Независимост и мощ. Защо Макрон може да разтвори ядрения чадър на Франция над цяла Европа
Франция е единствената страна в Европейски Съюз, която има нуклеарно оръжие. Брюксел си " спомни " за това, когато Съединени американски щати се отдръпнаха от уговорката за защита на Европа на фона на войната на Путин. Еманюел Макрон сподели няколко пъти, че е подготвен да разгърне " нуклеарния чадър " на Париж над континента. Какво значи това?
Това е страната с четвъртият максимален нуклеарен боеприпас в света. Тя е една от единствено двете европейски страни и единствената в Европейски Съюз, която има нуклеарни оръжия. Но има и нещо по-важно от това – за разлика от Обединеното кралство да вземем за пример, което механически зависи от Съединени американски щати при вероятно потребление на нуклеарните си оръжия, Франция има цялостна самостоятелност – тя сама може сама да ги експлоатира, разполага и употребява.
Във вторник президентът на Франция Еманюел Макрон сподели в телевизионно изявление, че страната му е подготвена да разположи самолети с нуклеарни глави в страни от Европейски Съюз.
„ Готови сме да стартираме тази полемика. Официално ще слага рамката през идващите седмици и месеци, само че към този момент сме почнали да действаме “, сподели Макрон пред TF1.
Той и различен път е приказвал за това, че Франция може да обезпечи „ нуклеарен чадър “ за Европа. В началото на март сподели, че континентът навлиза в нова епоха – време, в което на европейците може да се наложи да се оправят и без Съединени американски щати във връзка с сигурността и опасността от Русия.
Макрон от години насочва апели за увеличение на отбранителния потенциал на Европа.
Сегашното му предложение идва в миг, в който има опасения от политиката на Съединени американски щати към Европа. Например не е ясно дали Вашингтон няма да изтегли своите нуклеарни оръжия, ситуирани на континента след Втората международна война. В момента те са в Нидерландия, Германия и Италия.
Това терзание не е ново, само че се случва по време на продължаващата трета година война на Русия в Украйна и на продължаващата експанзия на Москва против страните от Европейски Съюз.
Всъщност главната причина за това Франция да има суверенитет върху нуклеарния си боеприпас се дължи на една преценка, направена преди десетилетия – че може да пристигна ден, в който Съединени американски щати да не желаят да пазят нито Париж, нито Европа.
Как Франция се снабдява със личен нуклеарен боеприпас
След края на Втората международна война Франция се пробва да се върне на водещи позиции в света, откакто е претърпяла няколко години нацистка окупация.
Веднага след войната Париж започва стратегия за създаване на мощности за нуклеарната енергетика. По-късно тя прераства в стратегия за развиване на нуклеарно оръжие, което за пръв път е препоръчано през 1954 година
Голям подтик дава визията на френските политици от тези години, най-силно изразено от Шарл дьо Гол - че защитата на страната би трябвало да бъде самостоятелна от Съединени американски щати. Тогава има две суперсили – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Франция преценя, че тя няма да може да бъде равна с тях и в случай че не реализира самостоятелност, ще би трябвало да се преценява с едната или с другата страна.
Тези визии се втвърдяват още по-повече след Суецката рецесия през 1956 година, след която Париж и Лондон губят контрола над Суецкия канал. Алжирската рецесия от 1958 година пък връща на власт дьо Гол и води до основаването на Петата Република.
Първият тест на нуклеарно оръжие на Франция се случва през 1960, а през 1964 година са налични и първите бомби, които са годни да поразяват цели. Оттогава датира и доктрината за „ силите на въздържане “ на страната или „ възпирането на мощните от страна на слабите “, която се приписва на дьо Гол.
Развитието на самостоятелен нуклеарен боеприпас води до решението на дьо Гол за отдръпване от интегрираното военно командаване на НАТО през 1966 година Френският президент подлага на критика Вашинтгон и частично Лондон за това, че държат цялостен надзор над решенията в Алианса.
Париж се връща в обединеното командване на НАТО едвам през 2009 година, само че управлението на френския нуклеарен боеприпас остава без значение.
След като основава първите си оръжия, Франция продължава да развива нуклеарния си боеприпас, в това число и с поддръжка от Съединени американски щати. Официално осъществените опити са общо 210, а част от тях са и с водородни бомби. Към края на Студента война страната разполага с към 540 нуклеарни бойни глави.
С какви нуклеарни оръжия разполага Франция през днешния ден
По данни на Центъра за надзор и неразпространение на оръжията (ЦКНО) и Международна акция за възбрана на нуклеарното оръжие, през днешния ден Франция има към 290 нуклеарни бойни глави. Това е количество, близо три пъти по огромно от общия брой американски нуклеарни оръжия, ситуирани на територията на Европа в страни членки на НАТО.
Ядрените оръжия на Франция са разпределени в състава на флота и военновъздушните сили. По данни на ЦКНО към 240 от всички нуклеарни бойни глави са ситуирани на подводници или кораби. Това дава опция на страната да отвърне на нуклеарно нахлуване против територията ѝ.
Осталите 50 нуклеарни бойни глави могат да бъдат изстреляни от летателни апарати. 40 термоядрени бойни глави са на въоръжение във военновъздушните сили. Там те могат да бъдат употребявани против съперник от многофункционалните изтребители „ Рафал “. Останалите 10 глави са разполагаем на военноморската авиация.
Независимата защита на Европа
Борбата за самостоятелна защита на Европа и основаване на европейска войска се следва от Франция от времето на дьо Гол и до през днешния ден.
Откакто стана президент, Макрон неведнъж изиска основаването на обща европейска войска и предизвести, че европейските страни не могат да разчитат на Съединени американски щати да ги отбранява. Думите му тогава пристигнаха по време на първото ръководство на Доналд Тръмп, който в този момент отново е в Белия дом. Както тогава, по този начин и в този момент Тръмп и неговата администрация постоянно дават индикации, че е възмоно да се изтеглят, най-малко отчасти, от защитата на Европа.
Предложението на Макрон да разположи част от френския нуклеарен боеприпас в европейски страни, пристигна на фона на настояванията на няколко от водещите водачи на континента това да се случи.
Още преди да поеме властта в Германия Фридрих Мерц изиска от Франция и Англия да споделят нуклеарния си боеприпас в отбрана на страната му.
Подобни претенции бяха отправени и от полския министър председател Доналд Туск , както и от президента Анджей Дуда, които непосредствено желаеха в страната им да бъдат ситуирани нуклеарни глави.
„ Трябва да сме наясно, че Полша би трябвало да доближи до най-модерните качества, свързани също с нуклеарни оръжия и съвременни неконвенционални оръжия “, сподели Туск през март.
Това е страната с четвъртият максимален нуклеарен боеприпас в света. Тя е една от единствено двете европейски страни и единствената в Европейски Съюз, която има нуклеарни оръжия. Но има и нещо по-важно от това – за разлика от Обединеното кралство да вземем за пример, което механически зависи от Съединени американски щати при вероятно потребление на нуклеарните си оръжия, Франция има цялостна самостоятелност – тя сама може сама да ги експлоатира, разполага и употребява.
Във вторник президентът на Франция Еманюел Макрон сподели в телевизионно изявление, че страната му е подготвена да разположи самолети с нуклеарни глави в страни от Европейски Съюз.
„ Готови сме да стартираме тази полемика. Официално ще слага рамката през идващите седмици и месеци, само че към този момент сме почнали да действаме “, сподели Макрон пред TF1.
Той и различен път е приказвал за това, че Франция може да обезпечи „ нуклеарен чадър “ за Европа. В началото на март сподели, че континентът навлиза в нова епоха – време, в което на европейците може да се наложи да се оправят и без Съединени американски щати във връзка с сигурността и опасността от Русия.
Макрон от години насочва апели за увеличение на отбранителния потенциал на Европа.
Сегашното му предложение идва в миг, в който има опасения от политиката на Съединени американски щати към Европа. Например не е ясно дали Вашингтон няма да изтегли своите нуклеарни оръжия, ситуирани на континента след Втората международна война. В момента те са в Нидерландия, Германия и Италия.
Това терзание не е ново, само че се случва по време на продължаващата трета година война на Русия в Украйна и на продължаващата експанзия на Москва против страните от Европейски Съюз.
Всъщност главната причина за това Франция да има суверенитет върху нуклеарния си боеприпас се дължи на една преценка, направена преди десетилетия – че може да пристигна ден, в който Съединени американски щати да не желаят да пазят нито Париж, нито Европа.
Как Франция се снабдява със личен нуклеарен боеприпас
След края на Втората международна война Франция се пробва да се върне на водещи позиции в света, откакто е претърпяла няколко години нацистка окупация.
Веднага след войната Париж започва стратегия за създаване на мощности за нуклеарната енергетика. По-късно тя прераства в стратегия за развиване на нуклеарно оръжие, което за пръв път е препоръчано през 1954 година
Голям подтик дава визията на френските политици от тези години, най-силно изразено от Шарл дьо Гол - че защитата на страната би трябвало да бъде самостоятелна от Съединени американски щати. Тогава има две суперсили – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Франция преценя, че тя няма да може да бъде равна с тях и в случай че не реализира самостоятелност, ще би трябвало да се преценява с едната или с другата страна.
Тези визии се втвърдяват още по-повече след Суецката рецесия през 1956 година, след която Париж и Лондон губят контрола над Суецкия канал. Алжирската рецесия от 1958 година пък връща на власт дьо Гол и води до основаването на Петата Република.
Първият тест на нуклеарно оръжие на Франция се случва през 1960, а през 1964 година са налични и първите бомби, които са годни да поразяват цели. Оттогава датира и доктрината за „ силите на въздържане “ на страната или „ възпирането на мощните от страна на слабите “, която се приписва на дьо Гол.
Развитието на самостоятелен нуклеарен боеприпас води до решението на дьо Гол за отдръпване от интегрираното военно командаване на НАТО през 1966 година Френският президент подлага на критика Вашинтгон и частично Лондон за това, че държат цялостен надзор над решенията в Алианса.
Париж се връща в обединеното командване на НАТО едвам през 2009 година, само че управлението на френския нуклеарен боеприпас остава без значение.
След като основава първите си оръжия, Франция продължава да развива нуклеарния си боеприпас, в това число и с поддръжка от Съединени американски щати. Официално осъществените опити са общо 210, а част от тях са и с водородни бомби. Към края на Студента война страната разполага с към 540 нуклеарни бойни глави.
С какви нуклеарни оръжия разполага Франция през днешния ден
По данни на Центъра за надзор и неразпространение на оръжията (ЦКНО) и Международна акция за възбрана на нуклеарното оръжие, през днешния ден Франция има към 290 нуклеарни бойни глави. Това е количество, близо три пъти по огромно от общия брой американски нуклеарни оръжия, ситуирани на територията на Европа в страни членки на НАТО.
Ядрените оръжия на Франция са разпределени в състава на флота и военновъздушните сили. По данни на ЦКНО към 240 от всички нуклеарни бойни глави са ситуирани на подводници или кораби. Това дава опция на страната да отвърне на нуклеарно нахлуване против територията ѝ.
Осталите 50 нуклеарни бойни глави могат да бъдат изстреляни от летателни апарати. 40 термоядрени бойни глави са на въоръжение във военновъздушните сили. Там те могат да бъдат употребявани против съперник от многофункционалните изтребители „ Рафал “. Останалите 10 глави са разполагаем на военноморската авиация.
Независимата защита на Европа
Борбата за самостоятелна защита на Европа и основаване на европейска войска се следва от Франция от времето на дьо Гол и до през днешния ден.
Откакто стана президент, Макрон неведнъж изиска основаването на обща европейска войска и предизвести, че европейските страни не могат да разчитат на Съединени американски щати да ги отбранява. Думите му тогава пристигнаха по време на първото ръководство на Доналд Тръмп, който в този момент отново е в Белия дом. Както тогава, по този начин и в този момент Тръмп и неговата администрация постоянно дават индикации, че е възмоно да се изтеглят, най-малко отчасти, от защитата на Европа.
Предложението на Макрон да разположи част от френския нуклеарен боеприпас в европейски страни, пристигна на фона на настояванията на няколко от водещите водачи на континента това да се случи.
Още преди да поеме властта в Германия Фридрих Мерц изиска от Франция и Англия да споделят нуклеарния си боеприпас в отбрана на страната му.
Подобни претенции бяха отправени и от полския министър председател Доналд Туск , както и от президента Анджей Дуда, които непосредствено желаеха в страната им да бъдат ситуирани нуклеарни глави.
„ Трябва да сме наясно, че Полша би трябвало да доближи до най-модерните качества, свързани също с нуклеарни оръжия и съвременни неконвенционални оръжия “, сподели Туск през март.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ