават отговор не механически и стопански критерии. Високопоставеният френски представител посочи също по този начин, че диалозите, които е провел с представителите на българското държавно управление, са основали у него вяра, че има опция различията с Република Северна Македония да бъдат преодолени в границите на няколко месеца. Бон даде обаче ясно да се разбере, че посочването на съответна дата за това би навредило на динамичността на процеса.
Друг въпрос, заложен на Бон от българските публицисти, беше дали няма чувство, че в Европа не съществува разделяне по въпросите на защитата и на това какво следва да съставлява европейският суверенитет. В отговор на този въпрос френският представител преди всичко съобщи, че по време на пътуванията си в страните от Европейски Съюз е останал с усещането, че всички поддържат концепцията за европейския суверенитет, който се дефинира като способността на Европейския съюз да работи като по-автономен и по-силен състезател на интернационалната сцена. Той призна обаче, че не във всички страни от Европейски Съюз има една и съща прочувствена реакция, когато става дума за усилване на общата европейска защита. Във Франция да вземем за пример настроенията във връзка с европейската защита и увеличението на нейната автономия са позитивни, а в балтийските страни пък не толкоз, тъй като концепцията за независима европейска защита се възприема като опасност за здравината на северноатлантическите връзки.
По въпроса с Шенгенското пространство и обстоятелството, че България към момента не е част от него, Бон съобщи, че това не се дължи на неточност на България, а на групова неточност на европейските страни и че ключът към решаването на този проблем се крие в препоръчаната от френския президент Еманюел Макрон промяна на разпоредбите, по които действа Шенгенското пространство. Идеите на Франция са свързани със усилване на граничния надзор. Европа би трябвало да има граници, безапелационен бе Бон, като с това акцентира желанието на Франция да подсигурява благонадежден надзор на външните граници на Европейски Съюз по време на председателството си на Съвета на Европейския съюз.
Засегната бе и тематиката за концепцията на Франция в Европейския съюз да бъде въведена обща минимална работна заплата. В отговор на журналистически въпрос дали Франция си дава сметка, че сходна мярка би могла да засегне отрицателно атрактивността на България като място на базиране на аутсорсингови компании, Бон съобщи, че Франция осъзнава, че в границите на Европейски Съюз има съществени стопански разминавания, само че че в това време е от извънредно огромно значение да се противодейства против несоциалните практики на някои работодатели, които не регистрират интереса на чиновниците си.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ