Крайнодесните партии са във възход в цяла Европа
Франция е изправена пред тежка обстановка . Страната е затаила мирис, до момента в който, избухвайки най-много в предградията, откакто по-рано тази седмица полицията простреля 17-годишен юноша с френско-алжирски корени покрай Париж, предава „ BBC “.
Подобни безредици не са нещо нечувано във Франция , само че интензивността на страстите , които обгръщат страната, без значение дали става дума за тези, които симпатизират на полицията, или за тези от кварталите и фамилията на жертвата, не е била следена във Франция от лятото на 2005 година насам. И до момента в който президентът Макрон очевидно се бори да овладее обстановката, неговата политическа съперничка от крайната десница – Марин льо Пен , със своето безапелационно обръщение за сигурност и битка имиграцията, може да се окаже в много печеливша позиция , демонстрират социологически изследвания.
Ако се огледаме какво се случва в Европа сега – на север, на юг, на изток и на запад, ще видите, че крайнодесни партии с разнообразни нюанси – носталгични националисти, популистки националисти, ултраконсерватори с неофашистки корени и други, се радват на незабравим съживен интерес от страна на жителите. Старите табута , датиращи от опустошителната война на Европа през 20-и век против нацистите и фашистка Италия, когато множеството гласоподаватели смятаха, че не трябва да гласоподават в никакъв случай повече за крайната десница, а главните политически партии отказваха да си сътрудничат с крайнодесни обединения, последователно се размиват .
Понастоящем третата по величина стопанска система в Европейски Съюз, Италия , се ръководи от Джорджия Мелони , водач на партия с неофашистки корени. Във Финландия , след тримесечни диспути, крайнодесните националисти от партия „ Финландците “ неотдавна се причислиха към съдружното държавно управление. В Швеция антиимигрантската и антимултикултурна партия „ Шведски демократи “ сега е втората по величина партия в Народното събрание и поддържа интензивно дясното съдружно държавно управление. В Гърция предходната неделя три крайнодесни партии завоюваха задоволително места, с цел да влязат в Народното събрание, а в Испания спорната националистическа партия „ Вокс “ – първата сполучлива крайнодясна партия в Испания след гибелта на фашисткия деспот Франсиско Франко през 1975 година, надмина всички упования на последните районни избори.
Тук безспорно поражда въпросът какво се случва ? Наистина ли милиони европейски гласоподаватели се насочват умишлено към крайната десница? Или това е по-скоро протестен избор ? Или знак за поляризацията сред градските демократични гласоподаватели и останалите, които са консервативни? И какво въобще имаме поради, когато дефинираме партиите като „ крайнодесни “ ? Нека погледнем какъв брой изрично могат да звучат някои политици, изключително преди избори, когато става въпрос за имиграцията или сигурността. Това се вижда ясно при дясноцентристкия нидерлански министър председател Марк Рюте или при самоопределящия се като центрист френски президент Еманюел Макрон.
Марк Леонард , който управлява Европейския съвет за външна политика, твърди, че сме очевидци на голям абсурд . От една страна, през последните години доста известни политици се възползваха и акцентираха отрицателно лозунги или позиции на крайната десница, надявайки се да ги лишат от поддръжници. Противно на това обаче, по този метод те помогнаха на крайната десница да наподобява по-обикновена и обичайната във връзка с концепциите си. В същото време редица крайнодесни партии в Европа съзнателно се придвижват по-близо до политическия център с вярата да привлекат по-центристки настроени гласоподаватели. Да вземем да вземем за пример отношението към Русия. Голям брой партии в крайната десница – като партията „ Лига “ в Италия, партията на Марин Льо Пен във Франция и Австрийската партия на свободата, по начало постоянно са имали тесни връзки с Москва. Този факт обаче стана много неуместен след нашествието на Владимир Путин в Украйна, което накара партийните водачи да трансформират реториката си.
Марк Леонард показва връзките на крайната десница с Европейски Съюз като различен образец за нейното „ центриране “ . Вероятно си спомняте, че след гласуването за Брекзит в Обединеното кралство през 2016 година Брюксел се притесняваше от резултата на доминото, а точно, че и други страни може да последват този образец. В доста европейски страни по това време имаше надълбоко евроскептични популистки партии, които се радваха на непоклатимост, само че с течение на годините тези партии се почувстваха задължени да спрат да пропагандират за овакантяване на Европейски Съюз или даже на неговата валута евро. Тогава това изглеждаше прекомерно коренно за доста европейски гласоподаватели. Партиите разгледаха обширно сюжетите за общественото и политическото влияние, без да обръщат внимание на горещо обсъжданото икономическо влияние на Брекзит в Обединеното кралство и доста от тях стигнаха до заключението, че излизането от Европейски Съюз ще докара до по-нататъшна дестабилизация в свят, който така и така към този момент е доста неустойчив .
