46 години не стигат: Франция, Германия и Великобритания връщат санкциите срещу Иран
Франция, Германия и Англия са декларирали пред Организация на обединените нации, че са подготвени да вкарат още веднъж наказания против Иран, в случай че страната не възобнови договарянията със Съединени американски щати и интернационалната общественост във връзка с нуклеарната си стратегия.
Външните министри на трите страни – известни групово като E3 – изпратиха писмо до Организация на обединените нации във вторник, в което предизвестиха за опцията от „ възобновяване “ на глобите, в случай че Техеран не предприеме дейности, заяви Financial Times. В него те декларират, че са предложили на Иран удължение на периода, с цел да се избегне автоматизираното възобновяване на глобите по-късно този месец.
„ Ние ясно декларирахме, че в случай че Иран не е подготвен да реализира дипломатическо решение преди края на август 2025 година или не се възползва от опцията за удължение на периода, E3 са подготвени да задействат механизма за бързо възобновяване на рестрикциите “, показват министрите на трите водещи европейски стопански системи.
Писмото до генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е подписано от френския външен министър Жан-Ноел Баро, немския външен министър Йохан Вадефул и английския им сътрудник Дейвид Лами. То идва два месеца откакто Съединени американски щати и Израел нанесоха удари по нуклеарни обекти в Иран.
По време на първия си мандат Доналд Тръмп се отдръпна от нуклеарното съглашение с Иран през 2018 година То беше подписано от предшественика му Барак Обама и няколко международни сили. Споразумението, което към момента е в действие, постановяваше обилни ограничавания върху нуклеарната стратегия на страната в подмяна на облекчение на глобите. Те би трябвало да изтекат на 18 октомври, в случай че някоя от останалите страни – Англия, Германия, Франция, Русия и Китай – не задейства механизма за „ връщане “.
E3 заяви на Иран по време на договарянията в Турция предишния месец, че може да удължи крайния период за връщане на рестриктивния режим в края на август, в случай че Техеран се съгласи да възобнови договарянията със Съединени американски щати и съдействието с Международната организация за атомна сила преди септември.
Западен посланик разяснява пред Financial Times, че договарянията са били „ сложни “. Във вторник от E3 потвърждиха, че предлагането им за удължение „ остава без отговор от страна на Иран “. Министрите считат, че „ лимитирано удължение “ ще даде повече време за договаряния за подписване на ново нуклеарно съглашение, като в същото време се резервира опцията за наново налагане на наказания, с цел да се предотврати разпространяването на нуклеарно оръжие.
След срещата в Истанбул през юли иранският външен министър Абас Арагчи разяснява, че E3 нямат „ правни или морални учредения “ да задействат механизма за възобновяване на глобите. Той предизвести, че Иран ще изключи европейските сили от бъдещи нуклеарни договаряния, в случай че те продължат с процеса. Арагчи упрекна E3, че не са спазили уговорките си по съглашението и съобщи, че механизмът за възобновяване на глобите „ към този момент не е толкоз значим “.
„ С европейците сега няма причина да преговаряме, тъй като те не могат да анулират глобите, не могат да създадат нищо “, уточни тогава Арагчи. „ Ако приложат механизма за възобновяване на глобите, това значи, че за тях това е краят на пътя “.
В писмото си министрите от E3 отвръщат, че са „ ясно и недвусмислено “ правно оправдани да наложат още веднъж наказания на Иран, тъй като от 2019 година Техеран „ съзнателно “ се е отклонил от уговорките си по съглашението.
Техеран неведнъж е подчертал, че остава отворен за договаряния с администрацията на Тръмп. Но позицията му се втвърди след нападението на Израел 48 часа преди в иранската столица да се организира шестия кръг от непреки договаряния със Съединени американски щати.
Арагчи желае гаранции от Вашинхтон, че Иран няма да бъде нападнат по време на бъдещи договаряния, както и „ ограничения за създаване на доверие “, в това число Вашингтон да се съгласи да компенсира Иран за военни вреди.
През юни Ислямската република разгласи, че приключва съдействието си с МААЕ, която има инспектори в страната, след 12-дневната война на ислямската република с Израел. Висш чиновник на организацията се е срещнал с ирански представители в Техеран в понеделник, само че към момента няма информация за съответните диалози.
46 години наказания
Историята на интернационалните наказания против Иран обгръща няколко десетилетия и е подбудена от композиция от геополитически напрежения, нуклеарни упоритости и обвинявания в поддръжка на тероризма.
Началото е сложено от Съединени американски щати през ноември 1979 година Причината за глобите е завземането на американското посолство в Техеран и последвала рецесия със заложници. Тези ограничения включват комерсиално ембарго и заледяване на ирански активи на стойност към 8,1 милиарда $.
През януари 1981 година заложниците са освободени след Споразуменията от Алжир, което води до анулация на някои рестрикции.
Само три години по-късно обаче Вашингтон дефинира Иран за страна, подкрепяща тероризма, и постанова спомагателни ограничавания, в това число възбрана за продажба на оръжие и обвързвана с това помощ.
През 1995 година президентът Бил Клинтън уголемява глобите, забранявайки всякаква търговия и вложения на Съединени американски щати в енергийния бранш на Иран. Година по-късно влиза в действие и Законът за глобите против Иран и Либия (ILSA), който е ориентиран както към американски, по този начин и към неамерикански субекти, които влагат повече от 20 милиона $ годишно в създаването на ирански петрол.
В интервала 2006–2010 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации стартира да постанова многостранни наказания в отговор на нуклеарните действия на Иран, ориентирани към чувствителни материали, технологии и огромни ирански субекти. Европейският съюз се причислява към тях през 2010 година, като постанова рестрикции против лица, компании и браншове, свързани с нуклеарните старания на Иран.
През 2012 година те са доста разширени, откакто Конгресът на Съединени американски щати приема Закона за глобите, отчетността и правата на индивида в Иран.
Следва известно разведряване сред 2015 и 2018 година, когато е в деяние Съвместният изчерпателен проект за деяние (JCPOA), довел до анулация на няколко пакета наказания, свързани с нуклеарната стратегия. Но през 2018 година Вашингтон се отдръпва от съглашението, а през 2019 година на Ислямската република са наложени целеви забрани, ориентирани към иранските браншове на желязо, стомана, алуминий, мед, строителство, минно дело и финанси, както и към основни персони, в това число висшия водач Али Хаменеи.
Голяма част от тях са в действие и до през днешния ден.
Външните министри на трите страни – известни групово като E3 – изпратиха писмо до Организация на обединените нации във вторник, в което предизвестиха за опцията от „ възобновяване “ на глобите, в случай че Техеран не предприеме дейности, заяви Financial Times. В него те декларират, че са предложили на Иран удължение на периода, с цел да се избегне автоматизираното възобновяване на глобите по-късно този месец.
„ Ние ясно декларирахме, че в случай че Иран не е подготвен да реализира дипломатическо решение преди края на август 2025 година или не се възползва от опцията за удължение на периода, E3 са подготвени да задействат механизма за бързо възобновяване на рестрикциите “, показват министрите на трите водещи европейски стопански системи.
Писмото до генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е подписано от френския външен министър Жан-Ноел Баро, немския външен министър Йохан Вадефул и английския им сътрудник Дейвид Лами. То идва два месеца откакто Съединени американски щати и Израел нанесоха удари по нуклеарни обекти в Иран.
По време на първия си мандат Доналд Тръмп се отдръпна от нуклеарното съглашение с Иран през 2018 година То беше подписано от предшественика му Барак Обама и няколко международни сили. Споразумението, което към момента е в действие, постановяваше обилни ограничавания върху нуклеарната стратегия на страната в подмяна на облекчение на глобите. Те би трябвало да изтекат на 18 октомври, в случай че някоя от останалите страни – Англия, Германия, Франция, Русия и Китай – не задейства механизма за „ връщане “.
E3 заяви на Иран по време на договарянията в Турция предишния месец, че може да удължи крайния период за връщане на рестриктивния режим в края на август, в случай че Техеран се съгласи да възобнови договарянията със Съединени американски щати и съдействието с Международната организация за атомна сила преди септември.
Западен посланик разяснява пред Financial Times, че договарянията са били „ сложни “. Във вторник от E3 потвърждиха, че предлагането им за удължение „ остава без отговор от страна на Иран “. Министрите считат, че „ лимитирано удължение “ ще даде повече време за договаряния за подписване на ново нуклеарно съглашение, като в същото време се резервира опцията за наново налагане на наказания, с цел да се предотврати разпространяването на нуклеарно оръжие.
След срещата в Истанбул през юли иранският външен министър Абас Арагчи разяснява, че E3 нямат „ правни или морални учредения “ да задействат механизма за възобновяване на глобите. Той предизвести, че Иран ще изключи европейските сили от бъдещи нуклеарни договаряния, в случай че те продължат с процеса. Арагчи упрекна E3, че не са спазили уговорките си по съглашението и съобщи, че механизмът за възобновяване на глобите „ към този момент не е толкоз значим “.
„ С европейците сега няма причина да преговаряме, тъй като те не могат да анулират глобите, не могат да създадат нищо “, уточни тогава Арагчи. „ Ако приложат механизма за възобновяване на глобите, това значи, че за тях това е краят на пътя “.
В писмото си министрите от E3 отвръщат, че са „ ясно и недвусмислено “ правно оправдани да наложат още веднъж наказания на Иран, тъй като от 2019 година Техеран „ съзнателно “ се е отклонил от уговорките си по съглашението.
Техеран неведнъж е подчертал, че остава отворен за договаряния с администрацията на Тръмп. Но позицията му се втвърди след нападението на Израел 48 часа преди в иранската столица да се организира шестия кръг от непреки договаряния със Съединени американски щати.
Арагчи желае гаранции от Вашинхтон, че Иран няма да бъде нападнат по време на бъдещи договаряния, както и „ ограничения за създаване на доверие “, в това число Вашингтон да се съгласи да компенсира Иран за военни вреди.
През юни Ислямската република разгласи, че приключва съдействието си с МААЕ, която има инспектори в страната, след 12-дневната война на ислямската република с Израел. Висш чиновник на организацията се е срещнал с ирански представители в Техеран в понеделник, само че към момента няма информация за съответните диалози.
46 години наказания
Историята на интернационалните наказания против Иран обгръща няколко десетилетия и е подбудена от композиция от геополитически напрежения, нуклеарни упоритости и обвинявания в поддръжка на тероризма.
Началото е сложено от Съединени американски щати през ноември 1979 година Причината за глобите е завземането на американското посолство в Техеран и последвала рецесия със заложници. Тези ограничения включват комерсиално ембарго и заледяване на ирански активи на стойност към 8,1 милиарда $.
През януари 1981 година заложниците са освободени след Споразуменията от Алжир, което води до анулация на някои рестрикции.
Само три години по-късно обаче Вашингтон дефинира Иран за страна, подкрепяща тероризма, и постанова спомагателни ограничавания, в това число възбрана за продажба на оръжие и обвързвана с това помощ.
През 1995 година президентът Бил Клинтън уголемява глобите, забранявайки всякаква търговия и вложения на Съединени американски щати в енергийния бранш на Иран. Година по-късно влиза в действие и Законът за глобите против Иран и Либия (ILSA), който е ориентиран както към американски, по този начин и към неамерикански субекти, които влагат повече от 20 милиона $ годишно в създаването на ирански петрол.
В интервала 2006–2010 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации стартира да постанова многостранни наказания в отговор на нуклеарните действия на Иран, ориентирани към чувствителни материали, технологии и огромни ирански субекти. Европейският съюз се причислява към тях през 2010 година, като постанова рестрикции против лица, компании и браншове, свързани с нуклеарните старания на Иран.
През 2012 година те са доста разширени, откакто Конгресът на Съединени американски щати приема Закона за глобите, отчетността и правата на индивида в Иран.
Следва известно разведряване сред 2015 и 2018 година, когато е в деяние Съвместният изчерпателен проект за деяние (JCPOA), довел до анулация на няколко пакета наказания, свързани с нуклеарната стратегия. Но през 2018 година Вашингтон се отдръпва от съглашението, а през 2019 година на Ислямската република са наложени целеви забрани, ориентирани към иранските браншове на желязо, стомана, алуминий, мед, строителство, минно дело и финанси, както и към основни персони, в това число висшия водач Али Хаменеи.
Голяма част от тях са в действие и до през днешния ден.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ