Фотографът Петър Вълчев за старостта, бабите в малките градчета и едно пътуване до Сеул
Фотографът и режисьор Петър Вълчев показа собствен план на галерия в Южна Корея.
„ Баба горе, баба долу – историята на моето семейство” – това е тематиката на неговата галерия, в която са поместени девет фотографии, снимани в родния град на Петър – Пирдоп.
„ Аз работя по тази тематика към шест години. Това е антропологичен обзор, взор към моето семейство. За мен фамилията и корена са извънредно значими. Ако успеем надълбоко да се вгледаме и да сондираме, можем да намерим себе си”, споделя Петър.
Казва, че когато си зад фотографската камера можеш да се дистанцираш от действителността и да излезеш отвън ролята на „ внук” или „ син”. „ Когато си в тези функции не можеш да видиш самата цикличност на корена, на фамилията. Когато имаш камера – ставаш друг”, споделя Петър.
За далечната Южна Корея и времето, прекарано в Сеул, Петър споделя, че най-запомнящото се преживяване било, че всички хора споделят „ благодаря” непрекъснато.
„ За мен максимален културен потрес бяха хората. Те са толкоз необятно скроени, чисти – няма втори проект, както е тук на Балканите. Не са мнителни. Те просто умеят да живеят и всеки си знае мястото и ролята, както и какво би трябвало да свърши”, споделя Петър.
От септември младият режисьор и фотограф ще работи и по нов филм с Виолета Ганева.
Повече вижте във видеото:
„ Баба горе, баба долу – историята на моето семейство” – това е тематиката на неговата галерия, в която са поместени девет фотографии, снимани в родния град на Петър – Пирдоп.
„ Аз работя по тази тематика към шест години. Това е антропологичен обзор, взор към моето семейство. За мен фамилията и корена са извънредно значими. Ако успеем надълбоко да се вгледаме и да сондираме, можем да намерим себе си”, споделя Петър.
Казва, че когато си зад фотографската камера можеш да се дистанцираш от действителността и да излезеш отвън ролята на „ внук” или „ син”. „ Когато си в тези функции не можеш да видиш самата цикличност на корена, на фамилията. Когато имаш камера – ставаш друг”, споделя Петър.
За далечната Южна Корея и времето, прекарано в Сеул, Петър споделя, че най-запомнящото се преживяване било, че всички хора споделят „ благодаря” непрекъснато.
„ За мен максимален културен потрес бяха хората. Те са толкоз необятно скроени, чисти – няма втори проект, както е тук на Балканите. Не са мнителни. Те просто умеят да живеят и всеки си знае мястото и ролята, както и какво би трябвало да свърши”, споделя Петър.
От септември младият режисьор и фотограф ще работи и по нов филм с Виолета Ганева.
Повече вижте във видеото:
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ