Фрапиращи детайли изнесоха органите на МВР след безпрецедентното разплитане на

Фрапиращи елементи изнесоха органите на Министерство на вътрешните работи след невижданото разплитане на единственото двойно ликвидиране с разчленяване в престъпната история на България. Останките, открити от риболовец край Негован, които се оказаха на Йордан и Марияна Атанасови, са разпръснати от хипотетичните причинители на закононарушението преднамерено - с цел да бъдат разнесени от животни.

Убийството е планувано близо година, а двамата арестувани и по-късно признали виновността си са прекарвали по-голямата част от денонощието в прекомерна непосредственост, прибирали са се няколко пъти на мястото на престъплението и са подарявали плячката на обичаните си.

Нещо повече - те не изхвърлили револверите си, а ги скрили.

Какво разкрива за причинителите държанието на майсторите Пламен Шляпашки и Георги Нанчев и по какъв начин би могло да се пояснява? Заковава ли ги пред съда или може да им разреши да шикалкавят?

Ръководителят на направление "Съдебна психиатрия ", ЦПЗ "Никола Шипковенски " - проф. Петър Маринов разкри отговорите на тези и доста въпроси в изявление за Dir.bg.

- Какво би могло да отключи подобен тип дейности у двама души със фамилии и деца? Каква душeвност е нужна, с цел да се стигне до разчленяване на мъртвец?
- За разчленяването на натрупа може да има доста претекстове. То може да е обвързвано и с опит за изтриване на следи от осъщественото действие. Това не е нещо фрапантно, тъй като, доколкото разбирам, става въпрос за престъпно деяние, което е обвързвано в това число с опит за приемане на материална полза.

- Стана ясно, че са положителни и търсени майстори за ремонтни действия. Какво ги е предиздвикало, щом имат семейство и работа, да посегнат на непознат живот за пари?
- Това, което видях по медиите, е, че при единият има излежана присъда. И двамата са престъпно проявени. Когато човек се свърже с този модел на държание, той, без значение какъв брой добър занаятчия е и какъв брой положително семейство има, това не значи нищо. За него публичните му връзки и правила могат да бъдат погазени елементарно. Няма нищо, което да е изключително, друго от други сходни престъпни случаи.

- И въпреки всичко звучи изненадващо, че двамата са пощадили кучето на фамилната двойка, която са разчленили. Пуснали са го на независимост. Единият желал да го гръмнат, другият се смилил. Как тълкувате тези техни дейности?
- Много елементарно ги пояснявам. Хора, които са направили извънредно тежки закононарушения в историята на човечеството, са били извънредно благи към своите кучета, да вземем за пример Адолф Хитлер. Той е милеел за домашните си любимци.

Това не е нещо ново. Така че отношението към личното животно или друго такова не постоянно е обвързвано с отношението към съответен човек. В съответния случай със семейство Атанасови - в случай че индивидът остане жив, доста бързо ще ги уличи в това, че са направили закононарушение, до момента в който кучето не може.

Нещата са разбираеми, като се огледа цялостната картина. Не може да се направи извод от това, че те са пощадили кучета, за това, че те имат задоволително солидни задръжки при лишаване на човешки живот.

Тоест, в случай че индивидът им пречи, няма да има прошка. Както и в случай че кучето бе попречило.

- По-рано началникът на Криминалния отдел към Столична дирекция на вътрешните работи Ангел Бадънков разкри, че е забелязал повече от професионална непосредственост сред Пламен Шляпашки и Георги Нанчев. Възможно ли е интимна връзка сред двамата да е в основата на съучастничеството им или са се сближили поради проекта, който са имали?
- Комисарят явно не споделя всичко, което е забелязал. Това е обяснимо. Но е допустимо тази непосредственост да е точно поради общата им цел. Още Достоевски е описал, че незаконните планове и проекти сплотяват хората доста мощно.

Шеф в Столична дирекция на вътрешните работи разкри по какъв начин разфасованите Йордан и Марияна са подписали смъртната си присъда

Така че никакви други неща с изключение на общата загадка не могат дотам да сближат хората да са по 18 часа дружно. Много огромна непосредственост може да значи извънредно необятен периметър от връзки - като стартираме от извънредно близки, фамилни другари, до полови връзки.

Така че не бих тълкувал връзката им като интимна, без да има данни за такава.

- Хранили са се дружно, смеели са се след жестокото безчовечие. Какъв е този модел на държание?
- Когато приказваме за норма и патология, несъмнено престъпността не може да се впише в нормата. Защото незаконното в публичния порядък не е обикновено. Но то не е болестно в голямата част от случаите.

То е просто девиантност. Тоест нещо, което е надълбоко недопустимо, не зачита нормите, само че не е психологично заболяване. В този смисъл и косвения взор, който имам по случая, не виждам да става дума за психологично заболяване тук.

- Какво е това държание да не ти пука, че си умъртвил човек? Характерно ли е за други случаи съгласно правосъдната психиатрия?
- Когато човек е приел тази роля - на причинител на тежко закононарушение, той усеща, че това е нещо обикновено. Обикновено не изпитва виновност, тъй като е уверен, че когато прави закононарушението, е прав.

Второ - множеството от тези хора не позволяват, че ще бъдат хванати и осъдени. Никой нарушител не счита, че ще бъде наказан, когато прави закононарушението. Просто това не му минава през мозъка. Липсата на човечност я следим в доста закононарушения, в това число потресаващите убийства на деца, в това число в тази ситуация със 7-годишната Кристин.

Невинаги това е психологична болест. Това просто е moral insanity - морална полуда. Липса на морални устои, само че не психологична болест.

- Как тълкувате дейностите на единия занаятчия - Георги, който подарява бижутата на убитата Марияна на личната си жена и тя ги носи даже сега, когато служителите на реда отиват да вършат обиск?
- Явно въпросната брачна половинка не е имала визия за произхода на този подарък. Що се отнася до акта - неведнъж се е случвало и е разказано и в литературата - тежки нарушители имат превъзходни фамилии. Включително босове от мафиотски семейства, от Италия - фамилиите им са извънредно изрядни и това не пречи те да лишават човешки животи без изобщо да се замислят.

Другият случай, който бих подчертал - това е казусът на разкрита педофилска мрежа в Белгия, като се оказа, че главните играчи в тази мрежа имат доста положителни фамилии и прелестни връзки със съпругите си. Без това да ги прави заболели хора.

- Можем ли в правосъдната логика на психиката и психиатрия да приказваме за комплекс от бедността? В случая - следим в държанието и на двамата арестувани желанието да си купят някой ден имения, да са милионери (бел.ред. - информацията е от дейните им профили в обществените мрежи, където театралничат в къщите на заможните си работодатели и споделят упоритостите си)? Как обяснявате тези техни прояви?
- Понякога този вид държание в обстановка на обществено неравноправие се изяснява не доста мъчно - някои от тези хора имат построен светоглед, че те лишават от богатите това, което не им принадлежи, съгласно отнемащите.

В случая те не са нещо като Робин Худ и не дават отнетото на бедните, а на себе си - като по-бедни. Те нямат толкоз средства, колкото жертвите на нападенията им. Отново не усещат виновност.

- Единият от двамата - Георги, познава жертвата Йордан от 15 години, само че работи едвам когато се среща с втория арестуван - Пламен, с който се срещат преди година. Защо не е протегнал ръка по-рано, за какво не е намерил различен съизвършител?
- Когато се работи в група, в тази ситуация тандем, най-безразсъдният и решителният взема превес. Това не е предписание, само че е изследвано в логиката на психиката - този, който има минимум задръжки, той изземва лидерската роля в групата.

Така че очевидно е била нужна такава симбиоза сред тези двама души и този, който е по-решителен и самоуверен, е заиграл ролята на водач.

Снимка: Facebook страница на Георги Нанчев
- Това до известна степен се следи и при задържането - Георги си признава съвсем незабавно след появяването на полицията, до момента в който Пламен отхвърля до последно - държание, което служителите на реда дефинираха като "неадекватно ". Пламен твърди, че не знае защо го задържат...
- Нормална реакция. 90% от арестуваните споделят, че нямат нищо общо със случая.

- На фона на практиката Ви, по какъв начин ви наподобява целият случай с телата, открити край Негован?
- Не мисля, че е някакъв случай доста по-различен от другите осъществени убийства на беззащитни жертви, които се случват в доста от дребните обитаеми места в България, част от тях за жалост и неразкрити досега.

За кражба на материални полезности, пари, бижута - не е нещо, което звучи необичайно. За страдание такива са дейностите в незаконния свят. Не бих го определил като потресаващо спрямо обезчестяване и ликвидиране на дете в малолетна възраст.

- Защо съгласно Вас двамата арестувани не са се отървали от револверите, а ги крият в тайник?
- Има доста хипотези, които могат да бъдат повдигнати. Например, че тези револвери може да им потрябват в бъдеще и второ - една дълбока убеденост, че няма да бъдат разкрити.

И както се вижда, самото откриване някакси се случва не директно след действието, а много време след него. Тъй че те са положили много съществени старания да не бъдат разкрити. И самочувствието им да запазят револверите е обяснимо.

- А фактът, че са се прибирали няколко пъти на мястото на престъплението, даже без да влизат в дома, защо приказва?
- Още от романите на Агата Кристи и Артър Конан Дойл ние знаем, че нарушителят постоянно се връща на мястото на престъплението. Явно има някакво парченце от душата, което отново, по някакъв метод затаява фрагменти от съвестта и множеството отиват там, с цел да облекчат съвестта си ненапълно. Много чудноват феномен, само че е разказан още от класиците в престъпната литература.

- А не с цел да нагледат какво се случва, по този начин ли?
- Какво да се случва? Доста време нищо не се случва, доколкото знам. Това, което се случи, е в последните дни.

- Какво ще е развиването на тази история? Възможно ли е двамата арестувани, които евентуално ще бъдат оставени за непрекъснато в ареста през днешния ден, да сменят показанията си в правосъдна зала?
- Разбира се, допустимо е. Но считам и че прокуратурата и полицията не разчитат единствено на техните признания. Виждам, че към този момент са натрупали доказателства, които ще бъдат изложени. Вече съдът взема решение оттова нататък.

- Казахте, че е можело още веднъж да употребяват револверите. Появиха се и данни за вероятно следствие за техни други жертви. Смятате ли че може да има или е можело да има и други закононарушения. Това допустима догадка ли е?
- Зависи всичко от следствието на служителите на реда. Могат да изникнат още доста неща, които не знаем. Но не може да се отхвърли такава догадка.

- Споменахме много романи в това изявление - смятате ли, че сходен случай към този момент е виждан в международната престъпна история?
- Има и по-страшни случаи. За страдание това е един непоносим случай, който демонстрира по какъв начин индивидът може да загуби всичко човешко в себе си и да не зачете живота на другия по никакъв метод.

Тоест, доколкото в медицината настройката е напълно противоположната - по какъв начин да спасим човешки живот, при някои хора, които уви са затънали в този вид мислене, човешкият живот няма никаква стойност и той просто може да бъде лишен без съмнение и това единствено с цел да донесе някаква полза за причинителя.

- Казахте, че единият може да е взел превес над другия. Еднакво отговорни ли са те пред Темида?
- Въпрос, който съдът ще реши. След като се разнищят всичките условия и доказателства, виновността се преценя по отношение на физическото присъединяване в закононарушението. Единият, че е по-инициативен в тази ситуация, не значи, че и присъединяване му е еднообразно. Тук се проучват детайлите.

- Разчленяването в този случай бе един от обстоятелствата, от които ни побиват тръпки. Крайна демонстрация ли е това чисто психически, невъзможност ли е или избор?
- Трупът за тях не е нещо значимо след убийството. За тях той е просто доказателство. Това доказателство би трябвало да изчезне. Те не разсъждават по метода, по който разсъждават множеството хора. Че това е грях - да разчлениш и разхвърляш един мъртвец. Трупът за тях е опасност.

- Споменахте няколко пъти ужасяващия случай с изнасилената и убита 7-годишна Кристин. Как тълкувате логиката на психиката на нейния палач?
- Той е човек, който има отклоняване в сексуалността. Това не е първото му полово закононарушение. Такива хора са изследвани още в 19-и век от един доста огромен австрийски професор - Рихард декор Крафт-Ебинг. Той е определил това проявяване в човешката душeвност като психопатия сексуалис. П

сихопатия сексуалис е тази психопатия, при която човек изпитва приятност от доста тежки полови извращения - в тази ситуация педофилски с доста изразени садистични детайли - нанасяне на тежки контузии и рани на жертвата, които приключиха с летален излаз.

Това нещо е доста изследвано и има едноименна книга, в която проф. Ебинг е описал 142 такива случая за своето време. Това не е нещо ново за логиката на психиката, психиатрията и медицината.

- Кастрацията лекуване ли е в такива случая?
- Разгоря се огромна полемика по отношение на кастрацията. Мой добър другар - доктор Тенев от Айова, Съединени американски щати, ми сподели, че там е практикувана клиничната кастрация, обаче след дългогодишна полемика са я отменили. Видели са, че няма изгода от нея.

Защото това, че няма тестиси или те са блокирани, не пречи на психопата да бъде садист. Садизмът се корени в мозъка, не в тестисите. Кастрацията не взема решение огромния проблем.

Кастрацията до известна степен може да го омекоти, само че това, че един причинител не може да извърши полово съприкосновение заради липса на ерекция, еякулация и впрочем, не означа, че не може да бъде безпределно садистичен към жертвата си - да я реже на части, да й избоде очите и т. н. Кастрацията не взема решение казуса със садизма.

- Отново да се върнем към случая със арестуваните за убийството на семейство Атанасови. Ваши сътрудници евентуално ще изготвят част от експертизите. Каква ще е тяхната роля в процеса?
- Те ще дадат своето умозаключение дали се отнася до хора с психологично заболяване или просто имат доста тежки особености на душeвността, само че не са заболели. И оттова нататък към този момент във втория вид, който е съгласно мен по-вероятен, тези хора минават по общия ред на правосъдна процедура.

- Тези признания може да понижат доста присъдите, без значение че е двойно ликвидиране. Това се случва, в случай че съдът се съгласи на съкратена процедура - тогава следват до 30 години затвор. Нали по този начин?
- Въпрос на тълкувание от съда е. Важно е дали самопризнанията са пристигнали след задържането или преди него. Това не е нещо, което е казано, че наложително би трябвало да бъде зачетено. Това е в компетенцията на юристите.

Случаят е доста поразителен, наподобява доста добре умислен и плануван. Осъществен е с много добра акуратност и със доста затрудняване на следствените органи. Въпреки това чест им прави на проверяващите, че се оправиха. Все отново откриха нишката на закононарушението.

- Тя се оказа в бидоните, в които са били тленните остатъци. Защо не са се отървали и от тях?
- Всеки нарушител позволява минимална неточност. Именно тя оказва помощ на полицията да се оправи. Ако не допускаха неточности, нямаше да може нищо да се направи.