Франция гласува: Ще успее ли Макрон да запази абсолютното си парламентарно мнозинство
Франция на първи тур от парламентарните избори, които следва да решат дали президентът Еманюел Макрон ще резервира безспорното си болшинство в Националното заседание, съобщи Франс прес.
От това дали болшинството ще е безусловно или нормално ще зависи ориста на плановете за дълбоки промени, по-специално на пенсионната система, които избраният отново през април държавен глава замисля да реализира през втория си мандат.
Над 48 милиона французи са призовани да гласоподават за нов състав на долната камара на Народното събрание, гласувайки за 577 бъдещи депутати на следващия ден и във втори тур на 19 юни.
Жителите на редица френски отвъдморски територии като Гваделупа и Мартиника започнаха да гласоподават още в събота. Във Френска Полинезия и 11-те изборни окръга отвън Франция първият тур към този момент се състоя на 4 и 5 юни. За отбелязване бе, че от конкуренцията там отпадна някогашният министър председател социалист Манюел Валс, съюзен с Макрон.
Избирателната акция, която не засилва изключително французите, завърши в петък в среднощ. Кандидатите по-късно не могат да приказват пред медиите, а публикуването на данни от анкети е неразрешено.
Според последните социологически данни обединяването "Заедно! " на президента Макрон и съдружниците му центристи се чака да реализира еднакъв резултат с този на алианса от леви партии Нов екологичен и обществен национален съюз (НЕСНС) отпред с Жан-Люк Меланшон.
Крайнодясната партия "Национален общ брой " на Марин Льо Пен наподобява ще е на трета позиция, надалеч преди обичайна десница, която може да изгуби своя статут на най-голяма опозиционна група в Народното събрание.
Далеч по-несигурни са социологическите прогнози за втория тур, след който се чака групировката на Макрон и съдружниците му да излезе напред, само че не е несъмнено, че ще получи безусловно болшинство от 289 депутати.
Според изследванията се обрисува и нов антирекорд в изборната интензивност – сред 52 и 56 % гласоподаватели може да не гласоподават (при 51,3 неявили се през 2017 г.).
В самия завършек на акцията президентът прикани французите да му обезпечат на тези избори "силно и очевидно болшинство ". Той се показа като бариера против "крайностите ", олицетворени съгласно него от радикалната левица на Меланшон и крайната десница на Марин Льо Пен, които по думите му биха донесли "безредие " във Франция.
Вотът ще се състои в атмосфера на паника измежду французите във връзка със скока в цените на храните и на силата. Френското държавно управление с ненаситност напомня, че показателят на инфлацията във Франция е най-ниският в Европа (5,2 на 100 през май на годишна база). От началото на пандемията управляващите мощно поддържат стопанската система и са дали обещание незабавно след изборите нови ограничения, с цел да запазят покупателната дарба на французите. Но ориста на новоназначения през май кабинет ще зависи от този избор, защото редица министри са претенденти, в това число министър председателят Елизабет Борн. Евентуално проваляне на Борн би довело до обилни промени в кабинета.
От това дали болшинството ще е безусловно или нормално ще зависи ориста на плановете за дълбоки промени, по-специално на пенсионната система, които избраният отново през април държавен глава замисля да реализира през втория си мандат.
Над 48 милиона французи са призовани да гласоподават за нов състав на долната камара на Народното събрание, гласувайки за 577 бъдещи депутати на следващия ден и във втори тур на 19 юни.
Жителите на редица френски отвъдморски територии като Гваделупа и Мартиника започнаха да гласоподават още в събота. Във Френска Полинезия и 11-те изборни окръга отвън Франция първият тур към този момент се състоя на 4 и 5 юни. За отбелязване бе, че от конкуренцията там отпадна някогашният министър председател социалист Манюел Валс, съюзен с Макрон.
Избирателната акция, която не засилва изключително французите, завърши в петък в среднощ. Кандидатите по-късно не могат да приказват пред медиите, а публикуването на данни от анкети е неразрешено.
Според последните социологически данни обединяването "Заедно! " на президента Макрон и съдружниците му центристи се чака да реализира еднакъв резултат с този на алианса от леви партии Нов екологичен и обществен национален съюз (НЕСНС) отпред с Жан-Люк Меланшон.
Крайнодясната партия "Национален общ брой " на Марин Льо Пен наподобява ще е на трета позиция, надалеч преди обичайна десница, която може да изгуби своя статут на най-голяма опозиционна група в Народното събрание.
Далеч по-несигурни са социологическите прогнози за втория тур, след който се чака групировката на Макрон и съдружниците му да излезе напред, само че не е несъмнено, че ще получи безусловно болшинство от 289 депутати.
Според изследванията се обрисува и нов антирекорд в изборната интензивност – сред 52 и 56 % гласоподаватели може да не гласоподават (при 51,3 неявили се през 2017 г.).
В самия завършек на акцията президентът прикани французите да му обезпечат на тези избори "силно и очевидно болшинство ". Той се показа като бариера против "крайностите ", олицетворени съгласно него от радикалната левица на Меланшон и крайната десница на Марин Льо Пен, които по думите му биха донесли "безредие " във Франция.
Вотът ще се състои в атмосфера на паника измежду французите във връзка със скока в цените на храните и на силата. Френското държавно управление с ненаситност напомня, че показателят на инфлацията във Франция е най-ниският в Европа (5,2 на 100 през май на годишна база). От началото на пандемията управляващите мощно поддържат стопанската система и са дали обещание незабавно след изборите нови ограничения, с цел да запазят покупателната дарба на французите. Но ориста на новоназначения през май кабинет ще зависи от този избор, защото редица министри са претенденти, в това число министър председателят Елизабет Борн. Евентуално проваляне на Борн би довело до обилни промени в кабинета.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ