Проф. Мери Врина- Николов в Пловдив: 21-ви век е по-циничен от миналия, наглостта има огромна власт
Французойката проф.Мари Врина-Николов приказва превъзходен български език и е добър ценител на българската литература. Преподава превод и български език и литература в Националния институт по източни езици и цивилизации в Париж (INALCO). Превела е на френски към 50 книги на типичен и модерни български създатели. Първата ѝ среща с българския език е инцидентна и чудновата. В далечната 1973 година съседи срещат родителите ѝ със семейство българи, които остават няколко дни на посетители. Тогава французойката за първи път чува диалог на български език и взема решение, че би трябвало да го научи. Гостите ѝ изпращат учебници, а по-късно тя пътува с родителите си до България. Когато е на 25 години, стартира да превежда български книги. Съдбата я среща с писателя отстъпник Виктор Пасков и тя се омъжва за него. Вторият ѝ брачен партньор също е българин. Сега Мари Врина продължава да превежда български книги, като вниманието ѝ е ориентирано към модерни създатели. Тя среща френската аудитория с писатели като Георги Господинов, Теодора Димова, Еми Съдкъ, Рене Карабаш и други За особени заслуги към България през 2008 година придобива българско поданство.
Носителка е на френската премия „ Маларме “ за 2024 година за превода ѝ на стихосбирката „ Там, където не сме “ на Георги Господинов. Носителка е на премията за превод на Сорбоната „ Етиен Доле “. Отличена е с почетното звание „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и с оценката „ Почетен знак на Столична община “.
Прочетете още
Мари Врина- Николов бе посетител на формата " Литературни срещи в библиотеката " в Народна библиотека " Иван Вазов " в Пловдив. Модератор на срещата бе доктор Вероника Келбечева. Преди срещата проф. Врина даде изявление за TrafficNews.
- С какво ви изкуши поканата от Пловдивската библиотека?
- Пловдив постоянно е огромно прелъщение. Много обичам атмосферата на градовете, които са космополитни. Това е град, където са съжителствали евреи, гърци, арменци, мюсюлмани, християни. И аз обичам тези отворени градове. Харесва ми регионът от Джамията, където се преплитат столетия, етноси, езици. Рядко излизам от София, когато пристигам в България. Тези срещи са значими за мен, тъй като се срещам с други хора. Те виждат нещата по различен метод, задават други въпроси. Така че постоянно е забавно.
- А вие сте единственият професор по българска литература във Франция. Как виждате мястото на българската литература в европейски подтекст?
- Много сложен въпрос. Българската литература си е европейска, несъмнено. Но трябваше да минават години, с цел да има задоволително видимост. До „ Букър “-а на Георги Господинов за мен беше вървене по тъгите да намирам издателства за книгите, които считам, че би трябвало да бъдат преведени.
- Как в действителност избирате кои книги да превеждате?
- Трудно мога да го обясня. Просто има книги, които не ме зоват за превод. А има други, които още на третата страница знам, че желая да ги видя на френски. Започнах от 25-годишна възраст и до момента имам преведени към 50 книги. Мисля, че една литература, с цел да има видимост, в случай че не е позната, би трябвало да излизат годишно най-малко по две книги. Сега ми стана малко мъчително, тъй като излязоха описите с номинираните за двете огромни френски награди за чуждоезична литература. Във всеки лист има към 15 имена, само че най-малко десетина от тях са от британски и немски, а български няма.
- Все отново вие следите актуалните създатели. Кои от тях ви вълнуват най-вече сега?
- Сега, да вземем за пример, доста се надявам да намеря издател за „ Ти, сходство мое “ на Радослав Бимбалов. Тази книга съгласно мен е доста значима, изключително откогато Тръмп е на власт, тъй като тя демонстрира какво е един свят без емпатия, когато емпатията е в действителност като закононарушение. Сега ще се върна в Париж с три книги, които си купих.
- А от тези 50 книги, които сте превели до момента, кои са ви донесли най-голямо задоволство?
- „ Балада за Георг Хених “. Всичките седем книги на Георги Господинов. „ Балканска рапсодия “ на Мария Касимова, „ Лавандуловото момче “ от Бюрхан Керим, „ Остайница “ на Рене Карабаш, „ Направени от виновност “ на Йоанна Елми, „ Керван за гарвани “ на Еми Съдкъ. Наскоро излезе „ Лято в Бурландия “ на Момчил Миланов. Също „ Майките “ на Теодора Димова. Тъй като френските издатели не познават българската литература, те не ме търсят за избрани заглавия, а одобряват моите оферти. Така че аз в действителност съм сътрудник и преводач.
- За първи път идвате в България през 1976-та, когато страната ни е зад Желязната завеса. А в този момент след три месеца ние ще пазарим на процедура с валутата, с която пазарят французите и огромна част от европейците. Как през вашите очи се промени България през това време?
- Да събера 2 минути в 40 години? Искате невъзможното! Разбира се, че не всичко е розово. Знам какъв брой сложен е животът за доста българи. Знам също, че и в политиката не е розово. То какво е розово в Европа? Но за едно нещо съм безусловно сигурна – доста се веселя, че, колкото и каквито и компликации да има към момента, България излезе от този ужасяващ режим. Когато умря татко ми преди пет години, открих дневниците, които бяхме написали през 76-та. Дори възнамерявам да ги обявявам.
Има неща, които се повтарят, очевидно са ме впечатлили. Например опашките. Опашки за каквото и да е. Или да вземем за пример по какъв начин в някой магазин продавачката е на телефона или си пие кафе – няма мощ, която да я накара да те обслужи. Тогава непрестанно се говореше какъв брой е безценен животът. Така че тези, които приказват с носталгия за това време, че всичко е било на ниска цена, очевидно просто са не запомнили. Забравили са и какво е да не можеш да приказваш каквото мислиш.
- Европа е в доста сложна обстановка. Може би най-трудната след Втората международна война. Актуален ли е към момента девизът на Франция „ Свобода, тъждество, приятелство “?
- Все повече. Свободата, въпреки че и тя може да е накърнена от време на време, само че като цяло – окей. Равенство няма. Защото, в случай че си негър или арабин в метрото, те ревизират доста по-често, в сравнение с белите. Мен в никакъв случай не са ме проверявали. За какво тъждество приказваме? Братството мисля, че също липсва.
- Защо в XXI век, след толкоз войни, опустошения и гибел, светът още веднъж е на ръба на война? Как вие самата си го обяснявате?
- Аз съм в ступор от всичко, което се случва. Не мога да проумея по какъв начин в този момент наглостта има толкоз власт. Въпреки че не вземам участие, аз изпитвам позор и болежка, тъй като съм безсилна. През Втората международна война са били избити 6 милиона евреи. Но тогава информацията е достигала мъчно, надалеч не всички са знаели какво се случва. Но в този момент всички знаем какво става. Знаем какво става с Украйна. Знаем какво става с палестинците. Знаем доста добре и все пак се случва. Което значи, че XXI век е по-циничен от XX век. И се усещаме толкоз безпомощни и отговорни. Аз намирам леговище в литературата и чета доста. Напоследък „ засядам “ в книги за Втората международна война и за интервала след Нюрнбергския съд. Другото ми леговище е преводът. Доскоро имахме един международен ред, който въпреки всичко обещаваше или най-малко по този начин изглеждаше – някакъв човешки напредък. Изведнъж всичко се прекатурна. Имам възприятието, че съм била доста наивна. Или може би всички сме наивни. Може би продължаваме да сме наивни, като считаме, че всичко това ще ни заобиколи. Ами към този момент сме заобиколени.
- Мислите ли, че изкуственият разсъдък ще размени преводачите?
- Вашият въпрос има два отговора, които си опонират – по принцип не може, обаче стартира. Тоест, несъмнено, че не може, тъй като преводът не е механична активност. ИИ не може да претърпява това, което сякаш превежда. Но в действителност някои издатели към този момент го употребяват. Във Франция към този момент има издатели, които заради финансови аргументи употребяват ИИ – минават един живописен текст през ChatGPT и по-късно заплащат оскъдна сума на някой преводач, с цел да го редактира и да сложат името му. А дали самите преводачи биха се изкушили да го употребяват? Не знам. Тези, които познавам – не, несъмнено.
- В България доста родители се тормозят, че техните деца не четат. Във Франция надали е по-различна обстановката?
Да, проблемите са едни и същи. Другото е неналичието на централизация. Трудно е да задържиш вниманието им. Изкуственият разсъдък не оказва помощ за това – той опростява нашата мисъл, тъй като опростява езика.
Носителка е на френската премия „ Маларме “ за 2024 година за превода ѝ на стихосбирката „ Там, където не сме “ на Георги Господинов. Носителка е на премията за превод на Сорбоната „ Етиен Доле “. Отличена е с почетното звание „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и с оценката „ Почетен знак на Столична община “.
Прочетете още
Мари Врина- Николов бе посетител на формата " Литературни срещи в библиотеката " в Народна библиотека " Иван Вазов " в Пловдив. Модератор на срещата бе доктор Вероника Келбечева. Преди срещата проф. Врина даде изявление за TrafficNews.
- С какво ви изкуши поканата от Пловдивската библиотека?
- Пловдив постоянно е огромно прелъщение. Много обичам атмосферата на градовете, които са космополитни. Това е град, където са съжителствали евреи, гърци, арменци, мюсюлмани, християни. И аз обичам тези отворени градове. Харесва ми регионът от Джамията, където се преплитат столетия, етноси, езици. Рядко излизам от София, когато пристигам в България. Тези срещи са значими за мен, тъй като се срещам с други хора. Те виждат нещата по различен метод, задават други въпроси. Така че постоянно е забавно.
- А вие сте единственият професор по българска литература във Франция. Как виждате мястото на българската литература в европейски подтекст?
- Много сложен въпрос. Българската литература си е европейска, несъмнено. Но трябваше да минават години, с цел да има задоволително видимост. До „ Букър “-а на Георги Господинов за мен беше вървене по тъгите да намирам издателства за книгите, които считам, че би трябвало да бъдат преведени.
- Как в действителност избирате кои книги да превеждате?
- Трудно мога да го обясня. Просто има книги, които не ме зоват за превод. А има други, които още на третата страница знам, че желая да ги видя на френски. Започнах от 25-годишна възраст и до момента имам преведени към 50 книги. Мисля, че една литература, с цел да има видимост, в случай че не е позната, би трябвало да излизат годишно най-малко по две книги. Сега ми стана малко мъчително, тъй като излязоха описите с номинираните за двете огромни френски награди за чуждоезична литература. Във всеки лист има към 15 имена, само че най-малко десетина от тях са от британски и немски, а български няма.
- Все отново вие следите актуалните създатели. Кои от тях ви вълнуват най-вече сега?
- Сега, да вземем за пример, доста се надявам да намеря издател за „ Ти, сходство мое “ на Радослав Бимбалов. Тази книга съгласно мен е доста значима, изключително откогато Тръмп е на власт, тъй като тя демонстрира какво е един свят без емпатия, когато емпатията е в действителност като закононарушение. Сега ще се върна в Париж с три книги, които си купих.
- А от тези 50 книги, които сте превели до момента, кои са ви донесли най-голямо задоволство?
- „ Балада за Георг Хених “. Всичките седем книги на Георги Господинов. „ Балканска рапсодия “ на Мария Касимова, „ Лавандуловото момче “ от Бюрхан Керим, „ Остайница “ на Рене Карабаш, „ Направени от виновност “ на Йоанна Елми, „ Керван за гарвани “ на Еми Съдкъ. Наскоро излезе „ Лято в Бурландия “ на Момчил Миланов. Също „ Майките “ на Теодора Димова. Тъй като френските издатели не познават българската литература, те не ме търсят за избрани заглавия, а одобряват моите оферти. Така че аз в действителност съм сътрудник и преводач.
- За първи път идвате в България през 1976-та, когато страната ни е зад Желязната завеса. А в този момент след три месеца ние ще пазарим на процедура с валутата, с която пазарят французите и огромна част от европейците. Как през вашите очи се промени България през това време?
- Да събера 2 минути в 40 години? Искате невъзможното! Разбира се, че не всичко е розово. Знам какъв брой сложен е животът за доста българи. Знам също, че и в политиката не е розово. То какво е розово в Европа? Но за едно нещо съм безусловно сигурна – доста се веселя, че, колкото и каквито и компликации да има към момента, България излезе от този ужасяващ режим. Когато умря татко ми преди пет години, открих дневниците, които бяхме написали през 76-та. Дори възнамерявам да ги обявявам.
Има неща, които се повтарят, очевидно са ме впечатлили. Например опашките. Опашки за каквото и да е. Или да вземем за пример по какъв начин в някой магазин продавачката е на телефона или си пие кафе – няма мощ, която да я накара да те обслужи. Тогава непрестанно се говореше какъв брой е безценен животът. Така че тези, които приказват с носталгия за това време, че всичко е било на ниска цена, очевидно просто са не запомнили. Забравили са и какво е да не можеш да приказваш каквото мислиш.
- Европа е в доста сложна обстановка. Може би най-трудната след Втората международна война. Актуален ли е към момента девизът на Франция „ Свобода, тъждество, приятелство “?
- Все повече. Свободата, въпреки че и тя може да е накърнена от време на време, само че като цяло – окей. Равенство няма. Защото, в случай че си негър или арабин в метрото, те ревизират доста по-често, в сравнение с белите. Мен в никакъв случай не са ме проверявали. За какво тъждество приказваме? Братството мисля, че също липсва.
- Защо в XXI век, след толкоз войни, опустошения и гибел, светът още веднъж е на ръба на война? Как вие самата си го обяснявате?
- Аз съм в ступор от всичко, което се случва. Не мога да проумея по какъв начин в този момент наглостта има толкоз власт. Въпреки че не вземам участие, аз изпитвам позор и болежка, тъй като съм безсилна. През Втората международна война са били избити 6 милиона евреи. Но тогава информацията е достигала мъчно, надалеч не всички са знаели какво се случва. Но в този момент всички знаем какво става. Знаем какво става с Украйна. Знаем какво става с палестинците. Знаем доста добре и все пак се случва. Което значи, че XXI век е по-циничен от XX век. И се усещаме толкоз безпомощни и отговорни. Аз намирам леговище в литературата и чета доста. Напоследък „ засядам “ в книги за Втората международна война и за интервала след Нюрнбергския съд. Другото ми леговище е преводът. Доскоро имахме един международен ред, който въпреки всичко обещаваше или най-малко по този начин изглеждаше – някакъв човешки напредък. Изведнъж всичко се прекатурна. Имам възприятието, че съм била доста наивна. Или може би всички сме наивни. Може би продължаваме да сме наивни, като считаме, че всичко това ще ни заобиколи. Ами към този момент сме заобиколени.
- Мислите ли, че изкуственият разсъдък ще размени преводачите?
- Вашият въпрос има два отговора, които си опонират – по принцип не може, обаче стартира. Тоест, несъмнено, че не може, тъй като преводът не е механична активност. ИИ не може да претърпява това, което сякаш превежда. Но в действителност някои издатели към този момент го употребяват. Във Франция към този момент има издатели, които заради финансови аргументи употребяват ИИ – минават един живописен текст през ChatGPT и по-късно заплащат оскъдна сума на някой преводач, с цел да го редактира и да сложат името му. А дали самите преводачи биха се изкушили да го употребяват? Не знам. Тези, които познавам – не, несъмнено.
- В България доста родители се тормозят, че техните деца не четат. Във Франция надали е по-различна обстановката?
Да, проблемите са едни и същи. Другото е неналичието на централизация. Трудно е да задържиш вниманието им. Изкуственият разсъдък не оказва помощ за това – той опростява нашата мисъл, тъй като опростява езика.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ