Фреди е мъртъв, да живее Фреди
Фреди Мъркюри отлетя в ранните часове на 24 ноември 1991 година, откакто породената от СПИН пневмония лиши последния му мирис. Смъртта му отекна тектонично в света на рока, тъкмо както гласът му, песните му, фигурата на сцената и блестящите му празненства правеха това в продължение на 20 години. Разбира се, музикалното му завещание е толкоз гигантско, а обликът му – толкоз иконичен, че ще бъдат маяк за неизброими генерации и отсега нататък.
Не е загадка какъв брой великодушен е бил Фреди с приятелите си. От самолетни билети за рождените си дни, смайващи дарове, разточителни пиршества, до наследството му, той самият споделя „ Обичам да имам доста пари, с цел да мога да ги разходвам ”. След като си потегли обаче името му продължава да е обилно там, където има потребност. е учреден с една цел – да събира пари в помощ на хора, заболели от СПИН и да спонсорира търсенето на лекарство срещу заболяването.
Паралелно с него един болен, само че от обич към музиката на Queen почитател, стартира да отбелязва рождения ден на Фреди Мъркюри в същия по този начин обичан от самия артист Монтрьо при започване на този век. Норберт Мюлер държи кокетния сувенирен магазин Bazar Suisse в швейцарската курортна перла, където и до през днешния ден се продават и публични издания на Queen. За страдание той умира през 2024 година, само че синът му поема щафетата. Все отново, " The Show Must Go On ".
Фреди обожава Монтрьо. Още в края на 70-те години е покорен от спокойствието на града, от красивата му остаряла архитектура, от спиращата дъха панорама на планините от брега на Женевското езеро и си купува апартамент в града. През годините постоянно отсяда там, студиото, в което Queen записват албумите си от “Jazz ” насетне, е ситуирано в казиното на града (същото казино, чийто пожар въодушевява Deep Purple за “Smoke on the Water ”). В това студио през 1980 година инцидентно се озовават и Queen, и Дейвид Боуи и основават “Under Pressure ”, до момента в който младото момче за всичко, което работи там по това време, Джон Бонджови (както още се споделя тогава) следи зад стъклото раждането на легенда. В същото студио е записан величественият “Innuendo ”, тук Фреди пее последните си вокали, които 4 години след гибелта му излизат в албума “Made In Heaven ”. Фреди обича Монтрьо.
И Монтрьо обича Фреди. Там през 1995 година е издигната статуята на великия музикант. Студиото в казиното от десетилетия към този момент е настоящ музей на Queen, в което са подредени принадлежности, движимости на музикантите, фотоси, облекла, плочи. На значително места из града може да те изненада фотография на Фреди, ария на Queen в заведение, даже аптека в центъра е брандирала работното си време и изтривалките с емблематичния контур на Фреди. Има и хотел „ Фреди Мъркюри ”. И към този момент над 20 години Монтрьо събира стотици негови почитатели, с цел да отбележат дружно рождения ден и музиката на един от хората, оставили най-ярка диря в музиката.
Празненствата постоянно са в уикенда, най-близо до рождения ден на Фреди Мъркюри (5 септември) и не престават 3-4 дни. И под празненства имаме поради разточителна стратегия, почтена за обичащия парти-живота Фреди. Закритият пазар зад статуята му се трансформира в огромната сцена, на която свирят разнообразни трибют банди. И то какви трибюти – театрално държание, дрехи, принадлежности – музиканти, които се пробват да предадат магията от музиката на Queen по този начин, както ги е хванала тях. Страхотно е, тъй като по този начин почитатели чуват онлайн песни, които групата в никакъв случай не е свирила пред аудитория – Queen престават с концертите през 1986 година, а имат цели два албума (и трети след гибелта на Фреди) по-късно.
В съседство до закритата сцена е дребен площад, на чиято сцена излизат по-скромни обединения – в това число акустични планове, соло актьори. На нея уредниците на “ ”, както се споделят празненствата в чест на Фреди, показват пред почитателите програмата, артистите, специфични посетители се качват да опишат своите истории. Тази година измежду тях беше Питър Фрийстоун – персонален помощник и другар на Фреди от 1979 година до гибелта на артиста. Всички споделят моменти с Фреди, неща, които всеобщата аудитория няма по какъв начин да знае. Организират се разходки с лодка по езерото. До площада отваря тематичният “Zanzi-Bar ”, в който се сервират коктейли, отдадени на Queen ( “Somebody to Rhum ” и “Radio Ga-Gin ” са мощни каламбури), както и бира, отдадена на празненствата – всяка година друга варка. Разбира се, павилиони и камиончета с храна и питиета са пръснати на всички места към зоната на купона. А той продължава от 12 на обяд до малко след 22:00. Истината обаче е, че просто не стопира. Навсякъде, където влезеш по време на “Freddie Days ” – магазини, заведения за хранене, питейни заведения, клубове, всичко е Фреди. И това е ужасно.
Защото за 4 дни, прекарани там, изпитахме удоволствието да сме заобиколени от любовта на стотици непознати към Queen, към Фреди, към музиката, а тя да ни обгръща отвред. Да ядем бургери и да гледаме страхотния залез над езерото с по чаша Guinness в ръка в луксозен ирландски бар, до момента в който на прилежащите маси почитатели на Queen от целия свят подвигаха тостове, до момента в който от колоните на заведението се носят песните на групата. Да отдъхнем следобедно пред отворения прозорец на жилището с хипнотизираща панорама към езерото и изпод да се носи “I’m Going Slightly Mad ” или да слушаме от терасата по какъв начин момиче свири на акустична китара и пее красивата “Is This the World We Created ”. Да живееш 4 дни измежду музиката и любовта, която е Queen, е и прочувствено, и вдъхновяващо.
А градът крие не една и три хубости. Разходката по крайбрежната алея на така наречен Швейцарска Ривиера е същинско наслаждение и даже да прекараш по-голямата част от деня около езерото, няма по какъв начин да ти втръсне – хубостта не омръзва. На брега на езерото е и замъкът Шийон, издигнат през XI-XII век, който е и отворен музей. В него като посетител Лорд Байрон е разкрил ентусиазъм за „ Затворникът от Шийон “. На колона в тогавашната му тюрма стои и името на огромния английски стихотворец, издялано съгласно легендата от него самия – подпис върху камък. Попадаме и на галерия на ретро коли на една от алеите. В уютните заведения за хранене на града може да се опитат обичайни швейцарски ястия като фондю или рьощи и чудесни виновност от района. А пък за вечерите в жилището човек може да се поглези с изобилия от сирена, шоколад и бутилка вино от някой от магазините.
Стигането до Монтрьо може да стане с полет до Женева и оттова с трен около езерото. Ние взехме решение да попием 2 дни повече Швейцария и отседнахме за два дни при наши другари, които живеят в Руперсвил – китно селце на 30-ина километра от Цюрих. Разходки до някой от близките крепости, природа, локални бири и виновност, ужасно подредена инфраструктура – Швейцария може доста да те поглези. А пътешествието с трен трае малко под два часа, с 2 прекачвания (чакаш не повече от 5-6 минути за всяко) и ти сервира гледки от страната, които остават в съзнанието като галерия дълго, откакто си се гмурнал назад в всекидневието си тук.
Тази година празненството е една концепция по-специално, тъй като отбелязва 50-годишнината от излизането на “A Night at the Opera ” и на песента “Bohemian Rhapsody ”. Затова и в деня на самото празненство, събота в казиното, има дрескод бяло. Бяло, само че шармантно. Защото това е празненство в чест на Фреди и в духа на Фреди. Което значи, че стотици негови почитатели захвърлят всевъзможни задръжки и предубеждения и градът се цялостни с двойници и имитатори, мимове, артисти, жонгльори, шармантни дами и господа, мил кралици и хора, като че ли изплували особено за купона от някой от известните гей клубове на 80-те. И всички честват, снимат се един с различен – познати и непознати, театралничат пред статуята на Фреди, играят на томболи, на които печелят значки с цитати, с облика на котката Дилайла, питиета и даже билети за експозицията на Фреди в Будапеща, която се открива през пролетта следващата година (ние спечелихме и двамата от тях), пеят песни, пият шампанско, вино и бира, ядат торта, сервирана от сцената и честват нещо, което мощно припомня тридневен новогодишен ваучър.
За формалното празненство, проведено от “Mercury Phoenix Trust ” в огромната зала на казиното, се купува билет от уеб страницата месеци авансово (останалата стратегия на “Freddie Days ” е безплатна). За празнично шествие преди празненството се събираме пред паметника на Фреди. Едновременно бяла и шарена навалица – от свободни летни костюми в бяло, през разгърдени бели ризи и потници, до хора, наметнати в бели драперии, обгърнати в бели мрежи – гримирани, татуирани, с перуки или естествени – всички към хиляда индивида заедно потеглят към казиното, водени от маршов оркестър, който свири песни на Queen. Настроението е безбрежно като хубостта на Монтрьо, хората вървят по крайбрежната алея и пеят в хор “Don’t Stop Me Now ”, “We Will Rock You ”, “Radio Ga-Ga ”, пляскат с ръце – и младежи под 20 години, и дами и господа, трансферирали 70-те, и всичко сред тях.
Сборен пункт Casino Barrière Montreux. Въвеждат ни в огромната зала на казиното, където сме посрещнати с шампанско (което се лее до момента в който не свърши и последната бутилка, дарена от избата, която партнира на събитието), из помещението хвърчат конфети, гирлянди и балони, а на огромен щанд е спретнат формален мърч – от тениски, дискове, плочи и DVD-та, през списания и книги, реплики на някои театрални облекла на Queen, има и дървени табелки с гравирано логото на групата, подписани персонално от Брайън Мей или Роджър Тейлър (или и от двамата) – всичко се продава, а уредниците споделят, че 93% от средствата от всеки продукт и билет за празненството, отиват за Mercury Phoenix Trust. Затова и не се стискаме. Плащам си и за фотография зад барабаните, на които Роджър свири по време на Live Aid през 1985 година Има и лотария – можеш да спечелиш още веднъж скъпи и публични предмети, свързани с Queen, които от дълго време ги няма в продажба.
Следва публична стратегия – на нея уредниците показват спечелилия в търг, наддал най-вече за автентично копие на плоча с “A Night at the Opera ”, написана от всички членове на групата. Да, всички. Възрастен господин, наближаващ 80-те, който споделя, че е имал щастието да участва на концерти от турнето към албума преди 50 години. А по-късно на сцената излиза трибют група и над два часа свири обичани песни на Queen, като с изключение на артиста ѝ, пеят и басистът, и клавиристката. И по-късно е време за диско празненство. Светлините играят, подът се тресе, усмихната баба със светеща рокля танцува с юноша с впит бял панталон и моряшка шапка. Пред сцената девойки скачат с писъци и разливат шампанско от чашите си. Купонът продължава до късно след среднощ. Фреди е жив и е по-близо до почитателите си отвсякога.
Догодина празненствата дават обещание да бъдат още по-пищни – светът ще чества 80-годишнината от раждането на Фреди Мъркюри и 30 години от монтирането на статуята му на брега на Женевското езеро. Билетите ще бъдат пуснати през януари и ще свършат за дни.
А за какво описваме всичко това през днешния ден ли? Защото по какъв начин по-добре да отбележим гибелта на Фреди, в случай че не като честваме живота му?
Текст и фотоси: Ивайло Александров
Не е загадка какъв брой великодушен е бил Фреди с приятелите си. От самолетни билети за рождените си дни, смайващи дарове, разточителни пиршества, до наследството му, той самият споделя „ Обичам да имам доста пари, с цел да мога да ги разходвам ”. След като си потегли обаче името му продължава да е обилно там, където има потребност. е учреден с една цел – да събира пари в помощ на хора, заболели от СПИН и да спонсорира търсенето на лекарство срещу заболяването.
Паралелно с него един болен, само че от обич към музиката на Queen почитател, стартира да отбелязва рождения ден на Фреди Мъркюри в същия по този начин обичан от самия артист Монтрьо при започване на този век. Норберт Мюлер държи кокетния сувенирен магазин Bazar Suisse в швейцарската курортна перла, където и до през днешния ден се продават и публични издания на Queen. За страдание той умира през 2024 година, само че синът му поема щафетата. Все отново, " The Show Must Go On ".
Фреди обожава Монтрьо. Още в края на 70-те години е покорен от спокойствието на града, от красивата му остаряла архитектура, от спиращата дъха панорама на планините от брега на Женевското езеро и си купува апартамент в града. През годините постоянно отсяда там, студиото, в което Queen записват албумите си от “Jazz ” насетне, е ситуирано в казиното на града (същото казино, чийто пожар въодушевява Deep Purple за “Smoke on the Water ”). В това студио през 1980 година инцидентно се озовават и Queen, и Дейвид Боуи и основават “Under Pressure ”, до момента в който младото момче за всичко, което работи там по това време, Джон Бонджови (както още се споделя тогава) следи зад стъклото раждането на легенда. В същото студио е записан величественият “Innuendo ”, тук Фреди пее последните си вокали, които 4 години след гибелта му излизат в албума “Made In Heaven ”. Фреди обича Монтрьо.
И Монтрьо обича Фреди. Там през 1995 година е издигната статуята на великия музикант. Студиото в казиното от десетилетия към този момент е настоящ музей на Queen, в което са подредени принадлежности, движимости на музикантите, фотоси, облекла, плочи. На значително места из града може да те изненада фотография на Фреди, ария на Queen в заведение, даже аптека в центъра е брандирала работното си време и изтривалките с емблематичния контур на Фреди. Има и хотел „ Фреди Мъркюри ”. И към този момент над 20 години Монтрьо събира стотици негови почитатели, с цел да отбележат дружно рождения ден и музиката на един от хората, оставили най-ярка диря в музиката.
Празненствата постоянно са в уикенда, най-близо до рождения ден на Фреди Мъркюри (5 септември) и не престават 3-4 дни. И под празненства имаме поради разточителна стратегия, почтена за обичащия парти-живота Фреди. Закритият пазар зад статуята му се трансформира в огромната сцена, на която свирят разнообразни трибют банди. И то какви трибюти – театрално държание, дрехи, принадлежности – музиканти, които се пробват да предадат магията от музиката на Queen по този начин, както ги е хванала тях. Страхотно е, тъй като по този начин почитатели чуват онлайн песни, които групата в никакъв случай не е свирила пред аудитория – Queen престават с концертите през 1986 година, а имат цели два албума (и трети след гибелта на Фреди) по-късно.
В съседство до закритата сцена е дребен площад, на чиято сцена излизат по-скромни обединения – в това число акустични планове, соло актьори. На нея уредниците на “ ”, както се споделят празненствата в чест на Фреди, показват пред почитателите програмата, артистите, специфични посетители се качват да опишат своите истории. Тази година измежду тях беше Питър Фрийстоун – персонален помощник и другар на Фреди от 1979 година до гибелта на артиста. Всички споделят моменти с Фреди, неща, които всеобщата аудитория няма по какъв начин да знае. Организират се разходки с лодка по езерото. До площада отваря тематичният “Zanzi-Bar ”, в който се сервират коктейли, отдадени на Queen ( “Somebody to Rhum ” и “Radio Ga-Gin ” са мощни каламбури), както и бира, отдадена на празненствата – всяка година друга варка. Разбира се, павилиони и камиончета с храна и питиета са пръснати на всички места към зоната на купона. А той продължава от 12 на обяд до малко след 22:00. Истината обаче е, че просто не стопира. Навсякъде, където влезеш по време на “Freddie Days ” – магазини, заведения за хранене, питейни заведения, клубове, всичко е Фреди. И това е ужасно.
Защото за 4 дни, прекарани там, изпитахме удоволствието да сме заобиколени от любовта на стотици непознати към Queen, към Фреди, към музиката, а тя да ни обгръща отвред. Да ядем бургери и да гледаме страхотния залез над езерото с по чаша Guinness в ръка в луксозен ирландски бар, до момента в който на прилежащите маси почитатели на Queen от целия свят подвигаха тостове, до момента в който от колоните на заведението се носят песните на групата. Да отдъхнем следобедно пред отворения прозорец на жилището с хипнотизираща панорама към езерото и изпод да се носи “I’m Going Slightly Mad ” или да слушаме от терасата по какъв начин момиче свири на акустична китара и пее красивата “Is This the World We Created ”. Да живееш 4 дни измежду музиката и любовта, която е Queen, е и прочувствено, и вдъхновяващо.
А градът крие не една и три хубости. Разходката по крайбрежната алея на така наречен Швейцарска Ривиера е същинско наслаждение и даже да прекараш по-голямата част от деня около езерото, няма по какъв начин да ти втръсне – хубостта не омръзва. На брега на езерото е и замъкът Шийон, издигнат през XI-XII век, който е и отворен музей. В него като посетител Лорд Байрон е разкрил ентусиазъм за „ Затворникът от Шийон “. На колона в тогавашната му тюрма стои и името на огромния английски стихотворец, издялано съгласно легендата от него самия – подпис върху камък. Попадаме и на галерия на ретро коли на една от алеите. В уютните заведения за хранене на града може да се опитат обичайни швейцарски ястия като фондю или рьощи и чудесни виновност от района. А пък за вечерите в жилището човек може да се поглези с изобилия от сирена, шоколад и бутилка вино от някой от магазините.
Стигането до Монтрьо може да стане с полет до Женева и оттова с трен около езерото. Ние взехме решение да попием 2 дни повече Швейцария и отседнахме за два дни при наши другари, които живеят в Руперсвил – китно селце на 30-ина километра от Цюрих. Разходки до някой от близките крепости, природа, локални бири и виновност, ужасно подредена инфраструктура – Швейцария може доста да те поглези. А пътешествието с трен трае малко под два часа, с 2 прекачвания (чакаш не повече от 5-6 минути за всяко) и ти сервира гледки от страната, които остават в съзнанието като галерия дълго, откакто си се гмурнал назад в всекидневието си тук.
Тази година празненството е една концепция по-специално, тъй като отбелязва 50-годишнината от излизането на “A Night at the Opera ” и на песента “Bohemian Rhapsody ”. Затова и в деня на самото празненство, събота в казиното, има дрескод бяло. Бяло, само че шармантно. Защото това е празненство в чест на Фреди и в духа на Фреди. Което значи, че стотици негови почитатели захвърлят всевъзможни задръжки и предубеждения и градът се цялостни с двойници и имитатори, мимове, артисти, жонгльори, шармантни дами и господа, мил кралици и хора, като че ли изплували особено за купона от някой от известните гей клубове на 80-те. И всички честват, снимат се един с различен – познати и непознати, театралничат пред статуята на Фреди, играят на томболи, на които печелят значки с цитати, с облика на котката Дилайла, питиета и даже билети за експозицията на Фреди в Будапеща, която се открива през пролетта следващата година (ние спечелихме и двамата от тях), пеят песни, пият шампанско, вино и бира, ядат торта, сервирана от сцената и честват нещо, което мощно припомня тридневен новогодишен ваучър.
За формалното празненство, проведено от “Mercury Phoenix Trust ” в огромната зала на казиното, се купува билет от уеб страницата месеци авансово (останалата стратегия на “Freddie Days ” е безплатна). За празнично шествие преди празненството се събираме пред паметника на Фреди. Едновременно бяла и шарена навалица – от свободни летни костюми в бяло, през разгърдени бели ризи и потници, до хора, наметнати в бели драперии, обгърнати в бели мрежи – гримирани, татуирани, с перуки или естествени – всички към хиляда индивида заедно потеглят към казиното, водени от маршов оркестър, който свири песни на Queen. Настроението е безбрежно като хубостта на Монтрьо, хората вървят по крайбрежната алея и пеят в хор “Don’t Stop Me Now ”, “We Will Rock You ”, “Radio Ga-Ga ”, пляскат с ръце – и младежи под 20 години, и дами и господа, трансферирали 70-те, и всичко сред тях.
Сборен пункт Casino Barrière Montreux. Въвеждат ни в огромната зала на казиното, където сме посрещнати с шампанско (което се лее до момента в който не свърши и последната бутилка, дарена от избата, която партнира на събитието), из помещението хвърчат конфети, гирлянди и балони, а на огромен щанд е спретнат формален мърч – от тениски, дискове, плочи и DVD-та, през списания и книги, реплики на някои театрални облекла на Queen, има и дървени табелки с гравирано логото на групата, подписани персонално от Брайън Мей или Роджър Тейлър (или и от двамата) – всичко се продава, а уредниците споделят, че 93% от средствата от всеки продукт и билет за празненството, отиват за Mercury Phoenix Trust. Затова и не се стискаме. Плащам си и за фотография зад барабаните, на които Роджър свири по време на Live Aid през 1985 година Има и лотария – можеш да спечелиш още веднъж скъпи и публични предмети, свързани с Queen, които от дълго време ги няма в продажба.
Следва публична стратегия – на нея уредниците показват спечелилия в търг, наддал най-вече за автентично копие на плоча с “A Night at the Opera ”, написана от всички членове на групата. Да, всички. Възрастен господин, наближаващ 80-те, който споделя, че е имал щастието да участва на концерти от турнето към албума преди 50 години. А по-късно на сцената излиза трибют група и над два часа свири обичани песни на Queen, като с изключение на артиста ѝ, пеят и басистът, и клавиристката. И по-късно е време за диско празненство. Светлините играят, подът се тресе, усмихната баба със светеща рокля танцува с юноша с впит бял панталон и моряшка шапка. Пред сцената девойки скачат с писъци и разливат шампанско от чашите си. Купонът продължава до късно след среднощ. Фреди е жив и е по-близо до почитателите си отвсякога.
Догодина празненствата дават обещание да бъдат още по-пищни – светът ще чества 80-годишнината от раждането на Фреди Мъркюри и 30 години от монтирането на статуята му на брега на Женевското езеро. Билетите ще бъдат пуснати през януари и ще свършат за дни.
А за какво описваме всичко това през днешния ден ли? Защото по какъв начин по-добре да отбележим гибелта на Фреди, в случай че не като честваме живота му?
Текст и фотоси: Ивайло Александров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ