Разправия в Троянския: Кой пръв да изскочи навън
Фразата " да изчегърташ " стана изключително известна. Пък и ненапълно приятна. Майсторски глагол - кой не е изчегъртвал нещо, и след това удовлетворен да преглежда почистения резултат, откакто с доста труд е отлепил каквото би трябвало от където би трябвало. Може даже да развиеш обсесивно разстройство - казусът с чегъртането е, че най-после постоянно остава нещо доста малко, което би трябвало да доизчегърташ. И ето по този начин минават осем години.
Голямото изчегъртване обаче за неволя се отсрочи. Или по-точно казано - остана в ръцете на този комплициран хибрид сред власт и съпротива, в който се трансформира служебното държавно управление. Изглежда даже малко непочтено. Протестните обединения - въпреки че и тази фраза е добре да спре, защото митингът принадлежи на друга организация, тази на обществените мрежи - отложиха чегъртането на ГЕРБ, тъй като изскочи нещо по-приятно за чегъртане: личните им връзки. И тези връзки към този момент наподобяват заплашително несъвместими; получил си лего единствено от остри детайли, само че е доставено без никакви снаждащи.
Оттам и неприятният абсурд, че всяка от тези партии бе определена, тъй като съумя да убеди изберателите, че мутрите ще са вън, обаче мутрите към този момент половин година откогато са вътре, защото е мъчно да се схванат кой тъкмо да ги изгони. Може да си го представим като препирня навътре в Троянския кон - спор кой пръв да изскочи на открито и да свърши работата.
В някои от случаите това бе подходящо. Никой да вземем за пример не съумя да си показа по какъв начин Николай Василев чегърта статуквото с 9 % Данък добавена стойност, а след това въображението замря от предствата по какъв начин Петър Илиев е пуснат на предна линия, в случай, че едно от разпоредбите на гръцкия епос е въпреки всичко да оставиш и малко самочувствие за боговете. Неуместното в тези разногласия обаче крайния резултат: ново мъртвило, нови избори, и толкоз, като че ли не е ясно, че суверенът не избира толкоз упорито сред партиите на митинга, колкото упорства за нов политически ред.
Накрая оня, който в действителност прави някаква работа - Кирил Петков - се оказа нападнат от " ИТН ", по този начин като че ли той не прави таман това, което има такъвият народ чака. В самата партия обаче обстановката е друга - на тука има, тука няма подобен народ. Махалото на суверена.
Вече предположихме какво е главното въодушевление в партията на Трифонов -, не толкоз поради друго, а тъй като това е доста по-приятна роля за тях. В същото време обаче всички чакаха повече. Не е належащо да се доказваш още веднъж като опозиционер, когато по този начин или другояче си го правил тридесет години. Какъв по-голям опозиционен трофей е необходим на Слави и компания? Виденов, Костов, Борисов, Сакскобургготски, Симеонов; системата ни убива, референдума, успеха над ГЕРБ - какво повече? " ИТН " обаче се появи в извънредно сериозни времена, в които трябваше да надскочи себе си и да се опита да излезе от личния си комфорт. Този комфорт обаче към този момент остава привилегия, от която няма отричане.
Никой не желае да го изчегърта.
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Голямото изчегъртване обаче за неволя се отсрочи. Или по-точно казано - остана в ръцете на този комплициран хибрид сред власт и съпротива, в който се трансформира служебното държавно управление. Изглежда даже малко непочтено. Протестните обединения - въпреки че и тази фраза е добре да спре, защото митингът принадлежи на друга организация, тази на обществените мрежи - отложиха чегъртането на ГЕРБ, тъй като изскочи нещо по-приятно за чегъртане: личните им връзки. И тези връзки към този момент наподобяват заплашително несъвместими; получил си лего единствено от остри детайли, само че е доставено без никакви снаждащи.
Оттам и неприятният абсурд, че всяка от тези партии бе определена, тъй като съумя да убеди изберателите, че мутрите ще са вън, обаче мутрите към този момент половин година откогато са вътре, защото е мъчно да се схванат кой тъкмо да ги изгони. Може да си го представим като препирня навътре в Троянския кон - спор кой пръв да изскочи на открито и да свърши работата.
В някои от случаите това бе подходящо. Никой да вземем за пример не съумя да си показа по какъв начин Николай Василев чегърта статуквото с 9 % Данък добавена стойност, а след това въображението замря от предствата по какъв начин Петър Илиев е пуснат на предна линия, в случай, че едно от разпоредбите на гръцкия епос е въпреки всичко да оставиш и малко самочувствие за боговете. Неуместното в тези разногласия обаче крайния резултат: ново мъртвило, нови избори, и толкоз, като че ли не е ясно, че суверенът не избира толкоз упорито сред партиите на митинга, колкото упорства за нов политически ред.
Накрая оня, който в действителност прави някаква работа - Кирил Петков - се оказа нападнат от " ИТН ", по този начин като че ли той не прави таман това, което има такъвият народ чака. В самата партия обаче обстановката е друга - на тука има, тука няма подобен народ. Махалото на суверена.
Вече предположихме какво е главното въодушевление в партията на Трифонов -, не толкоз поради друго, а тъй като това е доста по-приятна роля за тях. В същото време обаче всички чакаха повече. Не е належащо да се доказваш още веднъж като опозиционер, когато по този начин или другояче си го правил тридесет години. Какъв по-голям опозиционен трофей е необходим на Слави и компания? Виденов, Костов, Борисов, Сакскобургготски, Симеонов; системата ни убива, референдума, успеха над ГЕРБ - какво повече? " ИТН " обаче се появи в извънредно сериозни времена, в които трябваше да надскочи себе си и да се опита да излезе от личния си комфорт. Този комфорт обаче към този момент остава привилегия, от която няма отричане.
Никой не желае да го изчегърта.
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ