Фашист и двоен агент: Нов филм разказва кой е убиецът на Георги Марков
Франческо Гулино, с кодово име " сътрудник Пикадили ", е главният обвинен за убийството на дисидента Георги Марков. Нов филм демонстрира какъв брой странна персона е бил Гулино и по какъв начин е успявал да води за носа и Държавна сигурност.
Кой е Франческо Гулино? След като през 2007 година осъди Националната разследваща работа (НРС), която през днешния ден се назовава Държавна организация " Разузнаване " (ДАР), за достъпа до досието му, светът разбра, че италианецът с датски паспорт Франческо Гулино още от 1971 година е бил " сътрудник Пикадили " на Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност, отговарящо за външния шпионаж. И до през днешния ден той остава основният обвинен за на Георги Марков. Но кой е бил този човек? Нов датски документален филм на журналиста Улрик Скоте разкрива невероятни детайлности за живота на италианеца. От него излиза наяве, че даже Държавна сигурност въобще не е познавала своя " сътрудник Пикадили ".
През 1970 година милицията в България арестува Гулино за контрабанда и противозаконна търговия. Гулино внасял в страната коли втора ръка и ги продавал за елементи. Малко по-късно е бил вербуван от Държавна сигурност под кодовото име " Пикадили ". Агентурните му ръководители били на мнение, че той е с " манталитета на малък шарлатанин, заплетен в незначителни афери с висок риск и ниска облага ". Но образованието в Държавна сигурност, съгласно водещите го офицери, затвърдило " прогресивното му мислене " и " рецензията му към капитализма ". Твърди се, че Гулино е наричал офицерите в Държавна сигурност " единствените ми другари ". Както доста други неща в живота на Гулино и това е било цялостна небивалица, на която обаче се е хванала.
© Ulrik Skotte
Франческо Гулино по време на изявление през 2021 година.
Фашист и двоен сътрудник?
Продуцентът на кино лентата Улрик Скоте съобщи пред Дъждовни води, че съществува информация от високопоставени италиански източници, съгласно които Гулино не се е озовал инцидентно в България през 1970-те години, а е имал връзки с италианските секрети служби. Според Скоте обаче тази диря към момента не е изцяло проучена, също както и уликите, че компанията за импорт и експорт " Мондиал ", в която Гулино е работил като водач на камион, пътуващ сред Италия и Турция през 60-те години на предишния век, е била близка до турската екстремистка организация " Сивите вълци ". И двете неща би трябвало да са представлявали голям интерес за Държавна сигурност.
обаче напълно пропуща обстоятелството, че Гулино е бил уверен фашист. Притежавал е персонален образец от " Моята битка " на Хитлер, както и календар със фотоси на Мусолини и други култове. За отблъскващия темперамент на Гулино свидетелстват и порнографските му фотоси с проститутки, които той карал да театралничат в нацистки униформи и със флагове. В Копенхаген Гулино даже наел фотостудио, представяйки се за сътрудник на модели за да прави нецензурен фотоси и да употребява полови услуги. Връзката му с една датска продажница даже трансформира Гулино в обвинен и по дело за ликвидиране. А алибито, с чиято помощ излиза от аферата, се оказва изцяло подправено.
Защо " Пикадили " съумява да се измъкне?
В началото на 1993 година Гулино е разпитан от датската загадка работа PET и Скотланд Ярд. Междувременно следователите са получили останки от прочистеното досие на " Пикадили " и го разпитват за убийството на Георги Марков. Гулино се измъквал с безмълвие, недомлъвки, избягвал въпросите или задавал контравъпроси. Част от тези трикове той усвоил по време на агентурното си образование от българската Държавна сигурност през 1970-те години.
Гулино оповестил досието " Пикадили " за подправено. Твърдял, че в никакъв случай не е виждал съдържащите се там подправени паспорти с негова фотография. Признал, че през 1978 година в действителност е бил в Лондон, само че нито познавал Марков, нито имал нещо общо с убийството му. Още същата година следователите се принудили да го освободят, тъй като не намерили доказателства за присъединяване му в убийството на Георги Марков. Но, както споделя продуцентът на кино лентата Скоте, това е единствено половината истина.
Съществуват доста учредения да се допуска, че Гулино е направил самопризнания пред датската загадка работа PET и ѝ е предал значими информации. Какви тъкмо са били те - този въпрос към момента се изследва от Скоте. В подмяна на това Гулино получава опцията да живее необезпокоявано в Австрия и да получава датската си пенсия напълно публично, посредством консулството.
© EPA/dpa/picture alliance
Георги Марков.
Откъде обаче идва новата информация, с която разполагат датските публицисти? Ключовата фигура е Франко Инверници, публицист и другар на Гулино в Копенхаген. След като през 1993 година Гулино бил разпитан за убийството на Георги Марков, още на идващия ден той се появил разчувствуван пред вратата на Инверници. През идващите месеци Гулино се преместил да живее при приятеля си и му разказал историята на своя живот. Предал му и документи, тетрадки, фотоси - сякаш поради кино лентата, който Инверници щял да направи за него и за " същинската история на убийството на Марков ".
Шест месеца по-късно Гулино ненадейно напуща Дания. Вдовицата на Инверници се появява във кино лентата, а предадените на починалия ѝ брачен партньор движимости на Гулино стоят в основата на новия филм. През 2021 година екипът на Скоте персонално интервюира Гулино в Австрия.
Гулино, съвършеният сътрудник
И по този начин, кой е Франческо Гулино? Фашист със полови отклонения, търговец на творби на изкуството, скришен сътрудник, обвинен за ликвидиране, патогенен измамник. Гулино явно е бил същински хамелеон, успявал е да си откри другари на всички места. Разполагал е с история, която да допадне на всекиго и отговор на всеки въпрос, без значение какъв брой е сложен. Датският документален филм демонстрира по впечатляващ метод, че същинското лице на Франческо Гулино надали може да бъде намерено измежду насъбраните в продължение на десетилетия истории, версии, полуистини и неистини. А може би той даже въобще не е съществувал?
Гулино, както споделя биографът на Марков Димитър Кенаров, е бил на първо място едно: същински хамелеон. И просто роден за скришен сътрудник. Гулино умира в самотност през лятото на 2021 година. Тялото му е открито седмица след неговата гибел, кремиран е и заровен анонимно. Непосредствено преди гибелта си той още веднъж се обадил на екипа на датската телевизия, споделя Скоте. Но от другия завършек на линията се чувало единствено безшумно хриптене.
Кой е Франческо Гулино? След като през 2007 година осъди Националната разследваща работа (НРС), която през днешния ден се назовава Държавна организация " Разузнаване " (ДАР), за достъпа до досието му, светът разбра, че италианецът с датски паспорт Франческо Гулино още от 1971 година е бил " сътрудник Пикадили " на Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност, отговарящо за външния шпионаж. И до през днешния ден той остава основният обвинен за на Георги Марков. Но кой е бил този човек? Нов датски документален филм на журналиста Улрик Скоте разкрива невероятни детайлности за живота на италианеца. От него излиза наяве, че даже Държавна сигурност въобще не е познавала своя " сътрудник Пикадили ".
През 1970 година милицията в България арестува Гулино за контрабанда и противозаконна търговия. Гулино внасял в страната коли втора ръка и ги продавал за елементи. Малко по-късно е бил вербуван от Държавна сигурност под кодовото име " Пикадили ". Агентурните му ръководители били на мнение, че той е с " манталитета на малък шарлатанин, заплетен в незначителни афери с висок риск и ниска облага ". Но образованието в Държавна сигурност, съгласно водещите го офицери, затвърдило " прогресивното му мислене " и " рецензията му към капитализма ". Твърди се, че Гулино е наричал офицерите в Държавна сигурност " единствените ми другари ". Както доста други неща в живота на Гулино и това е било цялостна небивалица, на която обаче се е хванала.
© Ulrik Skotte
Франческо Гулино по време на изявление през 2021 година.
Фашист и двоен сътрудник?
Продуцентът на кино лентата Улрик Скоте съобщи пред Дъждовни води, че съществува информация от високопоставени италиански източници, съгласно които Гулино не се е озовал инцидентно в България през 1970-те години, а е имал връзки с италианските секрети служби. Според Скоте обаче тази диря към момента не е изцяло проучена, също както и уликите, че компанията за импорт и експорт " Мондиал ", в която Гулино е работил като водач на камион, пътуващ сред Италия и Турция през 60-те години на предишния век, е била близка до турската екстремистка организация " Сивите вълци ". И двете неща би трябвало да са представлявали голям интерес за Държавна сигурност.
обаче напълно пропуща обстоятелството, че Гулино е бил уверен фашист. Притежавал е персонален образец от " Моята битка " на Хитлер, както и календар със фотоси на Мусолини и други култове. За отблъскващия темперамент на Гулино свидетелстват и порнографските му фотоси с проститутки, които той карал да театралничат в нацистки униформи и със флагове. В Копенхаген Гулино даже наел фотостудио, представяйки се за сътрудник на модели за да прави нецензурен фотоси и да употребява полови услуги. Връзката му с една датска продажница даже трансформира Гулино в обвинен и по дело за ликвидиране. А алибито, с чиято помощ излиза от аферата, се оказва изцяло подправено.
Защо " Пикадили " съумява да се измъкне?
В началото на 1993 година Гулино е разпитан от датската загадка работа PET и Скотланд Ярд. Междувременно следователите са получили останки от прочистеното досие на " Пикадили " и го разпитват за убийството на Георги Марков. Гулино се измъквал с безмълвие, недомлъвки, избягвал въпросите или задавал контравъпроси. Част от тези трикове той усвоил по време на агентурното си образование от българската Държавна сигурност през 1970-те години.
Гулино оповестил досието " Пикадили " за подправено. Твърдял, че в никакъв случай не е виждал съдържащите се там подправени паспорти с негова фотография. Признал, че през 1978 година в действителност е бил в Лондон, само че нито познавал Марков, нито имал нещо общо с убийството му. Още същата година следователите се принудили да го освободят, тъй като не намерили доказателства за присъединяване му в убийството на Георги Марков. Но, както споделя продуцентът на кино лентата Скоте, това е единствено половината истина.
Съществуват доста учредения да се допуска, че Гулино е направил самопризнания пред датската загадка работа PET и ѝ е предал значими информации. Какви тъкмо са били те - този въпрос към момента се изследва от Скоте. В подмяна на това Гулино получава опцията да живее необезпокоявано в Австрия и да получава датската си пенсия напълно публично, посредством консулството.
© EPA/dpa/picture alliance
Георги Марков.
Откъде обаче идва новата информация, с която разполагат датските публицисти? Ключовата фигура е Франко Инверници, публицист и другар на Гулино в Копенхаген. След като през 1993 година Гулино бил разпитан за убийството на Георги Марков, още на идващия ден той се появил разчувствуван пред вратата на Инверници. През идващите месеци Гулино се преместил да живее при приятеля си и му разказал историята на своя живот. Предал му и документи, тетрадки, фотоси - сякаш поради кино лентата, който Инверници щял да направи за него и за " същинската история на убийството на Марков ".
Шест месеца по-късно Гулино ненадейно напуща Дания. Вдовицата на Инверници се появява във кино лентата, а предадените на починалия ѝ брачен партньор движимости на Гулино стоят в основата на новия филм. През 2021 година екипът на Скоте персонално интервюира Гулино в Австрия.
Гулино, съвършеният сътрудник
И по този начин, кой е Франческо Гулино? Фашист със полови отклонения, търговец на творби на изкуството, скришен сътрудник, обвинен за ликвидиране, патогенен измамник. Гулино явно е бил същински хамелеон, успявал е да си откри другари на всички места. Разполагал е с история, която да допадне на всекиго и отговор на всеки въпрос, без значение какъв брой е сложен. Датският документален филм демонстрира по впечатляващ метод, че същинското лице на Франческо Гулино надали може да бъде намерено измежду насъбраните в продължение на десетилетия истории, версии, полуистини и неистини. А може би той даже въобще не е съществувал?
Гулино, както споделя биографът на Марков Димитър Кенаров, е бил на първо място едно: същински хамелеон. И просто роден за скришен сътрудник. Гулино умира в самотност през лятото на 2021 година. Тялото му е открито седмица след неговата гибел, кремиран е и заровен анонимно. Непосредствено преди гибелта си той още веднъж се обадил на екипа на датската телевизия, споделя Скоте. Но от другия завършек на линията се чувало единствено безшумно хриптене.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ