Форумът в София събра близо 80 водещи български компании, представители

Форумът в София събра близо 80 водещи български компании, представители на държавното управление и дипломатически задачи за разискване на икономическото развиване на България, капиталовия климат и интернационалното съдействие.

На 25 юни 2026 година в София посланикът на Виетнам в България Нгуен Тхи Мин Нгует взе участие в десетата годишна среща сред представители на българския бизнес и посланици, както и ръководители на интернационалните организации, упълномощени в България.

Събитието беше проведено взаимно от Българския конгрес на бизнес водачите (BBLF) и Посолството на Ирландия в България и събра близо 80 водещи български компании, представляващи разнообразни браншове на стопанската система.

По време на полемиките участниците проучиха икономическата обстановка в България, провокациите и опциите пред бизнеса през 2025 година и първата половина на 2026 година Особено внимание беше отделено на резултатите от присъединението на България към еврозоната от 1 януари 2026 година, както и на отражението на спора в Близкия изток върху международната стопанска система.

Представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Министерството на стопанската система, вложенията и промишлеността и Българската организация за вложения показаха последните промени в законодателството и политиките за възстановяване на бизнес средата и привличане на задгранични вложения.

Заместник-министърът на външните работи Иванка Ташева показа концепцията за „ цифрова дипломация “, посредством която българската дипломация ще предизвиква прехвърлянето на технологии към страната и ще подкрепя цифровата промяна на стопанската система. Тя акцентира, че България ще продължи да се утвърждава като районен център за осведомителни технологии и ще предизвиква завръщането на български студенти, получили обучение в чужбина.

Заместник-министърът на финансите Методи Методиев съобщи, че новото държавно управление, ръководено от някогашния президент Румен Радев, има упоритостта да обезпечи непоклатимост и да форсира прехода към стопанска система, учредена на нововъведения, високи технологии и висока добавена стойност. По думите му страната би трябвало да предизвиква развиването на конкурентоспособни компании, да усилва износа и да ограничи сивата стопанска система.

Генералният секретар на Българската организация за вложения Юлиан Балчев заяви, че през първите шест месеца на 2026 година България е привлякла близо 2 милиарда евро директни задгранични вложения, което съставлява нарастване с над 30% по отношение на същия интервал на миналата година. Според него този резултат се дължи както на участието на страната в еврозоната, по този начин и на усъвършенстваната бизнес среда и засиленото доверие на интернационалните вложители.

Посланикът на Ирландия в България Катрин Банън показа опита на Ирландия при икономическата промяна през последните три десетилетия. Тя акцентира, че вложенията в зелени технологии, цифровизация и нововъведения са трансформирали страната от стопанска система със междинни приходи в една от страните с най-голям витален стандарт в света. Според нея България има подобен капацитет и в този момент е подобаващият миг да форсира прехода към стопанска система с висока добавена стойност.

Посланиците на Япония, Австрия и Финландия подчертаваха върху нуждата от ускорени вложения в транспортната инфраструктура, енергийните мрежи и системите за предпазване на сила като основни фактори за устойчивото икономическо развиване.

От името на задграничните вложители в България Камелия Славейкова, изпълнителен шеф на Shell България, акцентира нуждата държавното управление да създава дълготрайни тактики за обособените стопански браншове и навреме да осведоми вложителите, което ще усъвършенства предвидимостта на бизнес средата.

Представители на компании като Ecofarm, Telematic и Astellas също настояха страната да предизвиква развиването на възобновимите енергийни източници и зелената сила, с цел да подсигурява енергийната сигурност на бизнеса в изискванията на геополитическа неустойчивост.

По време на срещата българските компании показаха предпочитание дипломатическите задачи да продължат да спомагат за намирането на интернационалните сътрудници и разширението на достъпа до задгранични пазари.

От своя страна посланиците и ръководителите на интернационалните организации потвърдиха уговорката си да продължат да предизвикват съдействието сред бизнеса, както и развиването на икономическите и комерсиалните връзки сред България и останалия свят.