Стачки и демонстрации блокират Франция заради икономическите мерки на правителството
Франция e обхваната през днешния ден от национални митинги и стачки, като се чака стотици хиляди жители да се включат против ограниченията за строги икономии, въведени от държавното управление.
Осем огромни профсъюза приканиха популацията да излезе по улиците в цялата страна против „ бруталните “, съгласно тях, бюджетни проекти, оповестени през лятото. Въпреки политическата рецесия и оставката на държавното управление на Франсоа Байру предходната седмица, синдикалните водачи поддържат апела за готовност.
Разузнавателните служби предвиждат, че сред 600 000 и 900 000 души могат да вземат участие в демонстрациите, в това число до 100 000 в Париж.
До 11 часа сутринта са регистрирани над 230 митинга в цялата страна, в това число блокади на автобусни депа и учебни заведения. Около 10 000 души са взели участие в първите акции, а най-малко 8 души са задържани, в това число 11 в Париж по време на конфликти в ранните часове.
Транспортът е съществено нарушен – метро и крайградски влакове работят с понижен потенциал, а локалните линии TER действат единствено на към 60%. В учебните заведения една трета от учителите в началните учебни заведения и съвсем половината от личния състав в междинните учебни заведения са в стачка.
На френската отвъдморска територия Мартиника към 150 000 поданици краткотрайно останаха без вода след умишлени дейности на бойкот. Впоследствие водоснабдяването бе възобновено, само че се оповестява за втори опит за спиране.
Силите за сигурност са мобилизирани в рекорден брой – към 80 000 служители на реда и жандармери, със мощно наличие в Париж. Началникът на полицията Лоран Нунес предизвести за допустимо инфилтриране на крайнолеви групировки и прикани притежателите на магазини да защитят витрините си.
Новоназначеният министър председател Себастиан Льокорню отхвърли премахването на два публични празника, само че не изключи другите ограничения за бюджетни съкращения, в това число смяна на компенсациите за безработица, обособяване на пенсиите от инфлацията и увеличение на разноските за медицински грижи.
Основният спор е обвързван с нежните обществени финанси на Франция – миналогодишният недостиг доближи 5,8% от Брутният вътрешен продукт, съвсем двойно над тавана на Европейски Съюз, а националният дълг надвишава 3,3 трилиона евро, или към 114% от икономическия артикул. Правителството упорства, че фрапантните съкращения са неизбежни и предлага проект за понижаване на разноските с 44 милиарда евро до 2026 г.
Осем огромни профсъюза приканиха популацията да излезе по улиците в цялата страна против „ бруталните “, съгласно тях, бюджетни проекти, оповестени през лятото. Въпреки политическата рецесия и оставката на държавното управление на Франсоа Байру предходната седмица, синдикалните водачи поддържат апела за готовност.
Разузнавателните служби предвиждат, че сред 600 000 и 900 000 души могат да вземат участие в демонстрациите, в това число до 100 000 в Париж.
До 11 часа сутринта са регистрирани над 230 митинга в цялата страна, в това число блокади на автобусни депа и учебни заведения. Около 10 000 души са взели участие в първите акции, а най-малко 8 души са задържани, в това число 11 в Париж по време на конфликти в ранните часове.
Транспортът е съществено нарушен – метро и крайградски влакове работят с понижен потенциал, а локалните линии TER действат единствено на към 60%. В учебните заведения една трета от учителите в началните учебни заведения и съвсем половината от личния състав в междинните учебни заведения са в стачка.
На френската отвъдморска територия Мартиника към 150 000 поданици краткотрайно останаха без вода след умишлени дейности на бойкот. Впоследствие водоснабдяването бе възобновено, само че се оповестява за втори опит за спиране.
Силите за сигурност са мобилизирани в рекорден брой – към 80 000 служители на реда и жандармери, със мощно наличие в Париж. Началникът на полицията Лоран Нунес предизвести за допустимо инфилтриране на крайнолеви групировки и прикани притежателите на магазини да защитят витрините си.
Новоназначеният министър председател Себастиан Льокорню отхвърли премахването на два публични празника, само че не изключи другите ограничения за бюджетни съкращения, в това число смяна на компенсациите за безработица, обособяване на пенсиите от инфлацията и увеличение на разноските за медицински грижи.
Основният спор е обвързван с нежните обществени финанси на Франция – миналогодишният недостиг доближи 5,8% от Брутният вътрешен продукт, съвсем двойно над тавана на Европейски Съюз, а националният дълг надвишава 3,3 трилиона евро, или към 114% от икономическия артикул. Правителството упорства, че фрапантните съкращения са неизбежни и предлага проект за понижаване на разноските с 44 милиарда евро до 2026 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ