Франция ни надцени - изпраща ни ректорка вместо възпитателка
Франция ни удостоява с огромна чест - изпраща за дипломат в България високоуважавана специалистка в областта на образованието. След 40-годишна процедура тя сменя специалността си, с цел да се преквалифицира от ректорка на Академията Нанси-Мец в дипломатка.
Няма подозрение, че ще бъде посрещната със сърдечно " Добре пристигнала! ", тъй като като публично членуващи в Организацията на франкофонските страни и ние разбираме от учтивост. След многото идни срещи, при които най-трудната й задача ще бъде да запомни лица и имена, ще пристигна интервал на избистряне, когато ще стартира да си дава отговори на естествените въпроси що за хора са българите и що за човеци ги управляват. Службата ще й постанова да поддържа връзка основно с индивидите.
Със сигурност досегашната университетска преподавателка ще е прочела доста подготвителни уроци във френското външно министерство. Но срещата с действителността обогатява знанията повече от който и да е учебник. Флоранс Робин не може да чака друго, тъй като е специалистка по епистемология (философия на познанието). Вероятно е любопитна
какво може да научи в България
Преди десетина години холандски университет бе провел през лятната почивка за свои студенти автотурне из европейски страни, като за всяка бе определил тематика съгласно класациите в Европейски Съюз, с която се откроява по отношение на останалите. За България бе избрал корупцията. Преподаватели доведоха младежи да им покажат по какъв начин наподобява една корумпирана страна. Много се изненадаха, когато, търсейки контакт с мен, им споделих, че България счита за своя емблема розата, както Холандия си е избрала за емблема лалето, а не канабиса. Почти ми се разсърдиха.
Хубаво ще бъде новата посланичка да се запознае на първо време с този облик на България, тъй като първите усещания са най-силни. Следващите сами ще й се натрапят и няма да убегнат от погледа й. Франция има неголямо за името си наличие в България (в съпоставяне с Румъния например). Но даже при непретенциозно наличие въздействието й може да бъде мощно.
Ето образец от практиката на френското посолство: някогашният дипломат Етиен дьо Понсен откри метод по какъв начин, без да излиза от дипломатическите си компетенции, да преобърне манипулиран правосъден развой за прикриване на убийци. Случаят " Борилски " е най-тежкият европейски камък, хвърлян до момента в блатото на българската правосъдна система. 10 години следствието, прокуратурата и две съдилища извъртаха или пренебрегнаха обстоятелствата, предоставени им от френските проверяващи органи за убийството през 2000 година в Париж на българския студент Мартин Борилски от двама негови варненски сънародници, ползващи се със засилени подкрепи. Синковците бяха оправдани и на първа, и на втора инстанция, само че защото дипломат Дьо Понсен избра тактиката на безмълвно наличие на съвещанията на съдилищата, Върховният касационен съд осъзна интернационалния гаф и анулира оправдателните им присъди. Така през 2010 година най-накрая бяха постановени относително обективни присъди от 19 години затвор за причинителя и 17 години за съучастника. Друг е въпросът, че към този момент са на прекомерно омекотен режим на изтърпяване на наказванията.
По принцип посланикът няма друга публична роля, с изключение на да спомага за развиване на връзките сред своята страна и страната, която го приема. Франция обаче от дълго време е забелязала, че българският народ й е благодарен основно за ролята й
оттатък формалните дипломатически контакти
Ако тя нямаше съзнанието за своята по-широка хуманна задача, щеше да се придържа единствено към протоколните си връзки с Османската империя даже по времето на кланетата след Априлското въстание. От 141 години една от централните улици в българската столица носи името на Леандър Леге (Léandre François René le Gay), последния френски вицеконсул в София преди Освобождението. Вместо да се радва на консулски безгрижен, той протестирал пред турските управляващи против издевателствата над българите, а през 1878 година предотвратил опожаряването на града от готвещия се за бягство пред съветските войски Осман Нури паша, като отказал да го напусне дружно с италианския консул Вито Позитано (също дал името си на софийска улица).
Такива неща не се не помнят, тъй като връзките сред страните се построяват освен посредством контактите сред управляващите (с посредничеството на дипломатите), само че и от посредством преноса на по-широко политическо, културно и чисто човешко въздействие, за което Франция има огромни благоприятни условия. Изпращането на ректорка за посланичка може да се одобри в този смисъл за прекомерно висока чест. Но има и огромно стеснение, тъй като тя бързо ще схване, че мнозина от високите етажи на властта не са нито на просветителното, нито на културното ниво, което евентуално чака. Когато се изправи
очи в очи с " калинките ",
несъмнено няма да схване в началото какво значи на български политически диалект тази дума, тъй като дословният превод coccinelle единствено ще я заблуди, че си има работа със симпатични екземпляри.
Но това е неприятна порода високопоставени функционери. По-сложно ще й бъде с политиците, които за разлика от висшите служители даже не поставят старания да наподобяват образовани и възпитани. Те знаят, че имат привилегията да бъдат тъкмо такива, каквито са, откакто електоратът ги харесва. За тях е обикновено да беседват с гласоподавателите си в жанр " И аз съм елементарен, и вие сте елементарни ". Дългогодишната университетска преподавателка може да бъде шокирана, че във висшите среди се срещат хора, за които се споделя, че им липсват първите седем години образование. И тези екземпляри не са малко, тъй като водачът им се обкръжава със себеподобни. В подобен смисъл е редно да се каже, че Франция ни надценява, тъй като можеше да ни прати за дипломат педагог от предучилищно заведение, който би имал нерви да поддържа връзка с сходни лица.
Ще станат 20 години, откогато Европа ни учи на по-добри обноски. От чужбина ни гостуваха какви ли не специалисти да ни изясняват базовите правила на цивилизовано държание. През техните курсове минаха политици, магистрати и всевъзможни експерти, които не пропущат да посочат в биографиите си какви обучителни стратегии са приключили. И все пак
страната се връща все на първия урок
съгласно Копенхагенските критерии за валидност да членува в Европейския съюз, а точно - върховенството на закона. Изглежда, никой до момента не е съумял да й изясни на логичен език какво значи правова страна. Франция би трябвало да направи нов опит, тъй като е извървяла целия път от Краля Слънце ( " Държавата това съм аз " ), през всичките си революции, та до днешната си осъзната роля на един от стожерите на европейската народна власт. Да се надяваме, че няма да е обезкуражаващо за новата посланичка да започва дипломатическата си кариера в страна, която още е на нивото " Държавата това съм аз ".
Когато в средата на юли бе изпратена от досегашната си работа, Флоранс Робин получи Национален медал за заслуги. Между другите й заслуги за приложението на държавната просветителна политика в Североизточна Франция бе припомнена интервенцията " Тихо, тук се чете! " (Silence on lit), която отделя 15 минути в образователен час за самостоятелно четене. Смисълът е да развива инстикт към четене, когато децата виждат, че всички го вършат по едно и също време (мобилните устройства са неразрешени в клас). Нашата политическа класа е пропуснала времето си за обработване на подобен инстикт, тъй като видни нейни представители могат да си спомнят единствено по една прочетена книга в далечното детство. Но самодейността може да се приложи креативен: да вземем за пример " Тихо, тук ви се приказва! " Трябва да се признае, че откогато България членува в Европейски Съюз, към този момент е на по-високо цивилизационно ниво, тъй като преди този момент европейската дипломация упражняваше напън посредством самодейността " Тихо, не стреляйте! ".
Флоранс Робин безспорно има такт за предаване на познания на своите слушатели. Но в България ще има потребност от освен това, тъй като ще се сблъска не толкоз с неведение, колкото с отвращение. За сполучлив мандат ще й би трябвало освен дипломатичност, само че също неотстъпчивост и храброст. Ако успее да побутне страната най-малко малко към повече европейска политическа, правна и друга просвета, българите ще я запомнят с положително, само че политиците - надали.
Няма подозрение, че ще бъде посрещната със сърдечно " Добре пристигнала! ", тъй като като публично членуващи в Организацията на франкофонските страни и ние разбираме от учтивост. След многото идни срещи, при които най-трудната й задача ще бъде да запомни лица и имена, ще пристигна интервал на избистряне, когато ще стартира да си дава отговори на естествените въпроси що за хора са българите и що за човеци ги управляват. Службата ще й постанова да поддържа връзка основно с индивидите.
Със сигурност досегашната университетска преподавателка ще е прочела доста подготвителни уроци във френското външно министерство. Но срещата с действителността обогатява знанията повече от който и да е учебник. Флоранс Робин не може да чака друго, тъй като е специалистка по епистемология (философия на познанието). Вероятно е любопитна
какво може да научи в България
Преди десетина години холандски университет бе провел през лятната почивка за свои студенти автотурне из европейски страни, като за всяка бе определил тематика съгласно класациите в Европейски Съюз, с която се откроява по отношение на останалите. За България бе избрал корупцията. Преподаватели доведоха младежи да им покажат по какъв начин наподобява една корумпирана страна. Много се изненадаха, когато, търсейки контакт с мен, им споделих, че България счита за своя емблема розата, както Холандия си е избрала за емблема лалето, а не канабиса. Почти ми се разсърдиха.
Хубаво ще бъде новата посланичка да се запознае на първо време с този облик на България, тъй като първите усещания са най-силни. Следващите сами ще й се натрапят и няма да убегнат от погледа й. Франция има неголямо за името си наличие в България (в съпоставяне с Румъния например). Но даже при непретенциозно наличие въздействието й може да бъде мощно.
Ето образец от практиката на френското посолство: някогашният дипломат Етиен дьо Понсен откри метод по какъв начин, без да излиза от дипломатическите си компетенции, да преобърне манипулиран правосъден развой за прикриване на убийци. Случаят " Борилски " е най-тежкият европейски камък, хвърлян до момента в блатото на българската правосъдна система. 10 години следствието, прокуратурата и две съдилища извъртаха или пренебрегнаха обстоятелствата, предоставени им от френските проверяващи органи за убийството през 2000 година в Париж на българския студент Мартин Борилски от двама негови варненски сънародници, ползващи се със засилени подкрепи. Синковците бяха оправдани и на първа, и на втора инстанция, само че защото дипломат Дьо Понсен избра тактиката на безмълвно наличие на съвещанията на съдилищата, Върховният касационен съд осъзна интернационалния гаф и анулира оправдателните им присъди. Така през 2010 година най-накрая бяха постановени относително обективни присъди от 19 години затвор за причинителя и 17 години за съучастника. Друг е въпросът, че към този момент са на прекомерно омекотен режим на изтърпяване на наказванията.
По принцип посланикът няма друга публична роля, с изключение на да спомага за развиване на връзките сред своята страна и страната, която го приема. Франция обаче от дълго време е забелязала, че българският народ й е благодарен основно за ролята й
оттатък формалните дипломатически контакти
Ако тя нямаше съзнанието за своята по-широка хуманна задача, щеше да се придържа единствено към протоколните си връзки с Османската империя даже по времето на кланетата след Априлското въстание. От 141 години една от централните улици в българската столица носи името на Леандър Леге (Léandre François René le Gay), последния френски вицеконсул в София преди Освобождението. Вместо да се радва на консулски безгрижен, той протестирал пред турските управляващи против издевателствата над българите, а през 1878 година предотвратил опожаряването на града от готвещия се за бягство пред съветските войски Осман Нури паша, като отказал да го напусне дружно с италианския консул Вито Позитано (също дал името си на софийска улица).
Такива неща не се не помнят, тъй като връзките сред страните се построяват освен посредством контактите сред управляващите (с посредничеството на дипломатите), само че и от посредством преноса на по-широко политическо, културно и чисто човешко въздействие, за което Франция има огромни благоприятни условия. Изпращането на ректорка за посланичка може да се одобри в този смисъл за прекомерно висока чест. Но има и огромно стеснение, тъй като тя бързо ще схване, че мнозина от високите етажи на властта не са нито на просветителното, нито на културното ниво, което евентуално чака. Когато се изправи
очи в очи с " калинките ",
несъмнено няма да схване в началото какво значи на български политически диалект тази дума, тъй като дословният превод coccinelle единствено ще я заблуди, че си има работа със симпатични екземпляри.
Но това е неприятна порода високопоставени функционери. По-сложно ще й бъде с политиците, които за разлика от висшите служители даже не поставят старания да наподобяват образовани и възпитани. Те знаят, че имат привилегията да бъдат тъкмо такива, каквито са, откакто електоратът ги харесва. За тях е обикновено да беседват с гласоподавателите си в жанр " И аз съм елементарен, и вие сте елементарни ". Дългогодишната университетска преподавателка може да бъде шокирана, че във висшите среди се срещат хора, за които се споделя, че им липсват първите седем години образование. И тези екземпляри не са малко, тъй като водачът им се обкръжава със себеподобни. В подобен смисъл е редно да се каже, че Франция ни надценява, тъй като можеше да ни прати за дипломат педагог от предучилищно заведение, който би имал нерви да поддържа връзка с сходни лица.
Ще станат 20 години, откогато Европа ни учи на по-добри обноски. От чужбина ни гостуваха какви ли не специалисти да ни изясняват базовите правила на цивилизовано държание. През техните курсове минаха политици, магистрати и всевъзможни експерти, които не пропущат да посочат в биографиите си какви обучителни стратегии са приключили. И все пак
страната се връща все на първия урок
съгласно Копенхагенските критерии за валидност да членува в Европейския съюз, а точно - върховенството на закона. Изглежда, никой до момента не е съумял да й изясни на логичен език какво значи правова страна. Франция би трябвало да направи нов опит, тъй като е извървяла целия път от Краля Слънце ( " Държавата това съм аз " ), през всичките си революции, та до днешната си осъзната роля на един от стожерите на европейската народна власт. Да се надяваме, че няма да е обезкуражаващо за новата посланичка да започва дипломатическата си кариера в страна, която още е на нивото " Държавата това съм аз ".
Когато в средата на юли бе изпратена от досегашната си работа, Флоранс Робин получи Национален медал за заслуги. Между другите й заслуги за приложението на държавната просветителна политика в Североизточна Франция бе припомнена интервенцията " Тихо, тук се чете! " (Silence on lit), която отделя 15 минути в образователен час за самостоятелно четене. Смисълът е да развива инстикт към четене, когато децата виждат, че всички го вършат по едно и също време (мобилните устройства са неразрешени в клас). Нашата политическа класа е пропуснала времето си за обработване на подобен инстикт, тъй като видни нейни представители могат да си спомнят единствено по една прочетена книга в далечното детство. Но самодейността може да се приложи креативен: да вземем за пример " Тихо, тук ви се приказва! " Трябва да се признае, че откогато България членува в Европейски Съюз, към този момент е на по-високо цивилизационно ниво, тъй като преди този момент европейската дипломация упражняваше напън посредством самодейността " Тихо, не стреляйте! ".
Флоранс Робин безспорно има такт за предаване на познания на своите слушатели. Но в България ще има потребност от освен това, тъй като ще се сблъска не толкоз с неведение, колкото с отвращение. За сполучлив мандат ще й би трябвало освен дипломатичност, само че също неотстъпчивост и храброст. Ако успее да побутне страната най-малко малко към повече европейска политическа, правна и друга просвета, българите ще я запомнят с положително, само че политиците - надали.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ