Франция е от страните, които могат да се похвалят със

Франция е от страните, които могат да се похвалят със съществени военни триумфи по времето на Наполеон, както и със съществени загуби след него. Интересен факт е, че страната не може да се похвали толкоз с успехите, колкото с интелектуалците, които в един или различен миг се демонстрират. Ако търсим обаче някои от любимците, наложително би трябвало да обърнем внимание на Мишел дьо Монтен. Той е един от последните хора, които съумяват да намерят баланс в бързо изменящата се страна. На него се пада достойнството да се възмущава против бавните темпове на смяната. Дистанцира се доста от политиката, избира библиотеката пред опциите на френската аристокрация и най-важното – той е същински обожател на рационализма.

Ражда се през 1533 година с татко, който в този миг има доста свободна и осъзната позиция по отношение на образованието. Семейството има вяра, че наученото би трябвало да идва непосредствено от опита посредством виждане, анализиране, допиране, правене преживяване и приучване на интелекта посредством физическа дисциплинираност на тялото. Малкият Мишел получава прислужник, който му приказва само и единствено на латински, с цел да може да се образова по-лесно и да осъзнае силата на към този момент затихващият език, въпреки и до през днешния ден папата да го употребява. Философът по-късно ще показа, че е съумял да изучи езика по един забавен метод, без потребността от граматика, книги, без наказване и дисциплиниране, а единствено посредством свободата да го приказва. Дори и по-късно в трудовете ще се забележи тъкмо тази обич, а и постоянно Мишел ще припомня, че античните създатели са в пъти по-добри от актуалните.

Повечето се насочвали към моралното развиване и знанието. Философът в никакъв случай не се заравя в книгите си и има вяра, че концептът на Ренесанса за добре завършената персона би трябвало да продължи да съществува. Ето за какво и постоянно поддържа тялото си, калява го и го трансформира в добре завършен инструмент. През 1568 година се отдръпва в имението на най-големия си наследник, с цел да не практикува главната си специалност и стартира да влага часовете си в просвета. Библиотеката му съдържа към хиляда тома, които той самият подвързва с кожа.

Прави това, когато Франция е разграничена на католици и протестанти. Ето за какво и самият Мишел постоянно си представял, че довечера може да му бъде последна, тъй като възможностите да бъде погубен в съня си, били високи. Интересен факт е, че когато стартира да написа своите „ Есета “ през 1570 година ще бъдат нужни към 10 години, с цел да успее да ги приключи, редактира и насочи. В тях се пробва да обхване доста и най-различни обекти, като не пропуща да се извини, че не е кадърен да изследва всички гледни точки. Сред обичаните му философи са Сенека, Свети Августин и Плутарх. В следствие насочва вниманието си към толерансът, филосфския песимизъм, хуманността и класическото самоограничение. Отказва се от религията, тъй като не може да понесе обстоятелството, че точно в нейно име се вършат толкоз доста кръвопролития.

През цялото време припомня на читателите, че всичко във вселената би трябвало да бъде умерено и даже греховете и изкушенията в огромни количества ще се трансфорат в проблем. И най-важното, Мишел вярвал, че науката би трябвало да се случва точно с опознаването на света. Ето за какво припомня за една от мислите на Сократ, в които се приказва, че колкото и да пътува един човек, той няма да бъде повлиян от видяното. Сократ дал отговор, че това е допустимо, само че единствено в случай че индивидът не е взел самия себе си в това дълго и безпределно странствуване. Що се отнася до персоналния му живот, като доста други философи, Монтен има вяра повече в другарството сред мъжете, в сравнение с в брака.

Снимка: By Unknown author – http://www.archivio.formazione.unimib.it/DATA/Insegnamenti/11_2349/materiale/2.pdf, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=72061920

Сексуалното отношение също не го вълнува и постоянно припомня, че нито един брак не е толкоз провален, колкото този, който се базира напълно на еротиката и екстаза към него. В своите писания вижда, че множеството бракове в следствие се развиват в някаква не-еротична форма на компаньонство, освен това с всяка последваща година. Нещо повече, философът упорства всеки брак да се случва без упованията за интелектуално обогатяване, като по този метод може да се избегне и евентуалното отчаяние. И най-важното, физическото здраве се счита за най-висша полезност в света на човек. Поддържането на външното аз било тъкмо толкоз значимо, колкото и вътрешното, също така е причина за първокласен и работлив живот.

И най-важното, всичко за живота би трябвало да се гарнира с доза здравословен песимизъм, който разрешава на всеки човек да се съмнавяна и обмисля голям брой хрумвания, вярвания и закони на света и едвам по-късно да стартира да разсъждава върху това, което е най-хубаво за него самия. През 1578 година стартира да страда от камъни в бъбреците – постоянно срещана диагноза в фамилията му. Започва да пътува в Западна Европа, с цел да откри лекарство, само че даже и след колекционирането на разнообразни лечебни води, не съумява да откри вярната рецепта. През 1581 година схваща, че е определен от жиделите на Бордо за кмет, както се е случило и преди този момент с татко му.

Основният избор за философа е да служи на народа си, а това прави брилянтно, непрекъснато работейки като посредник сред хората и най-много религиите. В следствие умира през 1592 година на 59 години. До краят на живота си ще повтаря една от най-важните максими за всеки човек, когато се пробва да взема решение проблемите и великите провокации на човек – да се въздържа прочувствено, да се запознае с колкото се може повече информация и едвам тогава да взема решение. Ето за какво и постоянно в основата на всички въпроси в неговото проучване ще участва и още един значим въпрос „ Какво знам? “.

Що се отнася до възпитанието и обучаването на млади, концепциите му в следствие ще бъдат доставени и повторени в редица просветителни системи. Неговата най-голяма рецензия към науката и преподавателите е, че информацията се показва по този начин, като че ли е безспорна истина – аксиома. Точно това не разрешава на никой да се съмнява, да се пробва да надгражда и да търси нови решения на към този момент познатите проблеми. Можем да видим, че през днешния ден във Финландия се практикуват доста от предадените уроци на Мишел дьо Монтан, в това число и потребността от диспути и внимание в науката.

Разбира се, до неговите открития се стига точно със спазването на главния модел – покорност към науката, проучване и поддържане на всички идеали, гарнирани с доза песимизъм за света и знанията, които получаваме за него. Мишел дьо Монтан може да се похвали като един от най-разумните и уравновесени философи на Франция, въпреки и той самият да не би желал да носи тъкмо такава купа.

Заглавна фотография: By Attributed to Étienne Martellange – http://montaignestudies.uchicago.edu/h/gallery/index.shtml, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=78371998