Френсис Бейкън: „Най-страшната самота, е липсата на искрено приятелство“
Френсис Бейкън: „ Най-страшната самотност, е неналичието на откровено другарство “.
Свободното шерване на най-съкровените усеща и мисли с близкия другар изисква концентрираност на вниманието, неприкритост и сензитивност. За жал малко са хората, подготвени да влагат толкоз психологична сила и време в другарството. “
Наслада от другарството
„ Най-страшната самота – писал е сър Френсис Бейкън* – е неналичието на откровено другарство. “ А много по-лесно е да намерим приятност в другарствата, в сравнение с в фамилните взаимоотношения. Приятелите си можем да избираме и нормално го вършим въз основа на общите ползи и взаимно допълващите се цели.
Няма потребност да променяме себе си, с цел да ни одобряват приятелите; те укрепват идентичността ни, а не се пробват да я трансформират.
Докато вкъщи би трябвало да се помиряваме с ред отегчителни отговорности, като изхвърлянето на боклука и косенето на ливадата, с приятелите можем да се съсредоточим върху „ заниманията “.
Не е изненадващо, че в изследванията си върху качеството на ежедневните прекарвания неведнъж установявахме, че като цяло хората са в най-хубаво въодушевление, когато са с другари.
И това не важи единствено за юношите: хората в ранна зрялост са също по-щастливи с другари, в сравнение с с който и да е различен, пък бил той и брачният сътрудник. Дори пенсионерите постоянно са по-щастливи с другари, в сравнение с с брачните сътрудници или фамилиите си.
Тъй като другарството нормално се основава на общите цели и занимания, напълно естествено доставя приятност. Но като всяка друга интензивност този жанр взаимоотношения могат да одобряват най-разнообразни форми – от деструктивни до високо сложни.
Когато едно другарство служи на първо място като метод за одобряването на нечия несигурна еднаквост, то ще носи наслаждение, само че не и приятност в нашия смисъл, т.е. такава, която подтиква израстването.
„ Другарството по маса “ да вземем за пример, по този начин публикувано в дребните общности по целия свят, е метод възрастни мъже, които се познават от детство, да си устройват приятни събирания.
Те са способни да прекарват по през целия ден в приветливата атмосфера на кръчмата, пъба, бирарията, чайната или кафенето, играейки карти, дартс или дама, препирайки се и подхвърляйки си смешки. Едновременно с това, обръщайки внимание на самостоятелните си хрумвания и странности, те взаимно утвърждават своето битие.
Този вид взаимоотношение ги пази от безпорядъка, който самотата внася в пасивния разум, само че не подтиква кой знае какъв брой израстването.
Другарството по маса много наподобява на групово гледане на телевизия и макар че е по-комплексно, заради интензивността на участниците, дейностите и диалозите при него нормално са предсказуеми, като че ли се развиват по непоколебим сюжет.
Социализирането от този жанр прилича другарските взаимоотношения, само че има малко от преимуществата на действителната дружба.
Всекиму е прелестно понякога да побъбри с някого, само че мнозина стават извънредно подвластни от дневната „ доза “ повърхностни контакти.
Това важи изключително за хората, които са неспособни да понасят самотата и получават слаба прочувствена поддръжка вкъщи.
Тийнейджърите без мощна връзка със фамилията могат да станат до такава степен подвластни от обществото на връстниците си, че да са подготвени на всичко, с цел да си обезпечат тяхното приемане. Ако обаче младежът се усеща признат и обхванат с грижа вкъщи, неговата взаимозависимост от групата понижава и той може да се научи да управлява взаимоотношенията си с връстниците.
Взаимодействието с връстниците, сходно на всяка друга интензивност, може да бъде преживявано на разнообразни равнища: на най-ниското равнище на комплексност то е прелестен прийом за краткотрайно отбиване на хаоса; на най-високо равнище обезпечава интензивно възприятие на приятност и израстване.
Най-интензивните прекарвания обаче пораждат в подтекста на околните другарства. Става въпрос за оня жанр взаимоотношения, за които Аристотел е писал: „ Защото без другари никой не би избрал живота, пък бил той кондензиран с всичките други богатства “
За да изпита човек приятност от сходни камерни връзки, се изискват същите условия, както при другите потокови интензивности.
Необходимо е освен съществуването на споделени цели и реципрочна противоположна информация, които даже взаимоотношенията по кръчмите и празненствата обезпечават, само че и откриването на нови провокации в границите на взаимоотношенията.
Тези провокации може да се показват просто във все по-дълбокото опознаване на другия, в откриването на нови страни на неговата неповторима характерност, в разкриването на от ден на ден от личната персона.
Малко неща доставят такава приятност, както свободното шерване на най-съкровените усеща и мисли с близкия другар. И въпреки да звучи като факсимиле, това в действителност изисква концентрираност на вниманието, неприкритост и сензитивност. За жал малко са хората, подготвени да влагат толкоз психологична сила и време в другарството.
Приятелството ни разрешава да изразим страни от своята същина, на които рядко имаме шанса да дадем изява. Едно от вероятните деления на уменията, които всеки има, е на инструментални и експресивни.
Инструменталните умения са тези, които усвояваме, с цел да се оправяме дейно със средата. Те съставляват съществени начини за оцеляване, като хитростта на ловеца или сръчността на занаятчията, или интелектуални начини, като умеенето да се чете и написа и профилираното професионално познание в актуалното софтуерно общество.
Хората, които не са се научили да реализират поток в дейностите, с които се заемат, нормално възприемат инструменталните задания като външни – тъй като не отразяват техните избори, а наложените извън условия.
Експресивните умения, въпреки това, касаят дейностите, при които се опитваме да екстернализираме субективните си прекарвания. В този смисъл, когато пеем ария, отразяваща душевното ни положение, въплъщаваме настроението си в танц, рисуваме картина, символизираща възприятията ни, описваме обичан виц или играем боулинг, с цел да подобрим настроението си, ние използваме разнообразни форми на изложение.
В експресивните интензивности ние се усещаме в контакт с същинския си Аз
Човек, който живее само чрез инструментални дейности, без да вкусва от спонтанния поток на експресивността, в последна сметка замязва на робот, програмиран от извънземни да имитира човешкото държание.
В естествения живот пораждат малко благоприятни условия да се преживее възприятието на цялост, което поражда експресивността. На работното място човек би трябвало да се държи съгласно упованията за ролята, която извършва, и да бъде способен монтьор, безкористен арбитър, учтив сервитьор. У дома пък би трябвало да е грижовна майка или уважителен наследник. През другото време, в рейса или метрото, той би трябвало да носи безстрастното лице за пред хората.
Единствено в компанията на приятелите множеството хора могат да се провиснал и да бъдат себе си
И защото за другари избираме хора, които споделят нашите съкровени цели, с тях можем да пеем, танцуваме, разменяме смешки и да играем боулинг. Сред тях можем да дадем независимост на Аза си и да разберем кои в реалност сме. Днес за съвършен се счита оня брак, в който брачните сътрудници са другари. В предишното, когато браковете са се сключвали по фамилна полза, това се считало за невероятно. Но в този момент, когато бракът не трябва налаган от външни условия, доста хора настояват, че най-хубавият им другар е брачният сътрудник.
Приятелството няма да ни носи приятност, в случай че не одобряваме неговите експресивни провокации. Ако човек се обкръжава с „ другари “, които просто затвърждават обществения му облик, без в никакъв случай да демонстрират интерес към фантазиите и желанията му и да го тласкат да опитва нови държания, той се лишава от всичките благотворни благоприятни условия, които другарството дава. Истинският другар е човек, на който понякога може да се ядосваме и който не чака от нас да се държим постоянно по един и същи метод. Той поддържа устрема ни към себереализация и е подготвен да понесе рисковете, които води след себе си всяко повишение на комплектността.
Ако фамилията обезпечава най-много прочувствена сигурност, за другарството е присъща тайнствената оригиналност. Когато хората бъдат запитани кои са най-топлите им мемоари, те нормално си напомнят почивни дни и ваканции, прекарани с родственици. Преживяванията с другари по-често биват споменавани в подтекста на мощните чувства, откривателството и приключенията.
За жал малко от зрелите хора през днешния ден са способни да поддържат другарства
Твърде мобилни сме, прекомерно профилирани и лимитирани в професионалните си ползи, с цел да култивираме сходен жанр трайни взаимоотношения.
Късметлии сме, в случай че съумеем да опазим фамилията си, та какво остава да поддържаме кръг от другари. Винаги е поразяващо, когато сполучливи възрастни хора, изключително мъже – мениджъри в огромни компании, блестящи юристи и лекари, – описват какъв брой изолиран и уединен е животът им.
Те си спомнят със сълзи на очи старите другари от междинното учебно заведение и гимназията, от време на време от колежа. Тези другари са останали в предишното и даже да се случи да се срещнат още веднъж, евентуално единственото общо сред тях ще са няколкото горчиво-сладки загатна.
Хората имат вяра, че сходно на фамилния живот и другарствата се зараждат и развиват от единствено себе си и в случай че се разпаднат, нищо не можеш да направиш, с изключение на да тъжиш. В юношеството, когато човек има доста общи ползи с другите и свободно време, сприятеляването може да наподобява импровизиран развой. Но по-късно в живота другарствата рядко пораждат инцидентно: човек би трябвало да се грижи за тях с усърдието, с което се грижи за работата или фамилията си.
*Френсис Бейкън е британски мъдрец, правист, политик и публицист. Баща му – Никълъс Бейкън, е страж на британския щемпел, като Френсис Бейкън наследява купата. Той получава рицарска купа през 1603, разгласен е за барон Верулам през 1618 и за виконт Сейнт Олбънс през 1621.
От: „ Поток. Психология на оптималното прекарване “, Михай Чиксентмихай, ИК „ Хермес “, 2014 година
Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News