Кризата във Франция заплашва да помете цялата еврозона
Франция се трансформира в тестване за Европа, а държавното управление на премиера Франсоа Байру падна след несполучлив избор на доверие в Народното събрание поради политиката на строги икономии, която искаше да наложи. Пазарите треперят от вероятността за повтаряне на дълговата рецесия в еврозоната - трансформира ли се Франция в новата Гърция за паричния съюз на Европа? Това попита Ангела Гьопферт, анализатор от финансовия отдел на немската национална телевизия ARD. Новината за предстоящата финансова рецесия във Франция, която може да повлече и останалите европейски страни, в това число и Германия, в случай че не се вземат ограничения, е измежду водещите заглавия в немските медии.
Раздуващият се държавен дълг на Франция, комбиниран с политическите битки, може да заплаши фискалната непоклатимост на еврозоната, разяснява и Deutsche Welle. Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски стопански проучвания „ Лайбниц “ в Манхайм, Германия, сподели пред изданието, че „ би трябвало да сме обезпокоени. Еврозоната не е постоянна в този миг. “
Лихвените проценти по френските държавни облигации се покачиха бързо в навечерието на рецесията. Доходността по 30-годишните облигации се повиши над 4,5% предходната седмица, достигайки 16-годишен връх. Десетгодишните държавни облигации доближиха пик от над 3,5% - най-високата рентабилност от 2009 година насам.
Дори в случай че актуалното равнище не демонстрира суматоха, покачващите се лихвени проценти са знак за възходящото съмнение от страна на вложителите. Рисковите награди по френските скъпи бумаги се усилват, което прави все по-скъпо за френското държавно управление набирането на средства на финансовите пазари.
Страх от " гръцки сюжет "
Пазарни наблюдаващи и икономисти към този момент си спомнят за рецесията с дълга в еврозоната, която стартира през 2010 година Голямата разлика: до момента в който тогава това беше рецесия, засягаща най-вече южните страни от еврозоната, този път това е страна от ядрото, където развиването се насочва в изцяло неверна посока.
Фидел Мартин, президент на френската компания за финансови съвещания Exoe, вижда покачването на дълготрайните френски лихвени проценти като ясно предизвестие. Екхард Шулте, основен изпълнителен шеф на компанията за ръководство на активи MainSky Asset Management, акцентира, представен от ARD: „ Във Франция обстановката с дълга се утежнява внезапно. Страната в този момент има най-неустойчивата наклонност на задлъжнялост от всички страни, които следим - даже след Съединени американски щати и Италия. “
Кризата с дълга в еврозоната, която стартира през 2010 година, беше най-тежкото тестване за паричния съюз досега. Тя беше провокирана от бързо възходящия народен дълг на няколко страни - преди всичко Гърция, само че също и Португалия, Ирландия, Испания, Италия и по-късно Кипър. Доходността по техните държавни облигации се увеличи фрапантно, което направи рефинансирането на финансовите пазари на практика невероятно. Само посредством огромни интервенции - в това число избавителни пакети и изказването на Европейската централна банка (ЕЦБ), че ще направи „ каквото е належащо “, с цел да резервира еврото - беше възобновено пазарното доверие. „ В рамките на нашия мандат ЕЦБ е подготвена да направи всичко належащо, с цел да резервира еврото. И повярвайте ми, това ще бъде задоволително “, разгласи Марио Драги, тогавашен президент на ЕЦБ на 26 юли 2012 година
Френският дълг
Дълговото задължение на френското държавно управление е голямо: в безспорни стойности то възлиза на 3,345 трилиона евро през първото тримесечие на настоящата година - никоя друга страна в еврозоната няма по-голям дълг от Франция.
Страната е известна с това, че не съумява да извърши критериите от Маастрихт: предходната година държавният недостиг беше 5,8% от брутния вътрешен артикул (БВП).
Коефициентът на задлъжнялост също е надалеч над бюджетните правила на еврото: през 2024 година общият държавен дълг възлиза на 113% от Брутният вътрешен продукт. През първото тримесечие той се повиши до 114,1%.
Това прави втората по величина стопанска система в еврозоната една от страните с най-високи коефициенти на задлъжнялост във валутната зона. Само Италия (137,9%) и Гърция (152,5%) имат по-високи коефициенти на задлъжнялост.
Международният валутен фонд (МВФ) чака коефициентът на задлъжнялост на Франция да нарасне до над 128% до 2030 година Но даже и с прогнозата от 116% за тази година Франция към този момент е в същата сфера като страните, наранени от дълговата рецесия в еврозоната.
За съпоставяне, Германия е имала коефициент на задлъжнялост от 62,5% през 2024 година Според прогноза на Бундесбанк се чака съотношението да се увеличи до към 66% до 2027 година
Основните рейтингови организации наблюдават всички тези развития – и са все по-критични към Франция. През пролетта както Fitch, по този начин и Standard & Poor’s потвърдиха рейтингите си, само че им дадоха отрицателна вероятност, което значи, че понижаването на рейтинга на Франция е неизбежно.
Obektivno.bg
Раздуващият се държавен дълг на Франция, комбиниран с политическите битки, може да заплаши фискалната непоклатимост на еврозоната, разяснява и Deutsche Welle. Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски стопански проучвания „ Лайбниц “ в Манхайм, Германия, сподели пред изданието, че „ би трябвало да сме обезпокоени. Еврозоната не е постоянна в този миг. “
Лихвените проценти по френските държавни облигации се покачиха бързо в навечерието на рецесията. Доходността по 30-годишните облигации се повиши над 4,5% предходната седмица, достигайки 16-годишен връх. Десетгодишните държавни облигации доближиха пик от над 3,5% - най-високата рентабилност от 2009 година насам.
Дори в случай че актуалното равнище не демонстрира суматоха, покачващите се лихвени проценти са знак за възходящото съмнение от страна на вложителите. Рисковите награди по френските скъпи бумаги се усилват, което прави все по-скъпо за френското държавно управление набирането на средства на финансовите пазари.
Страх от " гръцки сюжет "
Пазарни наблюдаващи и икономисти към този момент си спомнят за рецесията с дълга в еврозоната, която стартира през 2010 година Голямата разлика: до момента в който тогава това беше рецесия, засягаща най-вече южните страни от еврозоната, този път това е страна от ядрото, където развиването се насочва в изцяло неверна посока.
Фидел Мартин, президент на френската компания за финансови съвещания Exoe, вижда покачването на дълготрайните френски лихвени проценти като ясно предизвестие. Екхард Шулте, основен изпълнителен шеф на компанията за ръководство на активи MainSky Asset Management, акцентира, представен от ARD: „ Във Франция обстановката с дълга се утежнява внезапно. Страната в този момент има най-неустойчивата наклонност на задлъжнялост от всички страни, които следим - даже след Съединени американски щати и Италия. “
Кризата с дълга в еврозоната, която стартира през 2010 година, беше най-тежкото тестване за паричния съюз досега. Тя беше провокирана от бързо възходящия народен дълг на няколко страни - преди всичко Гърция, само че също и Португалия, Ирландия, Испания, Италия и по-късно Кипър. Доходността по техните държавни облигации се увеличи фрапантно, което направи рефинансирането на финансовите пазари на практика невероятно. Само посредством огромни интервенции - в това число избавителни пакети и изказването на Европейската централна банка (ЕЦБ), че ще направи „ каквото е належащо “, с цел да резервира еврото - беше възобновено пазарното доверие. „ В рамките на нашия мандат ЕЦБ е подготвена да направи всичко належащо, с цел да резервира еврото. И повярвайте ми, това ще бъде задоволително “, разгласи Марио Драги, тогавашен президент на ЕЦБ на 26 юли 2012 година
Френският дълг
Дълговото задължение на френското държавно управление е голямо: в безспорни стойности то възлиза на 3,345 трилиона евро през първото тримесечие на настоящата година - никоя друга страна в еврозоната няма по-голям дълг от Франция.
Страната е известна с това, че не съумява да извърши критериите от Маастрихт: предходната година държавният недостиг беше 5,8% от брутния вътрешен артикул (БВП).
Коефициентът на задлъжнялост също е надалеч над бюджетните правила на еврото: през 2024 година общият държавен дълг възлиза на 113% от Брутният вътрешен продукт. През първото тримесечие той се повиши до 114,1%.
Това прави втората по величина стопанска система в еврозоната една от страните с най-високи коефициенти на задлъжнялост във валутната зона. Само Италия (137,9%) и Гърция (152,5%) имат по-високи коефициенти на задлъжнялост.
Международният валутен фонд (МВФ) чака коефициентът на задлъжнялост на Франция да нарасне до над 128% до 2030 година Но даже и с прогнозата от 116% за тази година Франция към този момент е в същата сфера като страните, наранени от дълговата рецесия в еврозоната.
За съпоставяне, Германия е имала коефициент на задлъжнялост от 62,5% през 2024 година Според прогноза на Бундесбанк се чака съотношението да се увеличи до към 66% до 2027 година
Основните рейтингови организации наблюдават всички тези развития – и са все по-критични към Франция. През пролетта както Fitch, по този начин и Standard & Poor’s потвърдиха рейтингите си, само че им дадоха отрицателна вероятност, което значи, че понижаването на рейтинга на Франция е неизбежно.
Obektivno.bg
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ