Франк Рост – от футболния терен до конната арена
Франк Рост - някогашният вратар на Вердер Бремен, Шалке, Хамбургер и Ню Йорк Ред Булс, има повече мачове в Бундеслигата даже от легендата Франц Бекенбауер и дълги години беше считан за един от най-хубавите вратари на своето потомство.
Вече повече от десетилетие обаче той е напълно предан на напълно друга пристрастеност - развъждането на спортни коне.
Той ръководи личен център за образование и развъждане на спортни коне към този момент 11 години. Любовта му към конете обаче стартира още в тийнейджърските му години. Когато на 13-годишна възраст постъпва в младежката академия на Локомотив Лайпциг, лечебната езда е част от програмата.
В Източна Германия тогава се отделя съществено внимание на така наречен обезщетителни спортове. Въпреки това, си спомня, че в началото изпитвал боязън при контакт с конете.
Години по-късно, откакто минава в отбора на Вердер Бремен, той се среща с фенове на прескачане на трудности, които също били футболни почитатели. Така последователно се снабдява със лични коне.
Днес работата с тези животни е не просто негова специалност, а метод на живот. Франк и брачната половинка му са изцяло отдадени на фермата си и мъчно могат да си показват ден без да са към коне.
Франк Рост вижда ясни паралели сред конния спорт и професионалния футбол. Според него, както при футболистите, по този начин и при конете има доста надарени гении, които макар капацитета си, не доближават върха. Невъзможно е да се планува дали едно младо конче ще стане първенец още в ранна възраст.
Най-важното е да имат устойчивост и психическа резистентност - качества, които са от значително значение и в двата спорта. Конете би трябвало да демонстрират най-хубавото си показване в точния миг и да имат вярната настройка - тъкмо както и спортистите на терена.
По отношение на подготовката, Рост изяснява, че през първите три години младите коне порастват на независимост в стадо, на пасища. След това минават през прегледи, които дефинират дали имат качества за спорт.
Онези, които сполучливо завършат образованието си, се продават. Цените могат да се разграничават доста, като постоянно облагата от един добре осъществен кон подкрепя развиването на други - още веднъж прилика с футболния свят.
Франк Рост има вяра, че качествата, които го отличаваха като професионален футболист, му оказват помощ и през днешния ден като коневъд. Сред тях той показва своята надеждност - макар грешките и слабостите си, постоянно е бил човек, на който може да се разчита. Тази резистентност му оказва помощ доста в работата с животни.
Дисциплината, възпитана в него още от спортната кариера, го кара да става рано всяка заран и да прави работата си безрезервно - даже когато това значи да чисти обора в студено, мокро и тъмно ноемврийско утро.
Когато се работи с животни, отдадеността би трябвало да е цялостна - тъкмо както във футбола. За него обаче актуалната работа има и друго преимущество - работата с коне те учи доста за самия теб.
Обяснява, че по време на футболната си кариера постоянно е упорствал да става на неговото, само че това не работи с конете. Там са нужни напълно други умения - успокоение, самообладание и деликатна връзка.
При животните не можеш да крещиш, както от време на време се е случвало на терена. Освен това, работата с коне е непрестанен развой на учене. Въпреки че хората са почнали да опитомяват коне преди близо 4000 години, всеки ден продължаваш да откриваш нещо ново за тези изумителни същества.
След края на футболната си кариера за малко се включва в треньорския щаб на женския тим на Хамбургер и даже за няколко седмици през 2013 година е изпълнителен шеф на хандбалния отбор на клуба.
Въпреки това взема решение да се отдръпна от света на професионалния спорт. Причините за това, съгласно него, са сложни. В предишното е бил заобиколен от хора като Вили Лемке, Ули Хьонес и Руди Азауер - персони, които са живели за клубовете си и са взимали решения с мисъл за тях. Днес обаче професионалният футбол е друг - наподобява, че главната цел е кой ще получи най-голямото парче от тортата.
Според него, играчи и ръководители от ден на ден наподобяват на чиновници в една компания, в сравнение с хора, които се разпознават с клуба си. Много неща са станали заменяеми.
Дава образец с Томас Мюлер, чиято дългогодишна честност към Байерн се счита за нещо извънредно, до момента в който в неговото време това е било надалеч по-често срещано. Поради всички тези промени, Франк се усеща по-добре измежду конете.
А това, което му носи благополучие в ежедневната работа в конната база, са точно такива моменти - спомня си случай, в който инцидентно влиза в обора по обед и вижда, че една от бременните кобили ражда - към този момент се виждал кракът на жребчето, а това било животозастрашаваща обстановка.
Обикновено ражданията при конете стават нощем, само че тук било друго. Той се намесил, върнал крайници назад и оказал помощ за раждането. Всеки път, когато вижда това животно през днешния ден, си спомня по какъв начин добре се е развило и по какъв начин евентуално е щяло да почине, в случай че не е бил там.
Между тях двамата се е построена специфична връзка, която се усеща още щом той влезе в двора. По думите му, конете са огледало на човешките дейности - демонстрират ти дали правиш нещо вярно или не. А когато го направиш вярно и видиш резултата - това носи същинско задоволство.
Един от най-паметните моменти в кариерата му остава финалът за Купата на Германия през 1999 година, когато като състезател на Вердер Бремен се изправя против Байерн Мюнхен.
В трагичната дузпова серия той първо бележи гол, а по-късно избавя решаващата дузпа на Лотар Матеус, осигурявайки трофея за своя тим.
Миналата година е бил поканен на 25-годишнината от този успех, на която са участвали всички от състава, като се изключи Рафаел Вики. По думите му това е било страховит тим и невероятни момчета.
Бившият вратар си спомня с изключително възприятие последния кръг от сезона 2006/07. В първата половина на сезона той е бил вратар на Шалке, само че треньорът Мирко Сломка го заменя с тогава едвам 20-годишния Мануел Нойер. Това го кара да напусне клуба и през зимната пауза минава в Хамбург.
По това време Хамбург е на последно място в класирането. С Рост на вратата обаче, тимът записва впечатляващи 32 точки през пролетния полусезон и приключва на седмо място, осигурявайки си присъединяване в шампионата Интертото.
Когато в последния мач от сезона против Алемания Аахен, при резултат 3:0, е сменен 10 минути преди края, цялата аудитория става на крайници и му отдава аплодисменти. За него този миг е бил равностоен на продобиване на шампионската купа.
Наставникът на Локомотив (Москва): Равенство с Байерн ще бъде страховит резултат
Марко Николич смята, че " баварците " са най-хубавият тим в света
Вече повече от десетилетие обаче той е напълно предан на напълно друга пристрастеност - развъждането на спортни коне.
Той ръководи личен център за образование и развъждане на спортни коне към този момент 11 години. Любовта му към конете обаче стартира още в тийнейджърските му години. Когато на 13-годишна възраст постъпва в младежката академия на Локомотив Лайпциг, лечебната езда е част от програмата.
В Източна Германия тогава се отделя съществено внимание на така наречен обезщетителни спортове. Въпреки това, си спомня, че в началото изпитвал боязън при контакт с конете.
Години по-късно, откакто минава в отбора на Вердер Бремен, той се среща с фенове на прескачане на трудности, които също били футболни почитатели. Така последователно се снабдява със лични коне.
Днес работата с тези животни е не просто негова специалност, а метод на живот. Франк и брачната половинка му са изцяло отдадени на фермата си и мъчно могат да си показват ден без да са към коне.
Франк Рост вижда ясни паралели сред конния спорт и професионалния футбол. Според него, както при футболистите, по този начин и при конете има доста надарени гении, които макар капацитета си, не доближават върха. Невъзможно е да се планува дали едно младо конче ще стане първенец още в ранна възраст.
Най-важното е да имат устойчивост и психическа резистентност - качества, които са от значително значение и в двата спорта. Конете би трябвало да демонстрират най-хубавото си показване в точния миг и да имат вярната настройка - тъкмо както и спортистите на терена.
По отношение на подготовката, Рост изяснява, че през първите три години младите коне порастват на независимост в стадо, на пасища. След това минават през прегледи, които дефинират дали имат качества за спорт.
Онези, които сполучливо завършат образованието си, се продават. Цените могат да се разграничават доста, като постоянно облагата от един добре осъществен кон подкрепя развиването на други - още веднъж прилика с футболния свят.
Франк Рост има вяра, че качествата, които го отличаваха като професионален футболист, му оказват помощ и през днешния ден като коневъд. Сред тях той показва своята надеждност - макар грешките и слабостите си, постоянно е бил човек, на който може да се разчита. Тази резистентност му оказва помощ доста в работата с животни.
Дисциплината, възпитана в него още от спортната кариера, го кара да става рано всяка заран и да прави работата си безрезервно - даже когато това значи да чисти обора в студено, мокро и тъмно ноемврийско утро.
Когато се работи с животни, отдадеността би трябвало да е цялостна - тъкмо както във футбола. За него обаче актуалната работа има и друго преимущество - работата с коне те учи доста за самия теб.
Обяснява, че по време на футболната си кариера постоянно е упорствал да става на неговото, само че това не работи с конете. Там са нужни напълно други умения - успокоение, самообладание и деликатна връзка.
При животните не можеш да крещиш, както от време на време се е случвало на терена. Освен това, работата с коне е непрестанен развой на учене. Въпреки че хората са почнали да опитомяват коне преди близо 4000 години, всеки ден продължаваш да откриваш нещо ново за тези изумителни същества.
След края на футболната си кариера за малко се включва в треньорския щаб на женския тим на Хамбургер и даже за няколко седмици през 2013 година е изпълнителен шеф на хандбалния отбор на клуба.
Въпреки това взема решение да се отдръпна от света на професионалния спорт. Причините за това, съгласно него, са сложни. В предишното е бил заобиколен от хора като Вили Лемке, Ули Хьонес и Руди Азауер - персони, които са живели за клубовете си и са взимали решения с мисъл за тях. Днес обаче професионалният футбол е друг - наподобява, че главната цел е кой ще получи най-голямото парче от тортата.
Според него, играчи и ръководители от ден на ден наподобяват на чиновници в една компания, в сравнение с хора, които се разпознават с клуба си. Много неща са станали заменяеми.
Дава образец с Томас Мюлер, чиято дългогодишна честност към Байерн се счита за нещо извънредно, до момента в който в неговото време това е било надалеч по-често срещано. Поради всички тези промени, Франк се усеща по-добре измежду конете.
А това, което му носи благополучие в ежедневната работа в конната база, са точно такива моменти - спомня си случай, в който инцидентно влиза в обора по обед и вижда, че една от бременните кобили ражда - към този момент се виждал кракът на жребчето, а това било животозастрашаваща обстановка.
Обикновено ражданията при конете стават нощем, само че тук било друго. Той се намесил, върнал крайници назад и оказал помощ за раждането. Всеки път, когато вижда това животно през днешния ден, си спомня по какъв начин добре се е развило и по какъв начин евентуално е щяло да почине, в случай че не е бил там.
Между тях двамата се е построена специфична връзка, която се усеща още щом той влезе в двора. По думите му, конете са огледало на човешките дейности - демонстрират ти дали правиш нещо вярно или не. А когато го направиш вярно и видиш резултата - това носи същинско задоволство.
Един от най-паметните моменти в кариерата му остава финалът за Купата на Германия през 1999 година, когато като състезател на Вердер Бремен се изправя против Байерн Мюнхен.
В трагичната дузпова серия той първо бележи гол, а по-късно избавя решаващата дузпа на Лотар Матеус, осигурявайки трофея за своя тим.
Миналата година е бил поканен на 25-годишнината от този успех, на която са участвали всички от състава, като се изключи Рафаел Вики. По думите му това е било страховит тим и невероятни момчета.
Бившият вратар си спомня с изключително възприятие последния кръг от сезона 2006/07. В първата половина на сезона той е бил вратар на Шалке, само че треньорът Мирко Сломка го заменя с тогава едвам 20-годишния Мануел Нойер. Това го кара да напусне клуба и през зимната пауза минава в Хамбург.
По това време Хамбург е на последно място в класирането. С Рост на вратата обаче, тимът записва впечатляващи 32 точки през пролетния полусезон и приключва на седмо място, осигурявайки си присъединяване в шампионата Интертото.
Когато в последния мач от сезона против Алемания Аахен, при резултат 3:0, е сменен 10 минути преди края, цялата аудитория става на крайници и му отдава аплодисменти. За него този миг е бил равностоен на продобиване на шампионската купа.
Наставникът на Локомотив (Москва): Равенство с Байерн ще бъде страховит резултат
Марко Николич смята, че " баварците " са най-хубавият тим в света
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ