Франция — сърцето на Европейския съюз — е в политическа

Франция — сърцето на Европейския съюз — е в политическа и обществена стихия. Страната остана без държавно управление, улиците са блокирани от митинги, а гневът на жителите пораства. Зад лозунгите за независимост и правдивост стоят тревожни цифри: 114% дълг към Брутният вътрешен продукт, към 6% бюджетен недостиг и обществени разноски, които гълтам 58% от стопанската система.

Моделът на „ най-социалната страна в света “ е под въпрос

Французите от дълго време са привикнали с необятни придобивки — великодушни компенсации за безработица, общо 37 платени неработни дни годишно, ограничения и ваучери за почивка. Но сметката към този момент не излиза.

„ Отиваме към злополука “, предизвестява Стефан Далайе, французин, който следи рецесията от София. „ Левицата желае повече обществени разноски, десницата упорства за орязване. Центърът е смачкан. “

Журналистката Мина Игнатова, която живее във Франция от близо 30 години, прибавя: „ Младите стачкуват поради покупателната дарба, частният бранш недоволства против привилегиите на държавните чиновници. Всички са недоволни — само че по разнообразни аргументи. “

Социалният модел: парадайс или капан?

Примерът на един сборен облик — Жан, 35 година — илюстрира казуса. След 6 месеца работа на краткотраен контракт той може да получава 75% от брутното си заплащане като обезщетение (приблизително 1425 евро чисто) — сума, сравнима с това, което взима, когато работи (ок. 1500 евро чисто). Така цикъл „ половин година труд — година отмора “ става действителност за доста младежи, а бюджетът се задъхва.

„ Щедрите ограничения слагат хората в прекомерно комфортна позиция. Някои вземат решение да не търсят работа. Системата изкушава и понижава мотивацията “, отбелязва Далайе.

Поводът за митингите — предлагането на премиера Франсоа Байру за орязване на обществени разноски и унищожаване на два почивни дни — е единствено искрата. Дълбоките аргументи са политическа поляризация, икономическа неустановеност и чувство за неправда сред частен и държавен бранш.

Икономически разбор

Когато приказваме за следствията върху Европа и България, мнението на икономистa и член на Фискалния съвет Любомир Дацов е основно и наложително. Дацов предизвестява за практическите резултати от рецесията:

„ Падането на кредитния рейтинг на Франция ще докара до това, че де факто всички разноски за лихви ще се усилят във Франция. Илюзиите корабокрушираха и ние се върнахме към действителността — че в една система, в която има прекомерно огромни разноски, в действителност Франция има най-големият консолидиран бюджет в Европейски Съюз, сред 56–58% дял на разходната част от Брутният вътрешен продукт. “

Дацов е безапелационен, че въпреки числата да са тревожни, „ гръцки сюжет “ не е реален за Франция — налични са институции, стопански размер и запаси, които вършат цялостния колапс малко евентуален. В същото време той акцентира действителни опасности: по-високи разноски по обслужване на дълга, напън върху европейските финансови пазари и резултат върху страните от еврозоната.

Особено значимо за България, съгласно Дацов, са паралелите в обществената диференциация и пазара на труда:

„ Не е по-различно и тук. Има голяма част от хората, които отхвърлят да работят или живеят на гърба на страната — 400–500 000 души най-малко. Това е изострен въпрос и у нас, а у Франция проблемите са от различен мащаб, само че резултатите са сравними — фискален напън, измами и потребност от таргетирани промени. “

Дацов акцентира, че реформирането на огромните стратегии за жилища, помощи и компенсации е политически мъчително, само че фискално неотложно: „ Когато някой почне да се прави на прекомерно обществен и насочи парите към необятни групи, се получава този резултат. “

Какво значи това за Европейски Съюз и България?

Франция е втората стопанска система в еврозоната. Увеличение на лихвените заплащания или намаляване на кредитния рейтинг би довело до по-високи разноски за заеми и свиващ се финансов запас за промените. Това ще сътвори спомагателен напън върху европейските пазари и би имало директен резултат върху страни като България — изключително когато тя към този момент е на прага на влизане в еврозоната.

Дацов успокоява по отношение на цялостния провал, само че предизвестява за дълъг интервал на неустановеност: увеличени лихви, потребност от строги фискални решения и политическа неустойчивост, които могат да се предадат в цялата зона.

Накъде отива Франция?

Френската обществена страна — дълго време модел за Европа — през днешния ден тежи като товар. Силните институции (парламент, сенат) дават вяра, че демокрацията ще издържи, само че политическата поляризация прави приемането на мъчителни, само че нужни промени мъчно. Навиците да се редуват къс труд с дълги интервали от компенсации са обществен феномен, който ще изисква време и смели политически решения, с цел да бъде изменен.

„ Най-важното е страната да се реформира. И то незабавно “, споделя Стефан Далайе. Дацов прибавя, че промените би трябвало да са умни и таргетирани — не просто орязване, а реконструиране на системата, с цел да стане устойчива.

Докато Париж търси излаз, Европа и България следят деликатно — трусовете във Франция могат да станат земетресение за целия Европейски Съюз.

Източник: бтв

Още вести четете в: Бизнес, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News