Франкфурт (Германия) (AFP) – Европейската централна банка повиши основния лихвен процент до рекордно високо ниво в четвъртък, докато се бори с растящата инфлация, противопоставяйки се на призивите за пауза за премахване на натиска върху колебливата икономика на еврозоната.
Централната банка каза, че лихвените проценти вече са достигнали нива, които ще помогнат за връщането на инфлацията към целта, а някои анализатори казаха, че това сигнализира, че настоящият цикъл на повишение е към своя край. наблюдаваше лихвения процент по депозитите до 4 процента – най-високото му ниво от въвеждането на еврото през 1999 г.
Това отбеляза 10-то поредно увеличение, откакто централната банка стартира най-агресивния цикъл на нарастване в своята история през юли миналата година, след като цените скочиха след руския нахлуване в Украйна.
Преди срещата анализаторите бяха рязко разделени по въпроса дали ЕЦБ ще вдигне лихвените проценти отново или най-накрая ще вземе пауза поради нарастващите признаци на икономическо напрежение върху 20-те страни, които използват еврото.
Но в крайна сметка продължаващият инфлационен натиск убеди управителния съвет на централната банка, че трябва да се повиши отново.
"Инфлацията продължава да намалява, но все още се очаква да остане твърде висока за твърде дълго време", се казва в изявление на ЕЦБ, обявявайки своето решение за лихвените проценти .
„Управителният съвет е решен да гарантира, че инфлацията ще се върне своевременно до средносрочната си цел от два процента.“
Централът също така добави, че „ключовите лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали нива, които се поддържат за достатъчно дълъг срок, ще допринесе съществено за навременното връщане на инфлацията към целта".
Икономистът от ING Карстен Бжески каза, че смята, че централната банка е направила последното си увеличение от текущата кампания.
"ЕЦБ комуникацията е ясна: днес беше последното увеличение в текущия цикъл“, каза той.
Подчертавайки продължаващите трудности при поставянето на потребителските цени под контрол, ЕЦБ повиши прогнозата си за инфлацията през тази и следващата година.
Те я понижиха леко за 2025 г. до 2,1 процента, близо до целта на ЕЦБ.
Но също така намали прогнозите си за растеж на еврозоната през следващите три години, посочвайки въздействието на „затягането на вътрешното търсене и отслабващата международна търговска среда“.< p>Въпреки това по-строгите условия на финансиране, предизвикани от повишаването на лихвените проценти, също „потискаха търсенето, което е важен фактор за връщане на инфлацията към целта“.
Влошаване на перспективите
Други скорошни признаци сочат, че влошаване на перспективите в еврозоната.
Последните данни показват, че растежът през второто тримесечие е достигнал само 0,1 процента, по-ниско от прогнозираното по-рано, и ЕС в понеделник намали своите прогнози за БВП за 2023 г. и 2024 г. за зоната на единната валута – посочвайки по-специално слабостта в Германия.
Главната европейска икономика се бори да си стъпи на крака, след като изпадна в рецесия в началото на годината, засегната от индустриално забавяне, високи енергийни разходи и забавящ се износ към ключови партньори като Китай.
Слабите данни подхраниха призивите към ЕЦБ да спре цикъла си на нарастване от страх, че може да задълбочи спада.
Но въпреки бързото нарастване на разходите за заеми от миналата година, инфлацията се оказа изключително упорита, оставайки непроменена на 5,3 процента през август.
Повишаването на цените се забави след върховете, наблюдавани през миналата година, по-специално поради спада на разходите за енергия, но служителите сега са притеснени, че други фактори поддържат натиска – особено увеличенията на заплатите в стегнатия пазар на труда.
Федералният резерв – който спря повишаването на лихвените проценти през юни, но след това отново вдигна разходите по заемите през юли – и Банката на Англия трябва да проведат свои собствени срещи следващата седмица.
Служители на ЕЦБ настояха, че решението им ще зависи от входящите данни и бяха предпазливи относно това, което ще се случи в навечерието на срещата.
Това е контраст с други скорошни срещи, където решението обикновено е било телеграфирано предварително.
(AFP)
