Върнете ме обратно в началото на века, част 1
Франк Лампард е на открито и си бъбри със остарели другари, като диалогът непроменяемо води към предишното и по какъв начин футболът се е трансформирал. Така стартира разказът на Оливър Кей в един прелестен материал за The Athletic.
Помните Франк Лампард – един от най-значимите играчи във Висшата лига, чиято възраст към този момент е 46 години и по никакъв начин не е необичайно, че все по-често се връща към спомените си и се тюхка, че остарява. Кой не го прави?! Халфът споделя, че приятелите му към този момент настояват, че футболът е „ станал по-скучен “. Причината? Тактическата дисциплинираност пречи, тъй като убива импровизацията. Играчите към този момент не са чак толкоз талантиливи и изобретателни като преди. И евентуално имат право, въпреки и двете изказвания да са прекомерно субективни и мъчно да могат да бъдат потвърдени с емпирични доказателства. Макар че ще опитаме в идващите редове.
Споменахме Лампард. Та от средата на 90-те до към края на първото десетилетие на новия век в британското състезание можеха да се видят фигури като Тиери Анри, Кристиано Роналдо, Дидие Дрогба, истински боец в средата на терена като Рой Кийн, или Патрик Виера, или Стивън Джерард, мениджърски колоси като сър Алекс Фъргюсън, сър Боби Робсън, Арсен Венгер, Жозе Моуриньо. Сякаш това бяха златните години. Сигурно последното изречение постоянно излиза от устата на приятелите на Лампард, до момента в който стоят умерено в някой пъб и милеят за към този момент отминалите шампионати. Самият Франк обаче надалеч не е толкоз сериозен. Той се опари няколко пъти като управител във Висшата лига и чудесно знае, че играта се развива стремително и носталгията няма по какъв начин да замъгли трезвата преценка. Казва, че сега подготовката за един дуел даже единствено на вратарите не може да се съпоставя с всичко отпреди 10 години, какво остава за още по-назад във времето. Просто професионализмът и технологиите завладявят от ден на ден играта.
„ Родри получава топката в личното си поле и играе с нея в зони, в които аз самият в никакъв случай не желаех да бъда “ – споделя Лампард, добавяйки ненапълно с подигравка: „... при нас си беше по-просто. Чех я риташе към Дидие (Дрогба), който я сваляше и ние просто трябваше да вземем втората топка. “
Лампард евентуално има право. Защото всяко потомство доста обича да омаловажава постигнатото от идващото. И тъй като тук приказваме единствено за футбол (а това изказване е изцяло правилно и за живота), единствено давам образец, че в Англия за към този момент упоменатите Виера и Кийн се е говорило, че няма да изкарат и 5 минути на терена против „ чудовища “ в центъра като Томи Смит, Рон Харис или Норман Хънтър, вилняли през 70-те. Други споделят, че златната ера на Висшата лига е била по този начин наречената Barclays era сред 2004 и 2016, когато се взе решение, че марката е станал толкоз всесилен и известен по света, че няма потребност от чак подобен спонсор, чието име да употребява и шампионатът. Разпростира се от идването на Моуриньо в Челси и края на ерата на Непобедимите в Арсенал, през епохата на Големите 4, та чак до шокирашата купа на Лестър Сити току преди идването на Хосеп Гуардиола в Манчестър. Може би остаряваме. А може би играта в действителност се трансформира.
Фил Невил си спомня за един от най-завързаните мачове сред неговия Манчестър Юнайтед и Арсенал в предишното. Тогава двамата с брат му Гари получават жълти картони още през първата част за фаулове против Хосе Антонио Рейес. Невил споделя, че е трябвало много по-рано да получат въпросните предизвестия и играта в действителност е изгубила малко от мъжкия си темперамент.
„ Днес се дават червени картони за обстановки, за които съдиите даже нямаше да отсъдят нарушаване по наше време. “
Въпросният мач става прочут и поради случая с парче пица, което различен испанец от Арсенал – Сеск Фабрегас хвърля по мениджъра на „ алените дяволи “ сър Алекс Фъргюсън.
„ Ако това се беше случило през днешния ден, обществените мрежи щяха да полудеят, несъмнено даже в Народното събрание щеше да се разисква какво оскърбление е претърпяла джентълменстката игра “, разпалено приказва Невил.
After 13 years, finally comes clean about who threw the pizza...
— Sky Sports Premier League (@SkySportsPL)
Ако питате за какво тези фаулове във въпросния мач са били направени чак с такава периодичност, Фил написа в автобиографията си, че просто са за „ заплашване на противника “.
За завършек на първата част на този роман ви отпущам ретроспекция на случилото се в мача сред Арсенал и Юнайтед от 2004 година, забравете за секунда за парчето пица. Начало, Виера бърка с паса, Кристиано Роналдо се подхлъзва и губи топката, бекът на „ топчиите “ Лаурен изпраща топката право на главата на бранителя на Юнайтед Микел Силвестър, неточност на Пол Скоулс при опит да комбинира с Роналдо, който е притиснат неособено отзивчиво от Ашли Коул. Само да кажа – това се случва в първите... 37 секунди на мача. Следват 4 нарушавания в първите 6 минути, Гари Невил прави 3 фаула единствено против Рейес до почивката, а Ван Нистелрой изритва грубо Коул, което на всичкото от горната страна остава неусетно от основния съдия Майк Райли, въпреки след това нападателят да получава наказване. За цялата среща има 44 нарушавания. Но някак това не трябва да прави усещане. Откакто Opta прави подробните си статистики от сезон 2003/2004 е имало единствено 13 мача във Висшата лига, в които е имало най-малко 46 нарушавания. И всеки един от тези 13 е сред 2003 и 2007. При все, че тогава фауловете не се отсъждаха за по-леки дейности като в този момент.
Може би пък тъкмо това липсва на приятелите на Франк Лампард.
`Seriously, take me back to the early 2000s.`
The past few months have brought waves of nostalgia for a previous era in English football.
But was it really a golden age? on the perils of comparing Premier League eras
— The Athletic | Football (@TheAthleticFC)
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Помните Франк Лампард – един от най-значимите играчи във Висшата лига, чиято възраст към този момент е 46 години и по никакъв начин не е необичайно, че все по-често се връща към спомените си и се тюхка, че остарява. Кой не го прави?! Халфът споделя, че приятелите му към този момент настояват, че футболът е „ станал по-скучен “. Причината? Тактическата дисциплинираност пречи, тъй като убива импровизацията. Играчите към този момент не са чак толкоз талантиливи и изобретателни като преди. И евентуално имат право, въпреки и двете изказвания да са прекомерно субективни и мъчно да могат да бъдат потвърдени с емпирични доказателства. Макар че ще опитаме в идващите редове.
Споменахме Лампард. Та от средата на 90-те до към края на първото десетилетие на новия век в британското състезание можеха да се видят фигури като Тиери Анри, Кристиано Роналдо, Дидие Дрогба, истински боец в средата на терена като Рой Кийн, или Патрик Виера, или Стивън Джерард, мениджърски колоси като сър Алекс Фъргюсън, сър Боби Робсън, Арсен Венгер, Жозе Моуриньо. Сякаш това бяха златните години. Сигурно последното изречение постоянно излиза от устата на приятелите на Лампард, до момента в който стоят умерено в някой пъб и милеят за към този момент отминалите шампионати. Самият Франк обаче надалеч не е толкоз сериозен. Той се опари няколко пъти като управител във Висшата лига и чудесно знае, че играта се развива стремително и носталгията няма по какъв начин да замъгли трезвата преценка. Казва, че сега подготовката за един дуел даже единствено на вратарите не може да се съпоставя с всичко отпреди 10 години, какво остава за още по-назад във времето. Просто професионализмът и технологиите завладявят от ден на ден играта.
„ Родри получава топката в личното си поле и играе с нея в зони, в които аз самият в никакъв случай не желаех да бъда “ – споделя Лампард, добавяйки ненапълно с подигравка: „... при нас си беше по-просто. Чех я риташе към Дидие (Дрогба), който я сваляше и ние просто трябваше да вземем втората топка. “
Лампард евентуално има право. Защото всяко потомство доста обича да омаловажава постигнатото от идващото. И тъй като тук приказваме единствено за футбол (а това изказване е изцяло правилно и за живота), единствено давам образец, че в Англия за към този момент упоменатите Виера и Кийн се е говорило, че няма да изкарат и 5 минути на терена против „ чудовища “ в центъра като Томи Смит, Рон Харис или Норман Хънтър, вилняли през 70-те. Други споделят, че златната ера на Висшата лига е била по този начин наречената Barclays era сред 2004 и 2016, когато се взе решение, че марката е станал толкоз всесилен и известен по света, че няма потребност от чак подобен спонсор, чието име да употребява и шампионатът. Разпростира се от идването на Моуриньо в Челси и края на ерата на Непобедимите в Арсенал, през епохата на Големите 4, та чак до шокирашата купа на Лестър Сити току преди идването на Хосеп Гуардиола в Манчестър. Може би остаряваме. А може би играта в действителност се трансформира.
Фил Невил си спомня за един от най-завързаните мачове сред неговия Манчестър Юнайтед и Арсенал в предишното. Тогава двамата с брат му Гари получават жълти картони още през първата част за фаулове против Хосе Антонио Рейес. Невил споделя, че е трябвало много по-рано да получат въпросните предизвестия и играта в действителност е изгубила малко от мъжкия си темперамент.
„ Днес се дават червени картони за обстановки, за които съдиите даже нямаше да отсъдят нарушаване по наше време. “
Въпросният мач става прочут и поради случая с парче пица, което различен испанец от Арсенал – Сеск Фабрегас хвърля по мениджъра на „ алените дяволи “ сър Алекс Фъргюсън.
„ Ако това се беше случило през днешния ден, обществените мрежи щяха да полудеят, несъмнено даже в Народното събрание щеше да се разисква какво оскърбление е претърпяла джентълменстката игра “, разпалено приказва Невил.
After 13 years, finally comes clean about who threw the pizza...
— Sky Sports Premier League (@SkySportsPL)
Ако питате за какво тези фаулове във въпросния мач са били направени чак с такава периодичност, Фил написа в автобиографията си, че просто са за „ заплашване на противника “.
За завършек на първата част на този роман ви отпущам ретроспекция на случилото се в мача сред Арсенал и Юнайтед от 2004 година, забравете за секунда за парчето пица. Начало, Виера бърка с паса, Кристиано Роналдо се подхлъзва и губи топката, бекът на „ топчиите “ Лаурен изпраща топката право на главата на бранителя на Юнайтед Микел Силвестър, неточност на Пол Скоулс при опит да комбинира с Роналдо, който е притиснат неособено отзивчиво от Ашли Коул. Само да кажа – това се случва в първите... 37 секунди на мача. Следват 4 нарушавания в първите 6 минути, Гари Невил прави 3 фаула единствено против Рейес до почивката, а Ван Нистелрой изритва грубо Коул, което на всичкото от горната страна остава неусетно от основния съдия Майк Райли, въпреки след това нападателят да получава наказване. За цялата среща има 44 нарушавания. Но някак това не трябва да прави усещане. Откакто Opta прави подробните си статистики от сезон 2003/2004 е имало единствено 13 мача във Висшата лига, в които е имало най-малко 46 нарушавания. И всеки един от тези 13 е сред 2003 и 2007. При все, че тогава фауловете не се отсъждаха за по-леки дейности като в този момент.
Може би пък тъкмо това липсва на приятелите на Франк Лампард.
`Seriously, take me back to the early 2000s.`
The past few months have brought waves of nostalgia for a previous era in English football.
But was it really a golden age? on the perils of comparing Premier League eras
— The Athletic | Football (@TheAthleticFC)
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ