Отиде си Ален Делон
Френският артист Ален Делон умря на 88-годишна възраст, съобщи Франс прес, като цитира изказване на трите му деца. " Ален Фабиен, Анушка, Антъни, както и (кучето му) Лубо оповестяват с голяма тъга за кончината на татко си. Той умря спокойно в дома си в Души, заобиколен от трите си деца и фамилията си ", се споделя в изказването.
" Семейството му общително ви моли да уважите персоналното им пространство в този извънредно мъчителен миг на печал ", се споделя още в изказването.
С ангелската си хубост и неповторимо наличие френският артист, роден на 8 ноември 1935 година, направи революция в киното във филмите на Клеман, Мелвил и Висконти, напомня " Фигаро ". Неговият лаконизъм беше именит. Той нямаше потребност от дълги словоизлияния, с цел да изрази ужаса на господин Клайн (1976). Делон сътвори поредност от шедьоври и съблазняваше гениални режисьори. Сравняваше ги с диригенти на оркестър, а себе си наричаше тяхната първа цигулка. Кой различен можеше да впише Клеман, Антониони, Висконти, Лоузи, Мелвил в автобиографията си? Той беше Суан, Зоро и Шабан-Делмас. Той играеше Сименон, работеше на остарели години за Годар, откакто в младостта си беше отбягван от Новата вълна. През цялата си кариера той бе сравняван с неговото алтер его Жан-Пол Белмондо. Двамата се изправиха един против различен в Borsalino (1970), срещнаха се още веднъж в Une chance sur deux (1998). Делон и Белмондо изнесоха френското кино на плещите си. В един миг той се почувства малко уединен. Полицаите и бандитите губеха своята прелест. Хората, които почиташе, изчезваха един по един. Подобно на Клинт Истууд, той мина към режисурата.
Може би надълбоко в себе си той към момента беше това малко момче от предградията, чиито родители се бяха развели, когато той е на четири години, детето, настанено в приемно семейство, което играе в двора на пандиза във Френ и което бе предпочело по-късно да се запише за Индокитай. Той чества 20-ия си рожден ден в пандиза в Сайгон. „ Направил съм съвсем всичко. Само Христос не съм играл ", споделяше Делон. Този Скорпион бе отказал куп функции: " Кръстникът " (това ще да е Пачино), „ Макс ” (добре пристигнал, Пиколи), " Дивият " (ето го Монтан). Той бе припрян и обидчив. Животът за него беше кръг. Във кино лентата " Самураят " Джеф Костело споделя: „ Никога не изгубвам. Никога в действителност ". Това бе формулата на Делон.
Сред последните изображения, които Ален Делон оставя след себе си, ще бъдат тези на отпаднал благородник, позиращ с децата си - Антъни, Ален-Фабиен или Анушка, в прояви на синовна обич, подбрани за обществените мрежи и правосъдните зали. Лош римейк, за който той не се беше подписал. Вече няма да има Ален Делон. Епитафията му беше подготвена: „ Често страдах, от време на време грешах, само че обичах. Аз живях и в това престорено съществуване, основано от моята горделивост и моята досада ". Ще би трябвало да свикнем да живеем в свят без него. Всички сме сираци от годините на Делон, написа " Фигаро ".
Следвайте " Гласове " вТелеграм и Инстаграм
