Франсоа Байру вероятно ще бъде отстранен от поста министър-председател на

Франсоа Байру евентуално ще бъде отхвърлен от поста министър-председател на Франция в понеделник, само че това не значи безусловно завършек на дългия политически път на трикратния претендент за президент.

Има ли 74-годишният мъж от Пиренеите още един късмет да влезе в Елисейския замък? Дали той е центристът, който може да попречи на крайната десница от Националния общ брой да пристигна на власт през 2027 година и да преобразува политическия пейзаж на Европа под управлението на Марин льо Пен или Жордан Бардела?

Когато репортерите му задават сходни въпроси, той нормално дава отговор с усмивка: „ Така не се играе тази игра. “

Байру не се обезсърчава от актуалните си слаби резултати в изследванията. Според него нещата ще стартират да се подреждат едвам през зимата на 2026 година, написа POLITICO. 

„ Критерият “, счита той, „ е, че в кухнята си, към фамилната софра, най-рано на Коледа, хората ще си кажат: Този може да се оправи. “

Засега обаче наподобява малко евентуално Байру да е този „ човек “. Той най-вероятно ще загуби вота на съмнение идната седмица. Премиерът не съумя да прокара редица съществени бюджетни съкращения, които съгласно него са жизненоважни, с цел да се предотврати изпадането на Франция – втората по величина стопанска система в Европейски Съюз,  в дългова рецесия като Гърция.

Логиката на Байру е, че в последна сметка той ще бъде оневинен като кардинален оракул за заплахите от несъразмерните разноски. Ако неговите мрачни предизвестия се окажат оракулски, всяко семейство, насила да пести от дарове за децата си през 2026 година или от празнични артикули като шампанско и стриди по Коледа, ще види в Байру гуруто, който „ ви е предизвестил “.

Въпреки това, той има доста да наваксва във връзка с известността си. Големият президентски конфликт напролет на 2027 година може да е към момента надалеч, само че други някогашни центристки министър председатели – Едуар Филип и Габриел Атал, сега наподобяват в по-добра позиция за конкуренцията.

Позицията на Байру е в допълнение компрометирана от скандал тази година, в който се разкри, че щерка му, без негово познание, е била една от многото жертви на принуждение в католическо учебно заведение покрай град По в югозападната част на Пиренеите.
Политиката в Пиренеите
Байру, който е бил кмет на По, се гордее с районното си завещание и недодялан генезис. Баща му, фермер, е бил смачкан до гибел от каруца със сено.

Но чарът му на елементарен човек скрива обстоятелството, че Байру е деец в политиката и мощен покровител на класическото обучение. Той е оживял десетилетия наред с помощта на гения си да преценя променливите политически ветрове във Франция.

Като някогашен преподавател Байру черпи ентусиазъм от (и е написал книга за) Анри IV – известният прагматичен крал и жител от По, който е минал от протестантство към католицизъм, с цел да избави Франция от кръвопролитията на религиозните войни.

Министър-председателят не се поколеба да поддържа социалиста Франсоа Оланд и да прекъсне връзките си с президент Никола Саркози преди президентските избори през 2012 година, които последният загуби. Този печеливш залог му оказа помощ да се трансформира в лицето на френския центризъм в идващите месеци.

Байру е и един от първите поддръжници на на практика незнайния млад министър на стопанската система Еманюел Макрон, който през 2016 година напусна Социалистическата партия, с цел да сътвори свое лично центристко придвижване в опит да завоюва президентските избори. Той даже се хвали, че Макрон не би спечелил президентските избори без неговата поддръжка.

След като не съумя да завоюва най-високата служба в страната през 2002, 2007 и 2012 година Байру сигурно има единствено още един късмет.

Сега неговата тактика е да напусне поста си на министър-председател, като по този начин показва, че е подготвен да се бори до дъно за правилата си – точно нуждата от балансиране на бюджета, която той акцентира от години.

Изправен пред същата неразрешима алтернатива, която погуби предшественика му Мишел Барние, Байру се изправя пред ориста си, вместо да я одобри принудително. Или, с думите на един министерски консултант, чути малко откакто министър председателят разгласи проектите си: „ По-добре е да умреш от самоубийство, в сравнение с да страдаш в мъка “, цитира POLITICO. 

Байру ще се надява, че саможертвата му ще приготви почвата за неговото политическо възкресение.

Всичко, належащо, е единствено щипка икономическа злополука. 
Г-н Анти-Дълг
От основаването на Петата република през 1958 година единствено Жак Ширак е съумял да употребява премиерския пост като трамплин към президентството. Премиерите нормално напущат поста си, изцедени от натиска на президентите, които разчитат на тях да правят мръсната работа по законодателството.

Но предизвестията на Байру през цялата му кариера за разточителните обществени разноски могат да дадат резултат.

„ Той желае да бъде господин Анти-Дълг “, споделя пред POLITICO един почитан съдружник на президента.

Пътят към момента е сложен. Байру е исторически неизвестен, като едно изследване от края на предишния месец демонстрира, че единствено 19% от интервюираните имат позитивно мнение за него. Той ще би трябвало да се бори с рецензиите, че е давал единствено обещания, без действителни дейности за разрешаване на проблемите с френския дълг. 

Нарастващото пренебрежение на Европа към кариеристите политици и нейното желание към новоизлюпени популисти също няма да оказват помощ.

Според изследванията крайната десница на Льо Пен, която към този момент е най-голямата опозиционна партия в по-влиятелната долна камара на френския парламент, е най-популярното политическо придвижване в страната.

Някои от съдружниците на Макрон се питат дали министър председателят не преувеличава опасността, която съставлява големият бюджетен недостиг на Франция, по политически аргументи.

Макар да има необятно единодушие, че Франция би трябвало да оправи финансите си, не всички са загрижени, че Париж ще би трябвало да се обърне към Международния валутен фонд или към Европейската централна банка за избавителен заем в кратковременен проект.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард сподели в изявление в понеделник, че обстановката е тревожна, само че към момента не е сериозна.

Самият Макрон се опита да омаловажи рецесията на среща с министрите си предходната седмица и има вяра, че държавното управление може да оцелее, в случай че откри метод да върне център-левите социалисти назад в редиците на обединението, макар гнева им към Байру във връзка пенсионната промяна.

Пазарите са нервни и разноските по заемите се покачват, само че не фрапантно.

Дали стопанската система ще се сблъска с същинска стихия ще дефинира дали Байру ще приключи кариерата си в центъра на властта в Париж или вкъщи в По.