Франция и Германия продължават да казват, че Европа ще трябва

...
Франция и Германия продължават да казват, че Европа ще трябва
Коментари Харесай

Европа на думи иска, но не е готова да гарантира собствената си отбрана

Франция и Германия не престават да споделят, че Европа ще би трябвало да спре да разчита на Вашингтон, само че по-късно вършат тъкмо противоположното, написа Българска телеграфна агенция.

Тридесет години откакто войните на Балканите разкриха неспособността на Западна Европа да се оправи с спор на европейска земя, нахлуването на Русия в Украйна показва какъв брой малко се е трансформирало, установи „ Политико “.

Минаха десетилетия на непрестанно задаване на въпроса за какво Европа не съумя да се оправи като военна мощ. Отговорите бяха голям брой, резултатът – неудовлетворителен. Доведени до ново равнище на суматоха от мантрата на някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп „ Америка преди всичко “, както френският президент Еманюел Макрон, по този начин и някогашната немска канцлерка Ангела Меркел насочиха ужасени предизвестия, че Европейски Съюз не може повече да разчита на Съединени американски щати.

Макрон непрестанно приказва за Европа, която основава собствен личен дневен ред за сигурност, само че обещанията му - дружно с тези на доста други високопоставени европейски политици - да преследват политика на европейска „ стратегическа автономност “, в която Европейски Съюз като цяло ще понижи военната си взаимозависимост от Съединени американски щати, до момента са били съвсем извънредно реторични, отбелязва „ Политико “.

Налице е една съгласувана несъгласуваност и липса на екипност.

Въпреки че от дълго време е признато да се счита, че Европейски Съюз няма да успее да увеличи надеждно отбранителните си качества, до момента в който поддържа 27 армии, които постоянно се пробват поотделно да извършват едни и същи задания и да създават лично съоръжение, напъните за сливане на ресурсите не престават да се натъкват на съдбовни спънки.

" Трябва да хармонизираме дейностите си ", съобщи някогашната френска министърка за Европа и евродепутатка Натали Лоазо, визирайки големия фонд за военна рационализация на Берлин, който възлиза на 100 милиарда евро. " Усилията ни са разпокъсани, има толкоз доста загуби, тъй като разполагаме с толкоз доста разнообразни модели танкове, кораби и изтребители. " Но и този голям фонд, събудил злоба у французите, към този момент остава единствено на хартия, защото към момента 100-те милиарда евро, обещани през февруари, не са се материализирали под формата на контракти, уточни ръководителят на Асоциацията на Бундесвера Андре Вюстнер.

Малко са нещата, които толкоз тъкмо символизират бедите на това едва съдействие и съмнение, колкото ситуацията на френско-германско-испанския план за изтребители FCAS. Той безусловно не желае да излети, единомислещи са голям брой наблюдаващи.

Проектът FCAS ( Future Combat Air System/Бъдеща бойна въздушна система), е заседнал в забавяния и компликации от години и претърпя нови неуспехи даже когато европейските държавни управления дадоха обещание да възобновят уговорката си към защитата след съветското настъпление в Украйна. Първите модели на изтребителя не се чакат преди 2040 година поради различията сред французите и германците по отношение на управлението на взаимния план. Ориентирането на производството на първите бойни машини с небосвод след 20 година би било обикновено за една към този момент работеща система. Но в случай, че тази занапред се построява и на фона на ставащото по света от четвърт век отпраща в необозримото бъдеще основаването на боеспособни въздушни обединения от тези машини.

Поради което Берлин прагматично реши да закупи Ф-35, без да трансформира уговорката си към FCAS, който план към момента е надалеч от оперативна подготвеност. Освен това формалните лица в Берлин настояват, че Вашингтон не би се съгласил американските нуклеарни бомби да се носят от аероплан, чиито градивни проекти не са били авансово предоставени на американското разузнаване.

Германия продължава да упреква френската отбранителна промишленост, че не работи с нея, когато става въпрос за военно съдействие.

" Във всичко, което обсъждаме, най-после би трябвало да е ясно, че ще бъдем третирани като равни. И че не може да има френски промишлени компании, които желаят да лимитират достъпа до избрани познания. Ние би трябвало да плащаме за това, само че да не получаваме цялостен достъп до всички данни? Това не може да бъде по този начин ", съобщи немската министърка на защитата Кристине Ламбрехт пред „ Политико “.

Все отново и във Франция, както заяви „ Дифенс нюз “ преди дни, министерството на защитата показа бюджет за 2023 година, който е с милиарди по-голям от миналата година, с цел да започва нова " военна стопанска система ", целящ съществени вложения в отбранителната си индустриална база.

Предложената сума от 43,9 милиарда евро съставлява 36% нарастване по отношение на бюджета за 2017 година и 7,4% нарастване по отношение на средствата за 2022 година. Добавката от 3 милиарда евро за 2023 година възлиза на съвсем два пъти повече от годишните нараствания, следени през последните няколко години. Между бюджетите за 2019 година и 2022 година годишното нарастване възлизаше на към 1,7 милиарда евро, което беше задачата, която трябваше да бъде реализирана съгласно закона за военната стратегия на армията за 2019-2025 година

Поръчките за съоръжение заемат най-голямата сума в бюджета - 38 милиарда евро. Според публични лица поръчките отразяват заявения през юли от френския президент Еманюел Макрон блян към " военна стопанска система ".

Новото финансиране ще сложи началото на " трансформацията на индустриалния модел на нашата промишленост към " военна стопанска система " и ще подсигурява нашия суверенитет посредством възобновяване на запасите ни от [боеприпаси] ", сподели военният министър Себастиан Льокорню в изказване, съпътстващо бюджетните документи.

Констатацията за неблаговидното положение на въоръжените сили на страните от Европейски Съюз проличава и в квалификацията, направена от висшия представител на Европейски Съюз по външната политика Жозеп Борел: „ Европейските армии са описвани като „ армии бонзай “: наподобяват като нещо същинско, само че са свити до дребни версии. “

„ Това лято ни даде доста мотиви за размисъл по отношение на европейската защита и нейното бъдеще: от войната против Украйна през сериозното утежняване на сигурността в Сахел до завладяването на властта от талибаните в Афганистан преди една година. Трябва да сме подготвени да се надигнем пред сложни избори и да създадем по-умни избори. Правейки това дружно, като европейци, ще успеем да подобрим нашата групова сигурност. “

Борел уточни, че „ главният фокус на европейските армии през последните 20 години бяха „ експедиционните интервенции “, тъкмо като тези в Афганистан, Ирак и Сахел “. Но това се прави на фона на внезапни и некоординирани съкращения в бюджетите за защита в цяла Европа, тъкмо когато Съединени американски щати, Китай, Русия и други усилиха доста своите (Европа +20%, Русия +300 % и Китай + 600%).

Във връзка с напрегнатата конюнктура – освен поради войната в Украйна – Европейската организация по защита (Еuropean Defence agency, EDA) на 21-23 септември организира в Брюксел симулация какви качества ще са нужни на Европейски Съюз, с цел да овладее интернационална рецесия, в случай че през 2042 година разнообразни страни и незаконни групи предизвикат такава обстановка в съдружник на Европейския съюз. Ако сходна рецесия ескалира в спор, включващ интервенции с голям брой домейни, хакерски атаки, безпилотни системи и химически и биологични оръжия, каква може да е най-хубавата композиция от качества на Европейски Съюз бяха въпросите, на които симулацията търсеше отговори. За намиране на отговора им бяха събрани 40 специалисти и военни плановици. През юни в Хелзинки EDA организира сходно „ настолно обучение “, симулиращо нахлуване против страна от Европейски Съюз. Симулациите в Хелзинки и Брюксел са част от напъните за създаване на по-дългосрочните аспекти на Плана за развиване на качествата (CDP) на Европейски Съюз. Ученията, които се разграничават от тактическите военни игри, разчитаха на симулация, включваща няколко страни, както и незаконни организации.

Погледът към военните дейности през 2040 година е част от по този начин нареченото направление B на Плана за развиване на качествата. Други посоки в този проект включват кратковременен и средносрочен разбор, включително поучения от интервенции, планове и стратегии за съдействие и оценка на тяхното влияние върху качествата. Хубаво е да се готвиш за войни в бъдеще време, само че е още по-добре да можеш да се справяш с проблеми и в сегашното.

Всъщност съгласуваната несъгласуваност в защитата на Европа е резултат от отсъствието на политическа воля, а не на парични средства - годишният БВП на Европейски Съюз възлиза на 14 трилиона евро, а общият бюджет за защита е 230 милиарда евро.

Оказва се, че 30 година след края на Студената война Европа не желае да напусне комфортното състояние под американския нуклеарен чадър. Кризата в Украйна извади на бял свят разликите сред Съединени американски щати и западноевропейците - какво би се случило с Киев, в случай че президентът на Съединени американски щати беше по-малко отворен за огромна намеса?

В тирада през септември немската министърка на защитата Кристине Ламбрехт призна, че обстановката е неудържима.

" Германия и европейците зависят от един кротичък ред, който не могат да подсигуряват сами ", сподели Ламбрехт, като добави, че това е изключително проблематично, защото Америка от ден на ден насочва " главното си внимание " към Тихия океан.

Вашингтон " може към този момент да не е в положение да подсигурява отбраната на Европа в същата степен, както в предишното ", сподели министърката. " Изводът е явен: ние, европейците, и затова най-много ние, германците, би трябвало да създадем повече, с цел да можем сами безапелационно да покажем толкоз огромна военна мощ, че другите сили даже да не си помислят да ни атакуван. "

Дали обаче тези думи ще бъдат последвани от дейности, остава неразбираемо. Нейните критици побързаха да бележит, че някогашният канцлер Меркел към този момент е стигала до сходно умозаключение през 2017 година - казвайки на партиен протест в бирена шатра в Мюнхен, че " ние, европейците, в действителност би трябвало да вземем ориста си в свои ръце " - без по-късно да се случи доста в тази посока.

Това е феномен, който отдавна изтезава европейската защита: " Още през 90-те години на предишния век наклонността беше: не може да бъде по този начин, че постоянно да сме подвластни от американците ", споделя Клаудия Майор от Германския институт за интернационалните връзки и сигурност.

Тя се базира на френско-британската декларация от Сен Мало от 1998 година, отговор на неуспехите във войните на Балканите, в която се акцентира, че Европа " би трябвало да има потенциал за независими дейности, подкрепени от надеждни военни сили ".

Вместо това обаче " от този момент не се е случило съвсем нищо ", защото главните европейски сили " не се усещаха военно застрашени и просто разчитаха на Съединени американски щати ", съобщи Майор.

Брюксел се пробва даже и принудително да накара европейските страни да обединят отбранителните си планове, само че напредъкът е доста муден.

През май Европейската комисия предложи нов проект за съгласуване на военните разноски сред страните членки на Европейски Съюз. Въпросът дали страните да купуват американски или европейски оръжия се трансформира в основен миг в полемиката. Жозеп Борел, посланик №1 на Европейски Съюз, акцентира, че Европа купува към 60 % от оборудването си отвън блока и прикани за прекосяване към повече локални източници.

В момента предлагането се изследва от специалисти по защитата в Съвета и има вяра, че то може да попадне на бюрото на министрите на защитата през ноември, преди да бъде импортирано в Европейския парламент. Дипломатите, работещи по въпроса, обаче не са уверени, че сходен график е изпълним, защото разискването към момента е в начален стадий. Освен това сумите, за които става дума, са дребни. Комисията предлага 500 млн. евро за интервал от две години в поддръжка на взаимното закупуване на оръжия, което съгласно дипломатите е прекомерно малко, с цел да се увеличи европейският потенциал.

Освен това има и различен значим детайл - с цел да купуват европейски артикули, страните членки би трябвало първо да са уверени, че купуват най-съвременни артикули, основани с най-хубавите налични технологии.

На моменти изглеждаше, че тежестта на войната в Украйна - може би - най-сетне ще наложи координиране на мненията сред Франция и Германия.

Наскоро Шолц очерта визията си за " по-силен, по-суверенен и геополитически Европейски съюз ". В Париж изказването на Шолц беше разчетено като просрочен отговор на апела на Макрон от 2017 година за " стратегическа автономност ". Макрон се надяваше да даде нов подтик на европейската отбранителна политика и говореше за нуждата от създаване на " общи сили за интервенция, общ бюджет за защита и обща теория за деяние ".

Сега остава да се види до какво на процедура може да докара артикулираното от политици европейско единение в региона на защитата. Германската министърка на защитата Кристине Ламбрехт съобщи пред Ройтерс, че Берлин се надява да подписа съглашение с други сътрудници от НАТО за основаването на взаимна противоракетна защита. Това би трябвало да се случи на идната среща на министрите на защитата от НАТО (13-14 октомври).

С огромна възможност още занапред може да се планува в чия оръжейна ковачница- на Стария континент или на Америка – ще бъдат изковани оръжията за този план.

Източник: dnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР