Любимият ми средиземноморски остров
Франческа Амфитеатроф, почитан артистичен шеф за бижута на Louis Vuitton, ме срещна с доста нископрофилния Ventotene. Обичаен от детството си, Амфитеатроф говореше възторжено за едва посещавано място, което някак си беше останало съвсем непроменено от тези дни на 80-те години.
Скоро научих по какъв начин можеше да се стигне до такова положение на еднорога: през по-голямата част от годината Ventotene беше същинска тъга за постигане. Когато отидох в края на септември, това беше двучасово пътешестване с дрипав междуградски трен от гара Термини в Рим до крайбрежно пристанище, наречено Формия. Оттам нататък, откакто се въртя към фериботния док към час, оставаха още два часа над водата до това пръстеновидно леке с размери по-малко от 3 км дълго и най-вече 800 метра напречно — механически един от Понтийските острови, само че съвсем толкоз покрай Иския, в Неаполитанския залив, колкото и до Понца.
Върху Вентотене филтриращият резултат на това пътешестване е заздравен от краткостта...
Прочетете целия текст »
